Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 537 от 17.10.2025, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Гражданско дело 1066/2025
Вид
Решение № 537
Подписан
17.10.2025
В сила
13.11.2025
Състав
Ели Димитрова Анастасова Мицевска

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 1, т. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 24, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 151, ал. 2, изречение 3 · Конституция на Република България
  • чл. 45, ал. 10 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 47, ал. 1, предложение 2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 537 гр. Дупница, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова Мицевска при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело № 20251510101066 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявен от Б. К. Й., ЕГН **********, К. Б. Й., ЕГН ********** и П. Б. Й., ЕГН **********, с общ адрес: с. *** срещу Община Сапарева баня установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване правото им на собственост /за Б. К. Й. – 2/3 ид. ч.; за К. Б. Й. – 1/6 ид. ч. и за П. Б. Й. – 1/6 ид. ч./ върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /землище петдесет и три хиляди двеста петдесет и четири,кадастрален район петстотин и първи, поземлен имот сто петдесет и втори/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Овчарци, община Сапарева баня, област Кюстендил, одобрена със Заповед № РД18-245/15.12.2022 година на Изпълнителния директор на Агенция геодезия, картография и кадастър, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 20.02.2024 г., с адрес на поземления имот: с.

*** /три/, с площ на целия имот от 545 кв. м. /петстотин четиридесет и пет квадратни метра/, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 метра/; предишен идентификатор: няма; Номер по предходен план: 152, квартал 42, парцел XV, при съседи на поземления имот:

***, ***,***, ***.

В исковата молба се посочва, че на 10.10.1985г. ищецът Б. К. Й. закупил от Г.С.

Й. процесния недвижим имот като договорът за покупко-продажба бил обективиран в 1 нотариален акт № 36, том III, дело 1018/10.10.1985г . Към датата на закупуване на процесния имот ищецът Б. К. Й. бил в брак с Е.П. Й.а, ЕГН **********, починала на 26.09.2017 година, като другите двама ищци К. Б. Й. и П. Б. Й. са нейни синове.

В ИМ се сочи, че към датата на покупко-продажбата на имота през 1985 година е имало съставен Акт № 8/11.01.1980 година за държавна собственост на недвижимия имот. Твърди се, че през 1969 година за същия имот бил подписан Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя и в имота била построена от общия им праводател жилищна сграда. На 23.02.1987 година с Разрешение за строеж № 5 на ищеца Б. К. Й . било дадено право на строеж на жилищна сграда в процесния имот.

Строежът би л реализиран и от 1987 година ищците са добросъвестни владелци на недвижимия имот, за който имало съставен акт за държавна собственост. За същия имот с Акт № 2920/13.02.2024 година бил съставен и акт за частна общинска собственост.

Ищците твърдят, че в имота са построили сграда е идентификатор ***, със застроена площ от 108 кв.м. на два етажа, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна. През целия период от датата на закупуване на имота 1985 година до датата на депозиране на исковата молба са били добросъвестни владелци на процесния имот, тъй като в него имали законно построена жилищна сграда, поради което считат, че са го придобили по давност. Ищците К. Б. Й. и П. Б.

Й., от своя страна са присъединили давностния срок, който е текъл по отношение на тяхната майка Е.П. Й.а, ЕГН **********, починала на 26.09.2017 година.

С оглед изложените съображения намират предявения иск за основателен и доказан.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен, поради следните възражения: процесният имот е актуван като държавна собственост като на 05.10.1970г. е отстъпено правото на строеж на жилищна сграда на К. Г.Й.. Впоследствие по съответния законов ред за процесния имот бил съставен и Акт № 2920/13.02.2024 година за частна общинска собственост. С оглед изложените съображения намира предявения иск за неоснователен.

РАЙОНЕН СЪД – Дупница, IV състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

За уважаване на иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, ищците носят доказателствената тежест да установят чрез пълно и главно доказване правопораждащите правото им на собственост върху процесния имот факти, в рамките 2 на очертаното в исковата молба придобивни основания

– наследствено правоприемство и давностно владение от 10.10.1985г. и към момента на депозиране на исковата молба.

От представения по делото договор за отстъпване правото на строеж върху държавна земя от 1969г. /л. 15 – в представения договор има извършено заличаване на годината с молив, поради което точната дата и година са нечетливи/, от който се установява, че СОНС с. Сапарева баня, в качеството си на собственик на държавно дворно място, представляващо парцел XIV-543, в кв. 8 по плана на с. Овчарци, с урегулирано пространство от 504 кв. м. е отстъпило правото на строеж върху държавното място в полза на К. Г.Й..

От представения по делото акт за държавна собственост от 11.01.1980г. /л. 34, стр. 2/ се установява, че процесният имот е обявен за държавен, доколкото същият е бил стар общински имот. В акта е посочено, че върху имота има учредено право на строеж в полза на К. Г. Й. по силата на договор от 05.10.1970г.

От представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.10.1985г., обективиран в нотариален акт с № 36, том III, дело № 1013/1985г. /л. 6/ се установява, че Г.С. Й. е пръхвърлил в полза на сина си – ищеца Б. К. Й. правото на собственост върху процесния имот.

От представената по делото Заповед от 06.02.2024г., издадена от областния управител на Област Кюстендил /л. 35, стр. 2/ се установява, че на основание 78, ал. 1 ЗДС е наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост в полза на община Сапарева баня процесния имот. В заповедта изрично е посочено, че дворно място, представляващо парцел XIV-543, в кв. 8 по плана на с. Овчарци, с урегулирано пространство от 504 кв. м. е идентично с дворно място с номер по предходен план:

152, квартал 42, парцел XV, което е идентично с процесния имот.

От представения по делото АЧОС № 2920 от 13.02.2024г. /л. 32/ се установява, че за процесния имот е съставен акт за частна общинска собственост, на основание чл.

2, ал. 1, т. 1 ЗОС.

От събраните гласни доказателства, получени чрез разпита на свидетелите Г.В.Р. и К.Г.С. /л. 45, стр. 2 и сл./, кредитирани от съда като обективни и кореспондиращи на наличния по делото доказателствен материал се установява следното: ищците живеят в процесния имот от повече от 40 години; никой никога не е оспорвал правото на собственост на ищците върху процесния имот; ищците почистват парцела си; парцелът и къщата са оградени като оградата е поставена преди повече от 40 години; ищците косят тревата.

Във връзка с гореизложеното следва да се посочи още, че актовете за държавна, съответно за общинска собственост, са официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната, съответно на общинската собственост.

Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочва и основанието - както правното, така и фактическото, по силата на което имотът е станал държавна /общинска/ собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна /общинска/ собственост нямат правопораждащо действие, а само конституират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост /в 3 този смисъл са Решение № 321 от 14.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1167/2010 г., I г. о., ГК и Решение № 269 от 3.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 643/2011 г., I г. о., ГК/.

Забраната за придобиване по давност, установена с нормата на чл. 86 от ЗС във всичките й редакции и не се прилага § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006г., в сила от 1.06.2006г., изм., бр. 105 от 2006г., бр.

113 от 2007г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008г., в сила от 31.12.2008г.). В тази връзка следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗС, в периода от 1951 г. до 1990 г. не е можело да се придобива по давност вещ - социалистическа собственост, в периода от 1990г. до 1996г. - вещ, държавна или общинска собственост, а в периода след влизане в сила на ЗДС и ЗОС на 01.06.1996 г. - вещ, публична държавна или общинска собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 7 ЗДС.

Имотите – частна държавна или частна общинска собственост могат да се придобиват по давност, считано от 01.06.1996г. Съгласно § 1 ЗС (обн. ДВ бр.46/ 2006 г., в сила от 01.06.2006 г.), давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече за срок от 7 месеца, считано от 31 май 2006 г., като съгласно последващите изменения на §1, давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2022г. В тази връзка следва да се посочи, че с Решение от 24.02.2022г. по к. д. № 16/2021г., влязло в сила на 04.03.2022г. Конституционният съд на Република България обяви за протИ.конституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18 от 2020г. ) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.)., с които бе продължен мораториума върху придобивната давност за държавни и общински имоти, но протИ.конституционният текст не се прилага занапред, от деня на влизане на решението на КС в сила, по аргумент от нормата на чл. 151, ал. 2, изречение 3 от Конституцията на Република България.

Неизгубването на владението, респ. непрекъсване на придобивната давност е отрицателен факт, за установяването на който е достатъчно твърдение на ползващата се страна, като насрещната носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го опровергава.

Придобивната давност като фактически състав, съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 4/2012 г. на ОСГК не включва като елемент позоваване, то е процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. С предявяването на иска ищецът се позовават на изтеклата в тяхна полза придобивна давност и търсят защита на вече възникналото в правната им сфера вещно право на собственост. За да настъпят обаче последиците на придобивната давност е необходимо да не са налице нормативни ограничения, които да изключват приложимостта на способа по отношение на процесния имот.

Основният въпрос по делото касае приложимостта на установената в чл. 24, ал.

7 ЗСПЗЗ забрана за придобиване право на собственост върху недвижим имот по давност и по-специално необходимостта наличието на пречките за осъществяване на 4 това придобивно основание да се преценяват към момента на изтичане на давностния срок. По така поставения въпрос настоящият състав приема, че установената в чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ забрана за придобиване по давност на земите от държавния поземлен фонд намира приложение, ако към момента на изтичане на срока по чл.

79 ЗС имотът е включен в държавния поземлен фонд. Съгласно чл. 47, ал. 1, предложение 2 ППЗСПЗЗ държавният поземлен фонд обхваща земеделски земидържавна собственост, включително и такива, които са застроени и представляват прилежащи площи към стопански сгради. По смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ земеделски земи са тези, които не се намират в границите на урбанизираните територии; не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради; не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения. В държавния поземлен фонд следователно се включват земи, които и понастоящем служат за земеделско производство. Земите, незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях на организациите по § 12 и § 29 ПЗР ЗСПЗЗ, които са негодни за земеделско ползване и не подлежат на възстановяване, съгласно чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ са държавна собственост, но не се включват в държавния поземлен фонд.