Решение № 511 от 31.07.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. София, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева при участието на секретаря Райна Г. Стоименова като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20238002103851 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 2105 от 29.04.2024 г. е допуснато по касационна жалба на М. П. П., чрез пълномощника й адв. В., касационно обжалване на решение № 629/15.05.2023 г. по в.гр.д. № 1955/2022 г. на Апелативен съд София в частта, с която като е отменено решение от 12.04.2022 г. по гр.д. № 9625/2020 г. по описа на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения при евентуалност от И. Х. К. против касатора иск по чл.29 ЗЗД, е постановено друго, с което е унищожен на основание чл.29, ал.1 ЗЗД договор, сключен с нот.акт № 135 от 17.11.2017 г. , том II, рег.№ 13110, дело № 272/2017 г. на нотариус Виолета Механджийска, за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к. „Стрелбище“, бл.16, вх. В, ап.20 с идентификатор *** по КККР на недвижимите имоти, одобрени със Заповед № РД-18-108 от 13.12.2006 г. на изп.директор на АГКК, със застроена площ от 97,68 кв.м., заедно с избено помещение № 23 с площ от 10,85 кв.м., таванско помещение № 4 с площ от 12,20 кв.м. и заедно с 4,86 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, за продажна цена от 120 000 лв.

1

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа на първо място, че изводът на въззивния съд за наличието на фактическия състав на измамата не кореспондира с установената по делото фактическа обстановка преди и по време на сключване на процесния договор, т.е. той е необоснован и неправилен. Твърди се, че до този извод съдът е достигнал, тъй като не е анализирал правилно всички доказателства в съвкупност и не е взел предвид всички заявени от ответницата в отговора на въззивната жалба възражения, изложени по повод оплакванията на въззивника; не е анализирал и мотивирал наличието на всички елементи от фактическия състав на измамата. Поддържа се, че по делото липсват доказателства, че ищецът е бил заблуден от ответницата относно характера на сделката и/или относно последиците от нея чрез конкретни нейни действия/бездействия, чрез които умишлено да го е въвела в заблуждение; че с конкретно поведение ответницата е поддържала в ищеца заблудата, че подписаният между тях договор е за издръжка и гледане, а не договор за продажба със заплащане на продажна цена; липсват каквито и да било данни за извършени от ответницата действия, които да обосноват наличието на умисъл и причинно-следствена връзка между тези действия и сключването на договора и такава изобщо не е изследвана в обжалваното решение. В открито съдебно заседание, процесуалният представител на касатора поддържа касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендират се сторените по делото разноски.

Насрещната страна по жалбата - И. Х. К., чрез пълномощника си адв. З., в отговора на касационната жалба излага съображения за неоснователност на доводите за неправилност и необоснованост на въззивното решение. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, като поддържа съображенията, изложени в отговора и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано.

Обжалването на въззивно решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите за елементите на фактическия състав на измамата по смисъла на чл.29 ЗЗД и необходимо ли е да се установи по делото наличието на първия елемент от този фактически състав, а именно „умишлено въвеждане в заблуждение“, включващ умисълът за измама и въвеждането в заблуждение като материален елемент и какво е значението му за доказване на наличието на фактическия състав на измамата, за да се провери налице ли е противоречие с посочената в изложението съдебна практика на ВКС 2 решение № 368 от 3.04.2013 г. по гр.д. № 243/2012 г. на III г.о., решение № 25 от 24.04.2012 г. по т.д. № 63/2011 г. на I т.о. и цитираните в него решения по гр.д. № 6006/2007 г. и гр.д. № 4823/2007 г. на ВКС.

За да отмени решението на първоинстанционния съд в частта по иска с правно основание чл.29 ЗЗД и вместо него да постанови друго, с което уважава иска, въззивният съд е приел, че е налице фактическия състав на измамата, изяснен в съдебната практика на ВКС. За да достигне до извода, че е налице заблуждение у ищеца, създадено от ответницата, от което последната се е възползвала, а ищецът не би сключил договора, ако знаеше, че той няма да му осигури грижите, от които се е нуждаел, съдът е взел предвид доверителната връзка, изградена между страните по сделката /чичо и племенница/ на фона на липсващи отношения на ищеца със сина му, влошеното здравословно състояние на ищеца в периода около сключване на сделката, желанието му да прехвърли собствеността си срещу задължението някой да се грижи за него, както и всички особености на личността на ищеца, описани в заключенията и на двете психологически експертизи и за които свидетелстват и разпитаните по делото свидетели – Бакалова и Веселинова. Приел е, че състоянието на уязвимост и безпомощност, в което се е намирал, както и липсата на основание поради доверителната връзка между тях да мисли, че племенницата му ще предприеме нещо различно от неговата представа за сделката – имот срещу грижи, са решаващи, за да се сключи сделка, относно чиито последици е бил заблуден. Макар и ищецът да е съзнавал, че собствеността ще премине у ответницата и да е желаел този резултат, той е бил убеден, че срещу това тя ще има задължение да полага грижите, от които се е нуждаел. Във връзка с изложените от ответницата доводи, съдът е приел, че ищецът безспорно е имал социални контакти, но не и че е имал висок стандарт на живот, като желанието му да сключи договор за издръжка и гледане е продиктувано от нуждата някой да полага грижи за него, а не да го издържа финансово.

По повдигнатите материалноправни въпроси:

В първото от посочените решения, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса относно елементите на фактическия състав на измамата по смисъла на чл.29 ЗЗД е прието, че те са следните: 1/ сключването на сделка; 2/ едната страна по нея да е била в заблуждение както относно характера на сделката, така и/или относно последиците от нея; 3/ заблуждението да е предизвикано 3 умишлено от другата страна и 4/ сделката да е сключена поради заблуждението. Прието е, че измамата представлява умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел да бъде то мотивирано към сключване на определена сделка, както и че измамата води до унищожаемост на сделката, когато волеизявлението за сключването й е направено под действието на неверни представи, които другата страна или трето лице са предизвикали умишлено у волеизявяващия. Във второто решение е прието, че фактическият състав на измамата като основание за унищожаемост на договора се свежда до установяване на определени осъществени юридически факти, а именно – формирана невярна представа за действителното положение у лицето, което като страна по сделката, трябва да направи волеизявление за сключването й, като това заблуждение може да се отнася до всички елементи на сделката, т.е. до нейното съдържание – съществени елементи и модалитети, а може да е насочено към мотивиране за сключването на сделката. Следва да се посочи, че изведеният в съдебната практика фактически състав на измамата се припокрива с този, изведен в доктрината, като в първото у нас самостоятелно изследване на измамата като основание за унищожаемост /Шопов, А.

Унищожаемост на договорите поради измама: Сиби, 2019/ са изведени три елемента на фактическия състав на измамата: 1/ умишлено въвеждане в заблуждение; 2/ невярната представа за действителността у измамения и 3/ измаменият сключва договор под влияние на погрешната си представа.

Умисълът като част от първия елемент от фактическия състав – умишленото въвеждане в заблуждение, цели мотивиране към сключване на определена, планирана от измамващия сделка. При умисъла за гражданска измама измамващия съзнава погрешността на представите, които предизвиква, както и че те се считат за верни у измамения. Измамливият умисъл е вид недобросъвестност, чиито външен израз е заблуждаването на потенциалния съдоговорител с цел той да бъде подтикнат да извърши правна сделка. Тази недобросъвестност обикновено е лесно доловима, тъй като се съпътства от поведение /включително и лъжа/, което прикрива действителността с цел да се сключи договор. Въвеждането в заблуждение – материалният компонент от първия елемент от фактическия състав на измамата може да се извърши както чрез действие, така и чрез бездействие /съзнателно премълчаване на факти, имащи значение за сключването на договора, като най-честите хипотези са свързани с умишленото нарушаване на 4 преддоговорното задължение за информация по чл.12 ЗЗД относно съществено съдържание на съглашението/.

Вторият елемент от фактическия състав е невярната представа за действителността у измамения. За да е налице този елемент следва да се установи, че умишленото действие или бездействие, извършено най-често от измамващия, е предизвикало погрешни представи в съзнанието на заблудения, доколкото измамата не може да съществува като порок на волята, без да е създадена погрешна представа у заблудения контрагент. По отношение на обхвата на заблуждението при измамата, в практиката на ВКС е застъпена тезата за широкия обхват на заблуждаващите действия, т.е. че обхващат и грешката в мотивите - решение № 25 от 24.04.2012 г. по т.д. № 63/2011 г. на I т.о. на ВКС, като се приема, че релевантни при измамата са грешките в мотива и в съдържанието на сделката. Следва да се отбележи, че понятието „съдържание на договора“ обхваща и правните последици на договора – субективните права и правните задължения, породени от неговото сключване.

Следователно измамата е релевантно основание за унищожаемост тогава, когато попада в някой от съществените и/или случайни елементи от съдържанието на договора, както и в мотивите за него. В този смисъл са и решения № 193 от 30.07.2013 г. по гр.д. № 1025/2012 г. и решение № 427/10.06.2015 г. по гр.д. № 1436/2014 г. и двете на IV г.о. на ВКС, в които се приема, че неосъществените впоследствие очаквания, представляващи мотивите за сключването на сделката, когато са плод на умишлено създадената невярна представа у измамената страна /относно правните последици на сделката/, са от съществено значение за измамата, тъй като именно тези мотиви са израз на опорочената воля на измамената страна, която ако не е била въведена в такова заблуждение, не би сключила сделката.

При третия елемент – измаменият сключва договор под влияние на погрешната си представа, следва да се изследва въпросът за решаващото въздействие на измамата при сключването на конкретния договор, т.е. да се изследва дали е налице причинна връзка между заблуждаващото поведение и сключения договор. Доктрината и съдебната практика на ВКС /решение № 368/3.04.2013 г. по гр.д. №243/2012 г. на III г.о., решение № 209/19.01.2015 г. по гр.д. № 1930/2014 г. на IV г.о. и др./ въвеждат още изисквания, за да се установи, че е налице измама, като приемат, че е необходимо да се вземат предвид и способностите на конкретното лице, към което измамата е насочена 5

– доколко то може да се ориентира в обстановката и дали може да осъзнае, че бива заблуждавано. Приема се, че за да бъде заблудено едно лице, от значение са неговите лични качества /възраст, образование/, социални контакти, житейски и професионален опит, като преценката на тези качества се прави с оглед на конкретната житейска ситуация, при която е сключен договорът, чието унищожаване се претендира. Настоящият състав на ВКС споделя тази съдебна практика с едно уточнение относно обхвата на преценката, която се извършва от съда. Съдът първо следва да установи дали по принцип едно лице е могло да бъде заблудено в подобна ситуация и след това да прецени било ли е то заблудено според особеностите на конкретния случай, а не в обратния ред.