Решение № 337 от 22.11.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Варна, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело № 20223001000312 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „Ново Финанс“ ООД - гр.

Варна, чрез адв. Т., срещу решение № 260056/10.03.2021г., постановено по т.д. № 494/2020 год. по описа на ОС - Варна, с което съдът, разглеждайки осъдителните искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, с които е бил сезиран, е осъдил А. Т. А. да заплати на „Ново Финанс“ ООД - гр. Варна, представлявано от Б П, следните суми:

I. по Договор за заем № 165-ВН-23.05.2018г. от 23.05.2018г. сумите от:

1.) 75 000 лв., представляващи дължима главница ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК 23.01.2020г. до окончателното и изплащане;

2.) 3 750 лв., представляващи възнаградителна лихва за периода от 23.07.2019г. до 22.11.2019г., съгласно чл. 2.2, б. ж и б. з от Договора, като е отхвърлил иска за разликата над присъдените 3 750 лв. до първоначално претендирания размер от 5 083.33 лв.;

3.) 1 270.83 лв., представляващи обезщетение за забава, определено по размер на законната лихва върху главницата от 75 000 лв., считано от датата на прекратяване на договора - 22.11.2019г. до датата на подаване на заявлението, като е отхвърлил иска на „Ново Финанс“ ООД - гр.Варна срещу А. Т. А. за присъждане на сумата от 11 750 лв., представляващи наказателна лихва за периода от 23.08.2019г. до 22.11.2019г., съгласно чл. 2.6 и чл. 2.8 от 1

Договор за заем № 165-ВН- 23.05.2018г. от 23.05.2018г., и на сумата от 45 000 лв., представляващи неустойка, съгласно чл.2.7 от Договора;

II. по Договор за заем № 164-ВН-22.05.2018г. от 22.05.2018 г. сумите от:

1.) 2 500 лв., представляващи дължима главница по Договор за заем № 164-ВН-22.05.2018г. от 22.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 23.01.2020г. до окончателното и изплащане;

2.) 125.01 лв., представляващи възнаградителна лихва за периода от 23.07.2019г. до 22.11.2019г., съгласно чл. 2.2, б. ж и б. з от Договора, като е отхвърлил иска за разликата над присъдените 125.01 лв. до първоначално претендирания размер от 391.67 лв.;

3. ) 42.36 лв., представляващи обезщетение за забава, определено по размер на законната лихва върху главницата от 2 500 лв., считано от датата на прекратяване на договора - 22.11.2019г. до датата на подаване на заявлението, като е отхвърлил иска на „Ново Финанс“ ООД - гр.Варна, представлявано от Б П срещу А. Т. А. за присъждане на сумата от 391.67 лв., представляващи наказателна лихва за периода от 23.08.2019г. до 22.11.2019г. , съгласно чл. 2.6 и чл. 2.8 от Договор за заем № 164-ВН-22.05.2018г. от 22.05.2018г. и на сумата от 1 500 лв., представляващи неустойка, съгласно чл. 2.7 от Договора.

Въззивникът обжалва решението в частите, с които исковите претенции на „Ново Финанс“ ООД - гр.Варна са отхвърлени.

Излагат се подробни оплаквания и съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение. Иска се съда да отмени обжалваното решение в съответните му части. Не се правят нови доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от А. Т. А., чрез адв. И., с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба с подробно изложени съображения за това. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар за двете производство.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В открито съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител адв. Д. Т., поддържа изложеното във въззивната жалба.

В същото открито съдебно заседание въззиваемата страна А. Т. А., чрез адв. З. И. излага становище за неоснователността на въззивната жалба.

Поддържа подадения отговор. Претендира разноски.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Съдът е сезиран посредством кумулативно съединени искове, предявени от „Ново Финанс“ ООД срещу А. Т. А., за присъждане на следните суми:

2

I. по Договор за заем № 165-ВН-23.05.2018г. от 23.05.2018г. сумите от:

1.) 75 000 лв., представляващи дължима главница ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК 23.01.2020г. до окончателното и изплащане;

2.) 5 083.33 лв., представляващи възнаградителна лихва за периода от 23.07.2019г. до 22.11.2019г., съгласно чл. 2.2, б. ж и б. з от Договора;

3.) 11 750 лв., представляващи наказателна лихва за периода от 23.08.2019г. до 22.11.2019г., съгласно чл. 2.6 и чл. 2.8 от Договора;

4.) 45 000 лв., представляващи неустойка, съгласно чл. 2.7 от Договора;

5.) 1 270.83 лв., представляващи обезщетение за забава, определено по размер на законната лихва върху главницата от 75 000 лв., считано от датата на прекратяване на договора - 22.11.2019г. до датата на подаване на заявлението.

II. по Договор за заем № 164-ВН-22.05.2018г. от 22.05.2018 г. сумите от:

1.) 2 500 лв., представляващи дължима главница по Договор за заем № 164-ВН-22.05.2018г. от 22.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 23.01.2020г. до окончателното и изплащане;

2.) 169.44 лв., представляващи възнаградителна лихва за периода от 23.07.2019г. до 22.11.2019г., съгласно чл. 2.2, б. ж и б. з от Договора;

3.) 391.67 лв., представляващи наказателна лихва за периода от 23.08.2019г. до 22.11.2019г. , съгласно чл. 2.6 и чл. 2.8 от Договора;

4.) 1 500 лв., представляващи неустойка, съгласно чл. 2.7 от Договора;

5.) 42.36 лв., представляващи обезщетение за забава, определено по размер на законната лихва върху главницата от 2 500 лв., считано от датата на прекратяване на договора - 22.11.2019г. до датата на подаване на заявлението.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключените между тях два договора за заем - Договор за заем № 165-ВН-23.05.2018г. от 23.05.2018г. за сумата от 75 000лв и Договор за заем № 164-ВН-22.05.2018г. от 22.05.2018г. за сумата от 2 500лв. Ответницата А. Т. А. е заемополучател и ипотекарен длъжник.

Безспорно е още, че с Изявление за прекратяване на договор за заем и покана за доброволно изпълнение с изх. № 101/22.11.2019г., връчена лично срещу разписка на длъжника на същата дата - 22.11.2019г., заемодателят е обявил предсрочна изискуемост на Договор за заем № 164-ВН-22.05.2018г. поради неплащане на дължимите вноски и в сроковете, определени в чл.2.7, а с Изявление за прекратяване на договор за заем и покана за доброволно изпълнение с изх. № 102/22.11.2019г., връчена лично срещу разписка на длъжника на същата дата - 22.11.2019г., заемодателят е обявил предсрочна изискуемост и на Договор за заем № 165-ВН-23.05.2018г. на същото основание.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно 3 изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, по което е образувано гр.д. № 814/2020г. по описа на ВРС. С Разпореждане от 04.09.2020г. районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като е указал на заявителя да предяви осъдителен иск срещу длъжника.

Видно от приетото от съда и неоспорено от страните заключение по назначената пред Варненския окръжен съд ССчЕ, по сметка 151-16499901, анал.партида А. Т. А. – 2 500 лева, по която се отчита Договор № 164-ВН22.05.2018г. от 22.05.2018г. е налице един счетоводен запис на 22.05.2018г. за предоставена в брой сума от 2 500 лв. По сметка 151-16599901, анал.партида А. Т. А. – 75 000 лв., по която се отчита № 165-ВН-23.05.2018г. от 23.05.2018г. има счетоводни записи, както следва: за превод по сметка на Вива кредит ООД – 36 095.83 лв., за превод по сметка на ЧСИ С Д – 6 768.18 лв. и три превода по сметка на А. Т. А. в Уникредит Булбанк АД общо в размер на 32 139.99 лв.

При извършената проверка от вещото лице на счетоводните записвания по сметка 411 – Клиенти анал.партида А. Т. А., е установено, че до 12-тата месечна вноска с падеж 23.05.2019г. вноските са заплащани редовно чрез прихващане от внесената гаранционна вноска по чл. 1.2.1 от сключените договори. Дължимата вноска с падеж 23.06.2019г. е погасена на 24.06.2019г. чрез прихващане с гаранционна вноска от 1000 лв. и превод по сметка от А.

Т. А. в размер на 320 лв. и не е в просрочие. Дължимата вноска с падеж 23.07.2019г. е погасена на 26.07.2019г. чрез превод в размер на 1300 лв., от които освен вноските по двата договора е платена и наказателна лихва по чл.

2.6 общо по двата договора в размер на 8.33 лв. Видно от експертизата, размерът на наказателната лихва по чл. 2.8, изчислена като 5 % месечно върху заемната сума по договорите за периода от 24.08. до 22.11.2019г. възлиза съответно за Договор № 164-ВН-22.05.2018г. от 22.05.2018г. върху главницата от 2 500 лв. – на 370 лв. и за Договор № 165-ВН-23.05.2018г. от 23.05.2018г. върху главницата от 75 000 лв. – на 11 125 лв. Съгласно заключението на вещото лице, датата на последното плащане по процесните договори е 26.07.2019г. и съответно погасяването на задълженията по двата договора е прекратено на 23.08.2019г. като не са установени плащания на главница и по двата.

Предходното свидетелства за обективният факт на неплащане на кредита, в резултат на което съгласно чл.2.7 от договорите, на 22.11.2019г. заемодателят е упражнил правото си да прекрати същите, като иска предсрочно погасяване на остатъка от заемната сума.

Според изчисленията в експертизата размерът на дължимата и неплатена договорна лихва за периода 26.07.2019г. до 22.11.2019г. - датата на обявяване на предсрочната изискуемост по договорите, възлиза на 3 750 лв. по Договор № 165-ВН-23.05.2018г. и 125.01 лв. по Договор № 164-ВН22.05.2018г.

Размерът на наказателната лихва според изчисленията в експертизата съобразно чл. 2.8 от договорите, изчислена като 5 % месечно върху заемната сума по договорите за периода от 24.08.2019г. до 22.11.2019г. възлиза съответно за Договор № 164-ВН-22.05.2018г. върху главницата от 2 500 лв. – на 370 лв. и за Договор № 165-ВН-23.05.2018г. върху главницата от 75 000 лв.

4

– на 11 125 лв.

Правни изводи:

По отношение на възнаградителните лихви:

В случай на неизпълнение на парично задължение на заемополучател, той дължи освен неплатената главница и неплатената уговорена възнаградителна лихва. Общият размер на дължимата договорена възнаградителна лихва по договора за заем се изчислява за периода от датата на получаване на сумата по заема до датата на обявяване на предсрочната изискуемост. В случай, че длъжникът е плащал част от възнаградителната лихва, както и част от главницата тези суми се приспадат от общия размер на лихвата, респ. главницата, начислени от деня на получаване на главницата до деня на разваляне на договора.

От събраните по делото материали в т. ч. и назначената ССчЕ, безспорно се установява, че последното плащане по процесните договори е на 26.07.2019г. В периода от последното плащане до датата на обявяване на предсрочната изискуемост на вземането – 22.11.2019г. въззиваемата не е заплатила и по двата заема по три вноски с падежи, както следва :

23.08.2019г., 23.09.2019г. и 23.10.2019г. (т.е. не е платила 15, 16 и 17 вноски).

Обстоятелството, че следващата дължима вноска е с падеж 23.11.2019г. и към момента на обявяване на предсрочната изискуемост същата не е падежирала и не е дължима, не води до извод за недължимост на възнаградителните лихви, тъй като съобразно изложеното възнаградителна лихва се дължи до датата на обявяване на предсрочната изискуемост. Без значение се явява договореното между страните възнаградителната лихва да се дължи ежемесечно като вноска за текущия месец както и факта, че същата вноска не е падежирала.