Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 117 от 21.06.2021, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 683/2020
Вид
Решение № 117
Подписан
21.06.2021
Състав
Росица Бункова, Петър Пандев, Александър Трионджиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Благоевград , 21.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Росица Бункова

Петър Пандев

Александър Трионджиев при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20201200600683 по описа за 2020 година Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на постъпила жалба от адв. П.С., защитник на подс.АК. ИБР. К., от с.К., Община - гр.Я., Област - Благоевград, срещу присъда № 503580/09.09.2020 година, постановена по НОХД №310/2018 г. по описа на Районен съд – гр.Разлог.

Сочи се в жалбата, че атакуваният съдебен акт се явявал незаконосъобразен и необоснован. Съдът, в противоречие с материалния закон приел, че подсъдимият е осъществил съставите на престъпленията по чл.130, ал.1 от НК и чл.146, ал.1 от НК. Събраните по делото доказателства не установявали по безспорен и несъмнен начин както времето на извършване на деянията, така и вината на К.. Заедно с това не били обсъдени задълбочено всички доказателства по делото, както и наведените от страната доводи и възражения. В частност и предвъззивната инстанзия се прави такова за изтекла абсолютна погасителна давност по отношение на денянието по чл.146, ал.1 от НК. Недоволна е останала страната и от размерите на присъдените обезщетения, както и съответните разноски. Развити са съответни съображения. Моли се съда да прекрати наказателното 1 производство в частта му относно повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.146, ал.1 от НК поради изтекла давност, както и да отмени присъдата на първоинстанционния съд в останала й част.

В съдебно заседание К. се явява лично и със своя защитник. Поддържат изцяло въззивната жалба.

Частният тъжител и неговият повереник оспорват жалбата като намират същата за неоснователна. Считат, че като правилна и законосъобразна, първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена. Излагат доводи и в насока, че по отношение на деянието по чл.146, ал.1 от НК не са изтекли предвидените в закона давностни срокове.

Страните не представят нови доказателства.

За да се произнесе, Окръжният съд съобрази следното:

С проверявания съдебен акт РС:

1. Признал подсъдимия А.И. К., роден на 13.07.1973 година в с. К., с постоянен адрес: с. К., община Я., българин, български гражданин, женен, неосъждан, безработен, с ЕГН **********, за виновен в това, че на 03.10.17 г., около 14.00 часа, в местността „М.“, землището на град Я., чрез нанасяне на удари по главата и лицето на В.М. Е., с ЕГН - **********, му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно – временно разстройство на здравето, неопасно за живота /контузия на гърба на лявата скула, контузия в дясната орбитална област, изразена с остатъчно зеленикаво кръвонасядане на долния десен клепач, охлузване на дясната скула/, поради което и на основание чл. 54 от НК във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК, му наложил наказание „пробация”, включващо следните пробационни мерки: а/ задължителна регистрация по настоящ адрес – с. К., община Я., изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2 пъти седмично за срок от 8 (осем) месеца; б/ задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 2

(осем) месеца.

2. Признал подс. К. за виновен в това, че на 03.10.17 г., около 14.00 часа, в местността „М.“, землището на град Я., казал публично нещо, унизително за честта и достойнството на В.М. Е., с ЕГН - **********, в негово присъствие, като се обърнал към него с изразите "Да Ви еба майката”, както и „Майка Ви ще еба, каурска“, поради което и на основание чл. 54 от НК, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, му наложил наказание „глоба”, в размер на 1500 лева.

3. Признал подс. К. за невиновен в това, че при извършване на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, за което бил признат за виновен със същата присъда, се обърнал към В.М. Е., с ЕГН - **********, в негово присъствие и с изразите: "И на боклуците, каури мръсни, долни”, „Мръсно копеле“, „Майка ти ще еба каурска“, „боклук“, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по тези признаци на обвинението.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложил на К. най-тежкото измежду двете наложени наказания, а именно наказание „пробация”, включващо следните пробационни мерки: а/ задължителна регистрация по настоящ адрес – с. К., община Я., изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2 пъти седмично за срок от 8 (осем) месеца; б/ задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 (осем) месеца.

На основание чл. 23, ал. 2 от НК към така определеното на подсъдимия наказание „пробация“ присъединил и наказанието „глоба“ в размер на 1500 лв.

Частично били уважени и предявените от В.Е. граждански искове като Аки К. бил осъден да заплати на гражданския ищец сумите от по 1500 лева, представляващи обезщетения за претърпени от него неимуществени вреди, причинени му вследствие на извършените деяния по чл. 130, ал. 1 от НК и чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 3 датата на извършване на престъплението - 03.10.17 г., до окончателното им изплащане, като над тези суми исковете били отхвърлени като неоснователни.

На подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски, вкл. и следващите се ДТ.

За да се произнесе, първоинстанционният съд приел за установено следното във фактическо и правно отношение :

А.И. К. е роден на 13.07.1973 година в с. К., постоянен адрес: с. К., община Я., българин, български гражданин, женен, неосъждан, безработен, с ЕГН **********. Същият не е освобождаван от наказателна отговорност и не му е налагано наказание по административен ред.

На 03.10.17 г., около 10.00 часа, частният тъжител В.М. Е., неговият баща – свид. М. Е. и свидетелите А.Ю. и С.М., пристигнали в местността „М.“, землището на град Я.. Целта им била да почистят обект за добив на дървесина в гора, собственост на свидетелката Е.И., от който първият от тях преди това бил добивал такава. По същото време на терасата на вилата си, намираща се в същата местност и в непосредствена близост до обекта за добив на дървесина, седял подсъдимият К., консумирайки алкохол. След като частният тъжител и посочените по-горе свидетели влезли в обекта, подсъдимият се приближил към тях като им казал, че не следва да режат дърва, защото мястото е негово /било му обещано от свидетелката Е.И./. Независимо от казаното им, малко след това В.Е., М. Е., А.Ю. и С.М. започнали да почистват обекта, както и да режат дърва в него. Тогава подсъдимият им казал, че нямат право да режат дърва в обекта, след което се обадил на свидетелката Е.И., която го била предупредила, че добива там е приключил и следва да следи за извършвани там незаконни действия. След като разговарял с нея и я уведомил за случващото се дал телефона си на подсъдимия, за да проведе разговор с нея и той. Непосредствено след това последния, намирайки се вече на терасата на вилата на К. провел такъв, след което оставил телефона на намираща се там маса. Малко след това подсъдимият нанесъл удар по лицето на частния тъжител. В резултат на удара същият паднал на земята. Веднага след това се изправил, приближил се към подсъдимият, като двамата започнали взаимно да си нанасят удари с ръце по главата и лицето. Малко след това боят бил 4 прекратен от притеклите се на помощ М. Е. и С.М.. По – късно подсъдимият и частният тъжител се успокоили, а останалите се отдалечили и ги оставили сами, преценявайки, че са се сдобрили. Тогава подсъдимият отново ударил с ръка частния тъжител по лицето, който не отвърнал на удара, след което се обърнал към него с изразите "Да Ви еба майката”, както и „Майка Ви ще еба, каурска".

След това частния тъжител, заедно с баща си и свидетелите А.Ю. и С.М. започнали работа. Малко по – късно на мястото пристигнали свидетелите А.Ю. и М.М., горски инспектори в РДГ – Благоевград, изпратени на място, за да извършат проверка в обекта. Там извършили обход на същия, като открили 6 прясно отрязани дървета. Докато обхождали, чули викове, след което отишли в посока на същите където видяли, че подсъдимият и свидетелят М.

Е. се дърпат, а частния тъжител е влязъл в служебния автомобил на двамата /свидетелите А.Ю. и М.М./, за да се скрие и предпази от намиращите се там други лица. Тогава свидетеля А.Ю. застанал между първите двама, след което инцидента между тях приключил. Малко след това частният тъжител и баща му били откарани от свидетелите А.Ю. и М.М. със служебният им автомобил до автомобила им, където се прехвърлили в него и си тръгнали за град Я..

На 04.10.17 г. и на 06.11.17 г. частният тъжител се явил на прегледи, като съответно му били издадени медицински свидетелства.

Според заключението на приетата по делото съдебно - медицинска експертиза на В.М. Е. били причинени: контузия на гърба на лявата скула; контузия в дясната орбитална област, изразена с остатъчно зеленикаво кръвонасядане на долния десен клепач; охлузване на дясната скула /всички върху лицето и главта му/, всяко от които е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, които уврежданния по своите медико - биологични признаци, представляват лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Вещото лице посочило, че причинените травми са от естество да преминат за период до един месец. Тези травматични увреждания били получени от директен удар в твърд тъп предмет.

Съдебно - медицинска експертиза установила, че на подсъдимият А.И.

К., били причинени оток и кръвонасядане в областта на лицето, което 5 увреждане не е довело до разстройство на здравето, и което по своите медико - биологични признаци, представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.

130, ал. 2 НК. Това телесно увреждане било нанесено с твърди тъпи предмети.

С писмо от „Районен център 112 - София”, е представен диск, съдържащ 3 броя звукозаписи и електронни картони на инцидента. Тези веществени доказателства са предявени на страните и приети по делото. Видно от заключението на съдебно - техническа експертиза е, че при изследване на звукозаписите, се установява съдържанието на проведени разговори. При първия се обажда жена, която се представя за В. Е.а и съобщава, че пияно лице налита на съпруга и сина й, като ги бие в местността „М.”. Във втория се обажда лице, което се представя за В.Е., като съобщава, че той и баща му са пребити от четири – пет човека, единият от които е от съседна вила, както и синовете му. Третият звукозапис възпроивежда обаждане на дежурен на телефон 112 до лице, което се представя за В.Е., като последният казва, че баща му отказва линейка и в този момент пътуват с лек автомобил „Нива”.

Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства: обясненията на обвиняемият А.И. К., показанията на свидетелите М. Е., А.Ю., С.М., В. Е.а, Е.И., А.Ю., М.М., Дж. К. и И. К., както и на писмените такива, надлежно приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, доказателства събрани в наказателното производство, както и заключенията по приетите съдебно – медицински експертизи и съдебно - техническа експертиза.

Предвид така установените по делото факти и обстоятелства, първата инстанция приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл.146, ал.1 от НК и чл.130, ал.1 от НК.

Въззивната жалба е депозирана в срок от страна, притежаваща активна процесуална легитимация, подадена е чрез съответния орган и е насочена срещу присъда, подлежаща на проверка по реда на инстанционния контрол, поради което се явяват допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

Веднага следва да се отбележи обстоятелството, че в основната си част 6 възраженията на защитата са били предмет на разглеждане и от първата инстанция, като са получили съответен отговор. Настоящият съдебен състав споделя изцяло становището на РС в тази насока, като не намира за необходимо да преповтаря същите в цялост.