Решение № 139 от 05.03.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско дело № 20238002100358 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

С определение № 3234 от 26.10.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на решение № 53 от 1.04.2022 г., постановено по гр. д. № 26 по описа за 2022 г. на Апелативен съд - Бургас по касационната жалба на С. Х. В. основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „обвързан ли е съдът от оплакванията, сторени във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба и следва ли съдът да се произнася по ненаправено възражение във въззивна жалба“ с цел преценка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК, т. 1 и решение № 68 от 29.08.2017 г. по т. д. № 60218/2016 г., ІІІ г. о.

Със същото определение не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на Р.

С. В. против решение № 53 от 1.04.2022 г., постановено по гр. д. № 26 по описа за 2022 г. на Апелативен съд - Бургас и по касационната жалба на И. Х. Т. против решение по чл. 247 ГПК № 146 от 22.08.2022 г. по същото дело на въззивния съд.

Данните по делото са следните:

С решение № 53 от 1.04.2022 г., постановено по гр. д. № 26 по описа за 2022 г. на Апелативен съд - Бургас след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 334 от 28 октомври 2021 г. по гр. д. № 173/2021 г. на Окръжен съд - Бургас е отхвърлен предявения от С. Х. В. против ЗД „Бул инс“ АД, гр. София иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причиняване смъртта на Х. С. В. при 1

ПТП на 3.11.2017 г. от водача И. Х. Т. за разликата над сумата 50 000 до сумата 150 000 лв. и предявения от С. Х. В. против И. Х. Т. иск за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 21.11.2017 г. – 18.07.2019 г. за разликата над сумата 277.78 лв. до претендирания размер от 30 669 лв.

Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното решение в частта, с която ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на С. Х. В. сумата 50 000 лв., ведно със законната лихва от 18.07.2019 г. е влязло в сила като необжалвано от ЗД „Бул инс“ АД. Констатирал е и че ищецът С. В. във въззивната си жалба навежда доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението и нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, евентуално, че същото не е в размер на 50 %, като водачът на моторното превозно средство следва да носи по-голяма отговорност. ЗД „Бул инс“ АД е оспорило жалбата с изложени съображения относно правилност на извода за съпричиняване в съотношение на 50 % и правилно приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД при определяне обезщетението. И. Х. Т. също е оспорила въззивната жалба на С. В., като е навела и доводи за липса на виновно поведение от нейна страна и изключителност на вината на пострадалия за настъпване на ПТП, които доводи поддържа и във въззивната си жалба против първоинстанционното решение, с което предявения против нея иск за присъждане на законна лихва е уважен за сумата 7 666.67 лв.

При тези констатации Апелативният съд е приел, че възраженията във въззивната жалба на ищецът и на ответницата И. Т. са свързани с наличието на вина и тежестта в съпричастността на поведението за всеки от участниците в процесното ПТП. Счел е за установено, че на 3-ти ноември 2017 г., около 18.30 ч. е възникнало ПТП на главен път I-6, км. 9 в посока гр. Бургас - гр. София, в което ответницата Ив. Т. като водач на лек автомобил марка „Шкода Фабия“ с регистрационен номер ***** (л. а. Шкода) е ударила пресичащия от ляво надясно пътното платно пешеходец – Х. С. В., на 35 г. В условията на намалена видимост поради стъмняване л. а. Шкода се е движил на къси светлини – със зона на осветеност около 50 м., със скорост около 90 км./ч. в дясната лента за движение на пътното платно, което било двустранно ограничено от банкети и мантинели. Скоростта на движение на пешеходеца – с бавен ход според показанията на св. Ив. Л., е била 1.28 м./с. В момента, в който пешеходецът се е намирал в левия край на пътното платно, същият не е бил видим за водача на л. а. Шкода поради намалената видимост. Към намалената видимостта на водача на л. а. Шкода – Ив. Х., спрямо местоположението на пешеходеца Хр.

В. на пътното платно, се наслагва и ограничаването на видимостта от изпреварващият в лявата лента л. а., марка „БМВ“, управляван от св. Ив. Л.. Последният е извършил маневра за заобикаляне на ляво и зад гърба на пешеходеца, в който момент л. а. Шкода се е намирал на 49.30 м. от мястото на удара, а пешеходеца – на разделителната линия на пътното платно и на около 2.5 м. от мястото на удара. Към началото на маневрата заобикаляне от л. а.

„БМВ“ л. а. Шкода се е намирал на около 5 м. преди мястото на удара – или на около 54.3 м. преди линията на пресичане, като пешеходецът е станал видим след приключване на маневрата. Пешеходецът е продължил движението си, без да спира, като същевременно водача на л. а. Шкода – Ив. Т., е реагирала с отклоняване на автомобила надясно в опит да 2 заобиколи пешеходеца, при което ударът е настъпил в дясната лента, на разстояние от около 7 м. от вдясно от левия край на пътното платно. При скоростта на движение от 90 км./ч., опасната зона за спиране на л. а. Шкода е 92.5 м., която е по-голяма от зоната на осветеност на левия фар – 50 м. поради което ударът е бил непредотвратим. Въпреки предприетото от л. а. Шкода заобикаляне на пешеходеца от дясно същият е бил ударен от дясно, в областта на подбедрицата, с предната лява част на л. а. Шкода със скорост от 90 км./ч. След сблъсъка л. а. Шкода е спрял в отбивката (лентата) за завиване надясно към сградите на предприятия „Технопласт“ и „Чикън Груп“. От удара тялото на пешеходеца – с височина от 181 см., е повдигнато на височината на автомобила и при падането главата му е ударила предното ветроупорно стъкло, след което тялото не пешеходеца било изхвърлено напред и наляво и е паднало на пътната настилка. В следствие на така настъпилия удар, пешеходецът е получил несъвместими с живота съчетани травми - фрактури на двете подбедрици, разкъсване на ставни връзки на шийни прешлени, кръвонасядане на гръбначния мозък в тази област, мозъчен кръвоизлив и контузия на мозъка, от които е настъпила неговата смърт.

Направил е извод, че ПТП е било предотвратимо от пешеходеца, ако същият не би предприел пресичане на пътното платно на пътя за движение, състоящ се от две пътни платна, всяко с по две ленти за движение, ограничени с мантинели, както от двете страни на пътя, така и разграничителната за двете пътни платна с метална еластична мантинела и без намиращи се в района на платното за движение – път I-6 пешеходни пътеки. От страна на водача на л. а. Шкода ПТП е било предотвратимо само при движение със скорост от около 54 км./ч., с която би спрял преди мястото на удара, при предприемане на спирането в момента, в който пешеходецът се е намирал в левия край на пътното платно. Зоната на осветеност при къси светлини на автомобила е 50 м., при скорост от 51.6 км./ч. за ляв фар и 66.06 км./ч. за десен. Включително при евентуален удар с такава скорост, въз основа на изготвената от вещото лице схема на отхвърляне на тялото при удар с различните скорости (л. 123 от гр. д. № 73/2021 г.) е видно, че при евентуален удар със скорост между 40 – 48 км./ч., след отхвърляне на тялото, пешеходецът би паднал върху предния капак на автомобила, без контакт на главата с предното стъкло. Следователно ПТП е настъпило с оглед поведението както на водача на л. а. Шкода, така и на пешеходецът, като съпричастността на последния има значителен превес, като съдът е определил, че съотношението е 2/3 за пешеходеца и 1/3 за водача на л. а. Шкода.

В подкрепа на приетото съотношение са изложени съображения, че пешеходеца е предприел движение в грубо нарушение на правилата за движение по чл. 113, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, 2 и 4 ЗДвП, както и в нарушение на чл. 114, т. 1 и т. 2 ЗДвП, като в участъка на път с изрично указана като позволена скорост на движение от 90 км./ч., съответстваща на разрешената за извън населено място е предприел пресичане на пътното платно, на място, в близост на което няма пешеходна пътека, преминавайки през огражденията на пътя, с бавен ход и без да се съобрази с приближаващите се моторни превозни средства. При така предприетото от негова страна пресичане на пътното платно, същият е бил ударен от МПС – л. а. Шкода, управляван от ответницата Ив. Т. с позволена за участъка скорост от 90 км./ч. При навлизане на пътното платно след преминаване през прегражденията същият се е движил с бавен ход, 3 при което – с оглед показанията на св. Ив. Л., като водач на л. а. БМВ, след извършената от последния „спасителна“ маневра за заобикаляне на пешеходеца, последният въпреки това е продължил движението, без да спре. При тази обстановка и скорост на движение на л. а.

Шкода, пешеходецът се е намирал на 49.30 м., попадайки в опасната зона на автомобила от 92 м., при което ударът е бил непредотвратим. След обстойно изследване на всички данни по делото от страна на вещото лице по поставените задачи, в заключенията и на първоначалната и на допълнителната експертизи се установява, че макар избраната от водача на л. а. Шкода скорост на движение от 90 км./ч. да е разрешена, същата е била несъобразена по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП с конкретните условия на видимост, определящи се след стъмняване от зоната на осветеност на фаровете при къси светлини – 50 м. Съдът е счел, че съобразно това, възражението от страна на ответницата Ив. Хр. Т., че ПТП е настъпило изключително и само по вина на пешеходеца, като и при съобразяване на ограничената видимост спрямо пешеходеца от изпреварващия в лявата лента л. а. „БМВ“ следва да се изключи напълно наличието на нейно виновно поведение, е неоснователно.

Посочил е, че действително същата не би могла да съобрази поведението си с неправомерното поведение на други участници в движението на пътя, което не е била в състояние да възприеме поради ограничената видимост. Независимо от това, предвид обективно съществуващата намалена видимост, за нея е съществувало задължение да съобрази скоростта си, като я намали до около 52 км./ч., при което съобразно осветеността от левия фар, в обсега на който се е намирал пешеходецът, би могла да спре преди мястото на удара, като включително при удар с намалена в следствие на своевременно спиране, не биха настъпили последици – удар на главата на пешеходеца в предното ветроупорно стъкло, което е причинило най-тежките и летални травми.

При тези си изводи въззивният съд е приел, че при определяне на дължимите суми от ЗД „Бул инс“ АД следва да приложи нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в посоченото съотношение 2/3 към 1/3 на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пешеходеца спрямо вината на застрахования водач на л. а. Шкода.

Обсъдил е гласните доказателства и съобразявайки установените тежки в психичен план преживявания от страна на ищеца С. В. – на възраст 57 г. към м. ноември 2017 г. и загубата на неговия син в зрялата му възраст – 35 години, с която са свързани както в житейски план очаквания за съвместни преживявания и взаимни грижи, съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението е 150 000 лв., което след намаляването му в определеното на основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД съотношение, е дължимо в размер на 50 000 лв., заедно със законната лихва, която се претендира спрямо застрахователя от 18-ти юли 2019 г.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

С т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС е разяснено, че при проверка правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършили пълнолетие деца.