Решение № 366 от 30.05.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Враца, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Н. Петров при участието на секретаря Валя П. Апостолова като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело № 20241420102132 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила искова молба от В. П. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: **** против „Неткредит" ООД, *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Изгрев", ул. "Лъчезар Станчев" №3, ет. 10.

В исковата молба се излага твърдение, че на 25.01.2024 год. ищцата сключила Договор за потребителски кредит № 202401250528520102 с "Неткредит" ООД, по силата на който ответното дружество й предоставило в заем сумата от 1 900,00 лева при фиксиран ГЛП от 40,94% и ГПР 49,57%. Поддържа се, че съгласно погасителния план ищцата следвало да внесе осемнадесет месечни вноски, всяка в размер на 286,00 лева, като сумата включва главница, лихва и неустойка за неосигуряване на гаранция, съгласно чл. 6 от договора в размер на 2 412,00 лева.

Твърди се, че процесният договор за паричен заем е нищожен, тъй като ГЛП е 40,94%, която лихва е прекомерна и само на това основание следва да бъде прогласена нищожността на договора. На следващо място се сочи, че ГПР е 49,57%, който по скрит начин е увеличен, като в него не е включена дължимата неустойка.

Поддържа се, че в чл. 4, ал. 2 от Договора е посочено, че кредитополучателят се задължава да предостави на кредитора банкова гаранция или гаранция издадена от небанкова институция , която да бъде за сума в размер на 2 574,00 лева със срок на валидност 27.07.2025 год., а в чл. 6, ал. 1 от Договора е предвидено, че в случай на непредоставяне на гаранция, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 2 412,00 лева. Твърди се, че в настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита – кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият, 1 като по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Сочи се, че е посочено, че ГПР е 49,57 %, ГЛП е 40,94 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Поддържа се, че няма пречка страните по договора да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. От друга страна, обаче максималният размер на договорната лихва (възнаградителна и лихва за забава) е ограничен от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, съгласно която страните могат да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Поддържа се, че неустойката сама по себе си представлява акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправната страна по правна сделка да престира определена парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на главното задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани.

Излага се съображение, че съгласно чл. 21, ал. 2 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4 ЗПК е нищожна, с оглед на което се поддържа, че уговореното между страните задължение на кредитора по чл. 6, ал. 2 от договора за плащане на неустойка, в случай че същия не предостави обезпечение и възлизащо на стойност поголяма от стойността на заетата сума води до нищожност на клаузата за неустойка. На следващо място се сочи, че цитираната клауза за плащане на неустойка има за цел заобикаляне на закона, който в чл. 71 ЗЗД регламентира, че ако длъжникът не е дал обещаните обезпечения, кредиторът може да иска изпълнение на срочното задължение и преди срока, с оглед на което същата е нищожна и по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Поддържа се още, че клаузата за неустойка, като уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предлож. трето ЗЗД, тъй като още към сключването на договора води до възможност за несправедливо обогатяване на кредитора.

По-нататък в исковата молба се сочи, че кумулирането на неустойката към погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 49,57% нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход за икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР.

По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на целия договор Договор за потребителски кредит № 202401250528520102 от 25.01.2024 год., сключен между ищцата и "Неткредит" ООД, тъй като същият съдържа нищожни клаузи, а в условията на евентуалност – да бъде прогласена нищожността на клаузата по чл. 6, ал. 2 от Договор за потребителски кредит № 202401250528520102 от 25.01.2024 год., сключен между ищцата и "Неткредит" ООД, която предвижда заплащане на неустойка в размер на 2 412,00 лева. Предявен е и кумулативен иск да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата ненадвишаваща 2 главницата по договора от 1 900,00 лева до сумата от 4 986,00 лева, както следва: 2 412,00 лева - неустойка, дължима на основание чл. 6, ал. 2 от Договора и 674,00 лева - договорна лихва.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Ответника "Неткредит" ООД не оспорва следните обстоятелства: 1/ сключването на 25.01.2024 год. между страните на Договор за потребителски кредит № 202401250528520102, по силата на който кредитополучателят е получил в заем от кредитодателя сума в размер на 1 900,00 лева; 2/ ответното дружество "Неткредит" ООД не е включило в ГПР по процесния договор разход за неустойка; 3/ в ГПР по процесния договор е включен единствено разход за възнаградителна лихва. Ответното дружество оспорва да е начислил, съответно да е претендирал неустойка, като и недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, ал.

12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Твърди се, че между страните не е налице спор по отношение недължимостта от страна на ищцата на следните суми: 836,00 лева - законна лихва и 2 412,00 лева - неустойка, тъй като ответното дружество не е начислило и не е претендирало посочените суми. Поддържа се, че в ГПР не се включват сумите, дължими от потребителя за неспазване на задълженията му по договора, в случая това е неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 6, ал. 2 от договора за предоставяне на обезпечение.

Претендират се разноски.

С отговора на исковата молба от страна на "Неткредит" ООД е предявен насрещен иск за осъждане на ищцата по първоначалния иск В. П. И. да заплати на "Неткредит" ООД сумата от 1 164,00 лева, представляваща частичен иск от пълния размер на непогасените суми по договора за кредит в размер на 1643,36 лева. Поддържа се, че съгласно чл. 3 от процесния договор за потребителски кредит В. П. И. се е задължила да върне заемната сума в размер на 1 900,00 лева, ведно с договорената възнаградителна лихва на осемнадесет броя анюитетни вноски, всяка в размер на 143,00 лева, обхващащи периода от 26.02.2024 год. до 26.07.2025 год. Излага се твърдение, че към настоящия момент В. И. е направила пет плащания за погасяване на задължението за периода от 06.02.2024 год. до 11.11.2024 год. по процесния договор, в размер на 763,00 лева. Излага се, че е налице просрочие по повече от две поредни погасителни вноски по договора, поради което за дружеството е налице правен интерес от обявяване на задължението за предсрочно изискуемо на основание т. 8, вр. с т. 7.2. от договора за кредит, като с исковата молба по насрещния иск се прави нарочно волеизявление в този смисъл, за което ответницата по насрещния иск В. И. да бъде уведомена с връчването на насрещния иск.

С оглед на изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да остави без уважение предявеният иск за прогласяване нищожността на процесния договор за потребителски кредит, да се произнесе с решение в условията на чл. 237, ал. 1 ГПК по отношение на предявеният установителен иск за недължимост на сума в размер на 3 248,00 лева - горница на 1 900,00 лева до заявеният размер от 5 148,00 лева, като разноските бъдат възложени в тежест на ищцата и да уважи предявеният насрещен иск за осъждане на ищцата по първоначалния иск В. П. И. да заплати на "Неткредит" ООД сумата от 1 164,00 лева, 3 представляваща частичен иск от пълния размер на непогасените суми по договора за кредит в размер на 1643,36 лева.

Претендират се разноски за производството по насрещния иск.

В срока по чл. 131 ГПК от ищцата по първоначалния иск и ответница по насрещния иск В.

П. И. е постъпил отговор на насрещната искова молба, с която се поддържа, че искът е основателен. Не се оспорва, че ответницата по насрещния иск дължи главницата по договора за потребителски кредит, като с оглед признанието на "Неткредит" ООД, че същата е внесла сумата от 736,00 лева по процесния договор, поддържат че сумата следва да бъде приспадната от дължимата главница. Признава се дължимостта на сумата от 1 164,00 лева, представляваща неизплатена все още главница.

Оспорва се претенцията за присъждане на разноски по предявеният насрещен иск.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. В писмена молба ответното дружество "Нет Кредит" ООД поддържа отговора на исковата молба и предявения насрещен иск. С писмена молба ищцата чрез процесуалния си представител адв. Л. Б. поддържа исковата молба. Претендира разноски на основание чл. 38, ал. 1 ЗА.

От ищцата В. П. И. против "Неткредит" ООД са предявени следните искове: 1/ Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожност на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 202401250528520102 от 25.01.2024 год., поради противоречието му със закона – чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 1 ЗПК и с чл. 143 ЗЗП. В условията на евентуалност: 2/ Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 202401250528520102 от 25.01.2024 год., поради заобикаляне на закона – на чл. 19, ал. 4 ЗПК; 3/ Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 202401250528520102 от 25.01.2024 год., поради накърняване на добрите нрави; 4/ Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата по чл. 6.2. от Договор за потребителски кредит № 202401250528520102 от 25.01.2024 год., която предвижда заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 2 412,00 лева, поради противоречието й със закона – чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК и чл. 143 ЗЗП, поради заобикаляне на закона - чл. 19, ал. 4 ЗЗП и като противоречаща на добрите нрави.

В условията на кумулативност с всеки от горните искове е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи следните суми /надхвърлящи главницата от 1 900,00 лева/: 674,00 – договорна лихва и 2 412,00 лева - неустойка по чл. 6.2. от Договор за потребителски кредит № 202401250528520102 от 25.01.2024 год.

Предявен е насрещен иск от "Неткредит" ООД по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал.

1 и ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК срещу В. П. И. за осъждане на ищцата по първоначалния иск В. П. И. да заплати на "Неткредит" ООД сумата от 1 164,00 лева, представляваща частичен иск от пълния размер на непогасените суми по договора за кредит в размер на 1643,36 лева.