Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 22 от 19.01.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 1264/2025
Вид
Решение № 22
Подписан
19.01.2026
В сила
19.01.2026
Състав
Светла Василева Даскалова, Иваничка Димитрова Славкова, Румяна Петрова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.147, ал.1, пр.2 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.287 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Варна, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Даскалова

Членове:

И.ичка Д. Славкова

Румяна П. Петрова при участието на секретаря Стела Ив. Йолова като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253100601264 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Предмет на въззивното производство е присъда рег. № 15, постановена на 12.05.2025 г. по НЧХД № 199/2024 г. на Районен съд, гр.Провадия, с която подс.С. З. М. е признат за виновен в това, че на 25.04.2024 г. в село ***** е разгласил позорни обстоятелство за Д. Д., с израза: „И понеже вече не ни гледат „На Живо“, ще си позволя да говоря с вас „мъжката“ - „Това което правите е престъпно“, „Ето това, за което говоря за последния един час, г-н Д., всичко, което се случва на територията на с. ***** “ и му е преписал престъпление с израза: „От пиар на депутата с купени гласове Я. Б., до пиар на кмета с купени гласове Д.“ като клеветата му е нанесена публично и разпространена по друг начин - чрез публикуване в интернет пространството, в платформата *****, в страницата ***** и в официалната интернет страница на Информационна агенция *****, като на основание чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, т.2, пр.2, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложено наказание глоба в размер на 1500 лв. и обществено порицание, което да се изпълни чрез залепване на уведомление в Кметството на *****.

С присъдата подс.М. е осъден да заплати на ч.т.Д. К. Д. сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 25.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като гражданския иск за горницата 1 до ***** лв. е бил отхвърлен като недоказан.

Подс.М. е осъден да заплати на ч.т.Д. направените от него разноски по делото в размер на ***** лева. М. е осъден да заплати и държавна такса върху уваженият размер на гражданския иск в размер на ***** лева в полза на Държавата.

Недоволен от присъдата е останал адв.И., в качеството на защитник на подс.С. З. М., който я е обжалвал. Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на присъдата, както и за несправедливост на наложеното наказание и на присъденото обезщетение. Искането е за отмяна на присъдата или намаляване на глобата и обезщетението.

В съдебно заседание поверникът на частния тъжител Д. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Защитникът на жалбоподателя поддържа жалбата и моли за отмяна на присъдата, алтернативно за намаляване размера на обезщетението.

Съдът, след преценка на доводите, изложени в жалбата, позицията на страните, както и на събраните по делото доказателства и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира за установено следното:

Подс.С. З. М. бил водещ на предаването *****, което се излъчва в ***** канала на страницата *****. Т него се публикували видеозаписи, в които били коментирани популярни лица или събития от обществено-политическия живот в страната.

В последните няколко месеца, една голяма част от тези авторски видеоматериали били насочени срещу частния тъжител Д. и събития касаещи община *****. На 25.04.2024 г., С. М. в качеството си на журналист, без да има предварителна уговорка за среща, отишъл да интервюира Д. Д. в сградата на община *****.

Отначало на интервюто присъствал само Д. Д., но в последствие и пиарконсултанта на Община, с. ***** - Р. П..

На 30.04.2024 г. интервюто от 25.04.2024 г. било публикувано в ***** канала на страницата ***** (*****) *****?v=4GxHpNpvvXo^t=3Q'73Q както и на официалната страница на медията - *****. В описанието на клипа били изложени и темите, върху които се основава материала, а именно: „ Темите:

Превърна ли се община ***** във феодална на И. М.? ; Кой е кмета на *****, И. М. или Д. Д. ? ; Знае ли Б. Б. за схемите на кмета Д.? Май не ГЕРБ, а И. М. има кмет. С ресурса на ГЕРБ.; Какво спечели община ***** от схемата "Исторически парк"?“

Във времевия интервал на видеоклипа от 44:51 мин. до 45:03 мин. С. М.

2 коментирал следното:

44:51 мин: „И_понеже вече не ни гледат „На Живо“, ше си позволя да говоря с вас мъжката “ - „ Това което правите е престъпно“ Ч.т. Д. задал въпроса: „Кое“?

44.56 мин. „Ето това, за което говоря за последния един час, г-н Д., всичко, което се случва на територията на с. ***** ".

Към двамата се присъединила и пиара на Община ***** - Р. П..

Подс.М. се обърнал към нея като посочил с ръка ч.т. Д. с думите:

1:20:45 часа- „От пиар на депутата с купени гласове Я. Б., до пиар на кмета с купени гласове Д.“.

След това подсъдимият продължил във връзка с направеното твърдение от него в 1.20.52 часа — „Да, записваме, аз ще го потвърдя и ще го докажа!“.

Тази фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, като същата се доказва от показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и от възпроизведения видеозапис от интервюто. Фактическите констатации, от значение за правилното разкрИ.е на обективната истина по делото, са изведени след всестранна и обективна проверка на всички събрани по делото доказателствени средства.

Първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, като е приел, че на инкриминираната дата и място, той е разгласил позорни обстоятелство за Д. Д., с израза: „И понеже вече не ни гледат „На Живо“, ще си позволя да говоря с вас „мъжката“ - „Това което правите е престъпно“, „Ето това, за което говоря за последния един час, г-н Д., всичко, което се случва на територията на с. ***** “ и му е преписал престъпление с израза: „От пиар на депутата с купени гласове Я. Б., до пиар на кмета с купени гласове Д.“ като клеветата му е нанесена публично и разпространена по друг начин - чрез публикуване в интернет пространството, в платформата *****, в страницата ***** и в официалната интернет страница на Информационна агенция *****.

Тези изводи се споделят частично от настоящия състав на въззивния съд, тъй като изразът „От пиар на депутата с купени гласове Я. Б., до пиар на кмета с купени гласове Д.“ не представлява преписване на престъпление, а разгласяване на позорящо обстоятелство.

Съставът на престъплението "клевета" може да бъде осъществен при две различни форми на изпълнителното деяние - разгласяване на позорно обстоятелство за пострадалия или приписване на извършено от него престъпление, за което от субективна страна подсъдимият знае, че не е извършено.

3

Както в съдебната практика, така и доктрината се приема, че за съставомерността на престъплението клевета по смисъла на чл.147, ал.1 от НК, събраните по делото доказателства следва от обективна страна безспорно да установяват проявление в действителността на съзнателен и целенасочен акт от страна на дееца, с който се довежда до знанието на поне едно лице и се разпространява чрез средства за масова информация или по друг начин/а с оглед дадената квалификация по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 и от НК и по начин, по който да достигне до повече лица, които от своя страна биха могли да възприемат значението на извършеното/, на неистинско позорно обстоятелство относно конкретно лице или да му бъде приписано извършването на конкретно престъпление, което лицето не е извършило.

Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, който е свързан с личността на пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име в обществото от гледна точка на морала. За да бъде едно разгласявано обстоятелство позорно за другиго, то е необходимо същото да сочи извършено от дадено лице действие, проявено негово качество или поведение, които да могат да се отразят отрицателно на доброто име на лицето в обществото и да доведат до изграждане на негативна обществена оценка. Необходимо е то да е позорно, укоримо, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания. Съотнасянето на тези принципни разбирания по тълкуването и прилагането на закона към установените по делото факти сочи, че в инкриминираните с тъжбата изрази, се съдържа твърдение за позорящи доброто име на тъжителя обстоятелства, но не и приписване на престъпление.

За да е налице клевета по чл.147, ал.1, пр.2 от НК е необходимо приписаното престъпление да е обвързано с конкретно лице. Не се касае за клевета, когато се твърди, че е извършено престъпление, без да се сочи неговият автор, както и тогава, когато авторът на престъплението трябва да бъде установяван по пътя на тълкуване или по подразбиране. При приписването на престъпление следва да са налични твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство, време, място, лице и обективни признаци на извършването му, т. е. необходимо е в клеветническите твърдения да са посочени конкретни данни за основни характеристики на престъплението. Липсата на яснота относно лицето, на което е приписано престъплението, както и липсата на конкретни данни за основни характеристики на престъплението, се отразява на съставомерността на деянието от обективна страна.

В настоящият случай с изявлението си: „От пиар на депутата с купени гласове Я. Б., до пиар на кмета с купени гласове Д.“, подсъдимият М. е направил твърдение, че ч.т. Д. е избран за Кмет с „купени гласове“, а не че е купувал такива, т.е. не му се приписва престъпно деяние, а спрямо него се твърди укоримо, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания обстоятелство, което предизвиква еднозначна отрицателна оценка от обществото.

4

В обобщение: въззивният състав на съда приема, че на инкриминираната дата и място, подс.М. е разгласил позорни обстоятелства за Д. Д., с изразите:

„Това което правите е престъпно“… „Ето това, за което говоря за последния един час, г-н Д., всичко, което се случва на територията на с. *****“ и „Кмета с купени гласове Д.“ като клеветата е нанесена публично и разпространена по друг начин - чрез публикуване на 30.04.2024 г. в интернет пространството, в платформата *****, в страницата ***** и в официалната интернет страница на Информационна агенция *****. Горното изпълва състава на чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2, вр. чл.147, ал.1, пр.1 от НК.

Константна е практиката на ВКС, а това следва и от разпоредбата на чл.287 от НПК, че когато се касае за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, съдът /независимо дали се касае за първата или за въззивната инстанция/ не само може, но и е длъжен да квалифицира правилно деянието. Нови фактически обстоятелства не се установяват, а изводите се правят въз основа на събраните в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд доказателства, които са били известни на страните в производството. Правата на подсъдимия не следва да се считат ограничени, тъй като се касае за същото престъпление. От друга страна в обстоятелствената част на частната тъжба са изложени всички правно значими обстоятелства, касаещи престъплението. По всички тези обстоятелства М. се е защитавал пред първата инстанция. Юридическото обвинение е правната квалификация на престъплението, а фактическото обвинение е свързано със съвкупността от всички факти, очертаващи рамката на обвинението. В случая единствено е налице неправилна правна квалификация при анализ на правилно установената фактическа обстановка.

Ето защо, не може да се приеме, че е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението и като прилага закон за същото наказуемо престъпление, ВОС не накърнява процесуалните права на подсъдимия.

Видът и размерът на наказанията са правилно определени от проверявания съд. Така отмерени, наказанията според състава на въззивния съд са справедливи и съответни на обществената опасност на деянието и на дееца. Същите са достатъчни да мотивират подсъдимия да се поправи, превъзпита, да преосмисли и да коригира за в бъдеще поведението си, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.