Решение № 106 от 03.10.2022, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Търговище, 29.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря Ц.А С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно гражданско дело № 20223500500181 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по в.гр.д. № 181/2022г. по описа на Окръжен съдТърговище е образувано по въззивна жалба от ищеца В. Г. С., чрез своя процесуален представител адв. Ц. И. против Решение № 196/26.04.2022 г., постановено по гр.д. № 1632/2021 г. на Районен съд – Търговище, VII състав, с което е отхвърлен предявения от ищцата против И. М. Т. и А. М. А. иск за допускане на изкупуване при действително уговорените условия за покупкопродажба в нотариален акт № 8, том XIV, дело № 683/2019 год. на СВ при РСТ на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ № 1, с идентификатор № ***, по кадастралната карта на гр.

Търговище, одобрена със Заповед № РД-18-18/17.06.2005 год. на ИД на АГКК - София, находящ се в гр. Търговище, ***, ет. 2, с предназначение жилище, апартамент, с площ от 87.00 кв. м., при граници и съседи на жилището: на същия етаж: няма, под обекта: обект № ***, над обекта: няма, ведно с 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. Търговище, одобрена със Заповед № РД-1818/17.06.2005 год. на ИД на АГКК - София, с предназначение - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), с площ от 249.00 кв. м. (двеста четиридесет и девет) квадратни метра, находящ се в гр. Търговище, ***, при граници и съседи: ПИ ***, ПИ *** и

ПИ ***, ведно с трите избени помещения от страна на калкана към съседната сграда, ведно с източната половина от подпокривното пространство 1 и ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, като неоснователен, на осн. чл. 33, ал. 2 ЗС.

С обжалваното решение В. С. е осъдена да заплати на И. Т. сумата от 1500 лева, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, а също така е осъдена да заплати на А. А. сумата от 650 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

С доводи за неправилност и необоснованост въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяването на друго, с което да бъдат осъдени ответниците съобразно петитума на исковата молба. Според въззивника по делото безспорно е установено, че тя е собственик на имот, който се намира в режим на съсобственост с първия ответник. Също така, според ищцата съдебният акт е немотивиран поради неразбиране на приложените доказателства. Същевременно въззивникът твърди, че съдът е пропуснал да се произнесе по част от фактите, доколкото в писмения си отговор вторият ответник е признал, че е закупил земя и сграда, а видно от съдебния акт, съдът е установил, че земята е съсобствена между В. С. и първата ответница.

По делото е постъпила още една въззивна жалба, която е подадена от същата страна – ищцата В. С. лично до съда. С нея ищцата моли да бъде отменено първоинстанционното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанцинния съд, а алтернативно да бъде постановено решение, с което да се уважи предявеният иск и да бъдат присъдени сторените разноски. В тази въззивна жалба, която следва да се счита като допълнение към първоначалната се твърдят също допуснати нарушения от районния съд, както и необсъждане на всички доказателства.

Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна И. Т. чрез процесуалния й представител адв. И. И.. Въззиваемата счита, че въззивната жалба е допустима, но неоснователна. Адв. И. сочи, че процесните два етажа са самостоятелни обекти, собственост са на различни лица и е нА.це етажна собственост, а не съсобственост, поради което не е приложим чл. 33, ал. 2 ЗС.

Също така според адв. И. не може да се претендира изкупуване и на поземления имот, доколкото терена при реА.зираното от всяка от страните право на строеж върху него е прилежаща част към всеки от самостоятелните обекти. На последно място, въззиваемата твърди в отговора си, че съдът неправилно не е уважил направеното възражение, че двумесечния преклузивен срок за предявяване на настоящия иск е изтекъл, доколкото ищцата е узнала за продажбата още през 2019 г., което съдът е следвало да приеме като факт, който е доказан, защото ищцата не се е явила лично в съдебно заседание, за да отговори на поставените й въпроси по реда на чл.

176 ГПК. Претендират се и сторените разноски в настоящото производство.

В съдебно заседание въззивникът чрез адв. И. поддържа подадената 2 въззивна жалба, така както е предявена на наведените основания. Твърди, че съдът е пропуснал да се произнесе по част от фактите, доколкото в писмения си отговор вторият ответник е признал, че е закупил земя и сграда, а видно от съдебния акт, съдът е установил, че земята е съсобствена между В. С. и първата ответница. Моли за отмяна на първоинстанционния акт, като незаконосъобразен.

Въззиваемият А. А. в съдебно заседание чрез адв. И. И. моли да бъде потвърдено решението на районния съд и да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски. Адв. И. счита, че неправилно в жалбата се твърди, че е нА.це признание на иска. Счита, че в случая не може да става дума за съсобственост, защото са нА.це самостоятелен обект и идеална част от земята, като има разпределено право на ползване. Според адв. И. съдът не се е произнесъл по искането по чл. 176 ГПК.

Въззиваемата И. Т. в съдебно заседание чрез адв. И. И. счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Твръди, че районният съд неправилно е приел, че искът е предявен в преклузивния двумесечен срок, което се установява от проведената процедура по чл. 176 ГПК и неявяването на ищцата.

Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Няма спор по делото, а е видно и от приложените писмени доказателства, че ищцата В. Г. С. е наследник по закон на Г.С.Г., починал на 19.07.1962 год., а първата ответница И. М. Т. е наследник по закон на М.И.Г., починал на 12.08.1984 год. От приложения по делото нот.акт № 152, т. І, дело № 267/1959 год. на РСТ се установява, че наследодателя на ищцата и наследодателя на първата ответница са закупили недвижим имот, находящ се в гр. Търговище и представляващ къща при застроено и незастроено дворно място от около 360 кв.м., за което е бил отреден парцел XVII, пл.№ 2259 в кв.124 по плана на град Търговище и доколкото в нотариалния акт не е посочено друго са го придобили в съсобственост при равни квоти. След смъртта на Г.Г. през 1962 год. наследодателят на ищцата и наследниците на Г.Г., с нотариален акт № 27, том II, дело № 415/1967 год. взаимно са си отстъпили право на строеж върху съсобственото дворно място, като наследодателят на първата ответница е придобил право на строеж върху втори етаж на двуетажна жилищна сграда, М.П.К., действаща лично и като майка и законен представител на В. и С.Г.С. и П.К. са придобили правото на строеж на първия жилищен етаж от сградата. Не се спори по делото, че правото на строеж е упражнено от страните, така както е било договорено и в съсобственото им дворно място е била изградена двуетажна жилищна сграда, като първия етаж е бил построен от родителите на ищцата и П.К., а втория етаж от наследодателя на първата ответница. Видно от приложения към 3 нотариалното дело протокол по гр.д. № 322/1969 год. на ТРС към 30.01.1970 год. сградата е била изградена, като собствениците, съответно наследодателя на първата ответница и на ищцата са постигнА. съдебна спогодба, като са разпределили собствеността върху избените помещения и подпокривното пространство в изградената сграда и са разпределили ползването на общите части. От приложените по делото удостоверения за идентичност, издадени и от общ. Търговище, и от АГКК Търговище се установи, че недвижимият имот описан в посочените по-горе нотариални актове е идентичен с ПИ с идентификатор ***, с площ от 249 кв.м. по кадастралната карта на гр. Търговище, одобрена със Заповед № РД-18-18/17.06.2005 год. на Изпълнителния директор на АГКК, а от приложените по делото скици от АГКК Търговище е видно, че двуетажната сграда, изградена съобразно отстъпеното право на строеж е с идентификатор *** и в нея има два самостоятелни обекта – жилище, а именно обект *** на втори етаж и обект *** на първи жилищен етаж. От нот. акт за покупко-продажба № 8, том XIV, дело № 683/2019 год. на СВ при РСТ се установява, че първата ответница е продала на втория ответник процесния самостоятелен обект в сграда – жилище-апартамент № 1, с идентификатор *** с площ от 87.00 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, с площ от 249 кв.м., ведно с три избени помещения, от страната на калкана на съседната сграда и източната половина на подпокривното пространство, ведно със съответните ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място за сумата от 41 000 лв. От приложените по делото копие от нотариално дело № 325/2019 год. на Нотариус С.Г. с район на действие ТРС се установи, че при извършването на сделката между двамата ответници не са представени доказателства по см. на чл. 33, ал. 1 ЗС.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В исковата си молба ищцата е поискала от съда да постанови решение, с което да допусне изкупуване от нейна страна на недвижимия имот - земя и жилище - апартамент, при същите условия при които е била извършена продажбата между ответниците.

Ответниците са оспорили предявения иск с доводи, че не са нА.це основанията на чл. 33 от ЗС, поради липса на съсобственост между ищцата и първата ответница.

Първоинстанционният съд е изложил подробно и точно фактическата обстановка по делото, като на основание чл. 272 ГПК настоящият състав на съда препраща към мотивите му.

По отношение на оспорването от въззивника, че първоинстанционният съд е постановил решение в нарушение на закона, настоящият състав на съда не споделя това становище на въззивника, напротив изцяло споделя 4 становището на първоинстанционния съд и препраща към мотивите му, като допълва и свои мотиви в тази насока.

Следва да се посочи, че двумесечния преклузивен срок за предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС в случая не е спазен. Както и въззиваемите сочат в хода на първоинстанционното и въззивното произовдство ищцата не се е явила лично в съдебно заседание, за да отговори на поставените й въпроси по реда на чл. 176 ГПК. Първият от тези въпроси е бил свързан с това дА. ответницата е узнала още през 2019 г. от свои роднини, с които е съсобственик на първия жилищен етаж за продажбата на втория жилищен етаж от жилищната сграда на ***. Ищцата не се е явила в насроченото открито съдебно заседание на 11.04.2022 г. без да е представила доказателства за уважителна причина, поради която не може да се яви или невъзможност да се яви пред друг съд, където да даде обяснения по поставените й въпроси. По делото е било представено медицинско свидетелство от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ – гр. София (лист 119 от първоинстанционното дело), според което ищцата е била на лечение в болницата от 04.04.2022 г. до 07.04.2022 г., които дати прехождат датата на насроченото съдебно заседание за 11.04.2022 г. За тази дата не са представени доказателства за нА.чието на уважителни причини препятстващи явяването на ищцата в открито съдебно заседание. При това положение приложение следва да намери разпоредбата на чл. 176, ал. 3 ГПК, съгласно която съдът може да приеме за доказани обстоятелства, за изясняването на които страната не се е явила. Настоящият съдебен състав приема, че ищцата В. С. е узнала още през 2019 г. за извършената продажба на втория жилищен етаж от сградата на *** в гр. Търговище. Косвена индиция за това е и приложеното към настоящото дело като доказателство гр.д. № 2088/2019 г., което е образувано на 29.11.2019 г. по искова молба, подадена от майката и сестрата на ищцата В. С. срещу същите ответници с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС и по отношение на същия имот. Само на това основание – неспазването на преклузивния двумесечен срок за предявяване на иска от узнаването за сключената сделка, същият е следвало да бъде отхвърлен.