Решение № 351 от 14.07.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Трифонова

Членове:

Пламен Дацов

Иван Стойчев при участието на секретаря Галина В. Иванова в присъствието на прокурора Б. Г. Джамбазов като разгледа докладваното от Надежда Трифонова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200485 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба на подсъдимата З. П. А., подадена чрез защитника адв. А. М. срещу въззивно решение № 47 от 14.04.2025г. на Апелативен съд-гр.Варна, постановено по ВНОХД № 398/2024г. Релевират се касационните основания по чл.348,ал.1,т.1,2 НПК. Като съществени процесуални нарушения са посочени незаконосъобразни процесуални действия на съдилищата в резултат, на които подсъдимата е призната за виновна и осъдена по непредявено обвинение. Иска се от касационната инстанция да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на подсъдимата – адв.М. заявява, че поддържа касационната жалба. Развива доводите си за наличие на съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, като изразява несъгласие с тезата на въззивния съд, относно същността на продължаваното престъпление и нуждата от изменение на обвинението при промяна на датите на включените в него отделни деяния. Подчертава, че действията на предходните две инстанции накърняват правото на защита на подсъдимата.

Подс.А. не се явява пред настоящата инстанция и не взима отношение по жалбата си.

Представителят на Върховна прокуратура е на становище, че касационната жалба е 1 неоснователна и не споделя оплакванията на защитата за нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Подчертава, че с промяната на конкретните дати на деянията, включени в периода на продължаваното престъпление, не се е променила времевата му рамка, поради което осъждането на подсъдимата за различни дати от посочените в обвинителния акт, не рефлектира негативно върху правото на защита. Намира, че законът е приложен правилно и предлага решението на апелативната инстанция да се остави в сила.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 18 от 21.12.2023г., постановена по НОХД № 180/2023г., Окръжен съд Търговище е признал подсъдимата З. П. А. за виновна в това, че за времето от 25.11.2022г. до 12.12.2022г. в гр.Т., при условията на продължавано престъпление, използвала чужд платежен инструмент- дебитна карта, като изтеглила чрез 24 транзакции различни суми, без съгласието на титуляра М. Н. Х., като по този начин получила неправомерно парична сума в общ размер 8950лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК е определено наказание от три години

„лишаване от свобода“ и „глоба“ от 1000лв. Определен е първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието. На основание чл.68 НК е приведено в изпълнение наложено по НОХД № 728/2021г. наказание от осем месеца „лишаване от свобода“.

Със същата присъда подсъдимата е призната за невиновна и оправдана по първоначално повдигнатото обвинение, да е извършела престъплението за периода от 10.11. до 25.11.2022г, както и за разликата от 8950лв. до 9250лв.

Уважен е предявеният от гражданската ищца М. Н. иск за претърпени имуществени вреди в размер на 8950лв, ведно със законната лихва от деня на увреждането, като е отхвърлен същият до пълно предявения размер от 9250лв..

Подсъдимата е осъдена да заплати направените по делото разноски и държавна такса върху уважената част от гражданския иск. Съдът се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства.

С въззивно решение № 47 от 14.04.2025г. постановено по ВНОХД № 398/2024г.

Варненският апелативен съд е потвърдил изцяло присъдата на първата инстанция.

Върховният касационен съд намира касационната жалба за основателна.

Настоящото производство е второ по ред пред касационната инстанция, което изисква преценка относно това, дали са изпълнени дадените указания в първото отменително решение на ВКС, както и извършването на анализ на наведените от касатора възражения. Тъй като последните са пряко свързани с установените от първия касационен състав пропуски, разглеждането им ще се направи през призмата на констатираните нарушения и нуждата от преодоляването им.

Произнасянето по настоящото дело изисква кратка ретроспекция на случилото се до 2 момента пред предходните инстанции, тъй като основен довод на касатора е свързан с възражение срещу законосъобразността на проведените пред първия съд и потвърдени от втората инстанция процесуални действия.

Срещу подс.А. е бил внесен обвинителен акт, с който същата е предадена на съд за извършено престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, затова, че за времето от 10.11.2022г. до 12.12.2022г. в гр.Т., при условията на продължавано престъпление, използвала платежен инструмент- дебитна карта, без съгласието на титуляра - М. Х., по който начин получила неправомерно 9250лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, по дати и транзакции, както следва : на 10.11.2022г. -една транзакция за 300лв., на 28.11.2022г.- четири транзакции всяка по 400лв., на 29.11.2022г.- две транзакции всяка по 400лв. на 30.11.2022г. -две транзакции всяка по 400лв на 02.12.2022г.- една транзакция за 400лв на 05.12.2022г. -десет транзакции – една за 200лв., три за по 300лв. и шест за по 400лв на 06.12.2022г. -две транзакции всяка по 400лв на 07.12.2022г. -една транзакция за 400лв на 12.12.2022г. -две транзакции- една за 250лв. и една за 400лв.

В хода на производството пред първата инстанция, след приемане на назначена от съда съдебно счетоводна експертиза, е дадено заключение, че на голяма част от инкриминираните от обвинението дати, на които се твърди, че подсъдимата е теглила пари с дебитната карта на пострадалата, без разрешението

, всъщност е извършвано осчетоводяване на операциите. Датите, на които са теглени суми от картата са всъщност:

10.11.2022г., 25.11.2022г. -две транзакции, 26.11.2022г.- една транзакция / осчетоводени на 28.11.2022г./, 28.11.2022г.- две транзакции, осчетоводени на 29.12.2022г., 29.11.2022г.- една транзакция, осчетоводена на 30.12.2022г., 30.12.2022г. – една транзакция, 01.12.2022г. транзакция осчетоводена на 02.12.2022г., 03.12.2022г.- четири транзакции, осчетоводени на 05.12.2022г., 04.12.2022г.- две транзакции, осчетоводени на 05.12.2022г., 05.12.2022г.четири, две от които осчетоводени на 06.12.2022г. , на 06.12.2022г.- една транзакция, осчетоводена на 07.12.2022г. и на 09.12.2022г. -две транзакции, осчетоводени на 12.12.2022г.

Така в резултат на приетата ССЕ се е установило, че инкриминираните в обвинителния акт дати, на които държавното обвинение твърди, че подсъдимата е ползвала картата на пострадалата и без съгласието е изтеглила посочените в обвинителния акт суми, са всъщност датите на осчетоводяване на транзакциите, а не датите на които платежният инструмент е използван без знанието и съгласието на титуляра. Приемайки, че по този начин съществено се изменя обстоятелствената част на обвинението, прокурорът е направил искане по реда на чл.287 НПК, изменяйки обвинението съобразно датите, посочени в експертизата, а именно, че подсъдимата е осъществила състава на 3 престъплението по чл.249, ал.1, вр. чл.26 НК, като датите на отделните деяния, включени в него са 25.11.2022г., 26.11.2022г., 28.11.2022г., 29.11.2022г., 30.11.2022г., 01.12.2022г., 03.12.2022г., 04.12.2022г., 05.12.2022г., 06.12.2022г. и на 09.12.2022г. Отказал се е да включи деянието осъществено на 10.11.2022г. в рамките на продължаваното престъпление.

С определение от съдебно заседание проведено на 21.12.2023, когато е направено искането за изменение на обвинението, съдът е отказал да приеме същото. С постановената на същата дата присъда, първоинстанционният съд е признал подсъдимата за виновна в това, че за времето от 25.11.2022г. до 12.12.2022г., в гр.Т., е осъществила състава на чл.249, ал.1, вр. 26, ал.1 НК, без да посочва датите на конкретните деяния. Оправдал е подсъдимата за това, да е осъществила деянието на 10.11.2022г. В мотивите към присъдата обаче, описвайки фактическата обстановка, която счита за установена, окръжният съд е посочил дати на осъществяване на деянията, включени в рамките на продължаваното престъпление, както прокурорът е уточнил същите в искането си за изменение на обвинението. Така при предявено обвинение и предаване на съд за извършено продължавано престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК в периода 10.11.2022г.-12.12.2022г. с дати на конкретните деяния- 10.11.2022г., 28.11.2022г., 29.11.2022г., 30.11.2022г., 02.12.2022г., 05.12.2022г., 06.12.2022г., 07.12.2022г., и 12.12.2022г., подсъдимата била призната за виновна в извършването на същото престъпление в периода 25.11.2022г.-12.12.2022г., но вече с дати на отделните деяния, включени в продължаваното престъпление, както следва- 25.11.2022г., 26.11.2022г., 28.11.2022г., 29.11.2022г.,30.11.2022г., 01.12.2022г., 02.12.2022г., 03.12.2022г., 04.12.2022г., 05.12.2022г., 06.12.2022г., 09.12.2022г.

За датата 10.11.2022г. тя е оправдана поради недоказаност на обвинението.

Осъждането на подсъдимата по този начин, е дало повод за първата въззивна жалба, в която са изложени доводи за нарушено право на защита, в резултат на признаването за виновна по непредявено обвинение. С първото въззивно решение присъдата е изменена, като е отменена само оправдателната част и потвърдена в останалата.

В резултат на касационна проверка, инициирана от защитата на подсъдимата, с решение № 597 от 22.11.2024г. на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение, постановено по НД № 563/2024г., въззивното решение № 55/22.04.2024г. по ВНОХД № 5/2024г по описа на Варненския апелативен съд, е било отменено. Касационната инстанция е върнала делото за ново разглеждане на въззивния съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Същите са точно посочени, като ясно е дефинирана необходимостта от преодоляването им, с оглед спазване изискванията за законосъобразност при провеждане на съдебното следствие и гарантиране правото на защита на подсъдимата.

Касационният съд е изложил пространни разсъждения , както относно правомощията на съда в процедурата по чл.287 НПК, така и относно института на изменение на обвинението и спецификите на продължаваното престъпление като форма на усложнена престъпна дейност. Дадени са насоки за преодоляване на процесуалните пропуски.

При второто разглеждане на делото от въззивния съд, чието решение е предмет на настоящата проверка, апелативната инстанция е коригирала виждането си относно нуждата 4 от изменение на обвинението в настоящия казус, аргументирайки се с доводите, че тъй като продължаваното престъпление е единно, не е необходимо да се измени обвинението, когато без да се променя времевият му параметър, в него се променят датите на деянията, тъй като самите те нямат самостоятелно значение. Датите на деянията не се отнасяли до обективната или субективната страна на престъплението, поради което и не е необходимо изменение на обвинението при промяната им / стр.13 от решението/ . Именно тези правни аргументи на съда се оспорват пред настоящата инстанция от касатора.

Възприетият в решението на апелативния съд, аналитичен подход в правния му анализ, налага следните отговори на направените в касационната жалба възражения:

Основните въпроси са два- правилно дефинирани като материалноправен и процесуален, а именно- изисква ли се при повдигнато обвинение за извършено продължавано престъпление да се индивидуализират датите на конкретните деяния и производният от него процесуален въпрос- налага ли се изменение на обвинението, ако в хода на съдебното производство се установят обстоятелства, от които е видно, че датите на тези деяния не са посочените от обвинението, а са различни, но все пак не излизащи от времевата рамка на повдигнатото и предявено обвинение.