Определение № 1864 от 24.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1864 гр. София, 24.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20268002901017 по описа за 2026 година,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на В. Г. Д. ЕГН: ********** срещу решение №58 от 06.10.2025г. , постановено по в.т.д. №29/2025 г. на Апелативен съд- Бургас, с което е потвърдено първоинстанционното решение №274 от 04.11.2024 г., постановено по т.д. № 409/ 2024 г. на ОС-Бургас, с което са били отхвърлени исковете, предявени о т В. Г. Д. срещу ,,Бутед“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.

Бургас 8000, ул. ,,Цар Калоян“ № 166, и ,,Книбекс“ ООД, , със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. ,,Цар Калоян“ № 162 за приемане за установено по отношение на ответниците съществуването на вземане на ищеца по отношение на ответните дружества- авалисти по запис на заповед в размер на 1 300 000 евро, представляващо част от главницата по поетото от К.

Х. С. менителнично задължение по запис на заповед, издаден на 15.06.2010 г. в гр. София, с падеж на 15.06.2020 г., ведно със законната лихва върху задължението, считано от 20.08.2021 г. (датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК) до окончателното изплащане на главницата. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответниците К. Х.

С..Решението се обжалва и в частта за разноските

В касационната жалба се навеждат оплаквания за допуснати съществени и нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се неспазване на процесуалните преклузивни срокове за допускане на доказателства по отношение на допуснатия във въззивното производство смидетел, както и относно допустимостта на поставената от въззивния съд 1 допълнителна задача след приемането на заключение по допуснатата във въззивното производство повторната комплексна експертиза и на експерт,различен от вещите лица по първата и отказа на въззивния съд да допусне разширена такава, както и липсата на съображения за това, защо се кредитират показанията на един свидетел при противоречия с тези на друг свидетел. Претендира присъждане на разноските в настоящото производство.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК по формулираните в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК въпроси, които се припокриват напълно с оплакванията за неправилност на въззивното решение в самата КЖ.

Ответната по касационната жалба страна „Бутед“ АД депозира писмен отговор, изготвен от пълномощника й със изразено становище за липса на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на КЖ . Претендира присъждане на разноските в настоящото производство.

От страна на останалите страни в процеса пред ВКС не се депозират отговори на ИМ.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над законовия минимум по чл.280 ал.3 т.1 ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният състав на АСБургас се е позовал на следните установени по делото факти и е изложил съответните съображения по оплакванията във въззивната жалба :

Предявен е положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, за установяване съществуването на вземане в полза на кредитора Д. против длъжниците - авалисти,,Бутед“ АД и ,,Книбекс“ ООД, произтичащо от запис на заповед, издаден на 15.06.2010 г. в гр. София, за което задължение е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 6116 на 2.03.2022 г. по ч.гр.д. № 48401/ 2021 г. по описа на Районен съд София, приложено към настоящото. Със заповедта за изпълнение е разпоредено длъжниците „Бутед“ АД, „Книбекс“ ООД, „К енд Б груп“ ЕООД и К. Х. С. да заплатят на кредитора В. Г. Д. сумата от 1 300 000 лв. – вземане по запис на заповед от 15.06.2010 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 20.08.2021 г. – подаване на заявлението, до окончателното изплащане и съдебно-деловодни разноски. Дружествата – длъжници „Бутед“АД, „Книбекс“ ООД са подали възражения против заповедта за изпълнение в срок, кредиторът е предявил установителния иск в срок.

Пред първоинстанционния съд и щ е ц ъ т е поддържал доводи за възникнало в негово лице непогасено субективно материално право – притезание да получи плащане на сумата от 1 300 000 лв., представляващо част от главницата по записа на заповед от горепосочената дата, който се представя. Ответниците са повдигнали и подържали възражения – абсолютни 2 и релативни, свързани с възникването на менителничното задължение.

Представеният запис на заповед, на който основава правата си ищецът е с посочена дата на издаване 15.06.2010 г. и издател и К. Х. С. и авалисти ответните дружества и „К енд Б груп“ ЕООД. От съдържанието на ефекта става ясно, че издателят е поел безусловно задължение да плати на Д. или на негова заповед сума в размер на 1 600 000 евро на падеж 15.06.2020 г., в място на плащане гр. София, район Красно село, ул. „Феликс Каниц“ № 14, ет.1, ап.14, или по посочената в записа на заповед банкова сметка на поемателя.

Под съдържанието са положени подписи на издателя физическо лице и на същото лице, като представляващ трите дружества авалисти. Вписванията в Търговския регистър удостоверяват, че С . е бил един от представляващите „Бутед“ АД до 23.04.2012 г. и един от управителите на „Книбекс“ ООД до 11.02.2015 г., при правомощия да представлява дружеството заедно и поотделно с друг вписан представител. При първоинстанционното разглеждане на делото е прието основно и допълнително заключение на изпълнена съдебно – счетоводна експертиза, видно от което задължението, поето по записа на заповед, в размер на равностойност на 3 200 000 лв., не фигурира сред счетоводните записвания на „Бутед“ АД и „Книбекс“ ООД, като експертът е проследил ГФО за 2010 – 2020 г. Експертът е базирал изводите си на констатациите, че задълженията на дружествата по съответните счетоводни пера възлизат на по-ниска сума от търсената по записа на заповед, както и липсата на кредитор с името В. Г. Д., вписан по сметка „Кредитори“ в редовно водените счетоводни книги на дружествата авалисти. Поради оспорване датата, на която записът на заповед е изготвен, в производството са изпълнени три съдебно почеркови експертизи. Вещото лице Ризов е депозирало заключение пред първата инстанция, сочещо, че подписът под процесния менителничен ефект е положен от лицето, сочено за издател, но документът не е съставен в посочения в него период – 2010 г., като се е обосновало с наблюдавани от него при микроскопско изследване свойства на положената химикална паста, подробно посочени в заключението, и отсъствие на признаци на стареене на хартията, върху която документът е обективиран, от където е извело заключение за дата на съставяне на същия в периода след 2017 г. При изслушването си в съдебно заседание, това вещо лице подробно е разяснило естеството на неговия метод на анализ, като е потвърдило липсата на установена методика за определяне на абсолютната давност за изготвяне на документ, но, по отношение на относителната давност, не е отрекло съществуването на метод, наречен диагностично почеркова експертиза, даващ възможност за определяне на относителната давност на изготвяне на документа по почерка. Пред апелативнат а инстанция беше прието заключение на вещото лице Б а ч е в - специалист в областта на криминалистическото изследване на документи в Център за експертни криминалистически изследвания към НИК – МВР, в което се сочи, че не е възможно определяне на датата на изготвяне на представения документ, тъй като до момента не съществува общоприет и утвърден в криминалистическата 3 практика безспорен метод за датиране на документи на базата на стареенето на материалите - хартия и пишещи средства, използвани при тяхното създаване.

В съдебно заседание експертът е потвърдил това свое заключение относно невъзможността за фиксиране на дата на изготвяне на документ по физико оптичните свойства на материала, но е потвърдил съществуването на косвен метод за установяване датиране на документа чрез вариантността в почерка, респективно подписа на лицето. Пред въззивния съд е назначена диагностична почеркова експертиза, изготвена от вещото лице С. А. - експерт криминалист. При изследванията си това вещо лице, след запознаване с изобилен сравнителен материал, предоставен от страните и събран от официални документи и държавни органи, датиращ към периода 2008 г. – 2020 г., и използвайки специфичната методика за провеждане на почеркови експертизи и за установяване на времето на изпълнение на подписи в документи, подробно описана в писменото заключение, е констатирало, че подписите в записа на заповед, обект на експертизата, не са положени на 15.06.2010 г., а години по - късно. Експертът е заключил, че за К. С. през 2010 г. е било невъзможно да положи подписите в записа на заповед, по начина, по който са положени, тъй като към този момент той не е бил развил и утвърдил по - високата степен на обработеност на подписния почерк, с който са изпълнени подписите в записа на заповед. На базата на специалните си знания, вещото лице А е заявил, че при проявената степен на устойчивост на писмения навик в сравняваните подписи и вариантност на движенията, с които се изпълняват елементите им, може да се направи извод, че за постигането на степента на обработеност на движенията, с които са изпълнени подписите в записа на заповед, вероятно са били необходими около десетина или повече години, спрямо положените подписи от сравнителния материал, от периода, сочен за дата на издаване на записа на заповед. При изслушването си в съдебно заседание експертът е подчертал, че наличието на четири изследвани подписа е дало възможност да се извърши един задълбочен анализ и преценка на диагностичните признаци, отразени в тях, и да се обоснове заключението.

Посочил е, че сравнителният материал, използван за изготвяне на заключението, е, по негова професионална преценка, напълно достатъчен и това, както и наличието на повече от един подпис - обект на изследване, е спомогнало категоричността на изводите му. Експертът обстойно е разяснил, че когато едно лице има утвърден писмено - двигателен навик за полагане на подпис и продължава писмената си практика, този двигателен навик се усъвършенства до абсолютен автоматизъм на движението и за възникване на промени, които да предизвикат появата на диагностични признаци на подписа, е необходим дълъг период от време, не само астрономически, но и дълъг период от време на богата писмена практика, каквато, в случая, лицето, чийто подпис е изследван, очевидно е имало. Въззивният съд е кредитирал напълно това заключение, като обосновано и обективно, базирано на специалните знания на експерта – утвърден специалист в обследваната област и автор на публикации по материята. Въззивният съд се е обосновал и с това ,че в ещите 4 лица Р. и А. , които са дали заключения относно възможността ценната книга да е съставена на сочената в нея дата, макар да са работили по различни методи, са категорични в съвпадащия си извод, че документът не е достоверно датиран докато експертът Бачев се е ограничил да посочи отсъствието на утвърдена методика за физико – оптично изследване при датировка на книжа, но не е отрекъл използвания от вещото лице А. метод. Предвид изложеното, според съда се налага извод, че записът на заповед, от който черпи правата си ищецът, не е съставен на посочената върху него дата, а в период след 2017 г.

(според вещото лице Р.), респективно 2019 – 2020 г. (според вещото лице А .).

От събраните в производството пред първостепенния съд гласни доказателства също се установява, че ценната книга не е издадена на 15.06.2010 г., като по данни на свидетеля С. на сочената дата издателят С. се е намирал с него в гр.