Решение № 690 от 21.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 690 гр. Благоевград, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20231200500671 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на С. Ш., родена на ** г. в Ню Йорк, САЩ, против решение №500311/19.04.2023 г. на РС – Р. по гр.д. №1356/2017 г. по описа на с.с., подадена чрез особен представител, с пр. осн.чл.258 и сл. ГПК.

С атакуваното решение са уважени предявените искове, като в полза на ищеца са присъдени и разноските по делото.

Недоволна от атакувания акт е останала жалбоподателката, която го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.

Настоява за неговата отмяна и отхвърляне исковите претенции. Липсват доказателствени искания.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционния акт, за което подробно се обосновава без да прави доказателствени искания.

Претендира разноските пред въззивната инстанция.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна 1 следното:

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция обосновано е приела, че жалбоподателката С. Ш. е етажен собственик в ЕС „***“, гр.***, в която е собственик на подробно описания апартамент №29 (вж. НА №56/09г), по който въпрос не се спори.

Според представения протокол от ОС на собствениците в ЕС на сградата „***“ на 14.09.15г е проведено ОС на етажните собственици, на която са взети ред решения, сред които и такива за заплащане от етажните собственици, ползватели и обитатели, съобразно общите им части, на разноски за фонд „Ремонт и обновяване“, вноски за поддръжка и управление, такси за забавено плащане и др. Според т.7 от протокола, е взето решение да се предприемат съдебни действия за събиране вземанията от задължените нередовни собственици/обитатели за получена и незаплатена услуга по поддръжка и управление на ЕС.За жалбоподателката С. Ш. е прието, че дължи заплащане на такса поддръжка и управление в годишен размер от 1 126,94 евро, като за годините от 2011 г до 2017г дължи сумата в общ размер на 7 888,58 евро (вж.

Приложение №2 към протокол от ОС на 14.09.2015г.).

От същият протокол се установява още, че по т.2 от дневния ред е взето решение за събиране на допълнителни такси в размер на общо 525 евро на имот, за желани от собственици/обитатели услуги, а именно осигуряване на телевизия, дребни поправки и ремонти вследствие на нормално ползване и изхабяване на общи части, подмяна на ключове, контакти и др., като ОСЕС е приело, че са дължими до края на месец декември предходната година - за следващата година, като ответницата дължи към момента сума в размер на 525 евро за 2015г, 525 евро за 2016г (дължими до края на 2015г.) и 525 евро за 2017г (дължими до края на 2016г.) или сума в размер общо 1 575 евро.

Не на последно място - взето е и решение по т.6 от дневния ред във вр. с т.4, за събиране на суми за извършване на СМР по общите части на сградата, в съответствие с притежаваните идеални части от общите части на ЕС, според което решение дължимата от жалбоподателката С. Ш. сума възлиза на 1 316, 2

45 евро (вж. Приложение №1 към протокола от ОСЕС, проведено на 14.09.2015г).

Представения протокол по чл.16, ал.7 ЗУЕС, на 18.09.2015г удостоверява поставянето на входната врата на сградата на Флоримонт Хайте на съобщение за изготвянето на протоколът от горното ОС и всеки заинтересован е могъл да получи заверено копие от управителя на ЕС (вж. протокола от 18.09.15г).

От приложения протокол от ОС на ЕС от 10.04.2013г. се установява, че с решение по т.5 от дневния ред е определена годишна такса за стопанисване и управление за 2013г в размер на 12 евро без ДДС за кв.м. от притежаваните от собственика общи части на сградата, платими най-късно до 25.04.2013г (вж.т.2.2. на Р№5), която такса се събира и през следващите години до промяната й (т.3, Р№5), платима до края на м.декември предходната година – за следващата година (т.2.1 на Р№5).

Видно от протокола за ОС на ЕС от 25.08.2017г за управител на ЕС е избрана Е.В.П., с мандат 2г (вж.Р№2, т.1-3).

От Удостоверение изх.№94-02-6517/23.05.13г на Община Б. се установява, че към датата на издаване на удостоверението ЕС се е представлявала от управителя Е. П..

Според Удостоверение изх.№94-22-4327-2/01.07.2022г. на Община Б. ЕС се представлява, съгласно уведомление от 29.06.22г, от председателя на УС К.З..

При така установеното, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е частично основателна.

Възражението на особения представител, че исковата претенция е недоказана е частично основателно.

За да се установи, че е възникнало валидно задължение за плащане на вноски към етажната собственост е необходимо да се докаже че ответникът е собственик на имот в ЕС, по който въпрос в случая не се спори, както и че е взето решение, в което изрично е посочено какви по вид и размер вноски дължат етажните собственици. Единствено по този начин може да се установи съществуването на валидно правно основание за пораждане на задължение към етажната собственост. Недопустимо е въз основа на последващо решение на етажната собственост, което отразява волята на 3 мнозинство за започване на процедура за събиране на неиздължени до момента вноски, да се приеме, че за етажен собственик действително са възникнали тези задължения, чието основание и размер са определени с предходно решение (или предходни решения).

В случая с исковата молба ищецът е заявил, че ответницата не е погасила към ЕС сумата от 7 888, 58 евро, в която са включени и такси за поддръжка и управление за 2011г. и 2012г, вкл., чиято обща стойност е 2 253, 88 евро, които суми се посочва, че са дължими и начислени за период, предхождащ проведеното на 14.09.15г общо събрание, на което са взети решения за определяне размера на дължими занапред такси към ЕС. Видно е от представения протокол от 14.09.2015 г., че в т.7 ОС единствено е констатирало размерът на непогасени към онзи момент задължения от част от собствениците на самостоятелни обекти в сградата и е взето решение да се извършат необходимите правни и фактически действия за събирането им, но същият не представлява доказателство, удостоверяващо валидно взето предходно решение, респ. решения на етажната собственост за определяне размера и вида на месечните такси, дължи от жалбоподателката за посочените години.Същевременно в протокола от ОС на ЕС от 10.04.2013г, т.5, е взето решение за заплащане такса за поддръжка и управление за самата 2013г и за следващите години до вземане на решение за нейната промяна (т.3 на Р№5), т.е. по делото липсват данни за предходно взети решения за заплащане на такса за поддръжка и управление за 2011г и 2012г. Само ако в проведеното ОС на ЕС беше взела участие жалбоподателката С. Ш. и ако същата беше гласувала положително за започване на процедура по събиране на дълга срещу нея, можеше да се приеме, че по този начин тя е признала съществуването на неизплатените от нея задължения за минал период. От съдържанието на протокола обаче е видно, че С. Ш. не е присъствала на събранието, респ. не е гласувала. Ето защо и претенцията за сумата в общ размер на 2253,88 евро, представляваща сбор на вноските към ЕС за поддръжка и управление на същата за 2011г и 2012г, вкл., се явява недоказана, поради което атакуваното решение, с което е уважена претенцията за посочената сума е незаконосъобразно. Ето защо същото следва да се отмени в тази част, а исковата претенция за посочената сума се отхвърли, като неоснователна.

4

Неоснователна се явява и претенцията на ищеца за сумата от 525 евро, представляваща допълнителна такса за телевизия, разходи за дребни поправки и ремонти на общите части и разходи за мощност хидрофорна система и отопление на вода. В точка 4 от Протокола от ОС изрично е посочено, че тази сума е дължима за всяка следваща година, като плащането й следва да се извърши до края на месец декември от предходната година, т.е. за 2016г сумата следва да се внесе до края на 2015г, а за 2017г – до края на 2016г. Не е взето обаче решение подобно задължение да възниква и за текущата 2015г, т.е. по делото липсват доказателства ОС на ЕС да е взело решение такава сума да бъде заплатена и за 2015г. Ето защо, атакуваното решение ще следва да се отмени и в частта, с която споменатият иск е уважен за сумата от 525 евро, дължима за 2015г, а исковата претенция в тази част също подлежи на отхвърляне като неоснователна.

В останалата си част исковата претенция е доказана по основание и размер. Протокола от проведеното на 10.04.2013г ОС на ЕС установява, че за С.Ш. са възникнали задължения за вноски за поддръжка и управление за 2013г, 2014г и 2015г в размер на по 1126, 94 евро, или общо 3380 евро, а от протокола от проведеното на 14.09.2015г ОС на ЕС е видно, че за същата са възникнали задължения за вноски за поддръжка и управление на ЕС за 2016 и 2017г в размер на по 1 126, 94 евро или общо 2 253,88 евро, или общо за С.Ш. са възникнали задължения за поддръжка и управление в общ размер на 5 633, 88 евро за периода 2013г-2017г, включително. От протокола от ОС на ЕС от 14.09.2015г се установява, че за С.Ш. са възникнали задължения и за сумата от 1 316,45 евро за необходими разходи за ремонт на общите части на ЕС, както и сумата в размер на общо 1 050 евро, представляваща допълнителна такса за телевизия, разходи за дребни поправки и ремонти на общите части и разходи за мощност хидрофорна система и отопление на вода за 2016 и 2017г (по 525 евро за всяка година).

Неоснователни са доводите на жалбоподателката за незаконосъобразност на решенията на ОС на ЕС. Изхождайки от правната им природа и най-вече регламентиращите ги правни норми, настоящият състав намира за недопустим съдебния контрол по отношение на решенията на ОС в производство като настоящото. Законосъобразността им се определя от нормите на ЗС и ЗУЕС, последният от които предвижда и специфичен ред за 5 контрол за спазването им.Извън определение от ЗУЕС срок и ред не може да се иска обявяването им, както за незаконосъобразни, така и за нищожни. След като по делото липсват данни за атакуването им от жалбоподателката или друг етажен съсобственик, респ. да са отменени или спрени от съда, решенията се ползват с нужния стабилитет и подлежат на изпълнение, вкл. по реда на чл.38 ЗУЕС. Ето защо в настоящия процес те имат придадената им от законодателя задължителна и обвързваща сила, която следва да бъде зачетена.

Следователно, протоколите са стабилизирани и се ползват спрямо етажните собственици (вкл.гласувалите против, неучаствалите, лицата, които по-късно стават етажни собственици, третите лица и съда) с обвързваща доказателствена сила, присъща на свидетелстващите документи, като удостоверяват извършените действия и взетите решения (така Р8/24.02.15г по гр.д.4294/14г, I ГО; Р78/13.05.15г по гр.д.6829/14г, I ГО и др.). Поради това наведените от особения представител на жалбоподателката доводи за незаконосъобразност, в т.ч. и за нищожност, на взетите решения на процесното ОС на ЕС, поради противоречие на закона, са ирелевантни. Във връзка с доводите за нищожност следва да се добави, че съобразно константната практика на ВКС извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения, като по отношение на решенията на ОС на ЕС е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок (вж. така Р39/19.02.13г по гр.д.657/12г, I ГО др.). По тези съображения не следва да се разглеждат направените от особения представител възражения за нищожност на решенията на ОС на ЕС не само защото нищожността е заявена извън срока за обжалване, но и защото същата не може да се разглежда инцидентно в друго производство, касаещо заплащане на дължимите към ЕС такси и разноски за поддръжка и управление.