Решение № 132 от 14.02.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Пазарджик, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. П. при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. П. Гражданско дело № 20245220103248 по описа за 2024 година

Делото е образувано по повод исковата молба на „Аг**я“, ЕАД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр. С** офис сграда ** представлявано от * с пълномощник юрисконсулт К. Г. против П. Л. П. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. П**3 , в която се излагат обстоятелства, че на 30.11.2022 г. е било подписано Приложение № 1 към Договор за продажба на вземания (цесия) от дата 30.11.2022 г. между „Т**к“ ЕАД, ЕИК ** и „Ино**“ ООД, ЕИК **, по силата на което вземанията на „Т**к“ ЕАД срещу П. Л. П., произтичащи от Договор за потребителски кредит № 7001154089 от дата 21.02.2020 г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Твърди се, че от своя страна „Ино**“ ООД прехвърлило процесното вземане в полза на „Аг**я“ ЕАД, ЕИК ** по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 30.10.2023 г. Твърди се, че общите условия по договора за заем съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че длъжникът е бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на първоначалния кредитор „Ино**“ ООД, чрез пълномощника „Аг**я“ ЕАД, с известие за доставяне. Моли се, в случай че съдът счете извършеното към момента уведомяване за цесията за ненадлежно, към да се приеме от съда представеното с исковата молба уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-ТБИИФ/7001154089 от 16.07.2024 г., което да бъде връчено на ответника. По същество се твърди , че на 21.02.2020 г. между „Т**к“ АД, като Заемодател и П. Л. П. като Заемател е бил сключен договор за потребителски кредит с № 7001154089, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит, който договор съдържал съгласие на Кредитополучателя, че бил запознат и приемал Общите условия към договора за потребителски кредит, които били неразделна част от същия, като това обстоятелство било удостоверено с подписване на последните от страна на Кредитополучателя. Твърди се, че съгласно сключения договор за потребителски кредит, Заемодателят се бил задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 11880.40 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита, както и, че Кредиторът бил превел кредитните средства по лична банкова сметка на Кредитополучателя. Твърди се, че Кредитополучателят се бил задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита била в размер на 21768.48 лв. Твърди се, че така договорната лихва по кредита е била уговорена от страните в размер на 9888.08 лв. Твърди се още, че на основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се бил задължил да 1 върне сумата по кредита в срок до 25.06.2023 г., на 48 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като първите 47 броя вноски били в размер на 453,51 лв. всяка, а последната погасителна вноска била изравнителна и била в размер на 453,51 лв. Срокът на договора бил изтекъл на 25.06.2023 г. с последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Твърди се, че поради забава в плащането на месечна погасителна вноска, Кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху просрочената главница. Твърди се още, че на длъжника била начислена лихва за забава за периода от 23.08.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като общият размер на начислената лихва за забава била 881,85 лева, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Оформен е петитум, с който се моли съдът да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че П. Л. П., с ЕГН: **********, в качеството на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит с № 7001154089 от 21.02.2020 г., дължи на „Аг**я“ ЕАД, с ЕИК **, следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1277/2024 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, а именно:11699,29 лв. /единадесет хиляди шестстотин деветдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки/ - представляваща неизплатена главница по Договор за заем;7494,59 лв. / седем хиляди деветстотин четиридесет и четири лева и петдесет и девет стотинки/ - представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 22.08.2020 г. до 25.06.2023 г.; 881,85 лв. /осемстотин осемдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, начислена за периода от 23.08.2020 г. до датата на подаване на заявлението в районния съд; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга. Претендира се присъждане на сторените разноски по ч.гр.д. № 1277/2024 г., по описа на Районен съд Пазарджик. Сочи се, че ответникът може да заплати дължимите суми по следната банкова сметка на Аг**я ЕАД: IBAN: **40, BIC: UBBSBGSF, Обединена Българска Банка АД.

Претендира се да бъдат присъдени и направените съдебно деловодни разноски и в настоящото производство. Моли се също така, в случай че ответникът по делото в законоустановения срок не депозира отговор на исковата молба, не вземе становище и не оспори приложените доказателства по делото или претендираните към него суми, нито е ангажирал доказателства, с които да докаже, че са изплатени претендираните към него суми, съдът да постанови решение, съгласно което е установено вземането на Аг**я ЕАД срещу ответника по делото включително, в случай че ответникът не се яви в първото заседание по делото и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, съдът да постанови неприсъствено решение. Сочат се доказателства. Формулирани са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна по така предявените искове. В открито съдебно заседание – ответницата редовно призована не се явява и не взема становище по съществото на правния спор.

След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено следното:

От приложеното ч. гр. дело № 1277/2024 г. по описа на ПзРС се установява , че ищцовото дружество е подало заявление на 26.03.2024 г. и е издадена Заповед № 748/ 28.03.2024 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК с разпореждане длъжникът П. Л. П. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. П**3 да заплати на „Аг**я „ ЕАД следните суми:

11699,29 лв. – главница, сумата от 7494,59 лв. – договорна лихва за периода от 22.08.2020 г. д о 25.06.2023 г. /падеж на последна погасителна вноска/, сумата от 881,85 лв. представляваща обезщетение за забава считано от 23.08.2020 г. до 26.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в районен съд – 26.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените разноски в общ размер от 401,51 лв. внесена държавна такса и 75,00 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Длъжникът в това производство е подал възражение по реда на чл. 415 ГПК , поради което с разпореждане от 21.06.2024 г. съдът е указал на заявителя да предяви иск относно 2 вземането си в едномесечен срок. Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е процесуално допустим.

По същество. В подадена по делото молба ищецът чрез своят процесуален представител моли делото да се разгледа в отсъствие на представител на ищеца и при наличие на предпоставки за това - да бъде постановено неприсъствено решение на основание чл. 238 ал.1 ГПК. Същото искане е заявено и в допълнително подадена по делото писмена молба.

Съдът като прецени конкретните данни по настоящото дело намира , че в настоящия случай са налице предпоставките предвидени в разпоредбата на чл. 239 ал.1 ГПК , като на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства съдът приема , че предявеният иск с правно основание чл.

422 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК е основателен , поради което ще следва да бъде уважен като не се оспорва , че праводателят на ищеца точно е изпълнил поетите от него задължения по сключения между страните договор за потребителски кредит, поради което за ответницата се е породило задължение за връщане на получената в заем сума – в сроковете и съгласно условията уговорени от страните. Към датата на подаване на заявлението от ищеца по реда на чл. 410 ГПК ответницата дължи както следва : 11699,29 лв. – главница, сумата от 7494,59 лв. – договорна лихва за периода от 22.08.2020 г. до 25.06.2023 г. /падеж на последна погасителна вноска/, сумата от 881,85 лв. представляваща обезщетение за забава считано от 23.08.2020 г. до 26.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в районен съд – 26.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Дължими са и сторените в заповедното производство и присъдени от съда съдебноделоводни разноски в размер на 476,51 лв. , както и разноски в настоящото производство в размер на 817,75 лв. за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 100,00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, тъй като делото е с ниска фактическа и правна сложност.

На основание чл. 239 ал.2 ГПК съдът счита , че не следва да излага подробни мотиви за своето решение , което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Водим от изложеното, Пазарджишкият районен съд :

РЕШИ:

По иска предявен от „Аг**я“, ЕАД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр.

С** офис сграда ** представлявано от Зорница Сергеева Банкина , с пълномощник юрисконсулт К. Г. против П. Л. П. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. П**3 с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Л.

П. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. П**3, че вземанията на„Аг**я“, със седалище и адрес на управление: гр. С** офис сграда ** по № Заповед № 748/28.03.2024 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1277/2024 г. по описа на ПзРС съществуват и са в следния размер : 11699,29 лв. – главница, сумата от 7494,59 лв. – договорна лихва за периода от 22.08.2020 г. до 25.06.2023 г. /падеж на последна погасителна вноска/, сумата от 881,85 лв. представляваща обезщетение за забава считано от 23.08.2020 г. до 26.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в районен съд – 26.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА П. Л. П. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. П**3, да заплати на „Аг**я“, със седалище и адрес на управление: гр. С** офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сторените в заповедното производство съдебно- деловодни разноски в размер на 476,51 лв. , както и разноски в настоящото производство в размер на 917,75 лв.

3

Решението е постановено като неприсъствено, което на основание чл. 239 ал.4 ГПК не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

4