Решение № 239 от 05.12.2024, Районен съд - Самоков

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. С., 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело № 20231870100865 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата Е. Й. Ж. от гр.С. чрез пълномощника си адв.Г.Й. е предявила срещу ответниците А. В. Г. и Й. Д. Г. иск с правно основание чл.75 от Закона за собствеността –за осъждане на ответниците да предадат владението върху недвижим имот ,находящ се в гр.С., ул.“Р.Е.“ № 5А,представляващ ½ идеална част от УПИ целият с площ от 377 кв.м.,с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри ,одобрени със Заповед № РД18-3 от 27.01.2005 год. на ИД на АК,изменена със заповед № КД-14-23 от 01.11.2008 год. на Началника на СК-Софийска област ,при съседи поземлени имоти с идентификатори ,както следва: ***; ***;

***;***,ведно с построената в имота масивна жилищна сграда с идентификатор № ***,със застроена площ от 52 кв.м.,състояща се от сутерен и два етажа, обективиран в нотариален акт № 115, том 6А,рег.№ 9322, дело 1072/2008 год.

В исковата молба се твърди ,че ищцата и ответницата А. В. Г. са роднини по права линия –ответницата е внучка на ищцата ,а ответникът Й. Д. Г. е съпруг на ответницата.

Твърди се ,че ищцата владее процесния имот ,описан по-горе от 1971 1 година без прекъсване ,като през 2008 година е прехвърлила имота чрез покупко-продажба на дъщеря й Д.С. /майка на ответницата А. Г./,като е запазила пожизнено правото на ползване върху процесния имот.

Сочи се ,че към 2008 година ,когато имотът е прехвърлен на Д.С.

,ответницата А. Г. е живеела при ищцата ,заедно с майка си , като и след заминаването й в Гърция ответницата е останала да живее при ищцата.Впоследствие ответницата е сключила граждански брак с ответника Й.

Д. Г. и е отишла да живее при него в дома му ,находящ се в гр.С. ,ул.“Е.“ № 9.

Ищцата сочи ,че междувременно отношенията й с дъщеря й са се влошили ,поради настояване от страна на същата ищцата да се откаже от правото си на ползване върху имота ,където живее,тъй като искала да го продаде на трето лице.Ищцата твърди ,че след като отказала да направи доброволен отказ от правото на ползване върху имота ,дъщеря й Д.С. решила да използва ответниците ,чрез тях да осъществи тормоз върху нея ,с цел да я принуди да направи отказ от правото на ползване върху имота.

Твърди се исковата молба,че ответниците А. Г. и Й. Г. на 25.03.2022 год. се самонастанили да живеят на първия етаж на къщата ,в която живее ищцата,като ответницата Г. й обяснила ,че това е само временно ,докато децата им са малки и се нуждае от помощта й при отглеждането им.Тъй като ищцата се е грижила като малка за ответницата Г. ,тя се съгласила да й помага за децата за няколко месеца ,като ответницата й казала ,че ще останат с ответника до началото на месец юни 2023 година.След няколко месеца ищцата разбрала ,че ответниците са се настанили в имота със съгласието на дъщеря й Д.С..

Твърди се в исковата молба ,че след като ответниците завладели първия етаж от къщата ,ответникът Й. Г. започнал да се държи лошо с ищцата ,като й отправял обиди ,унищожавал насадените от нея цветя в градината и други дребни предмети и битова техника, собственост на ищцата в цялата къща.

За действията на ответника ищцата уведомила дъщеря си Д.С. при поредното й завръщане от Г.но същата заявила ,че с нейно съгласие ответниците живеят в имота и същите могат да правят каквото си искат.

Ищцата сочи ,че в началото на 2023 година подала жалба в РП-С. срещу ответниците ,като прокуратурата отказала да образува наказателно производство поради наличие на граждански правоотношения, а впоследствие 2 отказът на РП-С. е отменен от ОП-С.

В исковата молба се твърди ,че в началото на месец юни 2023 година ищцата Е. Ж. помолила ответницата А. Г., заедно с ответника Й. Г. да напуснат имота ,като се разбрали ответниците да се върнат да живеят в дома им в гр.С. ,ул.“Е.“ № 9, но вместо да напуснат имота ,ответниците завладели и втория етаж на къщата ,като забранили на ищцата да влиза там.

Твърди се ,че междувременно ответниците установили фактическа власт върху целия имот ,като забранили на ищцата да извършва каквито и да е било дейности по двора и я задължили да обитава само сутеренното помещение.

Сочи се ,че с нотариална покана от 04.07.2023 година ищцата поканила ответниците да напуснат имота ,тъй като владеят и пребивават в същия без правно основание ,предвид наличието на пожизнено право на ползване върху имота в полза на ищцата.Въпреки отправената нотариална покана ,ответниците отказали да напуснат имота и предприели действия,с които демонстрирали владение и собственически права върху същия.Ответникът Й.

Г. без съгласието на ищцата шпакловал и боядисал стените на етажите на къщата,сменил подовата настилка, поставил камери в двора на къщата.Предприел действия по унищожаване на лични вещи на ищцата.Претендира направените по делото разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК ответниците са представили отговор на исковата молба ,в който са изложили становище за недопустимост и са неоснователност на предявения иск и са развили подробни съображения.Оспорват обстоятелствата ,на които се основава иска.Твърдят ,че искът е недопустим ,тъй като не е спазен преклузивния шестмесечен срок за предявяването му.Като дата на настаняване в имота в исковата молба е посочена 25.03.202 год., която представлява началния момент на нарушаване на правото на ползване на ищцата върху процесния имот.Твърди се ,че срокът е изтекъл на 25.09.2022 год.,поради което е погасено правото на иск.

Пред съда ищцата лично и с пълномощника си адвЙ. поддържа иска.

Ответниците лично и с пълномощника им адв.Т. който заявява, че поддържа становището по иска, изразено в отговора на исковата молба.

С.ският районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

3

Предявен е допустим иск с правно основание чл.75 от ЗС.Искът по чл.75 от ЗС дава право на защита срещу всяко нарушение на владението върху недвижим имот и на вещно право върху такъв имот ,включително и сервитут, което е продължило непрекъснато повече от 6 месеца.Срокът за предявяване на иска по чл.75 от ЗС е шестмесечен и той тече от момента на нарушението ,ако е еднократен акт ,или от последното нарушение при повтарящи се действия.В случая 6 месечния срок е спазен, предвид датата на нотариалната покана-04.07.2023 год. и датата на исковата молба, депозирана в РС-С.

/25.08.2023 год./, поради което съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим и няма пречка за разглеждането му по същество.

В производството по чл. 75 от ЗС ищецът следва да установи само два факта -на владението и на нарушението.Други права на страните върху имота не подлежат на изследване в това производство. Следва да се установи и че владението е продължило повече от шест месеца преди нарушението, както и че самото нарушение е било извършено по-малко от шест месеца преди предявяване на иска.За установяване на продължителността на владението е достатъчно да се докажат началния и крайния му момент.Под "нарушение" по смисъла на чл.75 от ЗС се разбира всяко действие, с което се накърнява или отстранява фактическото господство на владелеца. Искът по чл. 75 от ЗС защитава самото владение като фактическо състояние.

Не е спорно по делото ,че ищцата и ответницата А. В. Г. са роднини по права линия –ответницата е внучка на ищцата ,а ответникът Й. Д. Г. е съпруг на ответницата.

Установи се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че ищцата Е. Ж. владее процесния имот ,описан по-горе от 1971 година без прекъсване ,като през 2008 година е прехвърлила имота чрез покупкопродажба на дъщеря й Д.С. /майка на ответницата А. Г./,като е запазила пожизнено правото на ползване върху процесния имот.

Установи се ,че от 25.03.2022 година ответниците А. Г. и Й. Г. са заживели на първия етаж в къщата ,в която живее ищцата след отправена молба от Г. към Ж. ,че това е временно състояние ,докато приведат къщата, където живеят с ответника Й. Г. в гр.С.,ул.“Е.“ № 9 в състояние годно за живеене.

От показанията на водените от ищцата свидетели /Л.З. и Г.В./ се установи ,че ответниците са били допуснати да живеят в къщата със съгласието на 4 ищцата временно ,не за постоянно ,а докато приведат жилището на ответника Г. в състояние годно за живеене.Ищцата Е. Ж. се е съгласила ответниците да живеят в имота ,тъй като А. Г. е нейна внучка и същата я е отгледала. От показанията на тези свидетели се установява ,че след настаняването на ответниците в имота ,отношенията между ищцата Ж. и ответника Й. Г. са се изострили и влошили.Същият е започнал да проявява лошо отношение към нея ,отправяйки й обиди и закани за убийство ,за което ищцата многократно е сигнализирала полицията и прокуратурата, като е подавала жалби срещу ответника Г..Ответниците са предприели извършването на ремонтни дейности в къщата и постепенно завладели и втория етаж от къщата и започнали да демонстрират своене на имота като собствен.Ответникът Г. монтирал камери без съгласието на ищцата ,ограничил достъпа на близки и познати на ищцата до имота.

От показанията на водените от ответниците свидетели /Димитър Г. и Д.С./ се установява ,че ответниците А. Г. и Й. Г. след като сключили граждански брак през 2013 година живеели при родителите на Г..След раждането на двете им деца те продължили да живеят при тях.Живеели в сутерен с три малки стаи,баня и тоалетна.В жилището имало влага и мухъл,тъй като имало подпочвени води.Не било подходящо за живеене ,по-малкото дете развило астма.Ответниците искали да си купят жилище ,но тъй като ищцата живеела сама тя им предложила да дойдат да живеят при нея .След като се настанили в имота те започнали ремонт на къщата, на двата етажа,които обитавали ,като съгласието на ищцата било ирелевантно за тях.

Установи се ,че ищцата е обитавала приземния етаж ,представляващ сутерен.

Установи се ,че с нотариална покана от 04.07.2023 година ищцата е поканила ответниците да напуснат процесния имот ,върху който същата има пожизнено право на ползване.След връчването на поканата на същата дата и изтичане на срока ,ответниците не са освободили имота, а са продължили да живеят в него въпреки несъгласието на ищцата.От показанията на всички разпитани свидетели безспорно се установи ,че ответниците с конклудентни действия са отказали да напуснат имота и са продължили да извършват действия по манифестиране на едно променено отношение към имота ,да демонстрират владение и намерението да го своят като собствен.Това е 5 началният момент на нарушаване на владението на ищцата.

Доказателствената съвкупност по делото сочи на извода за основателност на предявения иск по чл.75 от ЗС.Съгласно цитираната разпоредба владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защитавано срещу всяко нарушение.В тежест на ищец по предявен иск с правно основание чл.75 от ЗС е да докаже само два факта-този на владението и този на нарушението.

За да се упражни успешно посесорната защита, следва да се установи, че искът е предявен в шестмесечен срок от нарушението, както и че владението е продължило непрекъснато повече от шест месеца, преди нарушението.

Първото от посочените обстоятелства е относимо към допустимостта на иска, като законът е установил шестмесечен преклузивен срок, в който владелецът има право да търси съдебна защита на нарушеното владение.

В правната теория е утвърдено становището, че когато се касае за повтарящи се нарушения, срокът тече от последното. В настоящия случай 6 месечния срок е спазен по изложените вече съображения по-горе и искът е допустим.Установи се и факта, че владението е продължило непрекъснато повече от шест месеца, преди твърдяното нарушение. Безспорно се установи ,че ищцата владее процесния имот от 1971 година. Не е необходимо за запазване на придобитото владение владелецът да упражнява фактическа власт и да държи вещта като своя във всеки момент от времето и преставането за момент да упражнява не води до загубването му. Веднъж придобито, владението продължава, докато не се изгуби, а за това е необходимо да се извършат обратни на придобиването действия.