Решение № 2472 от 19.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2472 гр. София, 16.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Въззивно гражданско дело № 20211100508656 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 263062 от 01.11.2019 г., постановено по гр.д. № 78062/2018 г. по описа на СРС, Гражданско отделение, 173 състав, е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск, че „У.К.Б.“ АД дължи на Т. Д. Н. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от1250,00 лева, представляваща надвзети за периода м.01.2016г.-м.11.2017г. възнаградителни лихви по Договор за банков кредит № 1611/27.09.2007г., като искът е предявен като частичен от общо 2666,53 лева.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „У.К.Б.“ АД /ответник по делото/.

Жалбоподателят навежда оплавания, че решението на СРС е неправилно, като при постановяването му съдът допуснал нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и не се съобразил със съдебната практика. Оспорва се правилността на извода на първия съд, че клаузата за договорната лихва от процесния договор за кредит не е била индивидуално уговорена между страните, като в тази връзка жалбоподателят се позовава на събраните гласни доказателствени средства /показанията на разпитания свидетел И./.

Поддържа, че всички клаузи в процесния договор са били индивидуално уговорени, доколкото ищецът е имал възможност да се запознае със съдържанието на представения му от банката проект, но не е направил никакви предложения за изменение на клаузите на договора. Оспорва изводите на съда, че клаузата от договора е нищожна като даваща безконтролно право на банката да променя размера на възнаградителната лихва, дължима от 1 кредитополучателя. Счита, че е налице изключението на чл. 144, ал. 1, т. 3 ЗЗП, както и че размерът на лихвата обосновано е бил завишен, като за увеличението ищецът е бил уведомен. Поддържа, че възнаградителната лихва не може да бъде под размер от 7,22 %, посочен при сключването на договора. В обобщение на заявените с жалбата оплаквания до въззивния съд е отправено искане да отмени решението и да отхвърли предявения иск.

Жалбата е оспорена с отговор, подаден от ищеца в производството, с който се поддържа, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Изложени са съображения, че клаузите на договора, в т.ч. и тази за дължимата по договора възнаградителна лихва не са били индивидуално уговорени, като в тази връзка в производството са били събрани гласни доказателствени средства. Позовава се на клаузи от договора и на заключението на съдебноикономическата експертиза, като обобщава, че е надвнесъл по договора за кредит суми, които банката не е имала основание да начисли, с оглед което и се е обогатила неоснователно за сметка на кредитополучателя със сумата от 2897,47 лева за периода.

Въззиваемият моли за потвърждаване на обжалваното от ответника решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По правилността на обжалвания съдебен акт и във връзка с доводите, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, съдът намира следното:

Не се спори по делото, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че между страните е сключен договор за стандартен ипотечен кредит № 1611/27.09.2007г., по който ответникът е кредитор, ищецът е кредитополучател, а М.Е.А. е солидарен длъжник. По силата на този договор банката е предоставила на ищеца обезпечен с ипотека кредит в размер на сумата от 44 800,00 лева с цел покупка на апартамент. Ищецът се е задължил да я върне, заедно с начислените върху нея лихви и комисионни, на равни анюитетни погасителни ежемесечни вноски съгласно представен погасителен план за периода 05.10.2007г. - 05.09.2032г. В т. 4 от Договора е уговорено, че годишният лихвен процент се образува като сбор от базисния лихвен процент по т. 10.3 и т. 10.4 от Условията по кредити на физически лица, определен съгласно т. 11.1.1 при подписването на договора и надбавка. Размерът на надбавката е определен на 2,649%, а на базисния лихвен процент (месечния SOFIBOR) – на 4,571%. Съгласно обсъжданата клауза размерът на възнаградителната лихва се определя на посочения за периода 05.10.2007 г. – 05.09.2032 г.

Видно от т.11.1.1 от условията за усвояване, обслужване и изпълнение на задълженията по договора, базисният лихвен процент се определя от Управителния съвет на банката или оторизирано от него лице въз основа на съответно посочения индекс в т. 10.3 или 2

10.4 от Условията по кредити на физически лица. Според 11.1.3, при кредити, които се издължават чрез изплащане на анюитетни вноски, годишният лихвен процент е фиксиран в размера по т. 4.1а и не се променя, освен ако пазарните условия налагат необходимост от увеличаването му с най-малко един пункт. Изрично е вписано, че кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да променя едностранно без допълнително споразумение с кредитора размера на годишния лихвен процент и на анюитетните вноски, когато базисният лихвен процент нарасне с повече от 1 пункт от уговорения между страните размер.

В т. 4.1а от договора годишният лихвен процент е обвързан с индекса SOFIBOR, чиято стойност към момента на сключване на договора е определена на 4,571%. Така общият годишен лихвен процент към датата на сключване на договора е равен на 7,22%.

Видно от съдържанието на писмо, изх. № 0911-16-002918/09.07.2015г., изпратено от ответника до ищеца, че последният е уведомен, че допълнително, извън стойността на SOFIBOR, текущата стойност на базовия лихвен процент е увеличена с 1 пункт на 01.12.2008г., с 1 пункт на 05.04.2009г. и с 1 пункт на 15.06.2009г. Установено е събиране на лихви, заплатени с 3880,07 лева повече от дължимите, поради което се изразява готовност същата сума да бъде възстановена по сметка на ищеца.

В хода на първоинстанционното производство са разпитани свидетелите М. Е.Н. и И.П. И..

От показанията на св. Н., съпруга на ищеца и солидарен длъжник по договора за кредит, се установява, че договорът с ответника е бил сключен в банковия клон на дружеството в гр.

Враца. Ходили са в банката три пъти – за да се интересуват при какви условия кредитът може да бъде отпуснат, за представяне на изисканите от страна на банката документи и за подписване на договора. Свидетелят не си спомня съпругът й да е чел договора, тя със сигурност не е чела съдържанието му. Разяснили са им условията, като на въпрос на ищеца може ли отделни клаузи да бъдат предоговорени, са им отговорили, че се касае за стандартен договор за кредит. Обяснили им, че лихвата е фискирана в размер на около 7,3 %. Представили са им текста на договора готов и те само са го подписали.

От показанията на свидетеля И., служител на ответника, се установява, че в периода около 2007 г. е провеждал предварителни разговори с клиенти на банката във връзка с кредитиране, предоставял е общи условия, проекти на договори и т.н. за запознаване, като в случай че клиентът има предложения или възражения, той счита, че е бил е свободен да ги изкаже. Договорът се подписва от клиента, ако няма възражения по текста на договора и след одобрение от страна на банката за отпускането на сумата. За конкретния договор от страна на кредитополучателя не е имало възражение по съдържанието на договора.

Свидетелят е разяснил в показанията си, че на „местно ниво“ служителите нямат правомощия да нанасят промени в съдържанието на договорите. В случай че клиентът има възражения и/или предложения, същите се изпращат до правния отдел в Централното управление на банката и решението се взема там. В досието по процесния кредит свидетелят не е открил възражения от кредитополучателя по съдържанието на договора.

Свидетелят е заявил, че договорът представлява типова бланка, клаузите на която подлежат на обсъждане при възражения от клиента. Не си спомня по възражения на клиент да е бил 3 променян размерът на дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът приема за установено в производството, че за периода след 05.08.2015 г. ответникът е прилагал договорна лихва по процесния кредит в размер на 7,22 %. Съобразно размера на тази лихва дължимите от кредитополучателя лихви за периода са в размер на 4618,30 лева, колкото са и заплатените от страна на ищеца. Предсрочни погасявания по договора за кредит са извършени след процесния период – а именно на 16.10.2018 г., когато вземанията на банката по договора за кредит са били погасени изцяло.

От заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при отчитане на промените на индекса SOFIBOR през процесния период, т.е. ако банката е прилагала в отношенията с кредитополучателя лихва съобрано тези промени, то дължимата лихва в този случай би била в размер на 1720,83 лева, като разликата възлиза на сумата от 2897,47 лева.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд према от правна страна следното:

Фактическия състав на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за имущественото разместване.

В разглеждания случай е установено, а и това не е спорно, че между страните е бил сключен договор за банков кредит, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл. 430 – чл.

432 ТЗ. Същият е формален – в закона е предвидена писмена форма за действителност – чл.

430, ал. 3 ТЗ, която в случая е спазена. За банката – кредитор няма друго задължение освен да отпусне уговорената парична сума, като срещу това задължение кредитополучателят /респ. солидарният длъжник/ има няколко насрещни задължения, а именно: да върне главницата, заедно с уговорената лихва по кредита; да използва кредита по предназначение; да даде на банката необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнението на договора, да даде обезпечение.

Доказано е също така, че в изпълнение на договора ищецът е заплатил на ответното дружество през процесния период възнаградителна лихва в общ размер на 4618,30 лева, като прилаганият от банката годишен лихвен процент е договореният при сключването на договора в размер на 7,22 %.

Първият спорен между страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан с валидността на оспорената клауза.

В тази връзка следва да се посочи, че настоящият съдебен състав приема, че кредитополучателят е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.

4

При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД систематическо и граматическо тълкуване на клаузата на т. 11.1.3 от процесния договор във връзка с останалите клаузи от същия, в т. ч. т.

11.1.1 и т. 11.1.2, смисълът, който произтича от целия договор и неговата цел, в контекста на изискванията добросъвестност и лоялни практики при предоставянето на ипотечни кредити, въззивният съд приема, че оспорената клауза се отнася до изменението на годишния лихвен процент. Последното означава, че годишният лихвен процент от 7,22 % е първоначален, като същият може да е различен за следващите лихвени периоди, предвид че с приложимите към договора общи условия банката е предвидила възможност за изменение на същия при необходимост от увеличаването му с оглед изменения на пазарния индекс SOFIBOR.