Решение № 2655 от 29.12.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 11110/2020
- Вид
- Решение № 2655
- Подписан
- 29.12.2021
- Състав
- Анна Димитрова Дъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2655 гр. Пловдив, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20205330111110 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени от ищецът Х.Б.А.Х. против Х. А. К. и З. Г. П., пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за солидарното осъждане на ответните страни за заплащане на сумата от 5 100 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени на жилищната сграда, собственост на ищеца, находяща се в УПИ *** от кв. *** по регулационния план на ***, от увивно растение, засадено в имота на ответните страни, представляващ УПИ *** от кв. *** по регулационния план на ***, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 31.08.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че е собственик на двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ *** от кв. *** по регулационния план на ***, а ответните страни в режим на съпружеска имуществена общност са собственици на съседен поземлен имот представляващ УПИ *** от кв. *** по регулационния план на с. Б.. Поддържа, че в периода между 2015 г. и 2018 г. ответните страни са засадили и отглеждат в техния поземлен имот увивно растение, което е израстнало по стената на сградата, собственост на ищеца. Вследствие на това частично била разрушена покривната конструкция на сградата, собственост на ищеца, като е увредена и стената към имота на ответните страни. Сочи, че ответните страни отказват достъп на ищеца до техния имот с цел осъществяване на строителни дейности за възстановяване на нанесените 1 щети. Счита, че е налице причинна връзка между поведението на ответните страни по поддържане на растението и отказ за достъп и вредите, нанесени на имота на ищеца. Твърди, че растението, поради естествените си свойства въздейства негативно върху стената и покривната конструкция. Поддържа, че за отстраняване на вредите следва да се извършат строително-монтажни дейности на стойност от 5 100 лв., която сума претендира в производството.
Счита, че отговорността на ответните страни е солидарна, тъй като имотът, в който е засадено растението, се притежава от последните в режим на съпружеска имуществена общност. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответните страни, не са депозирали отговор на исковата молба. В първото по делото открито съдебно заседание ответните страни се явяват чрез упълномощения им процесуален представител, който излага съображения за неоснователност на предявените искове. Твърдят, че в периода, посочен в исковата молба, а и преди това не са засаждали в имота си или до имота на ищеца увивно или друго растение, което да достига до покрива и да го разрушава. Считат, че не е налице вредоносно деяние. Твърдят, че имотът на ищеца представлява стара каменна къща, оставена без надзор, която се руши от поне 20 години, доколкото е с увредена конструкция. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1.деяние (волеви акт на ответника, извършен чрез действие или бездействие), 2. противоправност (несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца), 3. причиняване на имуществени вреди, 4. причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат, 5. вина - това противоправно поведение да е виновно (в гражданското право вината като субективен елемент на имуществената отговорност се презумира – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
В случая между страните в производството е безспорно, че ответниците – съпрузи, за което обстоятелство е приложен Акт за сключен граждански брак от ***, са собственици на процесния имот, представляващ УПИ *** по регулационния план на с. Б.. Това обстоятелство се установява от приложения 2 по делото *** *** *** при Пловдивския районен съд, по силата на който ответникът Х. А. К. е придобил правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот, което обстоятелство е настъпило по време на брака му с ответната страна З. Г. П.
Между страните в производството е безспорно и обстоятелството, че ищецът е собственик на имот, представляващ УПИ *** по регулационния план на ***, в който е построена сграда на регулационната линия с имота на ответните страни. За установяване на това обстоятелство е представен делото *** *** *** при Пловдивския районен съд.
От представените в производството по делото доказателства не се установява, процесната сграда, собственост на ищеца да е придобила статут на недвижима културна ценност.
По делото е представен Констативен протокол, издаден от длъжностни лица при Община Родопи на 28.09.2011 г., в който е посочено, че жилищната сграда, построена в УПИ *** по регулационния план на ***, се освидетелства като самосрутваща се, опасна за здравето и живота на хората и негодна за ползване, поради което е направено предложение до кмета за издаване на заповед за премахване на тази сграда.
От събраните в производството по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелката М. П. Я., се установява, че в имота на ответните страни е било засадено растение, на границата с имота на ищеца, което в последните 10 години е прорастнало по южната фасада на сградата на ищеца и е достигнало до покривната конструкция. Свидетелства, че първите петнадесет години, когато ходила в имота на ищеца не е имало влага и стълбите са били проходими, а сега има падащи керемиди и не може да се мине. Сочи, че знае от ищеца, че ответните страни не го пускат в техния имот, за да премахне растението. Твърди, че в момента голяма част от растението е премахнато, но в долната част на двора към ответниците има още от растението.
В производството по делото е разпитан и свидетеля В. И. Н., воден от ответните страни, който свидетелства, че е съсед на страните в производството, като живее на ***, а процесната къща на ищеца е на № ***.
Излага пред съда, че това е много стара къща, и че е такава от както той е бил малък, а сега е на 66 години. Твърди, че старите собственици на имота починали през 90-те години и тогава имотът не бил в лошо състояние, но след това стоял необитаем около 5-6 години, докато през 1995 г. бил закупен от ищеца и от тогава ищецът не е правил ремонт на къщата, нито опити да живее в нея. Свидетелства, че от двора на ответниците е израстнало пълзящо растение по стената на къщата на ищеца и имало спорове, тъй като м. на ищеца не искала растението да е там. Това било преди около 12 години и още тогава било премахнато. Сочи, че покривът на къщата е започнал да се руши от върха и има дупки, като сградата била рухнала и от другата страна. Не е видял зеленината да прораства нагоре по керемидите и да влиза под тях.
3
Свидетелства, че и сега има някаква зеленина, но мисли, че е саморасла.
Преди растението е било по стената, но не е обхващало цялата стена.
От събраните в производството по делото доказателства, и от показанията на свидетелката М. Я., които съдът цени на основание чл. 172 ГПК като безпротиворечиви и житейски логични, се установява, че в имота на ответните страни е засадено растение, което е израстнало по стената на сградата, собственост на ищеца и е достигнало до покривната конструкция. В този смисъл съдът не цени показанията на свидетеля В. Н. в частта им, в която свидетелства, че растението е премахнато още преди 12 години, тъй като последните са противоречиви в посочената им част, доколкото в разпита си пред съда свидетелят излага, че и към настоящия момент има зеленина, за която обаче счита, че е саморасла.
В случая следва да се приеме, че предявеният иск е с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, тъй като не се установяват твърденията на ответните страни, че растението е саморасло и не е засадено и поддържано от ответните страни, каквато е определената правна квалификация на исковата претенция с доклада по делото, дадена на основание чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК. Т.е. следва да се изследва в производството дали поведението на ответните страни, свързано със засаждане и поддържане на увивно растение, което е прорастнало по сградата на ответната страна, е противоправно и виновно.
Съдът намира, че деянието на ответните страни не е противоправно. В случая се установява, че ответните страни са позволили растението да израсте по сградата на ответника, като не са го отстранили, в момента, в който последното по естествен път, поради същността му на увивно растение, което може да расте и съществува единствено, ако е прикрепено към съответен обект, респ, повърхност, е израстнало по стената на сградата, собственост на ищеца. Не се установява това деяние да е противоправно, тъй като чрез засаждането на увивно растение от страна на ответните страни на границата с имота на ищеца, не е нарушен общият принцип „да не се вреди другимо“, респ. не се установява нарушени на съответни нормативни правила и принципи на правото.
От изслушаната в производството по делото и приета без възражения на страните съдебно-техническа експертиза, се установява, че къщата на ищеца представлява двуетажна постройка, изпълнена с каменна зидария с изравняващи дървени греди по стените в южната част и с дървен скелет и пълнеж от тухли в северната фасада, в част от западната стена и по източната фасадна стена, която е към улицата. Установено е, че покривната конструкция е дървена, покрита със старобългарски керемиди, която е във видимо лошо техническо състояние, като е започнала да се разрушава – на много места е пропаднала, с липсващи керемиди. Вещото лице е установило, че в горния край на южната и западните стени има участъци с разпадаща се каменна зидария и на места – опасно подкужушена и наклонена в горния си край към имота на ответниците. Констатирани са и прогнили дървени греди в 4 дървения скелет и изравнителните греди, като тухленият комин на сградата е с частично разрушена зидария и съществува опасност от самосрутване. При огледа на сградата вещото лице е констатирало, че по фасадата на сградата, граничеща с имота на ответниците, има остатъци от изсъхнало увивно растение, което заема малка част от външния каменен зид на къщата.
Установено е, че подкужушената част от каменната зидария по външната стена, се намира в другия край на фасадата от към улицата. Вещото лице е констатирало повреди и по другите външни стени – както към дворното място, така и към улицата, поради което от към улицата е обособена предпазна зона с метални колове и ограда. Установено е, че сградата във вътрешността е необитаема и опасна. В заключение вещото лице е посочило, че възможно съществуващата увивна растителност да е помогнала за повреда на външната стена на къщата, но няма как тази растителност да е повредила и останалите външни стени. Вещото лице е определило, че стойността на строително-монтажните дейности за възстановяване на вредите е в размер на сумата от 4 554, 90 лв. В съдебното заседание, в което вещото лице е защитило заключението си, последното уточнява, че увивното растение не е изцяло причина за повредата на фасадата, тъй като има изкорубвано, което не може да е причинено от увивното растение. Вещото лице е посочило, че е възможно повредите на покрива да са причинени от растението, но не само от него, тъй като покривната конструкция е повредена и в останалата и част.
Съгласно т. 1 на Постановление № 1/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, по силата на чл. 45 и сл. ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.