Решение № 16126 от 14.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16126 гр. София, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20241110167012 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, е предявил срещу ответника М. А. А., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са установителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 28,51 лева, представляваща месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги по Договор и Допълнително споразумение за мобилен номер +359889******, за отчетен период от 15.04.2022 г. до 14.05.2022 г., 46,36 лева незаплатени лизингови вноски за периода от 01.05.2022 г. до 31.07.2022 г. по договор за лизинг от 21.08.2020 г. за мобилно устройство XIAOMI Redmi Note 9 128GB Dual Green, както и сумата от 154,59 лева, представляваща неустойка, начислена поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната и 44,88 лева - неустойка за предоставено за ползване устройство XIAOMI Redmi Note 9 128GB Dual Green, с отстъпка от стандартна цена съгласно Раздел II, т. 1 от Допълнително споразумение от 21.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 19.03.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 21.04.2024 г. по ч.гр.д. № 16095/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен договор от 09.10.2016 г. за електронни съобщителни услуги за мобилен номер +359889****** и Допълнително споразумение от 21.08.2020 г. с тарифен план Тотал +. За периода 15.04.2022 г. 14.05.2022 г. ищецът изпълнил задълженията си, но ответникът не заплатил дължимите суми съгласно договора и общите условия към него и натрупал задължения, поради което договорът бил 1 прекратен на 12.05.2022 г. и начислена неустойка поради предсрочно прекратяване на основание т. 11 от ОУ и т. IV 2 от Допълнителното споразумение. Страните били обвързани от договор за лизинг за устройство, който също бил прекратен и на основание чл. 12, ал. 2 от ОУ била начислена неустойка. При тези твърдения, моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, такъв е постъпил от ответника, който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва договорът да е прекратен от ищеца, като твърди, че договорът за мобилни услуги е прекратен от негова страна поради пренос на номер. Сочи, че тъй като не се установява твърдяното от ищеца основание за прекратяване, оспорва и претенцията за неустойка. Оспорва приложимостта на ОУ, както и автентичността на Допълнително споразумение от 21.08.2020 г., което твърди, че не го е подписал. Възразява, че неустойката е нищожна поради протИ.речие с добрите нрави, евентуално, че е прекомерна по чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Не претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 19.03.2024 г. г. срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № 16095/2024 г. на СРС, III ГО, 87 състав и на 21.04.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с предмет описаните вземания за посочения от заповедния съд периоди и възникнали на описаните основания, ведно със законна лихва от 19.03.2024 г. до изплащане на вземането.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК същият е подал мотивирано възражение, поради което на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение, които са допустими.

Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с правно основание с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е да докаже, че между него и ответника е сключен договор за електронни съобщителни услуги и договор за лизинг на вещ, с описаното съдържание и при приложение на цитираните ОУ, въз основа на който се е задължил да предостави на ответника мобилни услуги и лизингова вещ, а последният – да заплати цената им съответни лизинговата вноска; че в рамките на заявения период е предоставил на ответника мобилни услуги на претендираната стойност и е предал лизинговата вещ, както и че е настъпила изискуемостта на вземанията.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

По иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е поел 2 валидно задължение да заплати претендираните неустойки при прекратяване на договора по негова вина; че действието на договора е прекратено на соченото основание, за което е уговорена неустойката; датата на прекратяване на договора; размера на претендираната неустойка.

По възражението на ответника по чл. 92, ал. 2 от ЗЗД, в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи, че размерът на неустойката е прекомерен спрямо действително настъпилите за ищеца вреди.

В настоящия случай, не спорно, поради което и отделено като ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, е обстоятелството, че между страните е сключен Договор от 09.10.2016 г. за електронни съобщителни услуги за телефонен номер +359889******, като се установява, че е подписано и валидно Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер +359889****** от 21.08.2020 г. (л. 68-70) и Договор за лизинг на мобилно устройство XIAOMI Redmi Note 9 128GB Dual Green от 21.08.2020 г. (л. 71) ведно с общи условия, поради което страните са били обвързани от облигационно правоотношение с описаното съдържание, според което операторът предоставя на абоната електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, както и лизингова вещ.

Между страните не спорно и се установява, че договорът за мобилни услуги е сключен при общи условия, с които ответникът е декларирал, че се е запознал и е приел, подписвайки го като е получил екземпляр от тях и е поел задължение да ги спазва, поради което съдът приема, че същите го обвързват, тъй като са станали част от договора, щом насрещната страна писмено е потвърдила, че ги приема.

Съгласно раздел I, т. 1 от Допълнителното споразумение мобилният номер ще бъде ползван при посочени в договора ценови условия по пакет Тотал + за срок от 24 месеца от датата на влизане в сила на договора или 51,99 лева месечен абонамент за първите 24 месеца и 55,99 лева след този период. Според раздел II, т. 1 при подписване на споразумението абонатът е получил мобилно устройство XIAOMI Redmi Note 9 128GB Dual Green при обща лизингова цена с абонаментен план 278,16 лева, с отстъпка от 381,74 лева. Съгласно Договора за лизинг от 21.08.2020 г. лизингополучателят се задължава да заплати обща лизингова цена за веща в размер на 266,57 лева за срок от 23 месеца при равни месечни вноски от 11,59 лева дължими на падеж 21-число, и да придобие собствеността за остатъчна стойност от 11,59 лева.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно счетоводна експертиза, на което съдът давя вяра като обективно изготвено и обосновано, се установява, че за абонатния номер за периода от м.

08.2021 г. до м. 05.2022 г. са издавани ежемесечни фактури, които са своевременно плащани. По спорната фактура № 07335575962 от 15.05.2022 г. на обща стойност 274,34 лева, от които 28,51 лева за електронни съобщителни услуги, 199,47 лева за неустойки за предсрочно прекратяване на договора (154,59 лева по договора за мобилни услуги и 44,88 лева по договора по договор за предоставяне на устройство), и 46,36 лева по договор за 3 лизинг (л. 12) при ищеца няма отразено плащане. Според заключението на вещото лице и разясненията, дадени в открито съдебно заседание, проведено на 13.05.2026 г., счетоводството на дружество по отношение на процесния запис е редовно водено, фактурата е осчетоводена при спазена хронология, като плащания по нея не са отразени, като по отношение на представените след срока по чл. 146, ал. 3 от ГПК и неприети на основание чл. 147, вр. с чл. 146, ал. 3 ГПК, писмени доказателства – платежно нареждане от 16/10.2024 г. за сумата от 80,92 лева с основание ч.гр.д. № 16095/2024 г. СРС (л. 131), което не представено с подаденото по-рано на 16.09.2024 г. възражение по чл. 141, ал. 2 от ГПК, независимо от заявеното в този смисъл твърдение в молбата от 21.10.2025 г. (л. 80) и не е докладвано по делото, вещото лице е заявило, че от счетоводството на ищеца не е представена информация за плащане и плащане на тази сума не е отразено.

С оглед изложеното, според настоящия състав на съда по делото се установява възникване на вземане за 28,51 лева, представляваща месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги по договор от 09.10.2016 г. за електронни съобщителни услуги за мобилен номер +359889****** и Допълнително споразумение от 21.08.2020 г., за отчетен период от 15.04.2022 г. до 14.05.2022 г., както и за 46,36 лева незаплатени лизингови вноски за периода от 01.05.2022 г. до 31.07.2022 г. по договор за лизинг от 21.08.2020 г. за мобилно устройство XIAOMI Redmi Note 9 128GB Dual Green в който смисъл е и заключението на вещото лице, поради което искът за главниците е основателен и следва да се уважи ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 19.03.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.

По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е поел валидно задължение да заплати претендираните неустойки при прекратяване на договора по негова вина; че действието на договора е прекратено на соченото основание, за което е уговорена неустойката; датата на прекратяване на договора; размера на претендираната неустойка.

В случая ответникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите. По отношение на търсените неустойки е налице нарушаване на императивни норми на ЗЗП - чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, според който неравноправна е всяка клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Клаузите на т. 11 от договора, съответно т. IV, т. 2 от допълнителното споразумение, на които заявителят основава вземанията си, а именно: „В случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока, посочен в чл. 1 от раздела, по вина или инициатива на Потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване,: а) неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да 4 надвишава трикратният размер на месечните абонамент. Месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойката е най-високият според условията на плана. В допълнение на неустойката по предходното изречение, Потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в случай че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти; и б) в случаите когато е предоставено устройство за ползване на услуги съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа действаща към момента на сключване на договора и заплатена от него при предоставянето му в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг, каквато съответства на оставащия срок на договора.“ са неравноправни.