Решение № 75 от 03.02.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Перник, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лора Р. С.а при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Лора Р. С.а Гражданско дело № 20221720105984 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 45, във връзка с чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КМЧП.

Образувано е по искова молба, подадена от „Университетска агенция за франкофония“ /AUF/ - международна организация, регистрирана в Регистъра на дружествата на Квебек, Канада, регистрационен № 1141339334, учредена на 31.10.1961 г., с адрес: гр. Монреал/Квебек/, бул. Едуар-Монпети № 3034, НЗТ 1 J7, представлявано от ректора С.К. против И. К. И., ЕГН ********** от гр. ***.

Ищецът твърди, че е международна организация, регистрирана в Регистъра на дружествата на Квебек, Канада с регистрационен № 1141339334, която извършва дейност на територията на Република България чрез свое представителство – „Специализиран институт на франкофонията по администрация и мениджмънт“/СИФАМ/, с БУЛСТАТ № 121748585, със седалище в гр. София.

Сочи, че е бил в трудово-правни отношения с ответника, възникнали по силата на трудов договор, сключен на *** г. и прекратен на *** г. с налагане 1 на дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди, че ответникът е подал иск за отмяна на уволнението, който е отхвърлен с решение № 36514/29.06.2018 г. по гр. д. № 71428/2017 г. по описа на СРС, отменено с решение № 5204/10.07.2019 г. по гр. д. № 1115/2019 г. по описа на СГС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 351/30.04.2020 г. по гр. д. № 3886/2019 г. по описа на ВКС.

Твърди, че на 18.08.2017 г. ответникът е изпратил непоискано електронно писмо на френски език до множество квалифицирани и признати специалисти и преподаватели на ищеца в различните му поделения, както и до негови партньори, приблизително около 90 на брой, с лични и служебни електронни адреси, които са част от общия служебен указател на ищеца, до който ответникът е имал достъп само във връзки с изпълнение на трудовите си задължения. Твърди, че в електронното писмо ответникът е внушил неверни и позорни обстоятелства за ищеца, а именно: че чрез свой директор е осъществявал непрекъснат морален тормоз, че му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, което е неоправдано, незаконно и морално осъдително, че ще води съдебно производство докрай, за да докаже истината и ще накара хората да признаят тази истина.

Сочи, че ответникът е използвал неправомерно служебния адресен указател, като по този начин е разгласил неверни и позорни обстоятелства за ищеца до множество лица, с които последният е имал изградени дългогодишни служебни отношения. Твърди, че част от адресатите са отговорили на изпратеното им електронно писмо, като са изразили недоволството си от него и възмущението си от информация.

Счита, че в резултат на описаното действие е засегната репутацията и доброто име на ищеца. То е дало негативно отражение върху облика на организацията в общността, разстроило е дългогодишните и отношения на взаимодействие и доверие с множество преподаватели и партньори, довело е до отлив на студенти.

Ищецът счита, че така причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на репутацията и доброто му име в периода от 18.08.2017 г. до 19.04.2022 г. могат да бъдат репарирани със заплащане на обезщетение в размер на 5000 лв.

Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2

5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 18.08.2017 г. до 18.04.2017 г., изразяващи се в накърняване на репутацията и доброто име, в следствие на разгласяване на неверни и позорни обстоятелства чрез изпратено до множество адресати, част от служебната листа с електронни адреси на ищеца, електронно писмо на 18.08.2017 г. от електронен адрес: ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2022 г. до окончателното плащане.

Исковата молба е връчена на ответника на 26.08.2022 г. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът оспорва иска като неоснователен.

Не оспорва, че на 18.08.2017 г. е изпращал електронно писмо от електронния си адрес до множество адресати във връзка с прекратяване на трудовото му правоотношение с ищеца. Заявява, че не съхранява и не разполага с копие от него, поради което оспорва автентичността на съдържанието му, така както е представено от ищеца.

Твърди, че изложеното от него в процесното електронно писмо не съдържа клеветнически, обидни или позорни обстоятелства за ищеца, а представлява личната му оценка за определен факт.

Сочи, че изпратените отговори на електронното му писмо, както и твърдения отлив на студенти, не са в пряка причинна връзка с действията му, поради което не е налице основание за ангажиране на отговорността му за тези претърпени от ищеца негативни последици.

Искането към съда е да отхвърли предявения иск.

В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител – адвокат И. П. поддържа иска. Излага съображения за неговата основателност, подробно доразвити в писмено становище. Искането към съда е да уважи заявената претенция и да присъди на ищеца направените разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника му – адвокат И., оспорва иска по съображения изложени в съдебно заседание и доразвити в писмена защита. Моли съда да го отхвърли.

Съдът, като прецени предпоставките за процесуална допустимост, взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери следното:

3

Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е частично основателен.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, преценени в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Извлечението от Публичния и официален регистър на предприятията, Квебек, представено на хартиен носител, с превод на български език, ищецът – Университетска агенция по франкофония е юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано на 31.10.1961 г., с предмет на дейност – международно сътрудничество в сферата на висшето образование.Между правителството на Република България от една страна и Международната организация на Франкофонията и Университетската агенция на Франкофонията – от друга е сключена Спогодба относно дейността на Специализирания институт на Франкофонията по администрация и мениджмънт/СИФАМ/ в София, ратифицирана със закон, приет от 39-тото НС на 22.01.2003 г., ДВ, бр. 10/04.02.2003 г.

Съгласно чл. 2 от Спогодбата Специализираният институт на Франкофонията по администрация и мениджмънт е юридическо лице със седалище в гр. София.

По силата на чл. 1, т. 2 от Спогодбата във всички отношения той се представлява от Международната организация на Франкофонията:

Университетската агенция на Франкофонията.

Според чл. 3, ал. 2 от Спогодбата СИФАМ има за цел: да обучава на френски език висши кадри в областта на управлението на администрацията и предприятията, допринасяйки именно за развитието на страните от региона на Централна и Източна Европа, като магистърските програми се определят в интерес на тези страни; да подкрепя учебни и изследователско-развойни проекти по проблемите, свързани с развитието на страните от Централна и Източна Европа, както и да допринася за създаването на екипи от млади специалисти; да съдейства за разпространението на френския език и на универсалните ценности във франкофонското пространство.

За постигане целите на СИФАМ, Университетската агенция на 4

Франкофонията в чл. 5 от Спогодбата се ангажира да поддържа дейността му и да подпомага развитието сред международната франкофонска общност, както и на неговите преподавателски, изследователски и развойни дейности, като: доставя на СИФАМ необходимото оборудване; осигурява присъствието на висококвалифицирани експерти от Република България, от Централна и Източна Европа и от франкофонското пространство; поема разходите за възнагражденията на преподавателите и на административния персонал на СИФАМ, включително полагащите се застраховки от работодателя; спазва националното законодателство на Република България, свързано с всички дължими данъци и осигурителни плащания на наетия български и чуждестранен персонал.

От представения безсрочен трудов договор, изготвен в Монреал на *** г., представен на чужд език, придружен с превод на български език, се установява, че считано от 01.04.2011 г. ответницата е работила по безсрочен трудов договор при ищеца на длъжност „Ръководител на обученията на ФИАУ/по късно преименуван СИФАМ/“. Съгласно чл. 2, т. 2.4 от трудовия договор ответницата се е съгласила, че информацията, до която ще има достъп, свързана с Агенцията, сътрудниците на агенцията, нейните дейности и партньори, има стриктно поверителен характер, което предполага никакво разпространяване от нейна страна, като същото се отнася за всички вътрешни документи на Агенцията, като тази забрана е с постоянен характер и спазването и се дължи по време на изпълнение на служебните задължения и след прекратяването им.

С писмено уведомление за налагане на дисциплинарно наказание от 08.08.2017 г., издадено от главния секретар на Университетската агенция на Франкофонията на основание чл. 186, чл. 187, ал. 1, чл. 188, ал. 1, чл. 190, ал.

1 и чл. 192 от КТ на ответницата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за три дисциплинарни нарушения, както следва: клевета, разпространена чрез електронно писмо от 06.07.2017 г. по отношение на прекия ръководител за извършен тормоз на работното място; неподчинение на прекия ръководител изразено с електронни писма от 17.05 и от 22.05.2017 г. и неизпълнение на правомерно нареждане на работодателя за ползване на част от платения годишен отпуск в период от 31.07 – 15.08.2017 г. Писмото е връчено с разписка, с нотариално удостоверяване, извършено от нотариус с рег. № *** на Нотариалната камара, на *** г.

5

От приложените копия на решение № 5204/10.07.2019 г., постановено по гр. д. № 1115/2019 г. по описа на СГС, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 351/30.04.2020 г. по гр. д. № 3886/2019 г. по описа на ВКС, влязло в сила на 30.04.2020 г. е видно, че ответницата е предявила искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, които са отхвърлени, като неоснователни.

По делото е представено електронно писмо, за което няма спор между страните, че е изпратено на 18.08.2017 г. от ответницата от електронен адрес:

***. От него е видно, че е адресирано до общо 89 броя електронни адреси.

Ответницата е оспорила съдържанието му. Независимо от указаната и доказателствена тежест, тя не е установила изпратеното от нея писмо да е с различно съдържание от представеното от ищеца. Затова оспорването и е останало недоказано. Съдът приема, че текстът на електронното писмо, изпратено от ответницата на 18.08.2017 г. е идентичен с представения.

В писмото ответницата е посочила следното: „След повече от 7 години в УАФ току-що бях уволнена вследствие на жалба срещу директора на ВФУАМ – М.Н. за непрекъснат морален тормоз. Тази жалба беше погрешно счетена за клевета, въпреки многото представени на УАФ доказателства за обратното.

Няма да крия, че съм дълбоко разочарована от тази дисциплинарната санкция, която считам за неоправдана, незаконна и морално осъдителна. В момента завеждам съдебно производство, в което да докажа истината, и Ви уверявам, че ще го водя докрай просто за да докажа, че си струва усилията да накараш хората да признаят истината.“

Посочила е също, че с изключение на последните две години, във ВФУАМ е прекарала много хубави моменти и е споделила прекрасни преживявания, за което благодари. Посочила е електронният адрес, от който изпраща писмото за личен такъв, на който адресатите му могат да осъществят връзка с нея.