Решение № 37 от 23.10.2024, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Павликени, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЕНА ФОТИ при участието на секретаря Магдалена Панова като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Административно наказателно дело № 20244140200160 по описа за 2024 година

Образувано е по жалба на ЕТ „***-С. Т.“, против Наказателно постановление № ***/***2024 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Т., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 6000 лева на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС.

В жалбата са изложени съображения за нарушени материалноправни норми, изложени са доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – АУАН е съставен в присъствието на свидетели, различни от тези установили и присъствали при установяване на нарушението, в акта и в последствие в наказателното постановление не били посочени дата на извършване на нарушението, посочена била само тази на констатирането му, нарушението било неясно описано. Във връзка с последното твърди липса на индивидуализация на съответния кафе-автомат, като наемател на мястото, върху което е поставена машината било трето лице, което не е разпитано в хода на административнонаказателното производство. Посочва, че на датата, на която е издадено НП е издадена Заповед № ***/***2024 г., с която на жалбоподателя е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект“ – процесният кафе-автомат и в тази връзка излага доводи за нарушаване на принципа никой да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също.

Твърди наличие на предпоставките на чл. 28 ЗАНН, като акцентира и върху имущественото си положение – пенсионер на почти 80 г.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя отправя искане към съда да се отмени обжалваното НП с твърдения, идентични с обективираните в жалбата.

Представителят на въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено с доводи, че по безспорен начин е установено извършеното нарушение и не са нарушени материални и процесуални разпоредби.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.04.2024 г. в 12,21 ч. в гр. П., от служители на ГД „Фискален контрол“ към ГДДК на НАП – свидетеля К. А. на длъжност „инспектор по приходите“ и К. Л. – „инспектор по приходите“, била извършена проверка на търговски обект –кафеавтомат, 1 находящ се в *** в гр. П., стопанисван от дружеството-жалбоподател ЕТ „***-С. Т.“. По време на проверката контролните органи извършили контролна покупка на един брой виенско кафе на единична цена 0,70 лв., заплатена в брой от свид. К. А., след което последният установил, че във въпросния автомат за кафе нямало монтирано, въведено в експлоатация и фискално устройство. Констатациите на контролните органи били отразени в Протокол за извършена проверка серия АА № ***/***2024 г. Свид. К. А. позвънил на телефонния номер, посочен на таблото на автомата, посредством който се свързал със заинтересовано лице, от което са изискани документи. На 13.05.2024 г. пълномощник на дружеството жалбоподател представил свидетелство за регистрация на фискално устройство от 17.04.2024 г., паспорт на устройството и договор за сервизно обслужване от същата дата.

На 19.06.2024 г. свид. А. съставил срещу ЕТ „***-С. Т.“ АУАН № ***/***2024 г., в който описал времето, мястото и обстоятелствата по констатираното нарушение, и като нарушена законова разпоредба посочил нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. АУАН е съставен при условията на чл. 40, ал. 3 ЗАНН в присъствието на свидетелите Я. Б. и Б. Б..

На 21.06.2024 г. срещу акта са депозирани възражения от жалбоподателя, съдържащи признание за липсата на фискално устройство в кафе-автомата, като причина за това е посочено, че същият е монтиран в седмицата на проверката и е било необходимо техническо време за поставянето на ФУ. Въз основа на съставения АУАН на 17.07.2024 г. Началник на Отдел "Оперативни дейности" – В. Т., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК на НАП издал срещу дружеството-жалбоподател атакуваното наказателно постановление, описвайки обстоятелствата, свързани с извършване на нарушението по идентичен начин, и квалифицирайки го правно съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г., с което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на ЕТ „***-С. Т.“ била наложена имуществена санкция в размер на 6 000 лв. Въз основа на съставените протокол за извършена проверка и АУАН, със Заповед № ***/***2024 г. на ЕТ „*** – С. Т.“ е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни от влизане в сила на заповедта. Препис от тази заповед жалбоподателят е получил на 31.07.2024 г.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите К. А., К. Л., Я. Б. и Б. Б. , и писмени – протокол от извършена проверка от 13.04.2024 г. (л. 22-23); протокол № ***/13.05.2024 г.; пълномощно (л.18); свидетелство за регистрация на фискално устройство, фискален бон, договор за техническо обслужване, гаранционна карта (л. 27-31); писмени възражения (л.3233); Заповед № 3ЦУ***/***2024 г.; Съдебният състав кредитира събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, намирайки ги за обективни, относими и допринасящи за изясняването на релевантните за спора обстоятелства. Обстоятелствата по извършената проверка и направените при нея констатации се установяват посредством показанията на разпитания свидетел А., които са логични и последователни и кореспондират с останалите доказателствени източници по делото. Съдът дава вяра и на заявеното от свидетелите Б. и Б., присъствали при съставян на акта, които посочват независимо един от друг, че не са присъствали при установяване на нарушението, а причината именно те да присъстват при съставяне на АУАН е невъзможност свидетелят при установяване на нарушението да присъства при съставяне на акта, обусловена от работния график.

Материалната и териториална компетентност на актосъставителя и на административнонаказващия орган се установяват от приложените Заповед № 3ЦУ***/***2024 г. на изпълнителния директор на НАП.

При така установеното от фактическа страна съдът прие от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че процесният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на установения ред и срокове, предвидени в разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването им на дружеството-жалбоподател.

Неоснователни са възраженията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН. Действително актът е съставен в присъствието на двама свидетели – Я. Б. и Б. Б., който не са присъствали при установяване на нарушението. В 2 случая актът е съставен по реда на чл. 40, ал. 3 ЗАНН и е спазено изискването, когато е налице невъзможност акта да се състави в присъствие на свидетелите, присъствали на констатиране на нарушението, той да се състави в присъствие на двама други свидетели и това е отразено в самия акт.

Неоснователни са възраженията в жалбата касателно липсата на индувидуализация на кафеавтомата и че същият е стопанисван жалбоподателя. В тази връзка жалбоподателят е представил Договор за наем от 01.04.2024 г. между Община П. и лицето И. Т., по силата на който на последния е предоставено за временно възмездно ползване част от общински имот, а именно 1м² - част от тротоар – позиция № 14 в „***“ до входа, което място да се използва за поставяне на преместваем обект – кафеавтомат. Посоченият договор, дори и да се приеме за относим към спора, не съдържа конкретна информация за лицето, стопанисващо процесната кафемашина. На следващо място след установяване нарушението документация, относима към него е поискана от едноличния търговец, като с протокол от 13.05.2024 г., надлежно упълномощено от него лице е предоставило на актосъставителя свидетелство за регистрация на фискално устройство, паспорт, гаранционна карта и договор за сервизно обслужване. Това обстоятелство по категоричен начин се установява от съдържанието на приложения на л. 24-25 от делото Протокол № ***/***2024 г., който има характер на официален документ и се ползва освен с формална, но и материална доказателствена сила за фактите, отразени в него. В случая липсва логика лице, което няма отношение към нарушение от вида на процесното да представя документи за регистрация на ФУ на същия кафеавтомат, което действие е последващо нарушението. С това си действие търговецът всъщност признава извършеното от него нарушение. Нещо повече, в писмените си възражения против акта, търговецът е признал за непоставянето на ФУВАС на кафеавтомата и като причина за това е посочил, че му е било необходимо време за да организира поставянето на фискално устройство. Коментираните данни в преписката относно признанието на жалбоподателя категорично сочат, че последният е бил наясно, че проверката от 13.04.2024 г. касае устройство, стопанисвано от него, поради което и направените в тази връзка оспорвания по са неоснователни. В допълнение при предаването на изискана от дружеството жалбоподател документация, отразено в протокол от 13.05.2024 г. е осъществено от пълномощник на търговеца – М. Т. Същият е овластен да представлява ЕТ с пълномощно с нотариална заверка на подписите от 24.04.2024 г. Към 13.04.2024 г. това лице се е легитимирало с представителна власт пред институциите, като по делото няма данни за налична представителна власт у лицето, с което е подписан договорът за наем на общински терен – И. Т. и в тази връзка няма основание административнонаказващият орган да изследва евентуална негова съпричастност към нарушението.

Възраженията за нарушен принцип „не два пъти за едно и също“ са също неоснователни. Чрез посочения принцип, възприет и в националното законодателство, административнонаказателно отговорните лица получават защита срещу повторно наказателно преследване (съгласно автономното понятие по ЕКПЧ, а не по смисъла на националното законодателство), след като са били окончателно санкционирани или оправдани за конкретно деяние. В случая въз основа на един и същи АУАН са издадени НП № ***/***2024 г. и Заповед за налагане на ПАМ № ***/***2024 г., като няма спор, че и двете производства са висящи, предвид оспорването на актовете пред съд. Не е допуснато предварително изпълнение на наложената принудителна мярка и няма данни тя да е изпълнена. При това положение забраната за двойна наказуемост не е нарушена.

Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението и обстоятелствата, при които е констатирано, времето и мястото на извършването му и доказателствата, които го подкрепят.

Всички релевантни за обективната му съставомерност признаци са описани по ясен и конкретен начин, а дадената правна квалификация съответства на словесното му описание. В АУАН ясно е посочено, че при извършената контролна покупка се установило липса на монтирано фискално устройство в кафеавтомата. По ясен и недвусмислен начин е посочено, че констатираното нарушение се изразява в липса на монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство, което съответства на посочената в АУАН и НП правна квалификация по чл. чл. 7 от Наредба № Н18 от 13.12.2006 г., която вменява като задължение за лицата по чл. 3, ал. 8 от Наредбата (лицата, които извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмЯ. на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба: 1. чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен 3 документ, или 2. чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2, което се вгражда в автомата, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се издава на хартиен носител). Посочването на обстоятелството, че към момента на проверката липсва монтирано фискално устройство представлява описание на обстоятелствата и начина, при които е била извършена проверка от контролните органи и не води до неяснота относно констатираното нарушение.