Решение № 22435 от 11.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22435 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. И.А А.А при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А А.А Гражданско дело № 20231110162284 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът-„Т.С.” ЕАД твърди, че с оветника А. Х. А. са в договорни отношения по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имотапартамент №121, находящ се в гр. /////////. Твърди, че е изправна страна по договора, а ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното от него и доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по реда на чл. 410 от ГПК съдът му е указал да предяви установителен иск за установяване на претенцията си, което обуславя правния му интерес от предявяване на исковете, с които се иска от съда да признае за установено, че А. Х. А. му дължи сумата от 1120,53 лв.– главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 121,50 лв. – лихва за забава от 15.09.2021 год. до 31.03.2023 год., сумата от 25,50 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение и сумата от 8,03 лева-лихва за забава върху претендираната главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 год. до 31.03.2023 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.04.2023 год. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ до изплащане на сумите. Претендира сторените в производството разноски.

Ответникът-А. Х. А., чрез назначения му особен представител е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер.

1

Третото лице помагач-„Техем сървисис” ЕООД не изразява становище относно основателността на исковете.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна страна:

Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.

В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е. че е изплатили на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за ползвана топлоенергия през процесния период.

Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.

2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в Наредба №16-344. В настоящия случай ищецът не е ангажирал доказателства, че ответникът е потребител на топлинна енегргия, въпреки указаната му с определението по чл. 140 от ГПК доказателствена тежест.

Представеният нотариален акт за продажба на недвижим имот №110, том IV, рег.

№08800, дело №0638/2005 год. не оборва достигнатия извод тъй като установява правото на собственост върху топлоснабдения имот на Христо А. Апостолов, а не на А. Хрпистов А., спрямо когото са насочени претенциите. Не са ангажирани и доказателства ответникът да е наследник по закон на Христо А. Апостолов. С оглед изложеното съдът приема, че само на това основание искът е неоснователен и недоказан и не следва да се обсъждат останалите възражения за недължимост на процесните суми.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. /////// искове против А. Х. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. /////////, чрез адв. Т.-особен представител за признаване за установено, че А. Х. А. му дължи сумата от 1120,53 лв.– главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена 2 топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 год. за недвижим имотапартамент №121, находящ се в гр. /////////, сумата от 121,50 лв. – лихва за забава от 15.09.2021 год. до 31.03.2023 год., сумата от 25,50 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение и сумата от 8,03 лева-лихва за забава върху претендираната главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 год. до 31.03.2023 год., като неоснователни и недоказани.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Техем сървисис” ЕООД.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3