Решение № 145 от 18.12.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Варна, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора Р. М. Г. като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600099 по описа за 2024 година Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба на подс. И. К. Д. - лично и чрез неговия защитник - адв.Е. В. от АК Добрич, против присъда № 20 от 08.12.202г., постановена по НОХД № 166/2023 г. от ОС Добрич.

С атакувания съдебен акт И. К. Д., ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че на 22.10.2021г. в гр. Добрич умишлено умъртвил А. Ф.С. с ЕГН **********, като убийството е било извършено по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, вр. чл.115 и чл.54 от НК, му е било наложено наказание деветнадесет години „Лишаване от свобода“ при първоначален строг режим;

На основание чл. 59, ал.1, т.1 от НК съдът зачел времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

С присъдата са били отхвърлени изцяло предявените от Т. А. С., ЕГН:********** и К. А. С., ЕГН:********** граждански искове срещу подсъдимия И. К. Д., представляващи претендирани ведно със законната лихва от 22.10.2021г. обезщетения по чл.52, вр. чл.45 от ЗЗД, за претърпени неимуществени вреди в размер от по сто и петдесет хиляди лева за всеки от ищците.

Съдът се произнесъл по съдбата на веществените доказателства и е възложил заплащането на сторените по делото разноски в тежест на подсъдимия.

Във въззивната жалба на адв. В. се твърди допуснато от първата 1 инстанция съществено процесуално нарушение, изразяващо се в превратно тълкуване на доказателствените източници, довело до необоснованост на нейните изводи за доказаност на обвинението. Сочи се, че ДОС е пренебрегнал обясненията на подс. Д. и неоснователно е дал вяра на показанията на св. А. Я., дадени в хода на досъдебното производство, които не са били непосредствено проверени от съда. Защитата упреква първата инстанция в неоснователен отказ да изгради изводите си върху „запис, където лицето А. Я. си признава за убийството“. Анализирайте обясненията на подс.

Д., защитата достига до извод, че автор на деянието не е подс. Д., а свид. Я..

На следващо място се твърди, че подс. Д. е бил провокиран от убития с тежка обида, каквото представлявала псувнята. Оспорва се и правилността на възприетата квалификация по чл.116, ал.1, т.6 НК и се иска приложението на чл.118 от НК; твърди се и липса на мотиви, тъй като първата инстанция изобщо не била обсъждала наличието на афект, респ. дали той е предизвикан от убития с тежка обида, което изобщо не било обследвано и обсъждано от експертите, дали заключението по СППЕ. В условията на евентуалност се поддържа оплакване за несъразмерна тежест на наложеното наказание и се иска неговото смекчаване.

В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Намира първоинстанционната присъда за правилна, законосъобразна и добре мотивирана. Според прокурора, ОС Добрич е изпълнил задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и е стигнал до обосновани правни изводи. И първата и въззивната инстанция са положили значителни усилия за да установят местонахождението на А. Я. и да проведат неговия разпит. Въпреки това той не е бил установен нито на територията на РБ, нито на ФРГ. Намира тезата на защитата за наличие на противоправно поведение от страна на убития А. Ф. С. за опровергана от доказателствата по делото; А. Ф. С. е бил пребит до смърт без самият той да е провокирал по какъвто и да е начин действията на подсъдимия. Прокурорът намира за правилна и съобразена със съдебната практика възприетата от първата инстанция квалификация по чл.116 от НК, а отмереното наказание за справедливо. Предлага на въззивния съд да потвърди оспорената присъда.

Частните обвинители и граждански ищци не са изразили становища по съществото на спора – К. А. е била редовно призована за съдебното заседание на 07.11.2024 г., но не се е явила, нито е упълномощила повереник. Т. С. не е била установена на заявените от нея адреси в страната за нито едно от проведените заседания, съответно не се е явила и не е изразила становище по спора.

Защитата на подс. И. Д. - адв.В., поддържа жалбата на изложените в нея основания - отново заявява становището си, че първата инстанция е допуснала процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подс.

Д., тъй като въпреки положените усилия и събрания доказателствен материал, ОС Добрич не е достигнал до обективната истина, тъй като превратно е тълкувал доказателствата и доказателствените средства; Защитата на подс. Д. предлага собствен анализ на доказателствата по делото и достига до предположението, че пострадалият А. С. е бил убит от св. А. Я.. Затова предлага на въззивната инстанция да изключи от доказателствената маса 2 показанията на този свидетел-очевидец и вместо това да постави в основата на своето вътрешно убеждение обясненията на подс. И. Д..

В крайна сметка защитата поддържа исканията си, така както са предявени с въззивната жалба.

В личната си защита подс. Д. и пред тази инстанция заявява, че не е убил пострадалия С., бил му ударил само един шамар, тъй като го напсувал и след това излязъл навън. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадени е в срока за обжалване и от надлежна страна; разгледана по същество се преценява като неоснователна по следните аргументи:

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства настоящата инстанция приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

А. Ф. С. бил вуйчо на подс.И. Д. и на св.А. Я. М.. И тримата употребявали различни наркотични вещества.

През последните десет години А. Ф. С. бил бездомен и живеел като клошар в гр.Добрич. Месец-два преди октомври 2021г. бил приютен от племенника си И. Д., който пък от своя страна живеел на семейни начала с Е.

К. в дома и в гр.Добрич, ***А. С. обитавал пристроено помещение със самостоятелен вход. За пострадалия се грижела основно неговата сестра – св.Р. Г., а инцидентно - и другата му сестра С.Д. - майка на подсъдимия. В пристройката при С. заживял и св.А. М. Я., който също бил наркоман и водел скитнически начин на живот.

Следобеда на 21.10.2021г. А. С. и А. М. Я. първо употребили „трева“ и „кристали“, а след това продължили да пият алкохол – ракия и бира. Около 17:00 часа подсъдимият се присъединил към тях. Той също употребил наркотични вещества - амфетамин, метамфетамин и марихуана, а след това преминал към алкохол – ракия и вино. Още в самото начало на запоя между подс.Д. и пострадалия възникнали пререкания по различни поводи. В помещението на няколко пъти влизала и св. Е. К., за да носи и храна на тримата мъже. След като обаче подс.Д. и А. С. повишили тон, тя бързо излязла и се прибрала в стаята си при децата и повече не ги посетила, нито пък чула нещо от случилото се.

Късно вечерта, тежко повлиян от алкохола, С. легнал на дюшек поставен на пода - пред дивана, и заспал, а другите двама продължили да пият.

Известно време след това Д. решил да събуди пострадалия и за това му ударил няколко шамара. Пияният С. се събудил и казал, че от училището искали да водят дъщерята на подсъдимия в някаква телевизия. Подс.Д. се ядосал и заявил, че не дава дъщеря си на телевизията. С. А. понесъл безропотно шамарите и заявил, че пак ляга да спи. Няколко минути по-късно подс.Д. отново се насочил към легналия на земята А. С. и му нанесъл още няколко шамара. Ожесточил се и продължил с юмруци и ритници да нанася удари по 3 тялото на вуйчо си, част от които попадали в лицето на жертвата. От носа на пострадалия потекла кръв, а очите му се подули, но подсъдимият не бил доволен от този резултат. Взел дървена пръчка с извит край (която се намирала в помещението върху демонтиран бойлер в близост до дивана и главата на А. С.) и с нея нанесъл още удари по главата, торса и крайниците на С., който престанал да мърда. Св.А. М. Я. се уплашил за вуйчо си и опитал да възпре подсъдимия. Временно имал успех, но малко по-късно подс.Д. взел една брадва, която също се намирала в помещението, и с тъпата й част, въпреки опитите на св.А. Я. да го удържи, нанесъл удари по коленете на пострадалия. Подсъдимият нанесъл директен удар със своя крак по подбедрицата на левия крак на С., довел до счупването й и пробив на костта през кожата. След това подс.Д. скочил с двата си крака върху гърдите на С. А., в резултат на което се чуло пукане от трошенето на кости, а пострадалият останал да лежи безжизнен на пода. Подсъдимият изхвърлил и бойлера в съседното недостроено помещение, където бил установен по-късно при огледа на местопроизшествието. Едва след това подс.Д. напуснал помещението и тръгнал да търси още вино.

Възползвайки се от отсъствието на подсъдимия, А. М. на свой ред също избягал. По-късно (вече призори) подс.Д. се завърнал в помещението, видял тялото на вуйчо си на земята, подканял го стане и да пие с него. След като мъртвият не реагирал, подс.Д. го завил с юрган и напуснал къщата.

Трупът бил открит рано сутринта от Р. Г., след което бил подаден и сигнал в полицията. След като разбрал от близките си, че го издирват свидетелят А. М. се явил сам в полицейското управление.

Междувременно подс.Д. купил още вино и се върнал в къщата да си допие, по не бил допуснат от полицаите. След няколко неуспешни опита да проникне в помещението, където бил трупът на вуйчо му, подсъдимият се отправил към горичката в района на ЖК „Иглика“ на гр.Добрич. По пътя го срещнала св.Е. Я. М.– също братовчедка на подсъдимия. Подс.Д. бил във видимо нетрезво състояние, гадело му се и искал да повръщал. Споделил с нея, че е убил вуйчо им А.. Обяснил й, че хвърлил върху гърдите му някакъв бойлер и после го ударил и с брадва. Свидетелката се изненадала на това признание и го попитала защо е направил такова нещо. Подс.Д. й обяснил, че докато си говорили с А., подсъдимият се бил сетил, че навремето вуйчото бил сестра му. След този разговор подс.Д. започнал да повръща и останал в горичката на ЖК „Иглика“, където бил и задържан от патрулна двойка, в която участвал свидетеля В. М. Подсъдимият бил видимо пиян – до неадекватност. Лицето било предадено на свидетеля М. М. на сектор „Криминална полиция“, който провел оперативната беседа, в рамките на която възприел частичните самопризнания на Д..

Подс.И. Д. бил освидетелстван на 22.10.2021 г. в 20.30 ч. (л.97 и сл., т.1 дп) като в резултат на това било установено следното: Лицето е облечено със сив суичер с бяла лента в областта на гърдите, обут със сини дънки. Над китката на лявата ръка напречно се намери драскотина с дължина около 5см. и ширина 5мм. В основата на палеца се намери драскотина с дължина 2см. с кафеникаво образование върху нея. В областта на кокалчетата на дясната ръка се намери оток с неправилна форма. По челото се намери петно с червеникава пигментация на кожата .В основата на големият пръст на десния крак се 4 намери петно оцветено във виолетово с размери 3x3 см.

По делото са изслушани следните заключения по допуснатите в хода на цялото производство експертизи:

От заключението на назначената и изготвена съдебно медицинска експертиза на труп № 104/2021г. /л.25, т.2 от ДП/ е видно, че при аутопсията на трупа на А. С. е установена съчетана травма, включваща:

- ЧМТ: разкъсно-контузна рана по лява вежда, множество кръвонасядания и ожулвания по лицето и главата, счупване на носните кости, счупване на черепа в ляво слепоочно и по черепната основа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузии на мозъка;