Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1006 от 03.05.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 948/2022
Вид
Решение № 1006
Подписан
03.05.2022
В сила
03.05.2022
Състав
Албена Александрова, Димитринка Костадинова-Младенова, Нели Савчева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 65 · Закон за гражданското въздухоплаване
  • чл. 2 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 3 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 5, т. 3 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 7 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 7, т. 1 буква "б" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)

РЕШЕНИЕ

№ 1006 гр. София, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Димитринка КостадиноваМладенова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100500948 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20172804/17.08.2021г. по гр.д. № 4866 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 176 –ти състав е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК , че „АЛК”АД, ЕИК ******* гр. София дължи на Р. Б. Ц. сумата от 488.96 лв. (левова равностойност на 250 евро) на основание на чл. 7, т. 1 буква „б” от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети вр. с чл. 65 от ЗГВ за закъснение при изпълнение на чартърен полет № VВB 4002 от Ираклион (Крит) до София, определен за изпълнение на следното разписание – излитане от летище Ираклион (Крит) на 07.05.2017г. в 20.00 ч. и кацане в 21.20ч. на летище София. С посоченото решение ответникът „АЛК”АД, ЕИК ******* гр. София е осъден да заплати на Р. Б. Ц. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 325 лв. разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 68361/2018г. на СРС, 176 състав, както и сумата от 325 лв. – съдебни разноски в исковото производство.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба от ответника по исковете – „АЛК”АД, ЕИК *******, действащ чрез процесуалния си представител адв. В.М..

Въззивникът е изложил съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на ответника по отговора на исковата молба. От твърденията в исковата молба не ставала ясно ищецът дали претендира обезщетение за закъснение при излитане или при кацане на самолета, не били представени доказателства че ищецът има потвърдена резервация за полета, представения по делото документ не бил на български език, не бил представен превод на български език, неправилно било прието от СРС че това е самолетен билет, не било установено ищецът да е закупила такъв. Оспорва наличието на облигацинно правоотношение между страните.

1

Оспорва наличие на закъснение повече от три часа. Оспорил е претенцията на въззиваемия за обезщетение като прекомерно. Моли за отмяна на решението в обжалваната части и постановяване на ново, с което исковите претенции на въззиваемата страна да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски. поради липса на доказателства за плащане на такива, евентуално – поради прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокат.

В срока по чл. 267 ГПК е постъпил отговор на въззивнатга жалба от въззиваемата страна – ищец в първоинстанционното производство – Р. Б. Ц., в която е изразено становище за неоснователност на същата.Наведени са твърдения, че решението е правилно в обжалваната част. Установено било по делото че процесният полет е изпълнен с повече от 3 часа закъснение, самолетът кацнал повече от 3 часа закъснение в крайната дестинация. Приетата по делото бордна карта установявала че самолетен билет е закупен, че се е явила навреме на летището, че е била в списъка на пътниците за полета. Бордната карта била издаден от превозвача документ и установявала правото й да се качи на самолета, тоест установявала облигационното правоотношение по договора за въздушен превоз. Тази карта се издавала, ако пътникът се яви поне 45 минути преди полета и издаването й установявало това обстоятелство. В писмото на ответника от 04.07.2017г. било признато закъснението. Не били посочени и доказани извънредни обстоятелства, които да освободят ответника от отговорност за обезщетение. Претендира е разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 3083036/24.10.2018г. ищецът Р. Б. Ц. е поискала издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „АЛК“ АД, ЕИК ******* гр. София за сумата от 258.75 евро, представляваща обезщетение в размер на 250 евро и възстановяване на разноски за храна и напитка в размер на 8,75 евро съгласно чл. 7, §1 буква а) от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2024 г. за създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп до борда или отмяна или голямо закъснение на полет VBB2004 от Ираклион до София на 07.05.2017г. заедно с законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата. На 24.11.2019г., по ч. гр. д. № 68361/18 г. на СРС, 176 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените в заявлението суми, като са присъдени и сторените разноски в заповедното производство в размер на 325лв., от които 25 лв. държавна такса и 300лв. възнаграждение за адвокат.

Ответникът „АЛК“ АД, ЕИК ******* гр. София, представляван от изпълнителния директор В.К. е подал възражение по чл. 414 ГПК на 30.12.2019г. в което е посочил, че не дължи претендираните суми, защото липсва облигационно правоотношение между страните. Между страните не е имало резервиран билет, по силата на който заявителката да е била пътник в посочения полет. Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 28.01.2020г. Исковата молба срещу ответника „АЛК“ АД, ЕИК ******* гр. София е подадена на 30.01.2020г. /в срока по чл. 415 ГПК/.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор, но само в рамките на заявените с бланкетната въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми. Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:

2

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Р. Б. Ц. срещу „АЛК”АД, ЕИК *******, с която е поискала от съда да осъди ответника да й заплати на основание на чл. 7, т. 1 буква „б” от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети вр. с чл. 65 от ЗГВ сумата от 250 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи обезщетение за закъснял полет VBB 4002 от Ираклион (Крит) до София на 07.05.2017г. , както и за законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумата, както и сторените по делото разноски. Навела е твърдения, че с ответника сключили договор за въздушен превоз, съгласно който ответникът следвало да изпълни полет № VВB 4002 от Ираклион (Крит) до София, определен за изпълнение по разписание на 07.05.2017г. в 20.00 часа. Същият е изпълнен на следващия ден - 08.05.2017г. сутринта в 3.30ч. паради технически проблем на самолета, удостоверен от летищните власти. По изложените причини за ищцата е възникнало възниквало право на обезщетение от 250 евро. Посочила е, че поискала на 13.09.2018г. с покана от ответника да й изплати обезщетението. Ответното дружество не е отговорило на поканата. Ищецът твърди, че представената с исковата молба бордната карта установявала правоотношението по договора за превоз, явяването й на време за полета. Полетът бил на разстояние под 1500км. Претендирала е разноски.

Ответникът „ АЛК”АД, ЕИК ******* в предоставения срок за отговор е оспорило исковете. Навело е твърдения, че не бил сключвал договор за чартърен полет с ищеца включително и за полет № VВB 4002 за 07.05.2017г. Нямало договор между страните за въздушен превоз. Преводът на представените с исковата молба документи не бил точен и пълен. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на ищеца за разноски.

По делото е приет като писмено доказателство договор за организиране на пътуване № 73516/25.04.2017г., сключен между ищцата и туроператор „А.Х.И.“ АД. Предмет на договора е почивка на остров Крит с чартърен полето от София за периода от 04.052017г. до 08.05.2017г. с включена в цената билети летищни такси за чартърен полет СофияИраклион –София, с номера VBB 4001 и VBB 4002. Полет VBB 4001 излита в 17.30ч. от летище София и каца в 19.00ч. в Ираклион, а полет VBB 4002 излита в 20.00 часа от летище Ираклион и кача в 21.30 ч. на летище София. Прието е неоспорено от страните изчисление на разстояние между гр. София и Ираклион при полети, съгласно които същото под 1500км.

Не е оспорено от ответника, че кодът му като авиопревозвач ICAO е VBB.

По делото е приета бордна карта издадена от ответника „АЛК”АД за пътник Р.Ц. за полет № VВB 4002 за 20.00ч. на 07.05.2017г. по маршрут Ираклион – София, от която е видно, че тя се е чекирала на летището в 19.30ч.

По делото е представено удостоверение от гражданската авиационна администрация на международно летище Ираклион „Н.К.“, с превод на български език, от 08.05.2017г., от което е видно, че полет VBB 4002, определен за изпълнение на 07.05.2017г. в 20.00 часа фактически е излетял на 08.05.2017г. в 3.30ч. поради технически проблем със самолета.

Прието е и неоспорено от ответника писмо – покана, изпратено по електронна поща, съгласно което ищецът чрез пълномощник е поискала от ответника да й изплати обезщетение за закъснял с повече от 3 часа полет № VВB 4002 на 07.05.2017г. по маршрут Ираклион – София.

В съдебно заседание пред въззивна инстанция пълномощникът на въззивника „АЛК”АД - адв. В.М. потвърди, че дружеството е изпълнило полет на 07.05.2017г. по маршрута Ираклион – София.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по 3 валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 7, т. 1 буква „б” от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.

При така предявеният иск в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е въздушен превозвач от Общността по смисъла на чл. 2 от Регламент 261/2004, че ищецът е пътник, който заминава от летище, съответно заминава до летище в държава-член по смисъла на чл.

3 от Регламент 261/2004, че с ответника са били обвързани от валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници, че си е изпълнил задълженията по договора, като се е явил навреме за полета, заплатил е възнаграждението за същия, че превозът е осъществен със закъснение повече от три часа, тоест закъснението се приравнява на отмяна на полета, поради което и има право на обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004, че полетът е била под 1 500км., поради което и размер на обезщетението е 250евро.

В тежест на ответника при така депозирания отговор е да докаже, че закъснението на полета се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори ако са били взети всички необходими мерки- хипотеза на чл. 5, т. 3 от Регламент № 261/2004.