Решение № 11 от 10.02.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Бургас, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. И. при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора М. Ан. Д. като разгледа докладваното от Светлин Ив. И. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600033 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 24 от 26.09.2024г., постановена по НОХД № 460/ 2024г. по описа на Окръжен съд – Сливен, подсъдимият Г. З. Г. ЕГН ********** от с.

Долно Белево, община Д.град, е признат за виновен в това, че на 27.09.2023 г. в землището на с. Стоил войвода, община Нова Загора, на км 236+600 на автомагистрала „Тракия“, при управление на МПС – товарен автомобил марка и модел „Мерцедес 1224Л“ рег. № ** **** **, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.58 т.3 от ЗДвП – „При движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи в лентата за принудително спиране“, и по непредпазливост причинил смъртта на С. П. М. от гр.Бургас, и средни телесни повреди на две лица – четири средни телесни повреди на А. Д. С. от гр.Бургас, както следва: черепно-мозъчна травма, протекла със загуба на съзнанието за определен период от време, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на раменната кост на дясната ръка в нейната горна трета в областта на големия туберкул и луксация на раменната става, довели до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник; гръдна травма, изразяваща се в двустранни контузии на белите дробове и двустранен хидроторакс, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, и увреждане на периферните нерви на дясната ръка, довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник, и три средни телесни повреди на М. П. К. от гр.Бургас, както следва: черепно-мозъчна травма, 1 изразяваща се в сътресение на мозъка с изпадане в безсъзнателно съС.ие в съвкупност със субарахноидален кръвоизлив в лява темпорална област, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на 1-во, 2-ро, 3-то и 4-то ребра от лявата половина на гръдния кош по предната аксиларна линия, довело до трайно затрудняване движенията на снагата, и счупване на двете кости на предмишницата на дясната ръка в дисталните им трети в близост до гривнената става, довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник, поради което на основание чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.“б“ предл.1 вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1, вр. чл.58а ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години и 4 месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим.

На основание чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, с присъдата съдът наложил на подс. Г. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 години, като приспаднал времето, през което той е бил лишен от това право по административен ред.

Със същата присъда подс. Г. бил признат за невиновен и съответно оправдан по обвинението с деянието да е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20 ал.1 от ЗДвП

На основание чл.59 ал.1 от НК от срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“ било приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „домашен арест“.

С присъдата съдът се произнесъл относно веществените доказателства и възложил сторените в досъдебното производство разноски в тежест на подс.

Г..

Недоволен от присъдата останал подс.Г. Г., който я обжалвал упълномощения си защитник адв. Д. С. от АК - Хасково. В жалбата и допълнението към нея са изложени съображения за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата само относно наложените на Г. наказания.

Развита е теза, че първоинстанционният съд надценил отегчаващите вината и отговорността на подсъдимия доказателства, като в същото време неглижирил наличните многобройни според защитника смекчаващи обстоятелства, които изисквали индивидуализация на наказанията да се извърши по привилегирования ред на чл.58а ал.4 вр. чл.55 от НК В тази връзка се твърди, че наказанието „лишаване от свобода“ е следвало да се определи под установения в чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.“б“ предл.1 вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК специален минимум от 5 години, и то по начин, че да позволява приложението и на института по чл.66 ал.1 от НК, тъй като за постигане целите на генералната и специалната превенция не било задължително наказанието да бъде изтърпяно ефективно, предвид и чистото съдебно минало на жалбоподателя. С такива съображения се претендира изменение на обжалваната присъда с намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода под законовия минимум при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, и евентуално отлагане на ефективното му изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК за минимален изпитателен срок.

2

Срещу присъдата е подадена и въззивна жалба от частните обвинители М. М., Г. М. и А. Я., в качеството на наследници на пострадалата С. П. М., чрез упълномощените им повереници адв. С. Ч. от АК – Смолян и адв. М. Д. от АК – София. Основната заявена в жалбата претенция е подс. Г. да бъде осъден и по обвинението да е нарушил правилата за движение по чл.20 ал.1 от ЗДвП, за което е оправдан от окръжния съд, както и присъдата да бъде изменена с увеличаване на сроковете на кумулативно наложените наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“ до установените в закона максимални размери. Изразена е позиция, че в настоящия си вид присъдата е незаконосъобразна, а наложените наказания са несправедливи (занижени), тъй като не са съобразени с високата обществена опасност на деянието и неговия резултат. Първата инстанция е критикувана, че отмерените с присъдата наказания не биха могли да постигнат генералната претенция, предвид увеличения пътен травматизъм вследствие на транспортните престъпления, доколкото снизходителните наказания създават у нарушителите чувство за безнаказаност, а сред обществото – усещане за липса на справедливост. В допълнението към жалбата е развита теза за неправилна оценъчна дейност на съда при обсъждането на значимите за вида и размера на наказателната отговорност обстоятелства, като в случая окръжният съд необосновано отдал превес на смекчаващите обстоятелства. Твърди се, че предвид данните за осъществени от Г. множество административни нарушения на правилата за движение в относително кратък период преди деянието, обществената му опасност като личност и водач на МПС е завишена, отделно от значително по-високите изисквания към него като професионален водач на товарно превозно средство. Акцентира се на много грубото нарушаване на правила за движение, довели до осъществяване на деянието, причиняване на смърт на едно лице на 23-годишна възраст и нанасяне на множество сериозни травми на други две лица в подкрепа на довода за много високата обществена опасност на деянието, а оттам и високата лична опасност на дееца. Претендира се изменение на присъдата чрез признаване на подсъдимия за виновен и по обвинението във връзка с чл.20 ал.1 от НК, както и увеличаване на наложените му наказания до установения в закона максимален размер.

Частният обвинител М. К. не е оспорила присъдата, но в нарочна писмена молба чрез повереника си адв. Р. М. от АК – София е възразила срещу подадената от подс. Г. въззивна жалба, с доводи, че конкретните характеристики и обществената опасност на извършеното от него престъпление изключват възможността наказанието му да се определи при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като в случая не са налице предпоставките за приложение на тази привилегия – липсват многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, и не може да се твърди, че и най-лекото предвидено за престъплението наказание би се явило несъразмерно тежко. Изложени са и допълнителни съображения, че обществената опасност на деянието и дееца се завишава от многобройните причинени на две от пострадалите телесни повреди, никоя от пострадалите не е допринесла с нищо за настъпване на престъпния резултат, а той се дължи изключително на 3 допуснатото от подсъдимия грубо нарушение на забраната да се движи в аварийната лента на АМ „Тракия“, и то като професионален шофьор и при изпълнение на трудовата си функция като такъв. С жалбата е отправено искане жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение, а при решение за изменение на присъдата, тя да бъде изменена според исканията на другите частни обвинители.

Частният обвинител А. С., която също не е обжалвала първоинстанционната присъда, е депозирала чрез упълномощения си повереник адв. Ц. В. от АК – София писмено възражение против въззивната жалба на подс. Г.. Според възражението на С., постановената от Окръжен съд – Сливен присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, включително по отношение на вида, срока и начина на изтърпяване на наказанията, наложени на подсъдимия. Изложени са подробни доводи в подкрепа на съдебното заключение, че в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелство, които да обосноват определяне на наказанието по реда на чл.55 от НК. Правилно според възражението обществената опасност на извършеното от подс. Стойчев престъпление е приета от съда за завишена, тъй като в резултат от грубо нарушение на правилата за движение по пътищата е причинена смъртта на едно лице, а на други две са причинени множество средни телесни повреди. Заявено е искане жалбата на подсъдимия да не бъде уважавана, а оспорената първоинстанционна присъда да бъде потвърдена.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас застъпва позиция за законосъобразност на присъдата и за липса на допуснати нарушения на материалния и процесуалния наказателен закон, както и несправедливост на наложеното наказание. Счита, че окръжният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при обсъждане на наличните доказателства и извличане на съставомерните факти, нито при техния анализ и правна оценка. Поддържа, че при стриктно спазване на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК, първата инстанция е отчела всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, точно е отмерила наказанието при условията на чл.54 от НПК и аритметически правилно го е редуцирала по предвидения в чл.58а ал.1 от НК ред. При правилно и пълно установена фактическа обстановка първата инстанция е формулирала коректни правни изводи за съставомерността на деянието и нарушените правила по ЗДвП, като съдът обосновано отчел превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, включително младата възраст на подсъдимия, необремененото му съдебно минало и добрите характеристични данни, но в същото време съобразил и отегчаващите обстоятелства, найсъществено от които е наличието на допуснатите от подсъдимия 21 бр. нарушения на правилата за движение, въпреки неголемия професионален стаж на подсъдимия. Според прокурора, при предвидено за престъплението наказание „лишаване от свобода“ от 5 години до 15 години, съдът е определил справедлив размер от 8 години, който след редукцията по чл.58а ал.1 от НК с една трета е свел до окончателен размер от 5 години и 4 месеца „лишаване от свобода“, което изцяло съответства на обществената опасност на деянието и 4 дееца, и на установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Поддържа, че евентуално намаление на наказанието при приложение на чл.55 от НК, както и желаното от подсъдимия условното осъждане по чл.66 от НК не би съответствало на доказателствата и установената обществена опасност на деянието. От друга страна според обвинението не са налице основания за увеличаване на наложеното наказание, тъй като въпреки причинения тежък резултат, той се явява елемент от обективната страна на извършеното престъпление и не следва да се цени в ущърб на дееца при решаване на въпроса за наказанието. Прокурорът счита претенциите на подс. Г., и на частните обвинители М. М., Г. М. и А. Я. за неоснователни, като предлага присъдата на Сливенски окръжен съд да бъде потвърдена.