Решение № 328 от 04.08.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Карлово, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20265320100597 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 от ГПК.

По отношение производството по чл. 247 от ГПК.

Съдът, след като извърши служебна проверка на постановеното по делото Решение № 197/29.05.2026 г., констатира, че в същото е допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК.

В мотивите и диспозитива на решението процесуалният представител на ищцата е посочен като адв. М. В. М., вместо с действителните му имена адв.

Д. В. М., каквито се установяват от приложеното по делото пълномощно и останалите книжа по делото.

Допуснатата неточност представлява очевидна фактическа грешка, тъй като се касае до неправилно изписване на собственото име на процесуалния представител, което не засяга формираната от съда воля по съществото на спора, а единствено нейното външно словесно изразяване. Ето защо са налице предпоставките на чл. 247 от ГПК за поправката й.

По молбата по чл. 248 от ГПК.

Постъпила молба от адв. Д. В. М., АК – П., в качеството му на пълномощник на П. К., с искане за изменение на постановеното по гр. д. № 597/2026 г. по описа на Районен съд – Карлово решение в частта относно разноските.

Молителят излага, че съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро, но не е присъдил дължимия данък върху добавената стойност в размер на 80 евро.

Постъпила е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК молба от адв. Д. М., пълномощник на ищцата П. К., за изменение на постановеното решение по 1 гр.д. № 597/2026г. по описа на Районен съд – Карлово в частта за разноските.

Поддържа се, че съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, но не е присъдил дължимия данък върху добавената стойност в размер на 80 евро, въпреки че процесуалният представител е регистриран по ЗДДС, което се установява от представеното по делото удостоверение. В подкрепа на искането се сочат § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, решение на Съда на Европейския съюз по дело С-744/23, както и практика на Върховния касационен съд, според която при присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимият данък представлява неразделна част от възнаграждението и следва да бъде присъден. С оглед на изложеното се иска изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане и на сумата от 80 евро, представляваща ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, с който молбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на ДДС върху определеното по чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение. Излагат се доводи, че присъденото възнаграждение не представлява възнаграждение по договор за правна услуга между адвоката и насрещната страна, а законово уреден способ за овъзмездяване на предоставена безплатна правна помощ, поради което не са налице предпоставки за начисляване на ДДС в тежест на ответника. Посочва се, че разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. се отнася до възнаграждение, дължимо от клиента, каквато хипотеза не е налице при предоставена безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА. Сочи се още, че съдебната практика по въпроса не е еднозначна. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски с довод, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а присъденото възнаграждение вече е определено в минималния предвиден размер. По изложените съображения се иска молбата по чл. 248 от ГПК да бъде оставена без уважение.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД, с който молбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че не са налице предпоставки за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на ДДС върху определеното по чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение. Излагат се доводи, че присъденото възнаграждение не представлява възнаграждение по договор за правна услуга между адвоката и насрещната страна, а законово уреден способ за овъзмездяване на предоставена безплатна правна помощ, поради което не е налице основание за начисляване на ДДС в тежест на ответника. Посочва се, че разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. се отнася до възнаграждение, дължимо от клиента, каквато хипотеза не е налице при предоставена безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА, както и че съдебната практика по въпроса не е еднозначна. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски с довод, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а присъденото възнаграждение вече е определено в минималния предвиден размер. По изложените съображения се иска молбата по чл. 248 ГПК да бъде оставена без уважение.

2

Съдът намира следното:

По делото е постановено Решение рег. № 197/29.05.2026г., с което съдът е уважил обективно съединените искове на ищеца - П. Ц. К., представлявана от пълномощника си - адв. Д. В. М..

С решението съдът е осъдил всеки от ответниците да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на адв. Д. В. М. сумата от по 200.00 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищцата.

Видно от представеното по делото удостоверение от НАП (л. 49), адв. Д.

М. е регистриран по ДДС, а присъдената сума е без начислено ДДС.

Съгласно задължителните за националните юрисдикции- арг. чл. 633 ГПК, разяснения, съдържащи се в Решение на СЕС от 23 октомври 2025г. по дело С-744/23 член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г., относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер. В т. 23 от мотивите е посочено, че съгласно постоянната съдебна практика квалифицирането на доставка на услуги като „възмездна“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС предполага единствено съществуване на пряка връзка между тази доставка и реално получена от данъчнозадълженото лице насрещна престация. Подобна пряка връзка е налице, когато между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се разменят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на услугата, предоставена на получателя. Съдът е приел, че в хипотезата на сключване на договор за правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗА, наличието на пряка връзка между предоставената от адвоката правна помощ и платеното му адвокатско възнаграждение следва както от договора, така и от закона и в този контекст е без значение фактът, че адвокатското възнаграждение е получено не от страната, на която е предоставена правната помощ, а от насрещната страна и следователно от трето лице. Всъщност, за да може дадена доставка на услуги да се счита за извършена „възмездно“ по смисъла на Директивата за ДДС, не е необходимо насрещната престация за тази доставка да е получена пряко от лицето, за което са предназначени услугите- т. 27.

Посоченото разрешение съответства и на трайно установената практика на Върховния касационен съд, съгласно която при присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност представлява неразделна част от възнаграждението по смисъла на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г.

Предвид изложеното съдът намира, че постановеното решение следва да бъде изменено в частта относно разноските, като на адв. Д. В. М. бъде присъден и дължимият данък върху добавената стойност върху вече определените адвокатски възнаграждения. Доколкото с решението на всеки от 3 ответниците е възложено задължение за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро, всеки от тях следва да бъде осъден да заплати допълнително сумата от 40 евро, представляваща ДДС върху присъденото възнаграждение.

Следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователно евентуалното възражение за прекомерност. Възнаграждението е определено в минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004г., а претендираният ДДС не представлява самостоятелно увеличение на адвокатското възнаграждение, а нормативно установена негова неразделна част.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 197/29.05.2026 г., постановено по гр. д. № 597/2026 г. по описа на Районен съд – Карлово, като навсякъде в мотивите и диспозитива, където е изписано „адв.

М. В. М.“, да се чете „адв. Д. В. М.“.

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение рег. №

197/29.05.2026по описа на Районен съд – Карлово по описа на КрлРС, В ЧАСТТА за разноските, като:

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК 202376220 със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ***, с представители Л. О. Т. и З. К. Я., да заплати на адв. Д. В. М. от АК - П., с адрес на кантората: гр. П., ул. ***, сумата от 40.00 евро, представляваща дължим данък върху добавената стойност (ДДС) върху вече присъденото възнаграждение в размер на 200.00 евро за оказана безплатна правна помощ в производство на ищцата - П. Ц. К. от гр. Карлово, ул. Христо Проданов № 31А с ЕГН **********

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК 201281666 със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. *** с управител Л. И. Б., да заплати на адв. Д. В. М. от АК - П., с адрес на кантората: гр. П., ул. ***, сумата от 40.00 евро, представляваща дължим данък върху добавената стойност (ДДС) върху вече присъденото възнаграждение в размер на 200.00 евро за оказана безплатна правна помощ в производство на ищцата - П. Ц. К. от гр. Карлово, ул. Христо Проданов № 31А с ЕГН **********.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Сн.Д.

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 4