Решение № 82 от 31.01.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Русе, 31.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. К.а като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20214520101514 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.249 от ЗЗД.

Ищецът ПЛ. Н. СТ. твърди, че с нот.акт за продажба на недвижим имот №128, том І, per.№ 3193, дело № 104/23.02.2009 г. по описа на АВп-Русе, закупил от ответника ½ ид.част от недвижим имот, подробно описан в исковата молба, находящ се в гр.Русе, ул."С.К." 21 . Страните постигнали уговорка ответникът да остане в имота и да го ползва 3 години, считано от датата на сделката. Имотът бил даден на М.А. в заем за послужване, като договорът бил сключен в устна форма. Въпреки изтичането на срока, ответникът продължил да държи вещта, макар ищецът многократно да го канил устно да му я предаде. М.А. отлагал това под различни претексти, като основният бил, че е претърпял след сделката ПТП и бил в тежко здравословно състояние. Претендира д а бъде постановено решение, с което ответникът бъде осъден да освободи и предаде на ищеца държането на горния недвижим имот.

Ответникът, чрез пълномощника си, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на иска. Твърди, че заявените факти, които биха породили правата на ищеца, в действителност не са се осъществили, тъй като ищецът никога не е придобивал собствеността върху 1 имота, нито му е предавано неговото владение или държане. Признава, че на 23.02.2009 г. е подписал нотариален акт за продажбата на имота , но никога не е имал намерението да прехвърля собствеността на ищеца, нито воля да се разпореди със собствеността си. Ответникът влязъл в облигационни отношения с ищеца по повод възникващи парични задължения, по който и П.С. го убедил да му прехвърли собствеността като обезпечение и гаранция, че ще си получи обратно парите. Ако М.А. не се издължи, ищецът е можел да се разпореди с имота, за да си върне парите или да придобие имота. Затова и противно на записаното в нотариалния акт, ответникът не е получавал посочената цена, записана до стотинка точно с данъчната оценка, което било индиция, че уговорката не е действителна, защото никой не уговаря цена за недвижим имот в размер ххх лв. и 20 ст. Доказателство за възникналите облигационни отношения между страните и паричните претенции на ищеца били водените между тях граждански и изпълнителни дела за събиране вземанията на П.С.. Налице била сделка, която да служи за обезпечение на кредитора и по която страните не желят последиците на прехвърлителната сделка, а искат заобикаляне на забраната за предварително уговаряне начин за удовлетворяване на кредитора. Поради заобикаляне забраната на чл.152 ЗЗД счита тази сделка за нищожна, от което следвало, че ищецът никога не е ставал собственик на процесния имот.

Невярно било и второто твърдение от исковата молба – че имотът бил предоставен от ищеца на ответника по силата на договор за послужване.

Липсвали доказателства за това и за ответника сключването на подобен договор било напълно лишено от житейска логика. Той бил собственик на дворното място и на сградата на два етажа в него, като ползвал и двата етажа.

На практика вътрешното устройство било такова, че двата етажа не мо жели да се ползват самостоятелно. Партидите на ел.енергия и за ВиК били едни за сградата. М.А. никога не е имал нужда да получава от трет о лице ползването на сградата, тъй като тя била негова собственост. Никога не бил преотстъпвал държането или владението на цялата или на части от сградата, вкл. и на процесния втори етаж на трето лице. Не е имало и предаване на вещта от ищеца на ответника, тъй като първият никога не е получавал владението или държането на имота. Формалното му легитимиране като собственик с нот.акт от 2009 г. не означава ло, че можел да бъде заемодател на когото и да било по отношение на имота, тъй като е нямал реалното държане на вещта. Ак о се 2 приеме хипотетично, че е имало тригодишен договор за заем за послужване, то той би изтекъл през 2012 г., а искът за връщане на вещта би бил погасен по давност още през 2017 г. Тъй като от момента на нищожната сделка досега изминали повече от десет години, М.А. б и станал собственик, дори и хипотетично сделката да е действителна, по давност - поради упражняването на несмущавано и непрекъснато владение с намерение за своене за повече от десет години. В тази връзка прави възражение за изтекла придобивна давност в негова полза, ако бъде прието, че сделката е действителна.

Към настоящия момент заемните отношения, за чието обезпечение бил сключен договорът за продажба на имот, били окончателно уредени и претенцията на ищеца да получи имота представлявала злоупотреба с право.

Претендира отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е нот.акт за продажба на недвижим имот № 128, нот.дело № 104/23.02.2009 г. по описа на нотариус Георги Георгиев , видно от който ответникът по делото продава на ищеца ½ ид.част от дворно място, цялото с площ 310 кв.м., находящо се в гр.Русе, ул."С.К." 21 , заедно с целия втори етаж от двуетажна жилищна сграда с площ 41.50 кв.м., състоящ се от две стаи, коридор и тераса, със съответните ид.части от общите части на сградата, за сумата 15 090.20 лв., колкото е и данъчната оценка на имота.

Приложените ч.гр.д.№ 797/2017 г. и № 5503/2017 г., двете по описа на РС-Русе, установяват следните обстоятелства:

На 23.03.2009 г. страните подписват нот.акт за договорна ипотека, с който П.С. дава в заем на М.А. сумата 25 800 лв., която заемополучателят се задължава да върне до 01.04.2010 г., като при нейното неплащане дължи 20 % лихва за всеки просрочен месец. За обезпечение вземането на заемодателя за главница, лихви и разноски заемополучателят му учредява ипотека върху останалата ½ ид.част от имота си, заедно с бечовия /полуприземен/ етаж от къщата.

На 12.05.2016 г. страните подписват и спогодба, с която признават, че към 11.05.2016 г. М.А. дължи на П.С. сумата 448 920 лв. по договора за заем от 23.09.2009 г., но се споразумяват, че се дължи само сумата 50 000 лв., а 3 разликата до 448 920 лв. П.С. няма да я търси.

В полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед № 485/13.02.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК за сумата 25 800 лв., ведно със законната лихва от 09.02.2017 г.

С влязло в сила решение по гр.д.№ 5503/2017 г. на РРС е отхвърлен установителният иск на П.С. против М.А. за дължимост на сумата 24 200 лв., частично от 417 960 лв., представляваща договорна лихва по същия договор за заем, предмет и на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по гр.д.№ 3749/2017 г. по описа на РС-Русе.

В качеството на свидетел по делото е разпитан Т.Т., който бил адвокат и юридически съветник на ищеца допреди няколко години. Същият излага твърдения, че около 2016-2017 г. при него дошъл П.С. и поискал да си събере парите, за които имал ипотека върху имот-етаж от къща. Същият заявил, че е собственик на втория етаж, който дал на М. да го ползва, след като придобил имота. Казал също, че първите 3-4 години М. го помолил да ползва имота и П. го оставил там. Определена сума пари постъпила по сметката на П., разбрали се и не се стигнало до публична продан на първия етаж. Когато свидетелят ходил в имота с П. 2018 г., там бил М., който никога не му бил оспорвал собствеността, дори казал на П., че ще му даде ключовете за втория етаж. Тогава М. правел врата, за да отдели втория етаж на П. от неговия.

Свидетелят В.В. изнася данни, че познава М.А. от зимата на 2008 г., когато зачестил да идва в заведението му. М. предложил на свидетеля ако иска заедно да направят заведение, което той ще финансира. Свидетелят му казал, че ще са му нужни около 30 000 лв. и понеже М. нямал толкова пари, го попитал познава ли някой, на когото да продаде имота си, но при условие да остане да живее в него 2-3 години. Свид.В. запознал М.А. с П.Н. и присъствал на уговорката между двамата, че първите три години П. няма да живее в имота и не искал ключ от него тогава. Парите по сделката били дадени в колата на отиване при нотариуса, били около 20 000 - 30 000 лв.

После двамата си станали приятели и П. помагал финансово на М..

Направили заведение, което фалирало и М. задлъжнял. Когато видял, че парите не стигат за заведението, М. заложил и другия етаж от къщата. Според свидетеля, П. не е влизал в имота от 2009 г.

По делото е разпитана и свид.Р.Т. – близка на ответника, която 4 потвърждава, че М. и Веско взели две заведения да работят, за което М. взел пари от П.. Веско ги запознал и парите, срещу които М. заложил първо втория, а после и първия етаж, взел Веско и с тях той купувал оборудване за заведенията. Всичко това тя знаела от М., както и че вторият етаж не е продаден, а заложен от него. От 2009 г. до сега свидетелката постоянно ходи в имота и не е виждала, нито чувала от М. някой друг да претендира, че има собственост върху имота, нито П. да го е търсил да му предава ключ за втория етаж.

Свид.Д.Д., с когото ответникът дели къща-близнак с два отделни входа, заявява, че с М. са комшии от 1990 г. И той знаел от него, че 2009 г. започнал дейност със заведения с някакъв Веско, като пари за това взели от П., срещу които М. заложил втория етаж от къщата си. П. му дал 25 000 лв., а искал да му върне около 50 000 лв. М. върнал около 32 000 лв. в кантората на съдияизпълнителя. Свид.Д. не е виждал и ответникът не му е споделял някой да идва да претендира за имота. От него той знае, че вторият етаж е с покупкопродажба, но с П. се разбрали като му възстанови парите да му върне етажа.

Свидетелят закарал М. до една нотариуска, която да му изготви документи да си влезе във владение на имота като ползвател 10 години, тъй като през тези години е живял на втория етаж, на първия етаж нямало почти нищо.

Свидетелят представя молба-декларация от 07.06.2019 г. до нотариус Кремена Петкова за признаване право на собственост върху спорния недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка. Същият обяснява, че за втория етаж на къщата се минава по стъпала между двете стаи на първия етаж, където има коридорче.

По делото са представени писмени доказателства и от двете страни, установяващи, че закупеният от ищеца втори етаж от имота е деклариран на 07.04.2016 г., а на 28.04.2016 г. са платени данъчните задължения за минало време /данък недвижим имот и такса битови отпадъци/.

Ответникът представя справка за вписвания, отбелязвания и заличавания за ищеца, от която са видни множество наложени и впоследствие заличени възбрани върху имоти на трети лица в негова полза като техен кредитор, както и множество прехвърлителни сделки с недвижими имоти с участието на П.С..

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по 5 делото доказателства, намира за установено от правна страна следното:

Предявен е иск по реда на чл.310, ал.1, т.2 ГПК , с правно основание чл.249, ал.2 ЗЗД.

По своята характеристика договорът за заем за послужване е неформален и реален договор, по силата на който заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я пази и върне. Договорът поражда последици едва когато въз основа на постигнатото съгласие бъде предадена заетата вещ.

Предвид горното ищецът, който претендира връщане на вещта на основание чл.249, ал.1 ЗЗД, носи и доказателствената тежест да установи, че между страните по делото е било постигнато съгласие, което да обхваща всички съществени условия на договора за заем за послужване по смисъла на чл.243 ЗЗД, както и че така уговореното предоставяне в безвъзмездно ползване е било фактически осъществено. До ко л ко т о заемът за послужване е неформален договор, то сключването му подлежи на доказване с всички допустими доказателствени средства по ГПК.

Наведените от ответника възражения, че ищецът не е собственик на описания в цитирания нот.акт имот , както и че вторият етаж от жилищната сграда не е обособен като самостоятелен обект, са ирелевантни за иска по чл.249, ал. 1 ЗЗД. В това производство въпросът за собствеността върху имота не подлежи на изследване и установяване със сила на пресъдено нещо нито като елемент на претенцията, имаща облигационноправен, а не петиторен характер, нито чрез инцидентен установителен иск за наличие, респ. липса на право на собственост върху предоставения въз основа на договора за заем за послужване имот.