Решение № 2 от 02.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Стара Загора, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20245500500559 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба на на Р. Д. Б., ЕГН – **********, действаща чрез особения си представител адв. Т. А., срещу решение № 671/17.07.2024 г., постановено по гр.д. № 4533/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради постановяването му при допуснато съществено процесуално нарушение, в нарушение на материалния закон и необоснованост.

Излагат се оплаквания, че с първоинстанционният съд не е обсъдил всички релевирани от особения представител на страната възражения и всички относими доказателства, поради което е направил необосновани фактически и правни изводи, като последните са обусловили постановяването на решението в нарушение на материалния закон.

В тази връзка се изтъкват доводи, че претенцията на ищеца е за връщане на дадено без основание, но от събраните по делото доказателства се 1 установява, че получената от въззивницата сума е за продажната цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, който е бил сключен в предвидената от закона нотариална форма и не е бил обявен за нищожен, като при сключването на договора ищецът - купувач /сега въззиваем/ е действал при надлежно учредена представителна власт от продавачът Р. Д. Б..

С оглед на това според особеният представител на въззивницата е налице валидно правно основание за получаване на процесната сума от 8700 лв. от Р.

Д. Б., поради което същата не подлежи на връщане като получена без основание.

Претендира се отмяната на първоинстанционното решение постановяването на ново решение, с което искът бъде отхвърлен. и

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият Х. В. В. не е подал отговор.

В съдебно заседание въззивницата се представлява от особения си представител, чрез когото поддържа въззивната си жалба и пледира за отмяната на обжалваното решение и постановяването на ново, с което искът бъде отхвърлен. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение.

Въззиваемият се явява лично, оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното решение.

След запознаване твърденията и възраженията на страните, въз основа на събраните доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба от Х. В. В. срещу Р. Д.

Б., с която е предявен иск по чл.55, ал.1 пр.1-во от ЗЗД за връщане на сумата от 8700 лв. като дадена без основание.

Изложени са твърдения, че на 05.03.2022 г. ответницата е получила от ищеца сумата от 8700 лв. за ½ ид.част от поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 20115 кв.м., находящ се в землището на ****, без между страните да е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижимият имот в писмена форма.

На 05.04.2022 г. ответницата упълномощила ищеца за извършването на 2 разпоредителна сделка с посочената идеална част от имота, в т.ч. и с правото и да договаря сам със себе си.

На 10.08.2022 г. ответницата и нейният брат Ж.Д.Д., действащи чрез пълномощник Й.П.П., продали на пълномощника поземлен имот с проектен идентификатор № ***, с площ от 16000 кв.м., представляващ обособена част от ПИ с идентификатор № ***.

На 08.09.2022 г. ответницата Р. Д. Б., действаща чрез пълномощника си Х.

В. В., дарила на Х. В. В. 1/20 ид.част и му продала 9/20 идеални части от ПИ с идентификатор № ***, с площ от 20115 кв.м., находящ се в землището на ****.

Ищецът е оспорил договорът за покупко-продажба като нищожен поради невъзможен предмет, т.к. към датата на сключването му ПИ с идентификатор № *** вече е бил разделен на два самостоятелни имота, и не е съществувал като обект на правото на собственост.

Дадената от Х. В. В. на Р. Д. Б. сума била дадена без основание, т.к. между тях липсвал сключен предварителен договор в писмена форма и поради нищожност на окончателния договор за покупко-продажба.

С подадения отговор на исковата молба ответницата, чрез особения си представител, е оспорила иска като неоснователен с оспорвания за недоказаност на нищожността на договора за покупко-продажба, сключен между Р. Д. Б., действаща чрез пълномощника си Х. В. В., и Х. В. В. на 9/20 идеални части от ПИ с идентификатор № ***, с площ от 20115 кв.м., находящ се в землището на **** и досежно получаването на процесната сума от 8700 лв.

С обжалваното решение съдът е уважил предявеният иск като е приел, че е налице предаване от ищеца на ответницата на сумата от 8700 лв., а за това липсва годно правно основание, т.к. между страните не е бил сключен писмен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а сключеният на 10.08.2022 г. договор за покупко-продажба е нижожен поради невъзможен предмет с оглед на липсата на такъв обект в правният мир.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, към които препраща на основание чл.272 от ГПК.

Събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на 3 съдебно – графологичната експертиза установяват твърдените от ищеца Х. В.

В. обстоятелства, а именно, че на 05.03.2022 г. Р. Д. Б. е получила от него сума в размер на 8700 лв., като в подписаната от нея разписка е посочила, че получава сумата за ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 20115 кв.м., находящ се в землището на ****.

На 05.04.2022 г. е извършена нотариална заверка на подпис и съдържание на пълномощно, с което Р. Д. Б. е упълномощила Х. В. В. да извършва всички правни и фактически действия във връзка с подготовка и разпореждане чрез възмездна или безвъзмездна сделка със собствената и ½ идеална част от имота, с право да договаря сам със себе си и с други лица, които също представлява.

С договор за покупко-продажба от 10.08.2022 г. Ж.Д.Д. и Р. Д. Б. са се разпоредили в полза на трето лице с поземлен имот с проектен идентификатор № ***, с площ от 16000 кв.м., представляващ обособена част от ПИ с идентификатор № ***.

С договор за дарение от 08.09.2022 г. Р. Д. Б., действаща чрез пълномощника си Х. В. В., е дарила на Х. В. В. 1/20 идеална част от поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 20115 кв.м., находящ се в землището на ****, а с договор за покупко-продажба от същата дата му е продала 9/20 идеални части от същия недвижим имот.

С оглед на така установените факти следва правният извод, че ответницата /сега въззивница/, чиято е доказателствената тежест по чл.154 от ГПК, не доказва наличието на правно основание за получаването на сумата от 8700 лв. от Х. В. В..

Видно от съдържанието на подписаната от въззивницата разписка, при предаване на сумата на 05.03.2022 г. страните са сключили устен предварителен договор за покупко-продажба на притежаваната от Р. Д. Б. 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 20115 кв.м., находящ се в землището на ****.

Този договор обаче е нижощен поради неспазване на предвидената в чл.19, ал.1 от ЗЗД форма за действителност.

Сключените впоследствие на 08.09.2022 г. договори за дарение и за покупко-продажба на идеални части от поземлен имот с идентификатор № 4

***, с площ от 20115 кв.м., находящ се в землището на **** също са нищожни поради невъзможен предмет, т.к. към момента на сключването им такъв поземлен имот не съществува в обективната действителност.

Изводът, че такъв поземлен имот не съществува съдът прави отчитайки, че с договора за покупко-продажба от 10.08.2022 г. съсобствениците на поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 20115 кв.м., находящ се в землището на **** - Ж.Д.Д. и Р. Д. Б., са се разпоредили със самостоятелна обособена част от този имот.

При това положение платената от Х. В. В. на Р. Д. Б. сума от 8700 лв. за ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор № *** се явява дадена без основание, т.к. нищожните договори не пораждат действие и не представляват основание за имущественото разместване между страните.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че не е установено сключеният на 08.09.2022 г. договор за покупко-продажба да е бил обявен за нищожен по съдебен ред, поради което е налице основание за плащането на сумата.

Нищожността на договора представлява преюдициален въпрос, който може да бъде разгледан в производството по предявеният по реда на чл.55 от ЗЗД иск, като в тази насока не е необходимо предявяването на нарочен установителен иск за обявяването й.

Съдът може и следва да обсъди въпроса за недействителността на договора като основание за плащането и в мотивите на решението си, т.к. този факт с правно значение предпоставя основателността или неоснователността на исковата претенция.

Обстоятелството, че при сключването на договора за покупко-продажба Х. В. В. е действал като пълномощник на Р. Д. Б. като продавач въз основа на валидно учредената му с пълномощното с нотариална заверка от 05.04.2022 г. представителна власт, и е договарял сам със себе си като купувач, не обуславя действителност на договора поради наличието на вътрешни отношения между упълномощител и пълномощник.

Договорът за покупко-продажба е нищожен поради невъзможен предмет, т.к. след упълномощителната сделка Р. Д. Б. е предприела правни действия по разделянето на поземления имот, чийто резултат е заличаването от правния 5 мир на поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 20115 кв.м., находящ се в землището на **** като обект на правото на собственост.

Т.е. заличаването на имота като обект на правото на собственост е довело и до прекратяване на учредената от Р. Д. Б. в полза на Х. В. В. представителна власт, която е включвала единствено фактически и правни действия свързани с този имот.

По всички изложени съображения въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Относно разноските:

В настоящото производство въззиваемият Х. В. В. е останал задължен за разноски за особен представител на насрещната страна, които съдът е определил в размер на 870 лв.

Това е така, т.к. именно Х. В. В. е ищец по делото, а ответницата и въззивница в настоящото производство - Р. Д. Б., е била призована по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и е участвала в делата чрез назначен и от съда особен представител.

Съгласно чл.47, ал.6 от ГПК разноските за особения представител на ответника са за сметка на ищеца.

Ето защо и на основание чл.77 от ГПК Х. В. В. следва да бъде осъден да заплати на адв. Т. А. сумата от 870 лв., представляваща определеното от съда възнаграждение за осъщественото от нея процесуално представителство на Р.

Д. Б..

Разноски в полза на Х. В. В. не следва да бъдат присъждани, т.к. към момента на приключване на съдебното дирене, той не е направил такива във връзка с воденето на въззивното дело.

Сумата от 870 лв., която следва да заплати на особения представител на ответницата, също не може да му бъде присъдена по реда на чл.78, ал.3 от ГПК, т.к. не я е заплатил своевременно, въпреки дадените му от съда указания.