Решение № 117 от 03.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Ловеч, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244300500685 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 132/12.07.2024 г., постановено по гр.д. № 598/2022 г., Районен съд – Т е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от Д. Т. Г. с ЕГН ********** и И. Т. Г. с ЕГН **********, чрез адв. Н. И. П., в условията на първоначално обективно и субективно кумулативно съединяване положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между ищците и всеки от ответниците Д. П. Д., ЕГН **********, „ДИКС ГЕЙМИНГ“ ЕООД, с ЕИК **** и К. М. Д., ЕГН **********, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор ***, находящ се в с. О, общ. Т, обл. Ловеч, с адрес на поземления имот: ул. „****“ № 13, с площ от 453 кв. метра, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване, при съседи - ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** на основание Нотариален акт № 61, том 0, дело № 418, издаден от Районен съд – Т, в който нотариален акт процесният имот представлява дворно място в с. О, незастроено, съставляващо парцел VII 1

-7, кв. 3 по плана на селото (Вилната зона) с площ от 535 кв. метра.

Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Д. Т. Г. с ЕГН ********** и И. Т. Г. с ЕГН **********, чрез адв. Н. И. П., осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС да бъде осъден ответникът К. М. Д. с ЕГН **********, да отстъпи собствеността и да предаде владението на ищците върху горепосочения недвижим имот, както и предявеното искане на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 97/10.08.2012 год., том II, peг. № 2682, дело № 237/2012 год. на Нотариус Д.К., с peг. № 525 на НК, вписан в Служба по вписванията – гр. Т под № 69, том V, дело № 762/2012 г.

С решението Д. Т. Г., ЕГН ********** и И. Т. Г., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Д. П. Д. с ЕГН **********, „ДИКС ГЕЙМИНГ“ ЕООД, с ЕИК ****, сумата 1 000.00 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съобразно представен по реда на чл. 80 ГПК списък на разноските, а на К. М. Д. , ЕГН **********, сумата от 2 000.00 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съобразно представен по реда на чл. 80 ГПК списък на разноските.

Срещу решението е подадена въззивна жалба вх. № 4284/14.08.2024 г. от Д. Т. Г. и И. Т. Г., чрез адв. Н. П.. Считат, че ответникът К. М. Д. не може да се позовава на института на добросъвестния купувач, тъй като между него и ответникът Д. Д. е налице зависимост, която е документално проследима, както и че съдът е ограничил правото им на защита, като не е уважил молбата им да представят в ОСЗ доказателства в тази насока. Твърдят, че в решението не е даден категоричен отговор на въпроса дали ответникът Д. Д. е упражнявал фактическа власт върху имота с намерението да стане собственик преди 10.08.2012 год., когато се е снабдил с констативния нотариален акт по обстоятелствена проверка. Сочат, че оценката, която съдът прави на свидетелските показания, не е обективна, а твърденията на свидетелите А Д. и П не се подкрепят от приложения по делото снимков материал, орофотокартите от МЗХ и Военногеографската служба на МО. Изтъкват, че съдът необосновано не е кредитирал показанията на свидетелите И.И. и Г.В..

Излагат, че въззиваемият Д. Д. към 10.08.2012 год. не е установявал в имота владение с намерението да го придобие по давност, не е налице animus 2 domini. Заявяват, че досежно присъединяването на владението на Л.М. и последващите приобретатели на процесния имот, съдът прилага неправилно материалния закон, защото не изследва природата на правоприемството.

Твърдят, че при публичната продан не е налице каквато и да е било правна връзка между длъжника по изп. дело и купувача по публичната продан, следователно няма как да има правоприемство и присъединяване на владение, а правото на разпореждане с имота не е в ръцете на длъжника, а е правомощие на съдебния изпълнител. Акцентират, че публичната продан е оригинерен способ за придобиване на собственост и следва от закона, а не от титула за собственост на длъжника. Правят извод, че не може към недобросъвестното владение на Д. Д. за периода от 10.08.2012 год. до 25.11.2020 год. да се присъедини добросъвестното владение на Л.М., защото последния е придобил процесния имот чрез първичен способ - публичната продан и поради това неговото владение е владение от чисто ново начало и само към неговото владение може да се присъедини владението на останалите приобретатели.

Молят съда да отмени Решение № 132/12.07.2024 г., постановено по гр.д. № 598/2022 г. по описа на Районен съд – Т като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови решение, с което да уважи исковите им претенции. Претендират направените разноски по делото за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. П. Д. и „Дикс Гейминг“ ЕООД , ЕИК ****, чрез адв. С. Т. от АК – Ловеч.

Изтъкват, че постановеното решение на P C Т не страда от посочените във въззивната жалба пороци, същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Споделят извода на първоинстанционния съд, че по отношение на ответника Д. са доказани както фактическата власт върху имота за период над законово изискуемия по чл. 79. ал. 1 ЗС, така и намерението за своене чрез обработване, облагородяване и извършването на ремонтни дейности. Сочат, че след 10.08.2012 г. ответникът Д. еднозначно е манифестирал собственическото си отношение към процесния имот, като го е ипотекирал два пъти. Излагат, че дори да се приеме, че ответникът Д. е недобросъвестен владелец, какъвто е и ответникът Д., то при еднородността на владението на двамата давностният срок винаги е 10годишен, като сочат практика на ВКС в тази насока.

3

Не споделят тезата на въззивниците за прекъсване на владението, като изтъкват, че реализираната публична продан на недвижим имот е деривативен придобивен способ, както по отменения ГПК (чл. 384. ал. 2), така и по действащия в момента ГПК (496, ал. 2), в който смисъл е доктрината и съдебната практика. Излагат подробни доводи относно характера на публичната продан като деривативно придобивно основание и разликите с „фингираното правоприемство“.

Молят съда да потвърди Решение № 132/12.07.2024 г., постановено по гр.д. № 598/2022 г. по описа на Районен съд – Т. Претендират сторените в производството разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба и от К. М. Д., чрез адв. А. Ч. от АК - гр. Ловеч. В него акцентира, че е конституиран като ответник по делото с протоколно определение № 207/29.05.2023 год., след подадена от ищците молба от 25.05.2023 г., поради което и на основание чл. 228, ал. 3, изр. 2 от ГПК, исковете срещу него следва да се считат за предявени именно от 25.05.2023 год. Приема за установено в хода на първоинстанционното производство, че както преди снабдяването си с нотариален акт за собственост за имота, така и след това ответникът Д. Д. е владял, поддържал и стопанисвал по явен и несъмнен начин имота, предмет на делото. Излага, че е осъществен фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, като ответникът Д. Д. е упражнявал непрекъснато, явно и несъмнено давностно владение върху процесния имот - повече от десет години преди снабдяването си с оспорения нотариален акт за собственост, поради което той законосъобразно се е позовал на изтеклата в негова полза придобивна давност.

Изтъква, че впоследствие процесният недвижим имот е бил предмет на принудително изпълнение, като е бил изнесен на публична продан по изп. дело № 52/2020 год. по описа на ЧСИ В.П., като с Постановление за възлагане на недвижим имот, вписано с вх. peг. № 3747/08.12.2020 год., Акт № 178, том XIII, дело № 2771/2020 год. на СВ - гр. Т, процесният имот е бил възложен на купувача Л.В.М.. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с вх. peг. № 3989/30.12.2020 год., Акт № 153, том XIV, дело № 2963/2020 год. на СВ - гр. Т, Л.В.М. е продал процесния имот на ответника по настоящето дело „ДИКС ГЕЙМИНГ“ ЕООД, а с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с вх. peг. № 1532/05.05.2022 год., Акт № 101, том VI, дело № 4

1206/2022 год. на СВ - гр. Т, „ДИКС ГЕЙМИНГ“ ЕООД е продало имота на К. М. Д..

Твърди, че от 05.05.2022 год., когато е закупил имота, до 25.05.2023 год., когато срещу него са предявени исковете по делото, К. М. Д. е упражнявал добросъвестно владение върху имота. Изтъква, че в периода от 10.08.2012 год. до 25.11.2020 год. ответникът Д. Д. е упражнявал недобросъвестно владение по отношение на процесния имот, а след 25.11.2020 год. до настоящия момент различни лица, в т.ч. и К. Д., като правоприемници по силата на горепосочените прехвърлителни сделки, са упражнявали добросъвестно владение по отношение на имота. Прави извод, че при такава нееднородност на владението и при хипотезата на чл. 82 от ЗС, то приложение намира десетгодишният срок за придобиване на право на собственост по давност върху недвижим имот.

Счита за неправилно становището на въззивниците, че публичната продан е оригинерен способ за придобиване на собственост, а не деривативен способ, както и че при публичната продан няма как да има правоприемство и присъединяване на владението на приобретателя /купувача на публичната продан/ към владението на праводателя /длъжника по изпълнителното дело, в рамките на което е проведена публичната продан/. Излага, че К. Д. е присъединил към своето владение и владението на предходните собственици на процесния имот, поради което в негова полза е изтекла изискуемата от закона десетгодишна придобивна давност - в периода от 10.08.2012 год. до 25.05.2023 год.

Моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло като правилно и законосъобразно обжалваното Решение № 132/12.07.2024 год., постановено по гр. д. 598/2022 год. по описа на Районен съд – гр. Т.

Претендира сторените във въззивната инстанция разноски.

В съдебно заседание въззивниците се представляват от упълномощения процесуален представител адв.Н. П., който поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания и моли същата да бъде уважена, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответните страни.

Въззиваемите Д. П. Д. и „Дикс гейминг“ ЕООД се представляват от упълномощения адв.С. Т., който оспорва въззивната жалба и поддържа 5 подадения отговор. Моли съда да потвърди решението на ТРС и присъди направените по делото разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемият К. М. Д. се представлява от упълномощения процесуален представител адв.А. Ч., който оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение и присъди направените по делото разноски съгласно представения списък, като счита възражението на въззивниците за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно.

Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение на РС-Т е валидно и допустимо. Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалвания съдебен акт или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията, които са изложени, касаят единствено неговата правилност.