Определение № 950 от 05.04.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 950 гр. София , 05.04.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Бистра Николова

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20211000500982 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 17.02.2021 г. на адв. Н. Н. Д. срещу определението от 8.02.2021 г. по гр. дело № 1992/2019 г. на Софийския градски съд, І-15 състав, с което е оставена без уважение молбата с вх. № 290311/19.11.2020 г. на същия за изменение на решението от 4.11.2020 г. в частта за разноските.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е определил размера на полагащото се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. Сочи се, че полагаемият се размер съгласно Наредба № 2/2004 г. е в размер на 1 716 лв. с ДДС, а не присъденият от съда размер от 1478,40 лв., т.е. следвало да се присъдят още 237,60 лв.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да уважи искането по чл. 248 ГПК.

Ответникът Гаранционен фонд в писмения отговор на процесуалния им представител, оспорва частната жалба.

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към мотивите на СГС. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

Единственият спорен въпрос е за размера на дължимото на адвоката на ищеца възнаграждение, което му се следва съобразно чл. 38, ал. 2 ЗА и чийто размер не може да е по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.

2 ЗА. Доколкото искът е оценяем, то приложими за определяне на възнаграждението са правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Правилно СГС е приел, че първо следва да се определи общият размер на възнаграждението на база цената на иска /75 000 лв./, а след това да се определи пропорционално полагащата се част спрямо уважената част от иска. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата размерът на възнаграждението за целия иск е 2 780 лв. без ДДС или 3 336 лв. с ДДС, от което пропорционално за уважената част от 30 000 лв. се полага сумата 1 334,40 лв. с ДДС. В основното решение от 4.11.2020 г. съдът дори е присъдил повече – 1 478,40 лв. При липсата на насрещна молба по чл. 248 ГПК от ответника и предвид забраната за влошаване на положението на молителя, то искането на последния за увеличаване на присъдените разноски се явява неоснователно.

1

Ето защо обжалваното определение следва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 8.02.2021 г. по гр. дело № 1992/2019 г. на Софийския градски съд, І-15 състав.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2