Решение № 2953 от 22.12.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2953 гр. Бургас, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20222120104440 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от Р. Е. И., ЕГН ********** срещу „Мидия Инфраструктурно Строителство“ ЕООД, ЕИК 200265577, със седалище и адрес на управление: гр. ***********представлявано от управителя Й. Я., иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 131 907 лева, представляваща уговорено между страните допълнително трудово възнаграждение по допълнително споразумение от 26.07.2021 г. към трудов договор № 00520/26.07.2021 г. за периода от м.

07.2021 г. до м. 04.2022 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда 12.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се, че между страните е сключен трудов договор № 520/26.07.2021 г., по силата на който ищецът е заел при ответника длъжност „**** с месечно възнаграждение в размер от 1100 лева. Сочи се, че между страните е сключено допълнително споразумение от 26.07.2021 г. към трудов договор № 520/26.07.2021 г., по силата на което е уговорено в полза на ищеца допълнително трудово възнаграждение, отделно от основното, в размер от 4 % от месечните приходи на дружеството – ответник. Поддържа се, че за периода от м.

07.2021 г. до м. 04.2022 г. ответникът е генерирал приходи в размер от 3 839 335 лева, но не е заплатил на ищеца уговореното допълнително трудово възнаграждение в размер на претендираната сума.

Направено е искане за уважаване на предявения иск и присъждането на съдебно - деловодни разноски.

Ответникът е изразил становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че уговореното допълнително възнаграждение е обвързано с насрещното задължение на ищеца да реализира максимална рентабилност за дружеството, което същият не е изпълнил, тъй като генерираните за 2021 г. приходи са в размер от 4 038 000 лева, а разходите са в размер от 4 881 000 лева, което означава 0 % рентабилност. Сочи се, че реализираните загуби за дружеството са следствие от лоша организация, създадена от ищеца.

1

Противопоставено е възражение за недействителност на чл. 1 и ал. 3 от процесното допълнително споразумение, поради противоречие с добрите нрави, като се твърди, че тези клаузи биха довели ответника в невъзможност да изпълнява дейността си.

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск и присъждането на съдебно - деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните по делото, а се установява и от приложените по делото доказателства, че на 26.07.2021 г. между „Мидия инфраструктурно строителство” ЕООД и Р. Е. И. е сключен трудов договор № 520/26.07.2021 г. на основание чл. 111 КТ, по силата на който ищецът е натоварен от дружеството да изпълнява длъжността „****“, при условията на непълно работно време – 4-часов работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 100 лв. и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – 0,6 % за всяка година трудов стаж. Към този трудов договор е сключено допълнително споразумение от същата дата, в което е записано, че работодателят желае да стимулира допълнително работника при изпълнение на възложената му работа, поради което е определено допълнително месечно трудово възнаграждение в размер на 4% от месечните приходи на „Мидия инфраструктурно строителство“ ЕООД от строителни дейности. Посочено е още, че допълнителното възнаграждение се дължи от работодателя на работника отделно от дължимото му съгласно т. 1.2. от трудов договор № 520/26.07.2021 г. основно месечно трудово възнаграждение и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. В чл. 3 от допълнителното споразумение е уговорено, че работодателят се задължава до 10-то число на следващия месец да съставя и предава на работника отчет за приходите и разходите на дружеството за предходния месец, на база на който ще се изчислява дължимото допълнително месечно трудово възнаграждение, като отново е посочен неговият размер – 4 % от месечните приходи на „Мидия инфраструктурно строителство“ ЕООД от строителни дейности.

Представени по делото са 10 бр. рекапитулации, видно от които за периода от м. юли 2021 г. до м. април 2022 г. на ищеца е изплащано възнаграждение в общ размер от 61 524,34 лева, включващо основно месечно възнаграждение, възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и част от полагащото му се допълнително трудово възнаграждение, уговорено в допълнителното споразумение.

Приложени по делото са счетоводен баланс на „Мидия инфраструктурно строителство“ ЕООД и отчет за приходите и разходите на дружеството.

Приложена по делото е рекапитулация за реализирани приходи и разходи за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г. на „Мидия инфраструктурно строителство“ ЕООД, от който става ясно, че постъпленията от отчетени приходи от строителна дейност за този период е на стойност 4 133 257,41 лева, а разходите са на стойност 4 591 675,17 лева, като загубата за този период е изчислена на 458 417,76 лева.

Представена по делото е молба с дата 27.04.2022 г. от Р. Е. И. до „Мидия инфраструктурно строителство“ ЕООД, с която се моли на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ да бъде прекратено трудовото правоотношение на работника с дружеството-работодател по взаимно съгласие, като му бъде изплатен неизползваният платен годишен отпуск за последните три години.

Представен е протокол от Община Руен до управителя на ответното дружество, с което са констатирани появили се впоследствие скрити недостатъци и дефекти по изпълнен от дружеството обект. Представен е протокол, в който са описани появилите се недостатъци и скрити дефекти по сградата, изразяващи се в пукнатини по стените.

Изготвена и приета по делото е съдебно-икономическа експертиза, вещото лице 2 по която е посочило, че общият размер на приходите на ответното дружество за периода от м. юли 2021 г. до м. април 2022 г. са в размер на 6 232 656,72 с ДДС или 5 193 380,60 без ДДС, като приходите от строителна дейност за същия период възлизат на 5 462 856,66 с ДДС и 4 552,380,55 без ДДС. Общият размер на възнаграждението на ищеца съгласно чл. 1 от допълнителното споразумение от 26.07.2021 г. към трудовия договор за периода от м.

07.2021 г. до м. 04.2022 г. възлиза на 182 095,22 лв., като съгласно представените по делото фишове за заплати, на ищеца е изплатено допълнително възнаграждение с посочено основание „доплащане вътрешни правила“ в общ размер на 50 187,25 лв. (брутен размер).

Така остават неизплатени 131 907,97 лв. (брутен размер) за целия исков период.

Вещото лице е посочило, че съгласно представената счетоводна информация разходите на ответното дружество за периода от м. 07.2021 г. до м. 04.2022 г. възлизат на 4 591,675,17 лв. Коефициентът на рентабилност от приходи от продажби на ответника за процесния период от общата стойност възлиза на 0,1159, като този от строителна дейност възлиза на -0,0086. Финансовият резултат на дружеството от цялата дейност за периода от м.

07.2021 г. – м. 04.2022 г. възлиза на 602 205,43 (печалба), като финансовият резултат на дружеството от строителна дейност за този период възлиза на минус 39 294,62 лв. (загуба).

Събрани по делото са и гласни доказателства. Свидетелят Н. Ц. е посочил, че работи във фирма „Мидия“ от 15 години като ***Познавал ищеца като работник и началник.

Той им давал задачи, които те са изпълнявали. Работили са по обекти. Той също е бил всеки ден по обектите. Свидетелят е посочил, че докато е бил във фирмата, се е случвало да иска увеличаване на възнаграждението си. Принципно се обръщал към Р., но решението е взимала г-жа Я.. Отпуските им ги разрешавал г-н Я. – собственик на фирмата. Когато се е налагало да закупуват материали, се обръщал към техника на обекта и г-н Я. ободрявал искането.

Като прецени така събраните доказателства в тяхната съвкупност, съдът намери предявения иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ за основателен, като мотивите за това са следните:

На първо място следва да бъде обсъдено възражението на ответната страна за недействителност на чл. 1 и чл. 3 от допълнителното споразумение към трудовия договор поради противоречие с добрите нрави.

Съдебната практика приема, че страните по трудовото правоотношение винаги имат правен интерес и е процесуално допустимо да предявят отделен иск, включително инцидентен установителен иск, както и да направят възражение за недействителност на трудовия договор. Когато трудовото правоотношение вече е прекратено на някое от предвидените в Кодекса на труда основания, какъвто е и настоящият случай, за обявяването на недействителността от съда правният интерес от иска произтича единствено от уреждане на последиците от недействителността.

Съгласно чл. 74, ал. 1 КТ трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. Според алинея втора на чл.

74 КТ трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава 18 КТ.

Според чл. 74, ал. 5 КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. Обявяването на недействителността на трудовия договор има действие само за в бъдеще, т. е. последиците от обявяване на недействителността настъпват занапред – от влизане в сила на съдебното решение, с което е обявена недействителността.

В настоящия случай работодателят – ответник твърди, че чл. 1 и чл. 3 от сключеното между страните допълнително споразумение противоречат на добрите нрави, поради което са недействителни. Основанията в общия закон за недействителност на договорите намират субсидиарно приложение, тъй като в Кодекса на труда няма предвидени 3 особени правила, които да изключват приложението на общия граждански закон. В гражданското право страните са свободни да определят съдържанието на договора. Страните са свободни да уговарят и различни взаимни права и задължения вън и в отклонение от уреденото в закона съдържание на договора. Договорната свобода е принцип на гражданското право, тя е ограничена единствено от императивните разпоредби на закона и добрите нрави. В трудовото право договорната свобода е ограничена допълнително чрез забраната в чл. 66, ал. 2 КТ да се уговарят условия, които са по-неблагоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор. Тази забрана не изключва възможността страните по трудовия договор да уговорят клаузи в трудовия договор, свързани с възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение, както и с изпълнението на колективните трудови договори. Съгласно чл.

20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните - върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността - какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те.

Юридически погледнато представеното допълнително споразумение съдържа права и задължения и за двете страни, като урежда отношенията им, свързани с действащото трудово правоотношение.

В чл. 66, ал. 2 КТ е посочено изрично, че с трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор.

В конкретния случай се установява, че страните по валидно трудово правоотношение са постигнали съгласие, като са определили работникът да получава допълнително месечно трудово възнаграждение в размер на 4 % от месечните приходи на „Мидия инфраструктурно строителство“ ЕООД от строителни дейности. В допълнителното споразумение ясно е посочено, че работодателят желае да стимулира допълнително работника при изпълнение на възложената му работа.