Решение № 169 от 26.09.2025, Районен съд - Разлог

МОТИВИ към Решение №169/26.09.2025 г. по АНД № 435 от 2025 г. по описа на РС - Разлог

От РП-Б., ТО-Р., е внесено постановление, с което се прави предложение за освобождаване от нак. отговорност на обвиняемите Б.М.Б., роден на *, А.М.Б., роден на *, и К.А.Б., роден на *, и тримата от г.Р., о.Б., за извършено от същите престъпление по чл.325, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.2 от НК.

В СЗ представителят на РП-Б., ТО-Р. - прок. М.К., поддържа предложението и предлага на съда да наложи на обвиняемите Б.М.Б., А.М.Б. и К.А.Б., наказание ,,глоба” в минимално предвидения в закона размер от 1`000.00 лв.

Обвиняемите Б.М.Б., А.М.Б. и К.А.Б., не се явяват в СЗ, представлява се от упълномощен защитник - адв. И.Р.Д. – АК-К., който оспорва описаната в постановлението на РП, с предложението по чл.78а от НК, фактическа обстановка и дадената правна квалификация на деянието и счита, че не следва да бъде уважено искането за налагане на адм. наказание ,,глоба“ от минимума от 1`000.00 лв.

Съдът като прецени и анализира събраните в тяхната цялост писмени и гласни док-ства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Образувано е досъдебно производство №379/2023 г. по описа на РУ на МВР-Р. на 15.10.2023 г., за престъпление по чл.325, ал.1 от НК. В хода на разследването, в процесуалното качество на обвиняеми, на 09.07.2025 г. са привлечени и разпитани Б.М.Б., А.М.Б. и К.А.Б. и тримата от г.Р., о.Б., за престъпление по чл.325, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.2 от НК, заради следното:

На 15.10.2023 г. около 02.30 часа, свидетелите Н.Н.К., И.А.С. и С.Н.С., тримата от г.Р., посетили игрална зала за хазартни игри “G.G.“, на у.„Б.р.“№4Д в г.Р.. По това време в игралната зала на работа като крупие била св. К.Г.М. от г.Р.. В залата се намирали и единият от обвиняемите - А.Б., и неговият брат св. Р.М.Б. от г.Р., като последният носел в себе си макетен нож марка “W.“ (приобщен по делото като веществено док-ство с протокол за доброволно предаване - том I, л.87). В залата бил и св. Б.Й.Г. от г.Р.. След известно време м/у св. И.С. и св. Р.Б. възникнал спор.

Тогава св. Р.Б. извадил макетния си нож и, държейки го в ръка, се насочил към св.

С. . Виждайки случващото се, св. К., който до този момент играел на един от игралните автомати, отишъл до св. Р.Б. и му взел ножа, като при издърпването на същия се порязал по ръката. Св. К. предупредил св. Р.Б. да не се конфронтира със св. С., след което му върнал ножа. След малко св. Р.Б. отново с нож в ръка се насочил към св. С., като след намесата на св. С.С. и св. Б.Г. до по-сериозен конфликт не се стигнало, а св. С. успял да вземе ножа от св. Р.Б.. Същевременно, обв. А.Б. се обадил от мобилния си телефон на брат си обв. Б.Б., обяснил му за случилото се и двамата се разбрали да нанесат побой на св. Н.К.. По това време обв. Б.Б. бил в дома си в г.Р. заедно с братовчед си обв. К.Б.. Обв. Б.Б. споделил на последния за намерението му заедно с брат му А.Б. да набият св. Н.К.. Тогава и обв. К.Б. се съгласил да участва в побоя. Така двамата тръгнали към игралната зала, като към тях се присъединили и свидетелите А.С.Б. и Я.С.Б., двамата от г.Р.

(съответно баща и брат на обв. К.Б.). Около 03.52 часа на посочената дата (15.10.2023 г.) обв. Б.Б., обв. К.Б. и свидетелите А.Б. и Я.Б. нахлули в игралната зала, като в този момент на входа й св. Р.Б. се опитал да ги спре, заставайки пред тях, но не успял, бивайки избутан. Към тях се присъединил и обв. А.Б. и петимата заедно се насочили към вътрешността на търговското помещение, като св. Р.Б. продължил с опитите да ги спре, дърпайки обв. К.А.. Св. Р.Б. обаче не успял да удържи обв. К.Б., като паднал на земята, а тримата обвиняеми се насочили към св.

Н.К.. Когато стигнали до него, обв. К.Б. и обв. Б.Б. първоначално започнали да го бутат. След това обв. К.Б. нанесъл няколко удара с ръце по тялото и главата на св.

1

Н.К., като удари с ръце по главата и тялото му нанесъл и обв. А.Б.. При това положение и в резултат на упражненото спрямо него физическо насилие, св. Н.К. паднал на земята, при което тримата продължили да му нанасят удари с ръце и крака по тялото и главата. След намесата на св. И.С. тримата обвиняеми се отдръпнали от св. Н.К., който успял да се изправи, като се подпрял на барплота на игралната зала. В този момент обв. А.Б. взел един стол и го хвърлил към св. Н.К., като столът го ударил по тялото. След това конфликтът бил окончателно преустановен, като тримата обвиняеми и свидетелите Р.Б., А.Б. и Я.Б. си тръгнали, а свидетелите Н.К., И.С. и С.С. останали на място до пристигането на полицейски екип при РУ на МВР-Р.. В резултат на нанесения от обвиняемите побой, на св. Н.К. били причинени множество травматични увреждания - счупване на носни кости, което нараняване по своите медико-биологични признаци представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, а именно: разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК; контузия на лицето с кръвонасядания и охлузвания, довели до причиняването на болка и страдание, без разстройство на здравето, и болка в областта на гръдния кош, без разстройство на здравето, които наранявания представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.

Горната фактическа обстановка се установява от: показанията на свидетелите К.М., (том I, л.60), К. (том I, л.61 - л.62 и л. 63 - л.64), С. (том I, л.65 - л.66), Р.Б. (том I, л.68), А.Б. (том I, л.71), Я.Б. (том I, л.72), Г. (том I, л.74), С.С.(том I, л.76 - л.77), Г.

(том I, л.78), Ц. (том 1, л.79), А.Ч. (том I, л.80), Х. (том I, л.81), Т. (том I, л.82), О. (том I, л.83), Х. (том I, л.84) и П., дадени на досъдебното производство, които съдът кредитира като последователни, логични и взаимно допълващи се; Справка за съдимост на обвиняемите, ВТЕ и ЛИЕ (том II, л.4 - л.38), допълнителна ВТЕ и ЛИЕ (том II, л.41 - л.60), СМЕ (том II, л.63 - л.67), допълнителна СМЕ (том II, л.89 - л.92), в това число: мед. документи (том II, л.103 и сл.), както и другите приети по делото док-ства.

Както в гласните док-ства, така и в писмените такива, не се наблюдават противоречия относно релевантните по делото факти, поради което не се налага подробен анализ и коментар на същите.

В хода на разследването, обвиняемите не са дали обяснения.

Предвид горното, съдът намира че с действията си обвиняемите са осъществили, както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.325, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

Съставомерността на това обвинение предполага от обективна страна да бъде установено, че на процесната дата и място са били извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Хулиганството е такова конкретно деяние, при което деецът демонстративно, грубо нарушава обществения ред чрез определено свое поведение (най-често публично), като цели или най-малкото допуска по този начин да демонстрира явно неуважение към обществото. При това обективния състав на престъплението включва: наличие на определено активно поведение изразено в конкретни действия. На второ място е необходимо съответните действия сами по себе си грубо да нарушават обществения ред т.е престъплението е резултатно такова, а съставомерния резултат се изразява в нарушаване на обществения ред и спокойствие.

В настоящия случай следва да се приеме, че с поведението си тримата подсъдими са осъществили обективната страна на престъпния състав по чл.325, ал.1 от НК.

Безспорно се установява, че на процесната дата всеки един от тях, на публично място (проявата им е била възприета и от други лица) са нанесли побой, като са 2 нанесли безпричинно удари с ръце и крака по главата и тялото на св. Н.К., след като той паднал на земята, в резултат на упражненото спрямо него физическо насилие от обв. К.Б. и обв. А.Б..

От гласната доказателствена съвкупност по делото се установява, че след преустановяване на възникналия спор м/у св. И.С. и св. Р.Б., при който се намесил св. Н.К. и след намесата на св. С.С. и св. Б.Г., обв. А.Б. се обадил от мобилния си телефон на брат си обв. Б.Б., обяснявайки му за случилото се и двамата се разбрали да нанесат побой на св. Н.К.. По това време обв. Б.Б. бил в дома си в г.Р. заедно с братовчед си обв. К.Б.. Обв. Б.Б. споделил на последния за намерението му заедно с брат му А.Б. да набият св. Н.К.. Тогава и обв. К.Б. се съгласил да участва в побоя.

Посочените по-горе действия са били извършени на публично място и без съществуваща конкретна причина (доколкото възникналия спор м/у св. И.С. и св.

Р.Б. е бил преустановен) извън желанието за недопустима саморазправа, брутална демонстрация на сила и превъзходство и явно неуважение - както към личността на св. К., така и към обществото като цяло. По своя хар-р тези конкретни действия на тримата подсъдими са противоправни, скандализирали са присъстващите на мястото на инцидента лица и следва да бъдат възприети за непристойни по смисъла на чл.325 от НК. С тях всеки един от подсъдимите е изразил брутална демонстрация против установените в страната морални норми и правов ред.

Деянието е извършено във форма на съучастие като всеки един от подсъдимите е действал в съизвършителство с останалите, участвайки в осъществяване на изпълнителното деяние и самостоятелно извършвайки действия по нарушаване на обществения ред - всеки един от тях е нанасял удари с ръце и крака по тялото и главата на св. Н.К., след като същият паднал на земята, в резултат на упражненото спрямо него физическо насилие от обв. К.Б. и обв. А.Б.. Всеки от тях със своите конкретни действия е участвал в изпълнението на престъплението, осъществявайки всички обективни признаци на състава и действайки в съизвършителство с останалите.

От субективна страна деянието е извършено от всеки от тримата при форма на вината евентуален умисъл. Обвиняемите Б.М.Б., А.М.Б. и К.А.Б., са съзнавали общественоопасния хар-р на деянието, предвиждали са настъпването на общественоопасните му последици и са допускали настъпването им.

Предприемайки инкриминираните действия те са съзнавали, че последните представляват грубо нарушение на обществения ред и без пряко да са целели да изразят явно неуважение към обществения ред, са ги е извършили. От субективна страна е налице конкретен общ умисъл на Б.М.Б., А.М.Б. и К.А.Б., като всеки един от тях при осъществяване на деянието е имал съзнанието, че участва в изпълнение на престъплението, заедно с другите извършители и е допускал, че от тази съвместна дейност могат да настъпят съответните общественоопасни последици.

С нанесения побой обвинаемите са причинили на св. Н. множество травматични увреждания – счупване на носни кости, което нараняване по своите медикобиологични признаци представлява лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК, а именно разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, контузия на лицето с кръвонасядания и охлузвания, довели до причиняването на болка и страдание без разстройство на здравето, болка в областта на гръдния кош, без разстройство на здравето.

С оглед безпротиворечиво установената фактическа обстановка категорично е доказано обстоятелството, че нараняванията на Н.К., по главата и тялото, са били причинени от страна на обвиняемите, след като К. се намесил във възникналия спор м/у св. И.С. и св. Р.Б., като взел ножа на последния и го предупредил да не се 3 конфронтира със св. С. . В този смисъл е изключена и квалификацията „деянието да е извършено по хулигански подбуди”. Според трайната практика на ВС за да е налице квалификация по този текст би следвало телесното увреждане да се предхожда непосредствено или да се съпътства с хулигански действия, които именно подтикват дееца към осъществяването му. Нанасянето на телесна повреда следва да е продължение или част от хулиганско поведение, чиято кулминация се явява то. При това хулиганските подбуди следва реално да съществуват при извършване на деянието, като отсъствието на други мотиви само по себе си не е достатъчно за да се приеме, че то е извършено по хулигански подбуди. Със същото деецът следва да цели именно да демонстрира явното си неуважение към обществото.

По делото липсват каквито и да е док-ства, свидетелстващи за прояви на обвиняемите Б.М.Б., А.М.Б. и К.А.Б., вписващи се под непристойни такива и даващи основание да се приеме, че леката телесна повреда на пострадалия е била причинена по хулигански подбуди.