Решение № 71 от 27.02.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Плевен, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря Д. Н. Б. като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20254400501080 по описа за 2025 година Производство по чл.258 и сл. ГПК .

С решение на Плевенски Районен съд №1536 от 16.10.2025г., постановено по гр.д.№1080/2025г.по описа на същия съд на осн. чл. 2, ал. 1, т.

3, пр. 2 ЗОДОВ Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул.

"Витоша" 2 и ОД на МВР - гр. П., с адрес: ул. "С.С." №* са осъдени да заплатят солидарно на В. Н. В., с адрес: гр. П.,ж.к.Д.,бл.***,вх.*,ет. *, ап.* сумата от 1800 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК(ДП № ЗМ-407/***г. по описа на Първо Р У Плевен), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата като предявения осъдителен иск за горницата до пълно предявения размер от 3000 лв.е отхвърлен.

Със същото решение на ПРС е отхвърлен предявения от В. Н. В., с адрес: гр. П., ж. к. Д., бл. ***, вх.*, ет.*, ап.* срещу Прокуратура на Република България,с адрес: гр. София, бул. "Витоша" 2 и ОД на МВР - гр. Плевен, с адрес: ул. "С.С." №*, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ, за осъждане на ответниците да заплатят солидарно сумата от 467,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК(ДП № ЗМ-407/*** г. по описа на Първо РУ Плевен), ведно със законната 1 лихва.

С решението на ПРС на осн. чл. 78,ал.1 ГПК Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. "Витоша" 2 и ОД на МВР - гр.

П., с адрес: ул. "С.С." №* са осъдени да заплатят на В. Н. В., с адрес: гр. П., ж. к. Д., бл. ***, вх.*, ет.*, ап.* сумата от 212,87 лв.,представляваща сторените от ищеца разноски за първоинстанционното производство.

С решението на ПРС на осн. чл. 78,ал.3 ГПК В. Н. В., с адрес: гр. П., ж. к. Д., бл. ***, вх.*, ет.*, ап.* е осъден да заплати на ОД на МВР - гр. П., с адрес: ул. "С.С." №* сумата от 57,70 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение на Плевенски РС е постъпила въззивна жалба от В. Н. Въчев,чрез неговия пълномощник адвокат М. С. от ПАК с вх.№34956/04.11.2025г.,с която същото се обжалва в неговата отхвърлителна част,в която предявеният иск по ЗОДОВ е отхвърлен като неоснователен за разликата над 1800лв.до 3000лв.относно обезщетението за неимуществени вреди и в частта,в която е отхвърлен като неоснователен искът за претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 467лв.

Изложени са доводи,че съдът правилно е съобразил фактите по делото и ги е субсимирал под правните норми,но относно преценката за справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД не са съобразени разясненията в ППВС №4/1968 като нравствени ,емоционални ,психически негативни чувства и преживявания, накърнени чест ,достойнство и добро име в обществото,особено след предишните осъждания и унизителното,притеснено и несигурно като очакване бъдещо неблагоприятно развитие на казуса,което би трябвало да се компенсира с по-висок размер ,вместо присъдените 1 800лв.Твърди се,че решението е валидно и допустимо,но неправилно в частта за отхвърления иск за имуществени вреди.Въззивникът счита,че е налице причинна връзка между прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие ,за което ищецът е бил принуден да подаде молба и да започне работа при друг работодател. Вследствие отнемането на СУМПС ищецът не би могъл да упражнява трудовите си функции като шофьор.

В заключение моли съда да отмени решението на ПРС в обжалваните му части и постанови друго,с което предявените искове бъдат уважени изцяло.

Претендират се и направените разноски за настоящата инстанция.

Въззиваемите страни по тази жалба Прокуратурата на РБ и ОД на МВР Плевен не са депозирали писмен отговор в срока по чл.263,ал.1 ГПК.

Срещу решението на Плевенски Районен съд е постъпила въззивна жалба и от ОД на МВР Плевен,представлявана от ст.комисар Ж. Л.директор,чрез юрисконсулт Г. К.,с вх.№35154/05.11.2025г. ,с която същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.Оспорват се изводите на РС Плевен,че в хода на ДП от страна на ответника ОД на МВР Плевен е 2 осъществена репресия спрямо В. Н. В..ДП е образувано от РП Плевен срещу неизвестен извършител ,като от образуването до прекратяването му от страна на ОД на МВР не са предприемани никакви процесуални действия.В хода на ДП наблюдаващият прокурор е поискал удължаване на срока за разследване с оглед изготвяне на допуснатата съдебнохимична експертиза,събрани са документи за съдебното минало на ищеца, установено е,че преди 2 години същият е признат за виновен за престъпление по чл.354а,ал.3 НК-придобИ.е и държане на високорискови наркотични вещества,за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“,което е изтърпял.За да бъде уважен искът за вреди ,следва безспорно да е доказана причинна връзка между незаконосъобразното действие на ответника-ОД на МВР Плевен и настъпилите за ищеца вреди,като в случая такава връзка не е доказана.Изложени са доводи,че неправилно ПРС е приел,че спрямо В.

Велчев е имало незаконно обвинение,доколкото няма доказателства същият да е привлечен в качеството на обвиняем,а ДП е водено срещу неизвестен извършител.Посочено е,че ищецът не е доказал и твърдените с ИМ обстоятелства.Първоинстанционният съд не е съобразил факта,че отнемането на СУМПС на ищеца е принудителна административна мярка, наложена въз основа на влязъл в сила административен акт-заповед на полицейски орган,необжалван.Негативните за ищеца последици от това действие не се включват в обема на отговорността на ОД на МВР за незаконно водено обвинение.В случай,че съдът приеме решението на ПРС за солидарно осъждане на Прокуратурата и ОД на МВР Плевен за правилно,е направено възражение ,че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е сериозно завишен и не отговаря на критериите за справедливост,съгласно чл.52 ЗЗД.

В заключение въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение на ПРС и да отхвърли предявения от В. Н. В. иск,а ако съдът приеме,че искът е основателен,да бъде намален размер на дължимото обезщетение.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият по втората въззивна жалба В. Н. В.,чрез своя пълномощник адвокат М. С. от ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който е взето становище,че въззивната жалба е допустима,но неоснователна.Посочено е,че атакуваният съдебен акт е допустим,валиден и законосъобразен ,решението е правилно ,няма допуснати нарушения на материалния закон ,съществени процесуални нарушения и необоснованост.Изложени са доводи,че съдът е обосновал правните си изводи, като е мотивирал решението си въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства,съобразена е и актуалната съдебна практика вкл.и решение на ПОС№216/21.05.2025г.по въззивно гр.д.№296/2025г.Искът с правно основание чл.2,ал.1т.3,пр.2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е доказан,тъй като са налице всички кумулативни предпоставки,касаещи сложния фактически състав на непозволеното увреждане.Правилно съдът е приел,че е налице незаконно 3 обвинение ,тъй като е образувано ДП и независимо,че същото е срещу неизвестен извършител ,единствено ищецът би могъл да извърши деянието.

/наложена е ПАМ,съставен е АУАН/.Според въззивника за нуждите на специалния деликт,изразът „обвинение в извършване на престъпление“ следва да се тълкува разширително.Безспорно е установена причинна връзка между противоправното поведение и претърпените вреди.Моли съда да не възприема изложените в жалбата на ОД на МВР Плевен доводи,че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди ,не е спазен принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД.

В съдебното заседание на 04.02.2026г.пред ПОС въззивникът по първата въззивна жалба В. Н. В. ,чрез своя пълномощник адвокат М. С. от ПАК поддържа своята въззивна жалба в частта относно обезщетението за имуществени вреди,като не поддържа жалбата в частта относно обезщетението за неимуществени вреди.Относно въззивната жалба на ОД на МВР Плевен е взето становище,че същата е неоснователна.Претендират се направените разноски за въззивната инстанция ,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В съд .заседание на 04.02.2026г.въззивникът по втората въззивна жалба ОД на МВР Плевен,чрез гл.юрк.Г. К. поддържа тяхната въззивна жалба , с която решението на ПРС се обжалва в неговата осъдителна част.Моли съда да отмени решението на ПРС и да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен.В случай,че съдът приеме иска за основателен ,моли съда да редуцира присъденото обезщетение за неимуществени вреди като прекомерно.

Въззиваемата страна-Прокуратурата на РБ,чрез прокурор А. Б. в съд.заседание пред ПОС взема становище,че въззивната жалба на В. Н. В. е неоснователна,а жалбата на ОД на МВР е основателна.

Контролиращата страна в процеса- ОП Плевен,чрез прокурор И. Ш. взема становище,че въззивната жалба на ОД на МВР е основателна и следва да бъде уважена,а тази на В. В. отхвърлена.

Окръжният съд, като прецени визираните в двете въззивни жалби оплаквания, становищата на страните и представените по делото доказателства приема за установено следното :

И двете въззивни жалби са подадени в срока по чл. 259 ал.1 ГПК,от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими. Разгледани по същество въззивната жалба на В. В. е частично основателна,а въззвната жалба на ОД на МВР Плевен е неоснователна.

При извършената служебна проверка,съгласно чл.269 ГПК Окръжният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо Предмет на разглеждане в настоящото производство и пред ПРС са предявени от В. Н. В. чрез пълномощника му адвокат М. С. от ПАК искове с правно основание чл.2 ал.1т.3, предл. второ от ЗОДОВ срещу Прокуратурата 4 на РБ и ОД на МВР Плевен, като претенцията е двамата ответници да заплатят солидарно на ищеца сумата 3 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата 467лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди ,в резултат на водено срещу ищеца ДП №4524/2024г.по описа на

РП Плевен /ЗМ №407/2024г.по описа на Първо РУ

Плевен/,прекратено с постановление от 26.11.2024г.,влязло в сила на 12.12.2024г.Върху двете обезщетения се претендира и законна лихва,считано от влизане в сила на постановлението за прекратяване на ДП -12.12.2024г.до окончателното им изплащане.

Безспорно от представените пред ПРС писмени доказателства се установява, че на ищеца В. Н. В., ЕГН ********** на ***г.е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ от мл.автоконтрольор при ОД на МВР Плевен,Пътна полиция затова, че на ***г. в ***ч. като водач на лек автомобил – Рено Клио, рег. № ***, в гр.П., пл. И. М., с посока на движение към ул. И. М., управлявал описаното МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози ,установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARRB-0016, който в ***ч. отчел положителен резултат за амфетамин с номер на проба – 056.В АУАН административно наказващият орган е приел, че водачът виновно е нарушил чл.5,ал.3,т.1,пр.2 от ЗДвП,като е управлявал ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози .

На водача е издаден талон за медицинско изследване №262482 и 8 бр. холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата,като с протокола за изследване ищецът е уведомен, че следва да се яви до 45 мин за изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Не се спори,че със заповед №24-0938-000422 от *** г. на началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР Плевен на ищеца В. Н. В. е наложена принудителна административна мярка / ПАМ /по чл. 171, т.1 б. „б“от ЗДвПвременно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца,като е безспорно,че СУМПС №283308232 е иззето на същата дата ***г.,което е отразено и в АУАН.

Разпечатката съдържа 38 от 191 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4dc56189-db54-49e6-b7ac-5f1727058bfc