Присъда № 18 от 14.02.2023, Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда № 18 от 14.02.2023г., постановена по НОХД № 1085/2021г. по описа на Районен съд - Благоевград

Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Благоевград, с който против Б. Л. П.

- роден на ... год. в село ..., ..., българин, с българско гражданство, вдовец, с основно образование, неосъждан (амнистиран, съгласно Закон за амнистията от 10.07.1982 год.), пенсионер, с настоящ адрес: гр. Благоевград, ..., ул. „, ап.

64, с ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че на 25.09.2020 година, около 19.00 часа, в град Благоевград, на булевард „Св. Св. К. и Методий”, на пешеходна пътека в района след хотел „Ален Мак“ и непосредствено преди отбивката за паркинга на хотела, като правоспособен водач на МПС /категория „В”, „АМ“ и „ТКТ“/, управлявайки в посока от АУБГ към ж.п. гара, към хотел „Ален Мак“, лек автомобил марка и модел „” с рег. № ..., негова собственост, е нарушил правила за движение по пътищата, установени в ЗДвП, а именно: /чл.119, ал.1 от ЗДвП - При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре./, като при приближаване към пешеходната пътека не пропуснал стъпилата на пешеходната пътека и преминаваща по нея пешеходка, като намали скоростта или спре, и /чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП – Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението./, като след възникване на опасността за движението /появяване в неговата лента на движение, на стъпилата на пешеходната пътека и пресичаща пътното платно пешеходка/, не е намалил скоростта и не е спрял превозното средство, в резултат на които нарушения е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на пешеходката ИЛК. С. Г., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на дясната лъчева кост на „типично място“, което е причинило трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за период от време около 2,5-3 месеца, като деянието е квалифицирано от обвинението, като престъпление по чл.343, ал.3, предложение последно, вр. ал.1, б. „б”, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП.

По делото в качеството на частен обвинител е конституирано пострадалото лице – ИЛК. С. Г., ЕГН **********. Частният обвинител, чрез процесуалният си представител – адв. Х.З. поддържа становище, подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и осъден за извършеното от него престъпление. Претендира се от заплащане на адвокатския хонорар на пострадалото лице, заплатен от същото за наказателното производство.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Благоевград поддържа обвинението и ангажира доказателства в негова 1 подкрепа. Пледира, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, като моли подсъдимият да бъде признат за виновен по същото и осъден за извършено престъпление, като се вземе предвид и това, че същият е възрастен човек с чисто съдебно минало, обуславящо ниска степен на обществена опасност, добри характеристични данни, безупречно процесуално поведение, които смекчаващи вината обстоятелство обуславят приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Предлага на подсъдимия П., предвид многобройните и/или изключителните смекчаващи вината обстоятелства да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ под установения минимум, а именно за срок от абсолютния минимум от три месеца, изпълнението на което да се отложи на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, доколкото подсъдимият не е осъждан и тази разпоредба е приложима в случая. На основание чл.343г във връзка чл.343 ал.3 от НК сочи, че на подсъдимия П. следва да бъде наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от четири месеца, като размера на това наказание е съобразено със смекчаващите вината обстоятелства и утежненото здравословно състояние, в което се намира подсъдимия, необходимостта от придвижване с автомобила си, каквото същият заявява в съдебно заседание, като необходимост във връзка с полагане на грижи за близките си и имотното си състояние. Прокурорът моли, на подсъдимият да бъдат възложени и направените в хода на наказателното производството разноски, а вещественото доказателство – 1 брой ДВД диск да се унищожи, като вещ без стойност.

Подсъдимият се явява лично в съдебното заседание и се представлява от договорен защитник – адв. Л. Л.. Излага становище, че искрено съжалява за случилото се, като не отрича, а потвърждава, че е имало удар между пострадалата жена и автомобила му, който е управлявал и дава подробни обяснения по случая. Защитникът пледира, че ако съдът приеме за установено фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт да постанови съдебен акт, с който да признае подсъдимия П. за виновен за извършеното престъпление, като сочи, че в нито един момент целта на защитата не е била същият да бъде оправдан. Единствената претенция на защитата е относно несъгласие със установения и сочен механизъм на причиняване на телесната повреда на пострадалата при настъпилото ПТП. Моли съдът да наложи на подсъдимия предвиденото в закона наказание „Лишаване от свобода“ в минимален размер от три месеца, в каквато насока е пледоарията и на прокурора, изпълнението на което да отложи на основание ч.66 ал.1 от НК за минимален изпитателен срок от три години. Моли на подсъдимия П. да не се налага наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ по чл.343г във връзка с чл.343 ал.3 от НК, тъй като последното не би спомогнало за поправянето на подсъдимия или обезвъзмездяването на пострадалата, но би изправило П. пред сериозни рискове за неговото физическо оцеляване, предвид отдалеченото място на ранчото му в което прекарва ежедневието си и подпомага личните си нужди и личното му здравословно състояние.

2

Съдът като съобрази събрания доказателствен материал, доводите и изявленията на страните и прецени доказателствата поотделно и в тяхната взаимна връзка, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Б. Л. П. е роден на ... год. в село ..., ..., с настоящ адрес в гр. Благоевград, ..., ул. “4, българин, с българско гражданство, с основно образование, женен, пенсионер, неосъждан. (Съдържанието на Справката за съдимост, установява, че е осъждан с присъда по НОХД № 444/1979 год., влязла в законна сила на 27.11.1979 год. за престъпление по чл.205, ал.1, т.1 вр. чл.201 от НК, за което деяние е амнистиран по смисъла на чл.83 от НК, съгласно Закон за амнистията от 10.07.1982 год.) Същият е правоспособен водач на моторно превозно средство и към 25.09.2020г. е имал редовно издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № 282566327/12.11.2014год. по описа на ОД на МВР – Благоевград, валидно до 12.11.2024 год. , като имал придобити категории С; В; М; АМ и ТКТ. Във връзка с управлението на МПС подсъдимият П. не е имал налагани административни наказания по Закона за движение по пътищата (ЗДвП) (последното и единствено наказание по ЗДвП е от влязло в сила на 10.04.2008г. Подсъдимия Б. Л. П. притежавал и използвал за личните си нужди лек автомобил, марка и модел ““ с рег. номер Е 9 МН, който е регистриран по реда на Наредба № І - 45 от 24 март 2000 год. (загл. изменено, ДВ, бр. 105/2002 год.), като негова собственост, за който е установено, че е технически изправен и допуснат да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, тъй като е преминал технически преглед на 25.09.2020 год., валиден до 08.09.2021 год.и има валидна сключена застраховка “Гражданска отговорност“, като е издадената полица от ЗД “Бул инс“ АД с валидност до 07.09.2021 год.

Пострадалата ИЛК. С. Г. е родена на год. в гр. Гоце Делчев, с настоящ адрес в гр. Благоевград, ж.к. “Е вх. Б, ап. . Към месец септември 2020г. същата работела като учител в детска градина „Роса“ в Благоевград.

На 25.09.2020 год., около 19:00 часа, подсъдимият Б. Л. П. управлявал лекия си автомобил, марка и модел ““ с рег. № Е МН по бул. “Св. Св. К. и Методий“ в гр. Благоевград, с посока на движение от АУБ – Благоевград към ж.п. гара Благоевград. Посоченият лек автомобил отговаря на дефиницията на §. 6, т. 11 от ДР на ЗДвП – „Моторно превозно средство“ е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства.“. По това време и на това място видимостта била нормална, с дневна светлина, а асфалтовата настИ. – суха. В процесния участък булевардът е с обща широчина 15,60 м., разделен с двойна непрекъсната линия от типа М2 на две платна за движение в двете посоки, като дясното платно по посока на движението на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, е с широчина 6,90 м., като всяко от платната за движения е разделено на по две ленти за движение с единична прекъсната линия от типа М3. Подсъдимият Б. Л. П.

3 доближил пешеходната пътека, маркирана с маркировка М8.2, която отговаря на дефиницията на §.6, т. 54 от ДР на ЗДвП – „Пешеходна пътека“ е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.“. Тази пешеходна пътека позволявала на пешеходците, вкл. пострадалата ИЛК. С. Г., да пресичат булеварда в двете посоки – от хотел “Ален мак“ към ресторант “Пекин“ и обратно, като управлявал лекия си автомобил със скорост 36,86 км/ч.

В същото време пешеходката ИЛК. С. Г., предприела пресичане на уличното платно по пешеходната пътека в посока от хотел “Ален мак“ към ресторант “Пекин“, движейки се отляво надясно спрямо лекия автомобил, управляван от подсъдимият Б. Л. П.. На това място правото на пешеходката Г. да пресече процесното пътно платно е абсолютно по смисъла на т. 6, б. „а“ от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК, докладчик съдията в. Съобразно пътната обстановка, подсъдимият Б.

Л. П. имал възможност за пълна видимост към пешеходната пътека, в т. ч. и пешеходците по нея. Същото се отнасяло и за пешеходката ИЛК. С. Г., която, обърната надясно, имала възможност за ранно виждане на приближаващия автомобил и независимо, че се движи по пешеходна пътека с предимство, е имала възможност да се предпази от евентуално блъсване, ако водачът не намали скоростта, или не спре. Движейки се с определената скорост от 36,86 км/ч, при която автомобилът изминавал разстояние от 10,24 метра за една секунда, по линията на пресичане в момента, когато пешеходката ИЛК. С. Г. се намирала на процесната пешеходна пътека, на разстояние 22,678 метра от предната част на управлявания от обвиняемия лек автомобил. В този момент подсъдимият Б. Л. П. възприел пешеходката, натиснал спирачния педал, но без максимален натиск върху спирачния педал (7,5 м/сек²), при който разстоянието на опасната зона към момента на възприемане на пешеходката би бил 19,278 метра, т.е. не би последвало процесното ПТП с причиняване на средна телесна повреда на пострадалата пешеходка, намираща се на процесната пешеходна пътека. При този възприет от подсъдимия начин на спиране на лекия автомобил, т.е. задействане на спирачната уредба на автомобила със сравнително ниска стойност на спирачното закъснение от 4 м/сек², при което разстоянието на опасната зона е било 25,388 метра, след 1,2 сек. автомобилът започнал движение в активен спирачен път, но след около 1,5 сек. последвало блъсване на пешеходката Г. с предната лява част на автомобила между капака и решетката, която в момента на удара била с десен профил към предната част на автомобила, и завъртайки се с лице към самия автомобил в момента на удара, паднала върху него по корем с изправени напред ръце за да се предпази и удряйки долната си челюст в капака.

Вследствие задействане на спирачната уредба на лекия автомобил, неговата скорост към момента на удара с пешеходката била намалена и равна на 16,78 км/ч (или 4,66 м/сек), поради което пешеходката Г., след съприкосновението 4 си с предния капак на автомобила на подсъдимия и установяване на автомобила в покой, се плъзнала назад по посока на движение на автомобила и паднала на асфалта пред него. В последния момент пострадалата ИЛК. С. Г. успяла да пусне дясната си ръка върху предния капак на автомобила, предпазвайки се от удара, като вследствие на придобитата скоростта и посока на движение от автомобила, тази част от тялото, където е бил осъществен контакта, а именно върху дясната ръка, придобила по-висок скорост при началния контакт на удара, поради което и настъпило счупване на дясната лъчева кост на типично място на дясната ръка на пострадалата. Вследствие на удара, пострадалата се прекатурила пред автомобила на подсъдимия и паднала отчасти на пешеходната пътека. В резултат на удара, пострадалата почувствала силна болка в областта на устата и дясната си ръка, а впоследствие видяла, че е подут и кракът й в областта на съприкосновението му с автомобила.