Решение № 828 от 23.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 828 гр. Варна, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от мл.с. Ралица Светославова Въззивно гражданско дело № 20263100501523 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 22596/09.07.2026 г., подадена от Г. Н. Г., ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20247190400965 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, с рег. № 719, с район на действие - Окръжен съд - Варна, срещу разпореждане от 07.07.2026 г., с което е постановен отказ да се прекрати изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Жалбоподателят счита обжалвания отказ за незаконосъобразен и моли същият да бъде отменен. Поддържа, че е настъпила перемпция по изпълнителното дело, тъй като в продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия. Излага, че последното валидно изпълнително действие, прекъснало течението на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, е налагането на запор върху моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ML 320“, с рег. № *****, извършено на 05.06.2025 г. Счита, че дори за релевантен момент да се приеме датата на вписване на запора в АИС-КАТ – 14.06.2024 г., двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е изтекъл на 14.06.2026 г., поради което към този момент перемпцията вече е настъпила. На следващо място твърди, че наложеният на 27.05.2026 г. запор върху получаваната от него инвалидна пенсия не представлява годно изпълнително действие, което да прекъсне течението на срока, тъй като пенсията е несеквестируема, доколкото размерът й е под законоустановения секвестируем минимум. Посочва още, че този запор е вдигнат на 03.06.2026 г., поради което не е породил правно действие, годно да прекъсне срока за настъпване на перемпцията. По отношение на насрочения за 25.06.2026 г. опис и 1 оценка на лекия автомобил поддържа, че това изпълнително действие е предприето след изтичането на двугодишния срок, когато перемпцията вече е настъпила, поради което не може да породи правни последици.

Отправено е искане за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на държавни такси и разноски в настоящото производство, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, за което е представена молба-декларация за имуществено състояние.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило писмено становище от страна на взискателя - Община Варна.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили писмени мотиви от частния съдебен изпълнител, в които се посочва, че жалбата е допустима, но неоснователна. Излага, че от образуване на изпълнителното дело на 20.05.2024 г. са извършвани валидни изпълнителни действия, поради което не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Съдът, след като се запозна с доводите и възраженията на жалбоподателя, намира следното:

Изпълнително дело № 20247190400965 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, с рег. № 719, с район на действие Окръжен съд-Варна, е образувано на 20.05.2024 г. по молба на Община Варна, към която е приложен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-8969-1/28.12.2023 г., издаден срещу Г. Н. Г. за дължими от него данъци и такси в размер на 919,60 лева и 124,64 лева лихва за просрочие, изчислена към 28.12.2023 г., общо 1044,24 лева. Със същата молба взискателят е възложил на съдебния изпълнител упражняването на всички правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, включително определянето на начина на изпълнение.

На 05.06.2024 г. е бил наложен запор върху притежаваните от длъжника банкови сметки в „Изипей“ АД, „Айкарт“ АД и „Алианц Банк България“ АД. Видно от съобщение вх. № 19964/25.06.2024 г. по регистъра на ЧСИ, „Алианц Банк България“ АД уведомява, че по изп. дело № 965/2024 г. е наложен запор върху разплащателната сметка на длъжника. Със съобщение вх. № 27237/20.09.2024 г. „Айкарт“ АД уведомява съдебния изпълнител, че е наложил запор върху платежната сметка на лице с ЕГН **********. Със съобщение вх. № 27731/30.09.2024 г. „Изипей“ АД уведомява ЧСИ Станислава Янкова, че длъжникът Г. Г. няма налични средства по откритата микросметка.

На 05.06.2024 г. е наложен запор върху лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ML 320“, с рег. № *****, собственост на длъжника. Със съобщения вх. № 27846/01.10.2024 г. ОД на МВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“ уведомява съдебния изпълнител, че на 14.06.2024 г. е регистриран в АИС-КАТ запор върху притежаваното от длъжника МПС.

На 04.07.2024 г. бил съставен доклад за извършените от връчителя към ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719, действия /посещения/ във връзка с връчване на призовка и обстоятелствата, довели до залепването на уведомление по чл. 47 от ГПК, в който е посочено, че постоянният адрес на длъжника е посетен на 16.06.2024 г., за да му бъде 2 връчена покана за доброволно изпълнение от 05.06.2024 г. и тъй като лицето не е открито на адреса, е оставено съобщение да се яви на 17.06.2024 г. На 02.07.2024 г. лицето се явило в кантората на частния съдебен изпълнител, но отказало да получи поканата за доброволно изпълнение, а на 04.07.2024 г. се явил упълномощен от него адвокат – адв. *******, който имал правомощията само да се запознае с материалите по изпълнителното дело, без право да получава документи.

На 28.04.2026 г. длъжникът е уведомен от частния съдебен изпълнител, че общият размер на дълга му възлиза на 860,64 евро, а към 27.05.2026 г. - 886,35 евро.

На 27.05.2026 г. е наложен запор върху получаваната от длъжника пенсия, който по негова молба, бил вдигнат на 01.06.2026 г.

На 01.06.2026 г. на длъжника е връчена призовка за принудително изпълнение, видно от която на 25.06.2026 г. от 12:30 ч. е насрочен опис и оценка на л.а. марка „Мерцедес“, модел „ML 320“, с рег. № *****.

Приложено по делото е копие от определение № 8600/24.06.2026 г. по гр. д. № 4469/2026 г. по описа на ВРС, с което е допуснато обезпечение на предявения от Г. Г. срещу Община Варна иск с правно основание чл. 439 ГПК с мярка „спиране на изпълнение по изпълнително дело № 20247190400965 по описа на ЧСИ Станислава Дамянова Янкова, рег.

№ 719, с район на действие ОС-Варна до 08.07.2026 г. включително“, на основание чл. 389 от ГПК, за което е издадена и обезпечителна заповед № 106/24.06.2026 г.

С молба вх. № 21456/29.06.2026 г. длъжникът по изпълнението е поискал от ЧСИ Станислава Янкова да прекрати производството по изп. д. № 965/2024 г. поради настъпила перемпция. По молбата е постъпило становище от взискателя с вх. № 22486/06.07.2026 г., с което същата се оспорва като неоснователна.

С разпореждане от 07.07.2026 г. ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство, като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Разпореждането не е връчено на длъжника Г. Н. Г., тъй като е била подадена жалба от него преди постановяване на отказа – на 02.07.2026 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна – длъжник по изпълнителното дело и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – отказ да прекрати изпълнителното производство поради настъпила перемпция. Същата е депозирана преди постановяването на обжалвания отказ – на 02.07.2026 г., но доколкото към момента на произнасяне на съда е налице годен за обжалване акт, жалбата се явява процесуално допустима.

Жалбоподателят е отправил изрично искане да бъде освободен от заплащане на дължимата държавна такса за разглеждане на подадената от него жалба, като е приложил молба-декларация за имуществено състояние.

Видно от представената декларация, а и от материалите по изпълнителното дело се установява, че жалбоподателят е на 57 години, разведен, живее сам, не работи, няма приходи от граждански договори, стопанска или търговска дейност, наеми, аренда. Единственият му доход е получаваната от него лична инвалидна пенсия в размер на 274,02 евро. Същият не притежава недвижимо имущество, не притежава собствено жилище, земеделски земи или други, няма спестявания, вземания от трети лица, няма активна банкова сметка. Страда от тежки хронични заболявания, има призната трайно намалена работоспособност 66 %, а предвид влошеното му здравословно състояния, има ежемесечни разходи за лечение.

С оглед горното съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на дължимата към съда държавна такса за разглеждане на 3 подадената от него жалба, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, с оглед финансовото и здравословното му състояние.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. перемпция настъпва по силата на закона, като постановлението на съдебния изпълнител има само декларативно действие. То единствено констатира вече настъпилото прекратяване, когато са осъществени предвидените в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предпоставки, а именно – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.

Съгласно мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д.

№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето от съдебния изпълнител по възлагане на взискателя по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Като изпълнителни действия ВКС изрично посочва насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и други действия до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. За разлика от тях, образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, както и плащането въз основа на влязло в сила разпределение, не представляват изпълнителни действия и не прекъсват давността.

Новият двугодишен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК започва да тече с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Изпълнително действие, предприето след изтичането на този срок, е процесуално незаконосъобразно, тъй като към този момент изпълнителното производство вече е прекратено по силата на закона.

От събраните по делото доказателства съдът приема, че в случая фактическият състав на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не е осъществен.

В периода от образуването на изпълнителното дело на 20.05.2024 г. до постановяването на отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, обективиран в обжалваното разпореждане, не е налице период от две години, през който взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия или съдебният изпълнител да не е предприел такива по възлагане на основание чл. 18 от ЗЧСИ. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е прекъсван с всяко извършено изпълнително действие, поради което след всяко от тях е започвал да тече нов двугодишен срок, който към момента на постановяване на обжалвания отказ не е изтекъл. Такива действия са наложените на 05.06.2024 г. запори върху банковите сметки на длъжника в „Изипей“ АД, „Айкарт“ АД и „Алианц Банк България“ АД, както и наложеният на същата дата запор върху притежавания от него лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ML 320“, с рег. № *****, регистриран в АИС-КАТ на 14.06.2024 г.