Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1518 от 29.04.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 130/2022
Вид
Решение № 1518
Подписан
29.04.2022
Състав
ПАВЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1518 гр. София, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20221110200130 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 22-2100102/20.12.2021 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр. София, на „М.Л. ЕООД с ЕИК: 205280871 е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, изразяващо се в това, че дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило предписание под № 10, дадено му с протокол за извършена проверка от 22.10.201г. а именно: „Работодателят да изплати на В. СВ. АС., съгласно представените ведомости за работна заплата за периода от м. юни 2020 г. до м. август 2020 г. на „М.Л. ЕООД (неразделна част от протокола), уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за периода от м. юни 2020 г. до м. август 2020 г., съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда (обн. ДВ., бр. 26 и 27 от 1986 г.)“, като срокът за изпълнение на предписанието бил до 11.11.2021 г.

Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от наказаното лице – „М.Л. ЕООД с ЕИК: 205280871, в която са изложени доводи за неговата неправилност. Твърди се, че при издаването на наказателното постановление е нарушено правото на защита на наказаното лице, доколкото не е ясна датата на извършване на нарушението, тъй като е посочено, че проверката е извършена на 22.10.2021г., а е записано, че нарушението е извършено на 12.11.2021г. правят се оплаквания, че са издадени общо 9 наказателни постановления и с това е нарушен чл.6 от АПК. Счита, че не е издадена ПАМ, а задължителни предписания. Счита, че е изтекъл срокът по чл.34, ал.1 АУАН да е издаден до една година от извършване на нарушението, съответно 3 месеца от узнаването. Излага доводи за наличие на маловажен случай. Намира наказанието за несъразмерно тежко.

Счита, че не е обсъдено възражението срещу АУАН в НП.

В хода на съдебното производство процесуалният представител на дружеството- 1 жалбоподател – адв. Николова, поддържа подадената жалба по изложените в последната съображения. Сочи, че липсва заповед за извършване на проверка, нарушението не е извършено, че не е станало ясно за кой АУАН е призован да се яви представител на дружеството и кое предписание не е изпълнил. Счита, че не е ясно на какво основание е издадено предписанието. В писмени бележки излага доводи, че не е логично служител да работи две годни без да му се заплаща трудово възнаграждение.

Процесуалният представител на въззиваемата страна – юрисконсулт Стоянова оспорва жалбата, като излага подробни съображения за законосъобразността на обжалваното НП.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок за обжалване от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал, счита за установено от фактическа страна следното:

На 13.05.2019г. между жалбоподателя „М.Л. ЕООД с ЕИК: 205280871 в качеството на работодател и В.А. в качеството на служител, бил сключен трудов договор за заемане на длъжността „специалист продажби в областта на медицината“. Било уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 585 лева с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6 % за всяка година трудов стаж при същия работодател. Няколкократно трудовото възнаграждение на служителя било увеличавано с оглед увеличаване на размера на минималната работна заплата. За месеците юни юли и август 2020г. на служителя се дължало месечно възнаграждение в нетен размер на 473,35 лева, видно от приложените ведомости за заплати. За посочения период служителят не получил дължимото му се възнаграждение, макар и работодателят да внесъл дължимите осигуровки.

На неустановена дата, в периода септември - ноември месец 2021г., А. престанал да идва на работа, но трудовият му договор не бил прекратен.

В периода от 04.10.2021 г. до 22.10.2021г. била извършена проверка на М.Л. ЕООД от служители на Дирекция „Инспекция по труда“-София Н.Г. и Д.И. заемащи длъжността „главен инспектор“, като проверката завършила на 22.10.2021 г. с издаването на Протокол за извършена проверка изх. № ПР2131218 от същата дата, връчен на същата дата на представител на дружеството. В т. 10 от горепосочения протокол за извършена проверка било дадено следното предписание – „Работодателят да изплати на В. СВ. АС., съгласно представените ведомости за работна заплата за периода от м. юни 2020 г. до м. август 2020 г. на „М.Л. ЕООД (неразделна част от протокола), уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за периода от м. юни 2020 г. до м. август 2020 г., съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда (обн. ДВ., бр. 26 и 27 от 1986 г.)“. Срокът за изпълнение на това предписание бил до 11.11.2021 г.

Срещу предписанията, дадени с протокола за извършена проверка, не постъпило възражение и същите не били оспорвани и влезли в сила.

Въз основа на извършената последваща проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“-София, било констатирано от Н.Г., Р.А. и Д.И. главни инспектори в ДИТ София, че предписанието под №10 не е изпълнено. Поради това бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 22-2100102 от 29.11.2021 г., от 2 свидетелката Д.Д.И., на длъжност главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда" София. В законоустановения тридневен срок срещу АУАН постъпили възражения от дружеството.

Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление № 22-2100102/20.12.2021 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр. София, на „М.Л. ЕООД с ЕИК: 205280871, с което е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, изразяващо се в това, че дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило предписание под № 10, дадено му с протокол за извършена проверка от 22.10.201г. а именно: „Работодателят да изплати на В. СВ. АС., съгласно представените ведомости за работна заплата за периода от м. юни 2020 г. до м. август 2020 г. на „М.Л.

ЕООД (неразделна част от протокола), уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за периода от м. юни 2020 г. до м. август 2020 г., съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда (обн. ДВ., бр. 26 и 27 от 1986 г.)“, като срокът за изпълнение на предписанието бил до 11.11.2021 г.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Д.И. Ч. (частично кредитирани), и Л. И. (частично кредитирани); 2 броя протоколи за извършена проверка, АУАН, НП, известия за доставяне, писмено сведение от Ф.И., трудов договор, справки от НАП, ведомости за заплати, възражение, Заповед от 11.02.2014г., Заповед от 21.08.2017г., длъжностна характеристика, заповед от 13.09.2017г., 3 броя протоколи за получаване на трудово възнаграждение от 29.06.2020г., 27.07.2020г. и 31.08.2020г. вътрешни правила за работната заплата, 9 броя наказателни постановления, справка за осигуряване, сигнал от 23.09.2021г., съдебно удостоверение от СРС, и другите писмени материали, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя Д. И. като логични, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно депозирани. От показанията на свидетелката се установяват обстоятелства, свързани с извършената проверка, дадените предписания, срок за изпълнение. Свидетелакта съобщава и че не са представени доказателства за изпълнение на така даденото предписание. Показанията се подкрепят от събрания по делото писмен доказателствен материал и съдът не намери причина да не им се довери.

От разпитаните свидетели, доведени от жалбоподателя – Ч. и Л. И. се установява, че двете са водили счетоводството на дружеството и са запознати с детайли на работата на жалбоподателя и трудовите правоотношения на служителите. Съдът даде вяра на техните показания, като обаче не кредитира показанията им в частите, в които изразяват предположения и съобщават обстоятелства, които не твърдят да са възприели. В този смисъл съдът намира, че от показанията на тези свидетели не се установява плащането на трудовото възнаграждение на А. за месеците юни, юли и август 2020г., доколкото никоя от двете не твърди да е присъствала някога на изплащане на възнаграждението. И двете съобщават, че това се е случвало в счетоводната къща, но никога не са присъствали на самото броене на сумите и предаването им. И Ч. и Л. И. са категорични, че са излизали от помещението, където е следвало управителят на дружеството да заплаща сумите, и не са възприели фактическо предаване на пари от управителя на служителите му. Съответно твърденията им, че най-вероятно е платено, защото това е била практиката и А. никога не се е оплаквал от неплащане на възнаграждението, не доказва фактическо изплащане на трудовото възнаграждение. Свидетелите нямат лични впечатления от този факт, съответно на база на съобщеното съдът не може да приеме за доказано твърдението на жалбоподателя, че е заплатил възнаграждението за процесния период. От показанията и на двете свидетелки се установява, че те не са участвали в изплащането на трудовите възнаграждения на работниците и служителите, съответно нямат никакви лични възприятия за тези 3 обстоятелства, а само обработват вече подписани от служителите ведомости. И двете са алегорични, че при получаването на възнагражденията те са се намирали в друго помещение, съответно съдът не установи от техните показания да се доказва плащане на възнаграждението на служителя А..

Съдът не кредитира изготвените от двете счетоводителки протоколи за получено трудово възнаграждение от служителя А. за месеците юни, юли и август 2020, доколкото, както беше посочено по-горе, подписалите протоколите лица не са възприели обстоятелствата, за които са съставили удостоверителните документи. Отделно от това не се установява от разпитите и на двете свидетелки – счетоводители на дружеството, кога са съставени протоколите, доколкото Ч. първоначално твърди, че са съставени в деня на плащането, впоследствие, че е възможно това да е станало след връщането на неподписани ведомости, при проверката от ДИТ София или след нея, съответно не може да си спомни и дали са били изготвяни няколко протокола в един и същи ден. Л. И. от своя страна съобщава пред съда, че това се е случвало в деня на плащането. За съда е внесено сериозно съмнение в достоверността на датата на съставяне на протоколите за получаване на възнаграждение от А. за месеците юни, юли и август 2020г., като видно от показанията на подписалите ги, не може да се установи с категоричност дали не са антидатирани. На следващо място съдът констатира и съществено противоречие в обстоятелството, което удостоверяват, а именно получената от А. сума. В протоколите е посочено, че последният е получавал сумата от 610 лева. Видно от ведомостта за заплата, същият е следвало да получи по-малко, с оглед удръжките, които работодателят следва да направи. Брутната заплаща на А. е в размер на 610 лева, но той не е следвало да получава този пълен размер, както посочват и двете свидетелки, счетоводители на дружеството, в хода на разпита си. Съответно протоколите по посочените мотиви от съда не отразяват правилно фактите от обективната действителност и не могат да служат за доказване на плащане в срок на възнаграждението на А..

Представеното удостоверение от СРС, че А. не е предявил в съда претенции за неплатено трудово възнаграждение не може да формира категоричен, обоснован и несъмнен извод, че същият не е получавал трудово възнаграждение. Липсата на заведени претенции пред съда би могло да се дължи на различни обстоятелства, а не както твърди защитата – на редовно изпълнено задължение. Същите аргументи са важими и във връзка с платените осигуровки за служителя в този период. Плащането на задължения към държавния бюджет във връзка с възникнало трудово правоотношение не означава, че служителят фактически е получил възнаграждението си в нетен размер. Доказателства за това не са представени нито пред проверяващите органи на Инспекцията по труда, нито пред съда, които да са годни да удостоверят този факт.