Решение № 4715 от 19.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4715 гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110169616 по описа за 2023 година

Предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане в условията на разделна отговорност на Р. И. и Г. И. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2426,91 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.12.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата 384,54 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 16.11.2023 г., сумата 36,12 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.12.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 8,13 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.05.2021 г. до 16.11.2023 г., които касаят апартамент № 82, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“, ..., аб. № 72706, при следните квоти:

Р. И. А. за 3/4 или за сумите от: 1 820,18 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.12.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата 288,40 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 16.11.2023 г., сумата 27,09 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.12.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 6,09 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.05.2021 г. до 16.11.2023 г.

Г. И. Д. за 1/4 или за сумите от: 606,72 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.12.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата 96,13 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 16.11.2023 г., сумата 9,03 лв., представляваща главница за цена на 1 извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.12.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 2,03 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.05.2021 г. до 16.11.2023 г.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищеца процесните суми.

Претендира разноски.

Ответницата Р. А. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с които оспорва предявените искове. Оспорва наличие на валидно облигационно правоотношение между Й. А. и ищцовото дружество. Поддържа, че с молба – декларация по образец от 19.08.2002г. собственикът на имота – Иван А., в качеството си на потребител на ТЕ е заявил искане за откриване на партида на свое име. Посочва, че с постановление за възлагане на имота от 16.06.2016г. на ЧСИ С.Я., за купувач на същия е обявена Г. Д. /също ответник/, която е подала на 28.05.2021г. заявление за откриване на партида. Заявява, че доколкото наследодателят Й. А. никога не е ползвал имота, не е сключвал договор с ищеца, нито е подавал заявление за откриване на партида, той не е страна по облигационно правоотношение с топлофикационното дружество, съответно отговорност за заплащане на цената за доставена до имота ТЕ не следва да носи и наследникът му по закон. Моли за присъждане на сторените разноски.

Ответницата Г. Д. е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Сочи, че през процесния период не притежава качеството потребител на топлинна енергия, поради учредено пожизнено вещно право на ползване в полза на Й. А., въпреки че е придобила имота през 2016г. Поддържа, че не е титуляр на партидата в процесния период и не е уведомявана за задължения към ищеца, поради което оспорва предявените искове. С тези аргументи моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД изразява становище за основателност на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон 2 за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

3

От приетия като писмено доказателство нотариален акт за дарение на недвижим имот № 12, том XXXIX, дело № 7573/1993г. се установява, че на 09.04.1993г. Й.ов И.

А. е прехвърлил безвъзмездно собствените си 3/4 ид.ч. в полза на сина си Иван Й.ов А. от следния недвижим имот: апартамент № 82, находящ се в жилищната сграда на блок 229, етаж 17, в ж.к. „Красно село“, гр. София, като прехвърлителят си е запазил пожизнено правото на ползване по отношение на същия имот. Следователно съдът приема, че Й.ов А. се явява вещен ползвател на процесния имот, но до обема права, които същият е притежавал, т. е. до 3/4 идеални части, доколкото не би могъл да учредява права извън обема на притежаваните от него такива към момента на извършеното разпореждане. С учредяване на вещно право на ползване, собственикът реално се лишава от правата си да владее и ползва вещта. Същевременно лицето, на което е учредено вещно право на ползване, упражнява именно тези две правомощията на собственика – да владее и ползва вещта, поради което и законът е презюмирал, че именно това лице потребява доставената до имота топлинна енергия и именно то следва да е задължено да я заплаща. Видно от представеното постановление за възлагане на недвижим имот от 12.07.2016г., за купувач на топлоснабдения имот е обявена Г. И. Д.. Същото съставлява едностранен властнически акт, с който се удостоверява, че определен недвижим имот е възложен на купувача, при определена цена. От деня на влизане в сила на постановлението за възлагане /чл. 496, ал. 2, изр. 1 ГПК, редакция с ДВ бр. 49/2012 год./ купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, т.е. възлагането има вещноправно прехвърлително действие. Това от своя страна не променя обстоятелството, че ползвателят на 3/4 ид.ч. от имота Й. А. /съобразно посоченото в н.а. № 12, том XXXIX, дело № 7573/1993г./ осъществява фактическа власт на посоченото годно правно основание, съответно се явява задължен за цената за потребено количество ТЕ до посочения размер (за 3/4 от претендираните суми). При съобразяване на гореизложеното и доколкото по делото се установява, че Иван А. е починал на 12.02.2023г. /видно от представено удостоверение за наследници изх. № РКС24-УФ01-183/13.02.2024г./, следва да се приеме, че за исковия период от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г. и при липса на данни за отказ от правото на ползване от страна на прехвърлителя, именно вещният ползвател на основание чл. 57, ал.1 ЗС се явява страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, респективно следва да отговаря за задълженията за цена за потребена и доставена ТЕ към топлопреносното предприятие, съответно след смъртта му, задължено лице е наследникът по закон Р. И. А. до размера 3/4 от претенцията.