Решение № 437 от 16.05.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Русе, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20214520202288 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на М. ИВ. АНГ. против Наказателно постановление № 20-1085-003376/21.10.2020 г., издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.

„а“ от ЗДвП.

В жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като се оспорва възприетата в АУАН-а и НП фактическа обстановка. В тази насока се моли последното да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като вместо него се явява адв. С.К. от Адвокатска колегия – Русе, който поддържа изложеното в жалбата и го доразвива в хода на пледоарията си. Претендира адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият представител. орган,

1 редовно призован, не изпраща

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е получено от жалбоподателя на 20.04.2022 г., а жалбата е подадена на 27.04.2022 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 15.09.2020 г., около 18:16 часа, свидетелят С.П. управлявал лек автомобил марка „Алфа Ромео“, с рег. № Р 8410 ВХ, като се движил по бул. „Цар Освободител“, крайна лява лента, посока центъра – кръговото кръстовище при площад „Оборище“. В същата лента, зад него се придвижвал и управлявания от М.А. лек автомобил марка „Рено Меган“, с рег. № Р 12 66 КН, в който на предната пасажерса седалка се намирала и свидетелката Р.Т..

Преди да навлезе в кръговото кръстовище, от страната на сградата на ОД на МВР-Русе, свидетелят С.П. спрял управляния от него автомобил, за да изчака автомобила си, за да да изчака навлезлите в кръстовището и с предимство автомобили.

Несъобразявайки посоченото и при липса на спазена необходима дистанция от движещия се пред него лек автомобил, настъпил сблъсък между задната част на управлявания от свидетеля С.П. лек автомобил - в областта на задна броня, задна престилка, и предната част на управлявания от жалбоподателя М.А. лек автомобил – в областта на предна броня и предна регистрационна тебела.

След настъпване на ПТП-то между двата автомобила, свидетелят П. и жалбоподателят А. слезли, за да установят чия е вината за случилото се и настъпилите щети по двете МПС. Свидетелят П. и жалбоподателят А. не постигнали съгласие, но за да не пречат на движението на другите МПС-та в кръстовището се разбрали да спрат автомобилите си след кръговото в посока на Кооперативния пазар.

Първи потеглил с автомобила си свидетелят П., който бил и първа кола в настъпилото ПТП, а малко след него и жалбоподателят А.. Свидетелят П. напуснал кръстовището по бул. „Цар Освободител“, като спрял на спирката на пл. „Оборище“, където трябвало да попълнят двустранен протокол за ПТП, каквато бил и първоначалната уговорка с жалбоподателя А.. Вместо това жалбоподателят А.

2 продължил по кръстовището и след това по бул. „Липник“. Това и наличието на материални щети от ПТП-то по управляваното от свидетеля П. МПС го мотивирало да подаде сигнал на телефон 112.

Във връзка с подадения сигнал, около 19:10 часа на 15.09.2020 г. свидетелят П. посетил лично сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, където обяснил за случилото се на дежурните полицейски служители, бил изпробван за алкохол, като пробата му била отрицателна, и подал писмена жалба, в която описал случилото се.

Така подадения сигнал и жалба били разпределени за извършване на проверка на свидетеля С.С. – началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе.

Свидетелят С. изискал записите от камерата с разположение от кръговото кръстовище при площад „Оборище“ в посока Кооперативния пазар. При запознаване с изпратения му запис, свидетелят С. установил ПТП – сблъсък между два леки автомобили, регистрационните номера на последните, както и че след сблъска двамата водачи провеждат разговор, оглеждат двете МПС-та и напускат мястото на произшествието.

Впоследствие свидетелят С. направил справка в АИС-Регистрация, откъдето установил, че собственик на лек автомобил с рег. № Р 12 66 КН е В.С. При проведен разговор с нея, С. заявила, че на процесната дата МПС-то е било управлявано от жалбоподателя А.. При проведен разговор с А., последният потвърдил, че е управлявал МПС-то, но се намира извън гр. Русе и ще се върне на 24.09.2020 г. Съобразявайки така изложеното, свидетелят С. призовал жалбоподателя А. и свидетеля П. на 24.09.2020 г. да се явят с автомобилите си на служебния паркинг на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе.

На 24.09.2020 г. свидетелят С. извършил оглед на двата автомобила, в хода на който установил минимални щети по задната част на лек автомобил марка „Алфа Ромео“, с рег. № Р 8410 ВХ, и изготвил три броя снимки /л. 10-11/. След извършения оглед, свидетелят С. изготвил Протокол за ПТП № 1769679, в който като причина за настъпване на ПТП било посочено: участник 1 – М.А., блъска отзад участник 2“, както и че вследствие от ПТП-то участник 2 – С.П., е претърпял щети по задната част на управляваното от него МПС. Така изготвения протокол бил подписан от жалбоподателя, свидетеля П. и свидетеля С..

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят С., приел, че с поведението си жалбоподателят А. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, като в тази връзка му съставил АУАН № 20-1085003376/27.09.2020 г., който бил подписан от жалбоподателя. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят оспорил посочената в АУАН фактическа обстановка.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното 3 постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за осъщественото нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП на основание на чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение, а за осъщественото нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН № 20-1085-003376/27.09.2020 г., Наказателно постановление № 20-1085-003376/21.10.2020 г., Протокол за ПТП № 176679, справка за собственост на МПС, жалба от С.П., справка № 1085р-8477/25.09.2020 г., справка за нарушител/водач, гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите Р.Т. /частично/, С.С. и С.П., както и веществени доказателства – 2 броя снимки, приобщени по реда на чл. 285 от НПК чрез извършен оглед в присъствието на свидетеля С. и страните.

Съдът изцяло кредитира така приобщените писмени доказателства.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С.С. и С.П., доколкото изложеното от тях почива на преките им впечатления, вътрешно непротиворечиво е и намира потвърждение в останалата събрана по делото доказателствена съвкупност.

От показанията на свидетеля П. – очевидец на случилото се, се установява мястото на настъпване на ПТП-то, а именно – крайната лява лента на бул. „Цар Освободител“, посока центъра – кръговото кръстовище при площад „Оборище“, в близост до сградата на ОД на МВР-Русе, причината за настъпване на ПТП-то – неспазена дистация, наличието на материални щети по управляваното от него МПС, и обстоятелството, че с жалбоподателя А. се уговорили да съставят двустранен протокол за установяването им, който трябвало да съставят впоследствие след напускане на кръговото в посока Кооперативния пазар. От показанията на свидетеля С. се установява и че същият тръгнал като първи от местопроизшествието, тъй като бил първа кола, и спрял на спирката на площад Оборище, находяща се на бул. „Цар Освободител“, в посока кръговото кръстовище – Кооперативния пазар, а жалбоподателят А. го подминал и продължил по бул. „Липник“. Така изложеното от свидетеля П. намира потвърждение както в писмените доказателства – жалба и протокол за ПТП, така и в показанията на свидетеля С. – актосъставител.

При кредитиране на показанията на свидетеля С., съдът съобрази, че впечатленията му за случилото се на 15.09.2020 г. не почиват на преките му впечатления, а на изгледан видеозапис от разположените камери на кръговото кръстовище, който към днешна дата не се пази нито в Община Русе, нито в Сектор 4

„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе. Съдът не споделя изложеното от защитата, че в тази част показанията на свидетеля С. се явяват недопустимо доказателствено средство, доколкото правната теория и костантната съдебна практика възприема не отрича възможността за постановяване на осъдителна присъда, почиваща само на косвени доказателства. В тази насока следва да се отбележи, че съдът не констатира съществени противоречия между изложеното от свидетеля П. и свидетеля С. касателно съставомерните обстоятелства. При разпита си свидетелят С. категорично заяви, че е възприел сблъсък между управляваните от жалбоподателя А. и свидетеля П. МПС-та, както и че след това двамата водачи провели разговор, след който напуснали местопроизшествието. От показанията на свидетеля С. се установява и че при извършения от него оглед е констатирал минимални щети по задната броня по управляваното от П. МПС вследствие от настъпилото ПТП. При разпита си свидетелят С. посочи, че една от тези щети е именно невъзможността за затваряне на задния капак.

Така изложеното от свидетеля С. намира потвърждение и в приобщените два броя снимки /л. 10/, направени по време на огледа.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Р.Т. частично само по отношение на обстоятелството, че е възприела набиване на спирачки, като след това жалбоподателят и свидетелят П. слезли от колите си и ги огледали. Същевременно съдът не кредитира показанията касателно мястото на настъпване на ПТП-то, липсата на сблъсък и наличието на уговорка двамата водачи да спрат на паркинга на магазин „Мюсю Бриколаж“, находящ се на бул. „Липник“. При кредитиране на показанията съдът отчете, че свидетелката Т. е в приятелски отношения с жалбоподателя А. и изложеното от нея е вътрешно противоречиво, в явна колизия с останалата доказателствена съвкупност и в противоречие на житейската логика. При разпита си свидетелката заяви, че не е възприела съприкосновение между двете МПСта и едновременно посочи, че двамата водачи, след като огледали двете МПС-та за щети, се разбрали да се видят на паркинга на магазин „Мосю Бриколаж“, като не стана ясно какво е следвало да уточняват при липса на сблъсък и съответно материални щети. В допълнение следва да се посочи, че така изложеното от нея не почива на преките впечатления, доколкото същата заяви, че, макар да е била в колата на А., не е възприела нито разговора между А. и П., нито уговорката им. Последната била съобщена от А. без да уточни каква е причината за спирането. Съдът акцентира и на съществените противоречия между изложеното от свидетелката Т. и свидетеля С., който заяви, че няма спомен същата да е присъствала на извършения оглед и отрече възможността да е отказал да снеме обясненията