Решение № 1523 от 14.03.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1523 гр. София, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100511571 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 14133 от 17.07.2024 г. по гр.д. № 43628/2022 г. по описа на СРС, 127 с-в са отхвърлени като неоснователни предявените от П. Г. И., ЕГН **********, М.

Г. И., ЕГН **********, Г. М. И., ЕГН **********, С. Г. И., ЕГН **********, и Х. И.

И., ЕГН **********, всички със съдебен адрес в гр. София, ул. ****, против В. М. Н., ЕГН ********** и Т. И. Б., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес в гр. София, ул. ****, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 67 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците не са титуляри на право на строеж за изграждане на самостоятелен обект - магазин № 2, находящ се в гр.София, бул. **** (едно), на партера на сградата, със застроена площ 35,50 (тридесет и пет цяло и петдесет стотни) кв.метра, състоящ се от: търговска зала и баня - тоалетна, при съседи: двор, гараж №11, входно фоайе на вход „Б” на сградата, ателие от вход „Б”, гараж № 6, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, която се предвижда да се изгради като жилищна сграда, състояща се от мазета, гаражи, магазини, седем жилищни етажа и ателиета, находяща се в УПИ IV - 538, 539, 540 в кв.

49 - Б, местност „Зона Б - 17”, цялото с площ от 944 (деветстотин четиридесет и четири) кв.метра по влезлия в сила план на гр.София, съответно представляващ поземлен имот с идентификатор *** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда двеста и едно точка сто шестдесет и две точка) по 1 кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-1849/16.09.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.София, Район „Илинден”, ж.к. ****, целият с площ от 962 (деветстотин шестдесет и два) кв.метра, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), при съседи на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори: ***;

***; ***; ***; ***, поради погасяването му по давност, считано от 07.03.2007 г. до 07.03.2012 г.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищците П. Г. И., М. Г. И., Г. М. И., С. Г. И. и Х. И. И., с излагане на доводи, че решението е неправилно и необосновано; постановено в противоречие със събраните доказателства, в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.

Заявяват, че фактическите констатации на СРС са правилни, но правните изводи не съответстват на установените обстоятелства, чрез събраните доказателства.

Неправилно е приложен, според ищците, материалния закон. При установяване, че петгодишния срок за упражняване правото на строеж е започнал да тече на 07.03.2007 г. при липса на установени обстоятелства за спиране и прекъсване, неправилно съдът е приел, че исковете са неоснователни без да съобрази, че правото за построяване на посочения самостоятелен обект от ответниците е било погасено към датата на подаване на исковата молба – 11.08.2022 г. С оглед това и неправилни са изводите на съда, че след като в хода на процеса – едва през 2023 г. сградата, в която се намира обекта, е била построена до степен „груб строеж“, то, исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Молят за отмяна на постановеното решение, като неправилно и за уважаване на исковете като основателни в цялост. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответниците В. М. Н. и Т. И. Б., в който изразяват становище за неоснователност на жалбата. Заявяват, че постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи 2 служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и неправилно.

Във връзка с доводите за неправилност на постановеното решение изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Производството е образувано по предявени от П. Г. И., М. Г. И., Г. М. И., С. Г. И. и Х. И. И. против В. М. Н. и Т. И. Б. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 67 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците не са титуляри на право на строеж за изграждане на самостоятелен обект - магазин № 2, находящ се в гр.София, бул. **** (едно), на партера на сградата, със застроена площ 35,50 (тридесет и пет цяло и петдесет стотни) кв.метра, състоящ се от: търговска зала и баня - тоалетна, при съседи: двор, гараж №11, входно фоайе на вход „Б” на сградата, ателие от вход „Б”, гараж № 6, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, която се предвижда да се изгради като жилищна сграда, състояща се от мазета, гаражи, магазини, седем жилищни етажа и ателиета, находяща се в УПИ IV 538, 539, 540 в кв. 49 - Б, местност „Зона Б - 17”, цялото с площ от 944 (деветстотин четиридесет и четири) кв.метра по влезлия в сила план на гр.София, съответно представляващ поземлен имот с идентификатор *** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда двеста и едно точка сто шестдесет и две точка) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18- 49/16.09.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.София, Район „Илинден”, ж.к. ****, целият с площ от 962 (деветстотин шестдесет и два) кв.метра, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), при съседи на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори: ***;

***; ***; ***; ***, поради погасяването му по давност.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищците притежават право на съсобственост върху УПИ IV - 538, 539, 540 (четвърти, отреден за имоти с планоснимачни номера петстотин тридесет и осем, петстотин тридесет и девет, петстотин и четиридесет) кв. 49 - Б (четиридесет и девет, буква „Б“), местност - Зона Б - 17, цялото с площ от 943 (деветстотин четиридесет и три) кв.метра по влезлия в сила план на София, при съседи на имота: улица „Генерал Столетов“, улица „Зайчар“, УПИ V - 535 и УПИ III - 528, 529, 536, 537, съответно представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: София, Район „Илинден”, ж.к. ****, целият с площ от 962 (деветстотин шестдесет и два) кв.метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи на поземления имот: поземлени имоти с 3 идентификатори: ***; ***; ***; ***;

***. Сочат, че гореописаният недвижим имот УПИ IV 538, 539, 540 кв.

49“б“ по плана на София, местност „Захарна фабрика“ (Зона Б-17) е образуван от обединяването на следните имоти, както следва: УПИ IV 539, 540 кв. 49“б“ нов (830 стар) и УПИ VI 538 кв. 49“б“ нов (830 стар) по плана на София, местност „Захарна фабрика“ (Зона Б-17) съгласно предварителен договор от 23.03.2006г., нотариално заверен с pen № 643/ 24.03.2006 г. от нотариус А.Д. с pen № 404 на Нотариалната камара. Твърди се, че част от гореописания обединен недвижим имот е придобита от Ц. и М.П.С. по силата на нотариален акт за собственост, издаден по Закона за издаване нотариални актове за собственост върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници, който нотариален акт е регистриран под № 183, том XI, регистър 2279, дело № 2080/1930г. на I Нотариус при Софийски окръжен съд, като имотът към този момент е представлявал дворно място, находящо се в София, местността „Захарна фабрика“, парцел № V (пети) от квартал № 830 (осемстотин и тридесет) с площ от 382 (триста осемдесет и два) кв.метра. По силата на съдебен спогодителен протокол от 29.10.1973 г. по гр.д. № 1622/1973г. по описа на Софийски градски съд, Гражданска колегия, било постигнато споразумение, по силата на което П.А.Г. и П. А.Г. като наследници на Ц.П.С., починала на 09.03.1942 г., получили по У идеална част от дворното място, т.е. от гореописания недвижим имот. Сочат, че П. А.Г. е починал на 21.08.1974 г. и е оставил наследници: К.И.Г. - съпруга, починала на 06.10.2014 г., и Т.

П.Г. - дъщеря, починала на 02.11.2009 г. Правото на собственост на ищците П. Г. И., М.

Г. И. и Г. М. И. твърдят да е възникнало по силата на наследствено правоприемство, в качеството на наследници на Т. П.Г., починала на 02.11.2009 г., като ищците П. Г. И. и М. Г. И. твърдят да са и наследници по заместване на тяхната майка Т. П.Г. в наследяването по закон на нейната майка - наследодателката К.И.Г.. Ищцата С. Г. И. придобила право на собственост върху У идеална част от част от гореописания обединен недвижим имот по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 88, том LLLII, дело № 30936/1993 г. на I Нотариус при Софийска нотариална служба към Софийски районен съд. В исковата молба са изложени твърдения, че към момента на сключване на сделката и подаване на настоящата искова молба С. Г. И. била в граждански брак с ищеца Х. И. И., който е придобил право на собственост като съсобственик по силата на Семейния кодекс, тъй като имотът е съпружеска имуществена общност. В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на договор за учредяване на право на строеж, обективиран в нотариален акт № 168, том XXLI, дело № 7076/2007г., вх.рег. № 1180/07.03.2007г. на Службата по вписванията - гр. София, ищците учредили право на строеж в полза на „ЕР ЕР БИЛДИНГ ПРИМ“ ЕООД, с последващо наименование „ВАЛЕН“ ЕООД, ЕИК 175236791, върху описания по - горе обединен недвижим имот.

Поддържат, че по силата на нот. акт № 77, том СХ, дело № 30740/2008 г. ответниците 4 закупили правото на строеж върху процесния магазин. Изложени са твърдения, че ответниците не са упражнили правото на строеж върху имота, поради което същото е погасено по давност. Направено е искане сторените съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват предявения иск. В подадения отговор излагат твърдения, че на 19.05.2006 г. за процесния терен е издадено строително разрешение за изграждане на жилищна сграда с партерен, четири жилищни и терасовиден етаж, като към момента на подаване на исковата молба сградата е изградена до пета плоча включително, а процесният магазин е изграден в степен „груб строеж“. Ответниците поддържат, че макар строителството на цялата сграда да не е достигнало до етап „груп строеж“, то процесния магазин е изграден, респ. правото на строеж не е погасено по давност. При условията на евентуалност ответниците поддържат, че са придобили право на собственост върху процесния магазин по силата на изтекла в тяхна полза погасителна давност считано от 23.06.2008 г. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищците бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.

С постановеното решение, съдът е приел, че ищците са собственици на недвижим имот, учредили на 07.03.2007 г. в съответната нотариална форма, в полза на трето лице – „ЕР ЕР БИЛДИНГ ПРИМ“ ЕООД с променено наименование „ВАЛЕН“ ЕООД, право на строеж за постояване на жилищна сграда на седем етажа, срещу задължението на дружеството да проектира и построи за своя сметка, със свои материали в полза на учредителите всички обекти в проектираната за негова сметка сграда, като учредителите са дали съгласие „ЕР ЕР БИЛДИНГ ПРИМ“ ЕООД да продава свободно и при Ц., каквато реши, правото на строеж за обектите в сградата, извън обектите, за които учредителите са запазили правото на строеж, описани подробно в договора. Приел е, че на 23.06.2008 г. е бил сключен договор за продажба на право на строеж в съответната нотариална форма, с който строителят – суперфициар „ВАЛЕН“ ЕООД / с предишно наименование „ЕР ЕР БИЛДИНГ ПРИМ“ ЕООД/ е прехвърлил на ответниците В. М. Н. и Т. И. Б. правото на строеж за построяване на магазин № 2, находящ се в гр.София, бул. **** (едно), на партера на сградата, със застроена площ 35,50 кв.метра при посочени съседи.