Определение № 734 от 12.03.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 734 гр. Бургас, 12.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20262100500370 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.418, ал.5, ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД – гр.София, против Разпореждане №388/05.02.26г., постановено по ч.гр.д.№110/26г. на Районен съд Карнобат, с което на основание чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК, е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу Щ. А. М. от ***. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните суми. Излага подробни съображения и посочва съдебна практика, за обосноваване на становище, че законът изчерпателно посочва документите, които следва да бъдат представен със заявлението и сред тях не е налице посочване на договор за цесия. Намира, че съдът е тълкувал разширително нормата на чл.410, ал.3 ГПК в тази връзка.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Карнобат е постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД срещу Щ. А. М., ЕГН********** от ***, за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит №5323483, сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК131576434 от една страна и Щ. А. М., ЕГН**********, от друга, както и на основание сключен на 30.12.2024 г. договор за предоставяне на гаранция №5323483 между „Файненшъл България“ ЕООД и Щ. А. М..

С Разпореждане №340/02.02.2026 г., съдът е оставил без движение заявлението и е указал на заявителят в тридневен срок от уведомяването да представи: доказателства че „Файненшъл България" ЕООД е извършило плащане към първоначалния кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД и по този начин е встъпил в неговите права като кредитор на длъжника М. и във тази връзка е придобило правото да предяви регресна претенция, както и да прехвърли вземането си срещу този длъжник на настоящия заявител по заповедното производство; рaмкoв дoгoвop за пoкyпкo-продажба вземания (цесия) oт 01.02.2024 г. и Приложение №1 към него oт 1

04.08.2025 г., с който са му прехвърлени вземанията по договор за потребителски кредит №5323483, сключен на 30.12.2024 г. между или „Изи Асет Мениджмънт” АД и длъжника М..

В дадения срок, указанията на съда не са изпълнени - с молба Вх.

№714/05.02.2026 заявителят е изложил съображения и е посочил съдебна практика, с която на практика е заявил защо няма да изпълни указанията.

С тук обжалваното разпореждане, като е счел, че указанията му не са били изпълнени, съдът е отхвърлил заявлението.

Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено при условията на чл.272 ГПК. По делото не са представени доказателства, че заявителят има качеството на кредитор по отношение на длъжника. Не са представени доказателства за извършената цесия, респективно – че длъжникът е уведомен за нея. Не е ясно и какво е цедирано на заявителя (явяващ се жалбоподател в настоящето производство). Сам по себе си този факт е самостоятелно основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение. Съгласно задължителните разяснения в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора /в случая цедиране на вземанието/, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/.

Задължителните разяснения по т. 4г от ТР №4/18.06.2014 г. по тълк. дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са приложими и в производството по чл. 410 ГПК, в който смисъл е Определение №50079 от 20.02.2023 г. на ВКС по гр.д. №2864/2022 г., III г. о., ГК. С договора за цесия се променя материално и процесуално легитимирания кредитор. Ето защо към заявлението, съгласно чл.410, ал. 3 ГПК, следва да се приложат договора за цесия и приложение №1, установяващи цесията, т.к. тези документи съставляват „приложения и изменения“ към първоначалния договор, сключен с потребителя. След като заявителят не е приложил към заявлението си договора за цесия и не е изпълнил указанията на заповедния съд да отстрани нередовностите на заявлението чрез представяне на договора за цесия, от който черпи правата си на кредитор, е налице основание по чл.411, ал.2, т.1 от ГПК за отхвърляне на подаденото заявление, което налага потвърждаване на обжалваното определение.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.413, ал.2 ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №388/05.02.26г., постановено от Районен съд Карнобат по ч.гр.д.№110/26г. по описа.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2