Решение № 3487 от 30.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3487 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г. като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20221100505820 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 2879 от 01.04.2022 г., постановено по гр.д. № 38411/2021 г. по описа на СРС, 168-ми състав, е отхвърлен предявеният от П. Г. Б. против „ГИС Г.“ ЕООД иск с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата 6000.00 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със законна лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба в съда- 30.06.2021 г., до окончателното изплащане на задълженията. С решението първоинстанционният съд е разпределил отговорността за разноски.

Срещу решението в законоустановения срок е подадена въззивна жалба от ищеца по исковете П. Б. чрез процесуален представител адв. Ф.. Счита, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа становище, че по отношение на обстоятелството по какъв начин е прекратено трудовото правоотношение е налице влязло в сила решение. Посочва, че от ответника по отношение прекратителното основание не са навеждани възражения до подаване на исковата молба. Оспорва изводите на районния съд, че не е налице забавено заплащане на трудовото възнаграждение за месеците февруари, март, май и юни 2018 г..

Твърди, че мотивите са противоречиви до степен да липсват такива. Моли решението да бъде отменено, а исковите претенции да бъдат уважени в тяхната цялост. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Гис Г.“ ЕООД. Изложил е подробни аргументи за правилност на решението на районния съд. Твърди, че не е налице безспорност по отношение прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 327 КТ. Намира за правилни изводите на СРС, че предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение от работника не са били налице. Оспорва възражението за липса на мотиви на районния съд поради тяхната 1 вътрешна противоречивост. Моли първоинстаниционното решение да бъде потвърдено.

Претендира съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. В процесния случай предмет на въззивна проверка е решението в неговата цялост. При извършена проверка съдът намира, че атакуваното решението е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По отношение наведените във въззивната жалба възражения въззивният съд намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ.

Основателността на иска се обуславя от установяване по делото на следните юридически факти: работникът или служителят да е прекратил трудовото правоотношение без предизвестие с работодателя на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а КТ, фактическите основания, въз основа на които се твърди да е прекратил правоотношението, както и размер на брутното трудово възнаграждение за последния отработен месец. В тежест на ищеца е да докаже предпоставките за изплащане на претендираното обезщетение.

В процесния случай страните не спорят, че са били валидно обвързано от трудов договор №04/10.05.2017 г., изменен с допълнително споразумение от 15.06.2018 г. и заповед № 07/13.11.2017 г., по силата на които въззивникът ищец е заемал длъжността „Организатор конференции и събития“ при въззиваемия „Г.Г.“ ЕООД, със срок на предизвестие при прекратяване на договора от 3 месеца и брутно трудово възнаграждение в размер на 2000 лева, считано от 01.12.2017 г..

Не се спори, че въззивникът ищец със заявление от 12.07.2018 г., входирано на същата дата при работодателя, е обективирала волеизвление за прекратяване на трудовото правоотношение поради неспазване на посочените в договора срокове за изплащане на трудовото възнаграждение. Неоснователно обаче се твърди от въззивника ищец, че обстоятелството относно прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ било безспорно установено с Решение № 8399 от 12.01.2020 г. по гр. д. № 61484/2018 г. по описа на СРС, 87-ми състав, потвърдено с Решение № 5283 от 04.09.2020 г. по гр. д. № 4473/2020 г. по описа на СГС, II-Д въззивен състава в частта, с която е уважен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Предмет на трудовия спор по посочените решения е било законността на уволнението на П. Б., извършено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със Заповед от 23.07.2018 г. на управителя на „Гис Г.“ ЕООД. В случая двете инстанции по посоченото от въззивника ищец производство са признали за незаконно уволнението на П. Б., явяваща се въззивник в настоящото производство и като такова същото е било отменено. Съгласно мотивите към т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Мотивите към решението не са част от него и съответно не се ползват със сила на пресъдено нещо, а единствено диспозитива. Следователно именно посоченото по-горе произнасяне на съда се ползва със сила на пресъдено нещо, а не мотивите довели инстанциите по същество до произнасяне в посочения смисъл /в този смисъл решение № 458 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1526/2009 г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС/.

2

На следващо място, се констатира, че в самите мотиви на решенията, на които въззивника се позовава, е прието, че П. Б. е упражнила първа потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение, тъй като нейното волеизявелние за прекратяване на трудовия договор на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ е достигнало първо до знанието на работодателя. Съдилищата обаче не са изследвали наличието на фактическите основания, визирани в заявлението за прекратяване от служителя – забавено изплащане на трудовото възнаграждение от страна на работодателя. Предмет на проверка в соченото от въззивника ищец производство е било законността на уволнението от работодателя „Гис Г.“ ЕООД на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, а не законността на прекратяването на трудовото правоотношение от страна на П. Б.. Ето защо, в настоящото производство въззивникът ищец следва да докаже, че в неговата правна сфера е възникнало потестативното право да прекрати трудовото правоотношение с „Гис Г.“ ЕООД на соченото от него право основание, като ангажира доказателства за наличието на твърдените факти, породили преобразуващото му право. В тази връзка и предвид обстоятелството, че в предходното производство предмет на проверка не е било законността на прекратяването на трудовото правоотношение от страна на въззвинка Б., то и възраженията на въззиваемия ответник в тази насока не са преклудирани и същият с отговора на исковата молба може да оспорва и навежда твърдения за незаконосъобразно прекратяване на трудовоправната връзка от страна на служителя.

Спорно и пред настоящата инстанция е обстоятелството, дали е налице забавено заплащане на трудовото възнаграждение за месеците ноември 2017 г., февруари, март, май и юни 2018 г., уговорено между страните, въз основа на което въззивника ищец твърди, че е възникнало потестативното му право да прекрати трудовия договор.

От приетия и неоспорен от страните трудов договор, се установява, че страните са договорили трудовото възнаграждение за месеца да се изплаща до 10-то число на следващия месец.

По делото е приета съдебносчетоводна експертиза, неоспорена от страните, от която се установява на кои дати са били получени трудовите възнаграждения от въззивника ищец Б. по нейна лична банкова сметка, превеждани от страна на „Гис Г.“ ЕООД за периода 09.06.2017 г.-09.06.2018 г.. Въззивният съд намира експертизата за изготвена от компетентно вещо лице, отговорило пълно и изчерпателно на поставените му въпроси, поради което кредитира същата в нейната цялост. От същата се установява, че заплатата за месец ноември 2017 г. е постъпила по банковата сметка на въззивника ищец на 11.12.2017 г.. Трудовите възнаграждения за месеците февруари, март, май и юни 2018 г. са били получени по сметка на въззивника съответно на 12.03.2018 г., 11.04.2018 г., 10.06.2018 г. и 12.07.2018 г.. При така установените факти се налага изводът, че трудовото възнаграждение за месец ноември 2017 г. не е забавено, доколкото 10-то число на месец декември е неделя, а заплатата е била изплатена в първия възможен работен ден. Същото важи и за трудовото възнаграждение за месец февруари 2018 г., а за месец май – възнаграждението е изплатено до 10-то число на следващия месец. По отношение на възнагражденията за месеците март и юни въззивният съд също не констатира забавено плащане по смисъла на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Видно от изготвената съдебносчетоводна експертиза работодателят своевременно е изпълнявал своето задължение, касаещо изплащане на трудовото възнаграждение на въззивника ищец, включително за месеците март и юни 2018 г.. Заплатата на въззивника ищец е изплащана в пълен размер. Следва да се посочи още, че от експертизата се установяват датите, на които е заверявана сметката на въззивника, което сочи, че нареждането е осъществено в срок. Предвид изложеното въззивният съд намира, че въззиваемият ответник добросъвестно и своевременно е изпълнявал задълженията като страна по трудовия договор, поради което въззивният съд намира, че не е налице забавено изплащане на трудовото възнаграждение.

Липсата на фактическите основания за прекратяване на трудовото правоотношение 3 обуславя неоснователност на предявените искове, поради което правилно същите са били отхвърлени от районния съд. Неоснователно е възражението на въззивника за липса на мотиви, доколкото волята на районния съд ясно е обективирана в диспозитива на решението, а от мотивите към същото може да се проследи процеса на формиране на вътрешното му убеждение. При тези съображения въззивната жалба се явява неоснователна.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има въззиваемия. Своевременно пред въззивния съд е била предявена претенцията за разноски от процесуалния му представител адв. П.. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен на 08.03.2023 г. между въззиваемия „Гис Г.“ ЕООД и адв. П., въз основа на който е уговорено възнаграждение 650 лева. Приложено е банково нареждане, от което се установява, че сумата е заплатена по банков път. Възражение за прекомерност от насрещната страна не е релевирано. Представен е списък с разноски по чл. 80 от ГПК, с който се претендират разноски в размер на 650 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. При това положение в тежест на въззивника следва да бъдат възложени направените от въззиваемия разноски в техния пълен размер.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2879 от 01.04.2022 г., постановено по гр.д. № 38411/2021 г. по описа на СРС, 168-ми състав.

ОСЪЖДА П. Г. Б. ЕГН ********** да заплати на „Гис Г.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 650.00 лева – разноски пред въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4