Решение № 229 от 03.07.2023, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. гр. Лом, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Красимира Ат. А.а като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20221620101911 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по предявен от „В и К“ ООД, гр. Монтана, ЕИК 821152916, представлявано от В. И. - Управител, със седалище и адрес на управление: , против В.

Б. Т., с ЕГН ********** , с адрес: , установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в размер на 1197,36 лв. /хиляда сто деветдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/, от които 1038,37 лв. /хиляда тридесет и осем лева и тридесет и седем стотинки/ главница за консумирана вода за периода от 23.08.2019 г. до 14.04.2022 г. и 158,99 лв. /сто петдесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки/ лихва за забава за времето от 24.09.2019 г. до 18.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 23.08.2022 г. до изплащане на вземането, присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1532/2022 г. по описа на PC – Лом.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е неизправен длъжник - потребител на «В и К» ООД - гр. Монтана съгласно Закона за водите. Срещу длъжника е образувано ч.гр.д. № 1532/2022 г. по описа на РС- Лом. До 08.08.2022 г. потребителят е натрупал задължение към дружеството в размер на 1197,36 лв. за имот, находящ се в гр. Лом, обл. Монтана, ул. «Елха» № 3А, като в сумата са включени главница и законна лихва и представляват неизплатената стойност на консумираната вода 1 съгласно извлечение от сметка 411 «Клиенти» на дружеството. Задължението, представляващо главница, е за периода от 23.08.2019 г. до 14.04.2022 г., като претендираната законна лихва е за периода от 24.09.2019 г. до 18.08.2022 г. Законната лихва се претендира на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съгласно която при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода се заплаща законна лихва по чл. 86 от ЗЗД.

Претендира се присъждане на направените в производството разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

В съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт Н В, която поддържа иска и представя писмена защита по делото.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв. П. П., който оспорва иска като неоснователен и недоказан и представя писмена защита.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1532/2022 г. по описа на ЛРС вземанията по настоящото производство съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение.

Заповедта е връчена на длъжника, като същият е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр. както и че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия.

Ответникът следва да докаже плащане на задълженията по договора, респ. погасяване чрез други способи, като носи тежестта да докаже правопогасяващите, респ. правоизключващите си възражения.

Страните не спорят, че ответникът е потребител на доставяна от водоснабдителното дружество «В и К» ООД - гр. Монтана вода по смисъла на Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на «В и К» Монтана и че същият е ползвател на услуги, предоставяни от ответното дружество.

2

Съгласно § 1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) качеството „потребител“ имат юридически или физически лица, собственици или ползватели на съответните имоти, на който се предоставят В и К услуги или са собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Същото легално определение на понятието „потребител“ е дадено и в чл.3, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Предвид представените и приетите в настоящото производство доказателства, а именно карнети на ищеца, съдът намира, че в исковия период, обхващащ потреблението от 23.08.2019 г. – 14.04.2022 г., безспорно е, че ответникът има качеството потребител. Партидата за имота в гр. , е открита на името на В. Б. Т. с аб. № 1213196, като за посочения период лицето е абонат на дружеството, видно от приложената карнет - книга.

Ответникът оспорва количеството доставена вода, съответно и нейната стойност, т.е. оспорва съществуването на вземанията, обективирани в изброените фактури съгласно извлечение на л. 4 от делото. Периодът, за който са били издадени фактурите, по които се оспорват вземанията, е от 23.08.2019 г. до 14.04.2022 г.

Видно от показанията на св. Е. В. и от приложената извадка от карнета /л.5-6/, в последната графа от карнет-книгата се поставя подпис на абоната, а в предпоследната графа, наименована «монтиран, свален», всички подписи се полагат от представител на дружеството, в случая свидетеля – инкасатор. Свидетелят пояснява значението на записванията в карнет-книгата. Видно от карнета, за периода от 07.02.2014 г. до 08.08.2019 г. водоснабденият имот е бил временно необитаем. От началото на процесния период е начислявано служебно количество вода от 2 куб.м., 4 куб.м., до максимум 5 куб. м. месечно. На 20.07.2020 г. свидетелят В. сочи, че е отчела реалните показания на водомера - 376 куб.м., видно от карнета, като на тази дата портата на имота била отворена, но не се появил представител на абоната. След това реално отчитане инкасаторът е начислявал служебно по 5 куб.м. вода, като на 14.06.2021 г. по информация на съседи вписал, че имотът е временно необитаем. Първият положен подпис през процесния период е на 13.08.2021 г., положен в последната графа, като съгласно показанията на свидетеля съпругата на ответника се е подписала срещу вписания текст «без достъп до водомера». За този случай свидетелката сочи, че съпругата на ответника е отказала да предостави достъп до водомера и поради това не са отчетени реалните показания на измервателния уред. След този случай до 12.04.2022 г. са начислявани по 5 куб.м. вода, като на 17.05.2022 г. отново е вписан имотът като временно необитаем. На 07.08.2022 г. е поставен нов водомер с показания 0000 куб.м., като предходният водомер е отчел реални показания 1442 куб.м., а в карнета били отразени 1506 куб.м., което означавало, че с 64 куб.м. било надписано вповече потреблението на абоната, както свидетелката сочи, което е видно и от записването в 3 карнета.

През процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. Със самия факт на присъединяване към водопроводната система на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД потребителят е обвързан от общите условия на дружеството. Общите условия са влезли в сила. Според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и съответните Общи условия на ВиК - Монтана за различните периоди на отчитане.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. Лом, обл. Монтана. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги. Основно задължение на ВиК оператора, предвидено в чл.42, ал.1, т.1 от Наредба № 4, е да снабдява потребителите с вода с питейни качества при равни условия, с икономически обосновани разходи за доставката й до имотите им, което задължение е залегнало и в чл. 8 от Общите условия, както и има задължения за отвеждане на каналната вода. Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г. услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Изключение е служебно начисляване на количества вода при наличие на определени предпоставки за това.

Извън всякакво съмнение е, че през процесния период ответникът е бил абонат на ответното дружество, т.е . потребител на ВиК услуги и между страните съществува облигационна връзка, правата и задълженията по която се уреждат от ОУ и Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, както и от общите правила относно договорите. Установено е и, че ищецът е изпълнявал основното си задължение – да доставя и отвежда вода през процесния период до жилището на ответника, но последният не е изпълнил своевременно основното си насрещно задължение – да 4 заплати стойността на вещта и услугата.

Ответната страна не е оспорила факта на доставката на вода, тоест – изпълнението на престацията от страна на водопреносното дружество. Възраженията й се свеждат до доводи, че ищцовото дружество неправилно и нередовно е отчитало измервателния уред, поставен в имота на ответника, като абонатът не е присъствал при отчитането на показанията на индивидуалния му водомер. Съдът намира тези аргументи за неоснователни. Видно от представеното от ищеца заверено копие от карнет-книгата по партидата на ответника, обхващаща процесния период, начисляването на количествата и стойностите на доставената вода е било извършвано в съответствие с разпоредбите на чл. 35 и чл. 39 от Наредба №4/04г., съответно – на чл.

24, вр. чл. 23 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребител от ВиК оператор, на „ВиК - Монтана“ ООД. Настоящият състав не споделя аргумента, че липсата на подпис на всички редове в графата „подпис“ за клиента прави вземането за съответния месец недължимо. От м. 08.2019 г. до м. 04.2022 г. измервателният уред е отчитан редовно, като след всеки отчет има положен подпис на инкасатора. Действително единственият подпис за абоната през процесния период е от 13.08.2021 г., положен в последната графа, като съгласно показанията на свидетеля Е.В. съпругата на ответника се е подписала срещу вписания текст «без достъп до водомера». За този случай свидетелката сочи, че съпругата на ответника е отказала да предостави достъп до водомера и поради това не са отчетени реалните показания на измервателния уред.