Решение № 1406 от 31.07.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 31.07.2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на трети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ДИЛЯНА

ГОСПОДИНОВА при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2327 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят - „С.с.р.“

ЕООД, твърди, че е кредитор на ответника

- „И.” ООД, тъй като има вземания към него, които са възникнали по силата на търговска сделка, представляваща договор за продажба на недвижим имот от 18.05.2009 г., който е сключен с нотариален акт № 184, том I, рег. № 1784, дело № 138/ 2015 г. Посочва, че по силата на този договор за ответника е възникнало задължение да му заплати надплатената покупна цена за прехвърленото право на собственост върху недвижимия имот, която е в размер на 48 541, 66 лв., което той не е изпълнил на падежа, поради което дължи да заплати на молителя и обезщетение за забавеното му плащане в размер на законната лихва.

Молителят твърди, че дължимостта на тези вземания е установено в отношенията между страните с влязло в сила съдебно решение, постановено по т.д. № 2886/ 2016 г. по описа на СГС, ТО, VI- 4 състав. Въз основа на това съдебно решение срещу ответника са издадени два изпълнителни листа – изпълнителен лист от 24.04.2018 г., издаден по т.д. № 2886/ 2016 г. по описа на СГС, ТО, VI- 4 състав и изпълнителен лист от 28.07.2017 г., издаден по т.д.

№ 2414/ 2017г. по описа на САС, ТО, с които той е осъден да заплати на молителя следните суми: сумата от

48 541, 66 лв., представляваща присъдена главница, ведно със законната лихва за периода от 18.04.2016 г. до окончателното плащане, която към 01.12.2018 г. възлиза на 12 916, 90 лв., сумата от 1 850, 97 лв., представляваща присъдено обезщетение, както и сумата от 7 411, 51 лв., представляваща присъдени разноски. За събиране на тези вземания е образувано и.д. №

20178400400878 по описа на ЧСИ М.Ц. и и.д. №

20178400400908 по описа на ЧСИ М.Ц.. Заявява, че „И.” ООД не е погасил тези свои задължения и не притежава активи, с които да може да изпълни изискуемите си парични задължения към кредиторите, като затрудненията му не са временни, а представляват трайно състояние. Ето защо счита, че това дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл.

608 ТЗ. Поради изложеното молителят иска от съда да обяви неплатежоспособността на „И.” ООД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на дружеството на това основание.

Присъединеният кредитор

- „И.“ АД, твърди, че е кредитор на ответника „И.” ООД, тъй като има вземания към него произтичащо от търговска сделка – договор за банков кредит, сключен на 21.12.2007 г. Посочва, че към 19.03.2019 г. ответникът не е заплатил следните възникнали в негова тежест и изискуеми парични задължения по този договор: - задължение в размер на 1 464 579, 10 евро, представляваща изискуема главница по договора за кредит; - задължение в размер на 67 633, 92 евро, представляваща начислена възнаградителна лихва по договора за кредит; - задължение в размер на 22 525, 52 евро, представляваща начислена наказателна лихва по договора за кредит; - задължение в размер на 394 207, 56 евро, представляваща изискуема законна лихва върху главницата. Предвид изложеното иска от съда да открие производство по несъстоятелност по отношение на „И.” ООД.

Ответникът по молбата по чл.

625 ТЗ - „И.” ООД, я оспорва. Твърди, че притежава активи, които са напълно достатъчни, за да погаси всички възникнали в негова тежест и изискуеми задължения към кредиторите.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При тълкуване на разпоредбата на чл. 625 ТЗ, в която е посочено кои лица са легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност, във връзката и с нормата на чл. 608, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ТЗ, в която са изброени задълженията, неизпълнението на които определят търговеца като неплатежоспособен, се налага изводът, че материално-правно легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество са следните лица: 1) лице, което има качеството на кредитор, притежаващ парично вземане срещу длъжника от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, т.е. такова, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, 2) Националната агенция за приходите /НАП/, когато е налице изискуемо публичноправно задължение на длъжника към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, 3) НАП, когато е налице изискуемо задължение по частно държавно вземане на длъжника към държавата, както и 4) Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, когато е налице изискуемо задължение на търговеца за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите му, което не е изпълнено повече от два месеца. Установяването при условията на пълно и главно доказване в процеса на фактите, че молителят съответно лицето, конституирано в производството по ред на чл. 629, ал. 4 ТЗ, имат качеството на кредитор, който е титуляр на вземане от вида на посочените в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, или че длъжникът има публичноправно задължение към държавата или общините или частноправно задължение към държавата, в случаите, в които молител е НАП, или че длъжникът има изискуеми трудови възнаграждение към поне 1/3 от работниците, с които е в трудови правоотношения тогава, когато молител е Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, е поставено в доказателствена тежест на молителя и то е задължителна предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ.

Наред с посочената предпоставка, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество, следва да бъде доказано и настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.

С оглед на изложеното на първо място следва да се отговори на въпроса дали молителят „С.с.р.“ ЕООД има качеството на кредитор на „И.” ООД, притежаващ парично вземане срещу него, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, както и дали то е изискуемо.

От представените в производството писмени доказателства се установява, че по искове, предявени от „С.с.р.“ ЕООД срещу „И.” ООД, е постановено решение от 10.02.2017 г. по т.д. № 2886/ 2016 г. по описа на Софийски градски съд, VI – 4 състав, с което „И.” ООД *** сити рент“ ЕООД следните суми: 1) на основание чл. 210, ал. 2 ЗЗД сумата от 24 818, 96 евро, представляваща платена в повече цена по договор за продажба на недвижим имот от 18.05.2009 г., който е сключен с нотариален акт № 184, том I, рег. № 1784, дело № 138/ 2015 г., която подлежи на връщане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.04.2016 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане; 2) на основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД сумата от 946, 39 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 04.12.2015 г. до 18.06.2016 г.; 3) сумата от 4 911, 51 лв., представляваща направени разноски по делото. Това съдебно решение е влязло в сила, видно от направеното върху него отбелязване, поради което и то се ползва със сила на пресъдено нещо, която важи в отношенията между страните по делото, които са страни и в производството по несъстоятелност, и която съдът следва да зачете и да приеме за установени по задължителен начин следните обстоятелства: 1) че между страните са възникнали облигационни отношения по договора за продажба на недвижим имот, сключен на 01.04.2015 г., както и 2) че във връзка с изпълнението на този договор в полза на молителя е възникнало парично вземане срещу ответника по молбата за получаване на сума в размер на 24 818, 96 евро, представляваща заплатена в повече част от продажна цена на закупения недвижим имот, която подлежи на връщане съгласно уговореното между страните, 3) че ответникът не е изпълнил на падежа това свое задължение и е изпаднал в забава, считано от 04.12.2015 г.; 4) че в полза на молителя е възникнало парично вземане срещу ответника по молбата за получаване на обезщетение за забавено плащане на главницата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, което за периода от 04.12.2015 г. до 18.06.2016 г. е в размер на 946, 39 евро.

Доколкото договорът за продажба на недвижим имот от

18.05.2009 г. е сключен между търговци и е свързани с упражняваното от тях занятие, то тази сделка следва да се определи като търговска по смисъла на чл.

286, ал. 1 ТЗ. Вземането за получаване на надплатена покупна цена, което е признато, че съществува в поза на молителя с влязлото в сила решение, е такова, което не е възникнало от самата сделка за продажба, тъй като то не произтича от уговорките в договора, постигнати между страните. Трябва да се приеме, че това задължение се отнася до тази търговка сделка, защото фактите, от които то произтича са свързани с нейното изпълнение и по-точно с допуснатото от продавача неизпълнение на задължението му да прехвърли собствеността върху недвижим имот, който да е с площ, която е равна на тази, посочена в съдържанието на сключения договор. Следователно паричното задължението, което е възникнало за „И.” ООД за заплащане на молителя на сумата от 24 818, 96 евро е такова, което се отнася до търговската сделка за продажба и като такава е от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, които могат да легитимират кредитора по тях да иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника.

С постановеното съдебно решение е признато, че кредиторът „С.с.р.“ ЕООД има правото да търси изпълнение на описаното задължение от длъжника, което означава, че съдът е направил извод, че към момента на произнасянето му то е било изискуемо, който факт също се обхваща от силата на пресъдено нещо на този акт. Изискуемостта на това задължение следва да се счита настъпила от датата, предхождаща тази, от която с решението е прието, че ответникът дължи обезщетение за забавеното му плащане, която се явява падежа на задължението, т.е. от 03.12.2015 г.

След като в производството се доказа, че в тежест на ответника е възникнало парично задължение към молителя за заплащане на сума в размер на 24 818, 96 евро, което се отнася до изпълнението на търговска сделка – договор за покупко-продажба на недвижим имот, че то е изискуемо към момента и не се установява да е погасено, то следва да се приеме, че „С.с.р.“ ЕООД е легитимиран да подаде молба по чл. 625 ТЗ, както и че е налице първата от необходимите предпоставки, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на ответника „И.” ООД.

Доколкото се установи, че първоначалният молител е от лицата, които могат да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника, тъй като качеството му кредитор, произтича от съществуване в неговия патримониум на вземане за получаване на сума в размер на 24 818, 96 евро, представляваща заплатена в повече част от продажна цена на недвижим имот, уговорена с договора за продажба от 01.04.2015 г., то не е необходимо съдът да разглежда въпроса дали в полза на този субект са възникнали и останалите, посочени в молбата по чл. 625 ТЗ вземания, които произтичат от същата търговска сделка, както и въпроса дали присъединеният в производството кредитор „И.“ АД, има вземания към длъжника, които да са възникнали от твърдяната от него търговска сделка – договор за кредит, както и дали те са изискуеми и като такива легитимират това лице да иска по отношение на ответника да бъде открито производство по несъстоятелност. По тези въпроси съдът ще формира изводи при установяване на финансово-икономическото състояние на дружеството.