Определение № 4014 от 31.03.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 1811/2023
- Вид
- Определение № 4014
- Подписан
- 31.03.2026
- Състав
- Даниела Станева
Други актове по делото
- Разпореждане № 7919 от 16.08.2023 · ДАНИЕЛА СТАНЕВА
- Разпореждане № 8140 от 31.08.2023 · ДАНИЕЛА СТАНЕВА
- Определение № 2448 от 12.09.2023 · ДАНИЕЛА СТАНЕВА
- Разпореждане № 8647 от 28.09.2023 · ДАНИЕЛА СТАНЕВА
- Определение № 3253 от 15.11.2023 · ДАНИЕЛА СТАНЕВА
- Разпореждане № 837 от 23.01.2024 · Даниела Станева
- Разпореждане № 1544 от 14.02.2024 · Даниела Станева
- Определение № 3205 от 28.03.2024 · Даниела Станева
- Разпореждане № 3501 от 04.04.2024 · Даниела Станева
- Разпореждане № 10655 от 18.10.2024 · Даниела Станева
- Разпореждане № 11089 от 29.10.2024 · Даниела Станева
- Разпореждане № 305 от 09.01.2025 · Даниела Станева
- Разпореждане № 4074 от 10.04.2025 · Даниела Станева
- Определение № 5594 от 22.05.2025 · Даниела Станева
- Разпореждане № 6361 от 11.06.2025 · Даниела Станева
- Разпореждане № 6625 от 17.06.2025 · Даниела Станева
- Разпореждане № 7102 от 26.06.2025 · Даниела Станева
- Разпореждане № 8326 от 24.07.2025 · Даниела Станева
- Разпореждане № 9892 от 15.09.2025 · Борислав Милачков
- Разпореждане № 10975 от 10.10.2025 · Даниела Станева
Цитирани разпоредби
- чл. 147, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.159, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 74, ал. 1 · Закон за културното наследство
- чл.149 · Закон за устройство на територията
- чл.149 ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.149, ал.2, т.1-4 · Закон за устройство на територията
- чл.149, ал.2, т.1-4 · Закон за устройство на територията
- чл.149, ал.2, т.1-4 · Закон за устройство на територията
- чл.149, ал.2, т.1-4 · Закон за устройство на територията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4014
Варна, 31.03.2026 г.
Административният съд - Варна - XXVIII състав, в закрито заседание в състав:
Съдия:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТАНЕВА административно дело № 20237050701811 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на И. К. К., [ЕГН] от [населено място], [улица]***, чрез адв.С. С. против Разрешение за строеж № 113/Г./ 02.06.2023г. на Главния архитект на Община Варна, издадено на Община Варна да извърши строително-монтажни работи – „ Разширение на Зона за платено улично паркиране – Зелена зона в [населено място] и ремонт на улична мрежа в обхвата й на територията на район „Одесос“ и район „Приморски“. В жалбата са релевирани доводи за нищожност на оспореното разрешително за строеж като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а в условията на евентуалност на неговата унищожаемост. Твърди се че оспореното разрешително за строеж не е обявено на жалбоподателката по предвидения в ЗУТ или АПК ред.
Ответникът в писмо с.д.№ 12513/01.09.2023г./ л.30 от делото/ и писмо с.д.№ 365/10.01.2024г. / л.44 от делото/ изразява становище, че жалбата, инициирала настоящото съдебно производство е процесуално недопустима, той като лицето И. К. К. не е сред заинтересованите лица по смисъла на чл.149 ал.2 от ЗУТ да обжалва процесното разрешение за строеж, поради което моли съда да прекрати производството по делото.
Съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима, поради следното:
От материалите приложени по административната преписка се установява, че издаването на оспореното разрешение за строеж е започнало по предложение на Кмета на Община Варна. И. Р. за строеж № 113/Г./02.06.2023г. на Главния архитект на Община Варна е влязло в законна сила на 23.06.2023г., което е видно и от заключението на вещите лица от 10.03.2026г.
За да възникне правото на жалба срещу един административен акт, съответното лице следва да бъде заинтересовано по смисъла на закона. Заинтересовано лице е това, на което акта е накърнил права или законни интереси, като някои закони определят кръга на заинтересованите лица. В конкретния случай, доколкото се касае за оспорване на Разрешение за строеж /РС/, кръга на заинтересованите лица е разписан в ЗУТ. Посоченият закон, съобразно акта, който подлежи на оспорване, регламентира различен кръг заинтересовани лица. В случая лицата, процесуално легитимирани да оспорват разрешението за строеж са посочени в разпоредбата на чл. 149, ал.2 от ЗУТ. Съгласно посочената норма, заинтересовани лица са следните: в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в [жк], ал. 1 - възложителят и собственикът на земята; в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2; в случаите по чл. 185, ал. 1 - собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях; в случаите по чл. 185, ал. 2 собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост.
Тази разпоредба лимитативно посочва кои лица са правно легитимирани, съответно заинтересовани и процесуално легитимирани да обжалват Разрешение за строеж. Посочената разпоредба от ЗУТ е специална по отношение на АПК и следва съдът да се съобрази с изчерпателно посочените лица с правен интерес за обжалване, а не да разширява техния кръг, прилагайки общите разпоредби на АПК. Правото на оспорване на индивидуалните административни актове, визирано в общата разпоредба на чл. 147, ал. 1 от АПК, следва да се преценява в контекста на разпоредбите на специалния закон - ЗУТ, на основание на което е издаден административния акт. Целта на съдебно-административното обжалване е чрез отмяна да се отстранят неблагоприятните преки правни последици, които обжалваният административен акт налага в правната сфера на оспорващия. Ако законодателят не предвиждаше ограничение относно заинтересованите да обжалват Разрешение за строеж лица, то нямаше да предвиди изрична разпоредба в тази насока и приложение би намерила общата разпоредба на АПК относно кръга на заинтересованите лица. Законодателят е предвидил лимитативно определени лица, които имат право да оспорят Разрешение за строеж, като съвсем преднамерено кръга на заинтересованите лица за оспорване на РС е стеснен. РС е последен етап от разрешителния режим за извършване на строежите, като всеки предходен етап е с по-разширен кръг лица с право на оспорване, за да се стигне до РС, за оспорването на което кръга на лицата е значително ограничен.
С цел установяване правния интерес на жалбоподателката за обжалване на процесното разрешение за строеж по делото е допусната втора съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещите лица от 10.03.2026г., което съдът кредитира се установява по какъв начин жалбоподателката е придобила притежавания от нея имот – апартамент ***на [улица], а именно с Договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавни имоти от 07.05.1987г. Установява се също така, че в уличната регулация южно от сградата, където е собствеността на жалбоподателката е предвидено паркиране. В съдебното заседание, в което е изслушана и приета експертизата, вещото лице Р. С. е заявила, че в случая не е налице пристрояване, надстрояване, както и промяна на предназначението по смисъла на ЗУТ, няма и преустройство. Заявила е само, че след като има издадено разрешение за строеж, това е нов строеж реално.
Съгласно разпоредбата на пар.5 т.38 от ДР на ЗУТ "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. С процесното разрешение за строеж е разрешено на Община Варна разширение на Зона за платено улично паркиране – зелена зона и ремонт на улична мрежа, поради което в случая не може да се говори за строеж по смисъла на закона.
По делото не са налице данни, позитивно легитимиращи жалбоподателя да обжалва издаденото РС, въз основа на предвидените в разпоредбите на т.1-4, от ал.2 на чл.149 от ЗУТ хипотези. / в този смисъл Определение № 7780/12.07.2023г. на ВАС по адм.дело № 4941/2023г./
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателката няма правен интерес да оспорва разрешението за строеж, тъй като не е заинтересовано лице по смисъла на чл.149, ал.2, т.1-4 от ЗУТ, който изчерпателно определя кръга на лицата, които могат да оспорват. Жалбата като недопустима и на основание чл.159, т.4 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено.
Искането за спиране настоящото производство е недопустимо, тъй като следва съдът да е сезиран с жалба от лице с правен интерес от оспорването. След като жалбата по настоящото дело е недопустима, то и искането за спиране на делото е недопустимо и като такова следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното, на основание чл. 159, т.4 от АПК, Административен съд – Варна,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата И. К. К., [ЕГН] от [населено място], [улица]бл.1А вх.Г ет.6 ап.71 против Разрешение за строеж № 113/Г./ 02.06.2023г. на Главния архитект на Община Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1811/2023г. по описа на Административен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от съобщението до страните.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на И. К. К., [ЕГН] от [населено място], [улица]бл.1А вх.Г ет.6 ап.71 за спиране на настоящото производство до приключване на производството по адм.дело № 1031/2022г. на Административен съд – Варна.
Съдия: