Решение № 99 от 13.12.2021, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Разлог, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря Христина Д. Паскалева като разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Гражданско дело № 20211240100794 по описа за 2021 година

Делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от К.Д.Г., ЕГН*, с адрес: с.П., о.С. против РПГ„Н.С.“, с адрес: г.Р., у.К.“№1, представлявана от В.П.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че по силата на сключен трудов договор №009 от 02.09.2013 г., ищецът е работел по трудово правоотношение с ответника на длъжност „учител по и.ц.“. Тази длъжност изпълнявал до 21.04.2021, когато му била връчена Заповед №0529 от 21.04.2021 г., издадена от Директора на РПГ„Н.С.“, с която на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, трудовото му правоотношение било прекратено. Ищецът счита, така издадената заповед за незаконосъобразна. Посочва, че от нейното съдържание се установява, че не съдържа конкретни данни, факти и обстоятелства, от които да се направи безспорен и категоричен извод за наличие на трайно и неефективно изпълнение на работата, причинено от липса на качества на ищеца. Според ищеца в заповедта са посочени съвсем лаконично само общи твърдения и изводи, заключения или предписания за спазване на определено поведение. Дори и от задълбочения анализ на тези твърдения не може да се установи какви и кои конкретни качества ищеца не притежава и които да водят до неефективно неизпълнение на работата му като учител.

Изложени са доводи, че за да е налице неефективно изпълнение на работата по смисъла на цитираната разпоредба на чл.328, ал.1, т.5 от КТ, поради липса на качества, това състояние трябва да е трайно фактическо положение за сравнително дълъг период от време. От съдържанието на заповедта се установява, че случаите описани в нея касаят изключително кратък период от време (по-малко от 6 месеца), считано от м.09.2020 г. до началото на м.03.2021 г., като съществена част от тях се отнасят за период от 2 месеца, считано от края на м.12.2020 г. до началото на м.03.2021 г. Ищецът отбелязва и обстоятелството, че е започнал работа при ответника през м.09.2013 г. на длъжността учител, който е изпълнявал до прекратяване на трудовото му правоотношение. От съдържанието на заповедта не може да се извлекат данни, които да обосноват конкретно и ясно защо за период повече от 8 години ищеца е притежавал необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа по длъжността, а само в рамките от три до пет месеца от трудовата му дейност на същата длъжност тези качества изведнъж се губят изцяло до степен тяхната пълна липса.

На следващо място ищецът сочи, че от съдържанието на изложените в заповедта факти, се 1 установява, че значителна част от тях представляват нарушение на трудовата дисциплина, т.е. хипотези за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя, а не основание за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на чл.328, ал.1, т.5 от КТ. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени доводи в тази насока, досежно посоченото в т.1, четвърто, пето и шесто тире – неприсъствие на педагогически съвет, неспазване на график за дежурства, неспазване на график за консултации. Според доводите на ищеца всички тези факти, представляват констатации за неизпълнение на трудови задължения на ищеца, а не за качества, които му липсват. Сочи се, че това е така, тъй като липса на качества се мотивира или с липса на достатъчно опит, или липса на умения, или липса на навици, но не и с нарушения на трудовите задължения.

На самостоятелно основание, според ищеца следва да се отбележи, че претендираните с процесната заповед нарушения, включително и посочените в констативните протоколи изобщо не са били извършени от ищеца.

В резултат на незаконното уволнение ищецът сочи, че търпи имуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да получава доходи по трудовото правоотношение, поради оставянето му без работа. БТВ, което е получил за месеца, предхождащ прекратяване на трудовото му правоотношение – м.03.2021 г. е в размер на 1`200.00 лв. Предвид посоченото и на основание чл.225, ал.1 от КТ, ответникът му дължи обезщетение в размер на 7`200.00 лв., представляващи сумата от 6 месечни БТВ.

Позовавайки се на визираните в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения се иска, съдът да постанови решение, с което: да признае прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца със Заповед №0529/21.04.2021 г., издадена от ответното дружество за незаконно и да бъде отменено. да възстанови ищеца на длъжността, която е заемал преди прекратяването на трудовото му правоотношение – „учител по и.ц.“, с месторабота: РПГ„Н.С.“. да ОСЪДИ работодателя РПГ„Н.С.“ да заплати на ищеца на основание чл.344, т.3 от КТ, във вр. чл.225, ал.1 КТ, сумата от 7`200.00 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа – 6 месеца, считано от 22.04.2021 г. до 22.10.2021, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и сторените по делото разноски.

С разпореждане №142 от 22.06.2021 г., съдът е приел за разглеждане и дал ход на исковата молба, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявените искове, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответното дружество е получено на 25.06.2021 г.

В указания на ответника 1-месечен срок от получаване на съобщението е депозиран писмен отговор по заявената искова молба. С писмения отговор на исковата молба предявените искове се оспорват изцяло като неоснователни. Позовавайки се на приложените към писмения отговор на исковата молба доказателства сочи, че ответното училище е реализирало уволнителна процедура спрямо ищеца единствено и само в интерес на учебно възпитателната дейност, която е приоритет за системата на образованието. От обективна страна в писмения отговор на исковата молба е възпроизведено съдържането на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца. Сочи се, че липсата на качества по отношение на ищеца са съобразени с изискванията на длъжностните характеристики и са в причина връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения. От друга страна липсващите качества у ищеца е едно трайно състояние.

Според изложеното от ответника в заповедта за уволнение по реда на чл.328, ал.1, т.5 от КТ, не е необходимо липсващите качества да бъдат посочвани по време, дни и учебни часове.

2

Липсата на качества за изпълнение на възложената трудова функция е едно трайно състояние, което не може да бъде конкретизирано времево, а и нормативната уредба не поставя такова изискване. Оспорват се като неоснователни твърденията на ищеца, че в процесната заповед не са посочени какви са липсващите качества на ищеца. Сочи се, че качествата на работника може да са телесни и психични, наличието или отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може да се съди единствено по поведението на работника - неговите действия и бездействия и по получените резултати. Затова е безразлично дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. В никакъв случай обаче работодателят не е длъжен изрично да посочи както липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса, съответно - неефективността на работата. В този смисъл цитира решение №483/13.10.2009 г. на ВКС по гр.д. №5084/2008 г. на ІІ г.о. и решение №306 /18.05.2010 г, на ВКС по гр.д, №1730/2009 г. на III г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК и Определение №1223/16.11.2012 г. по гр.д. №493/2012 г. на 4 г.о.

Оспорват се като неоснователни и възраженията на ищеца, че описаните липсващи качества имат характера на дисциплинарни нарушения. В тази връзка ответникът посочва за допустимо в заповедта за уволнение да са посочени факти и обстоятелства, които сочат от една страна на извършени дисциплинарни нарушения, а от друга - на липса на качества на работника /служителят и трудовото правоотношение да е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ. В тази връзка ищецът цитира практика на ВКС - Решение №301/23.06.2011 г. по го.дело N9 531/2010 г. на ВНС IV г.о.. Решение М320/07.03.2016 г. по гр.д. №6501/2014г 4-то ГО на ВКС.

Оспорват се като неоснователни и възраженията, че заповедта е немотивирана, а така също, че работодателят е проверил качествата на ищеца, защото съшият работи сравнително дълъг период от време в учебното заведение. Качествата на работника може да бъдат телесни и психични, наличието или отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може да се съди единствено по поведението на работника - неговите действия и бездействия и по получените резултати. Преценката на работодателя за наличието или липсата на определени качества може да бъде направена за конкретен период от време с оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели. Това е така, защото специфичното за това основание за уволнение е наличието на обективно и трайно състояние, което има проявления през един сравнително продължителен период от време, а не е инцидентно и дължащо се на случайни обстоятелства. Наличието или липсата на качествата не може да бъде измерено пряко. За тях може да се съди единствено по поведението на работника неговите действия и бездействия и по получените резултати. В този смисъл цитира решение №202 от 19.06.2012 г. по го. дело №804/2011 г.. ВНС IV г.о. и решение №564 от 22.01.2013 г. по го. дело №1774/2011 г.. ВНС, IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.

В съдебно заседание ищецът редовно призован се явява лично и се представлява от упълномощен представител. Поддържа предявените искове по изложените в исковата молба фактически твърдения.

В съдебно заседание за ответникът - редовно призован, се явява законния представител, както и упълномощен процесуален представител. Оспорва исковата молба по изложените в отговора възражения. Ангажира писмени и гласни доказателства в подкрепа на направените възражения. Доразвива доводите си в писмена защита.

Съдът след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства, се установява, че по силата на сключен със ПГТХТ„Н.С.“-Р. трудов договор №009/02.09.2013 г. и допълнителни споразумения към същия, страните са в трудово правоотношение, като ищеца е заемал длъжността „учител по история и цивилизация“.

3

На заеманата от него длъжност К.Г. е подписал длъжностна характеристика /л.385 – 388, л.389 – 392, л.393-394 395 – 407/. Съгласно т.1, 2,3,4 от последната сред задълженията на ищеца за изпълняване на длъжността, на която е назначен, са – планира образователния процес при отчитане на възрастовите, индивидуалните възможности и особености и специални образователни потребности на учениците, както и на възможностите за развитието им; организира и провежда образователния процес, използва ефективни методи на обучение, информационните и комуникационните технологии, създава и поддържа стимулираща и подкрепяща образователна среда и позитивна дисциплина, които насърчават развитието на учениците, на конкретни взаимоотношения, конструктивно общуване и сътрудничество както между учител и учениците и между самите ученици, така и между родител и учител; оценява напредъка на учениците и степента на усвояване на предвидените компетенции, насърчава постиженията или оказва необходимата подкрепа и съдействие за пълноценното им интегриране в образователната и социалната среда съобразно специфичните им потребности; сътрудничи и участва в екипи за подкрепа за личностното развитие на учениците съвместно с други педагогически специалисти, взаимодейства с други институции и организации за осъществяване на подкрепа за личностно развитие на учениците.