Определение № 366 от 10.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 366 гр. Велико Търново, 10.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Пачиков

Членове:

Милена Карагьозова

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно частно наказателно дело № 20244100600512 по описа за 2024 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 НПК.

С Определение № 134/22.08.2024 г., постановено по ЧНД № 119/2024 г. по описа на РС – Павликени е отменено Постановление от 10.06.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура – Велико Търново за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 443/2022 г. по описа на РУ – гр. Павликени, прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК.

Наред с това делото било върнато на прокурора за продължаване на наказателното производство и изпълнение на дадените в обстоятелствената част на съдебния акт указания.

Срещу съдебния акт постъпил частен протест от Районна прокуратура – Велико Търново. В протеста са наведени основания за отмяна на Определение № 134/22.08.2024 г., постановено по ЧНД № 119/2024 г. по описа на РС – Павликени, предвид неговата неправилност и незаконосъобразност. Поддържа се тезата за недоказаност на извършеното поради ограничената възможност за приобщаване на доказателства, които да гарантират законосъобразно повдигане на обвинение, което е в резултат на небрежното поведение на възложителя по договора за изработка.

Настоящата съдебна инстанция намира, че частният протест е 1 процесуално допустим и подаден в срок. Разгледан по същество се явява основателен по отношение на искането за отмяна на оспорвания съдебен акт и потвърждаване прекратяването на наказателното производство. В тази връзка, след като прецени събраните доказателства по досъдебното производство, ВТОС намира за установено следното:

Досъдебно производство № 443/2022 г. по описа на РУ – Павликени /пр. пр. № 4649/2022 г. по описа на РП – Велико Търново/ е образувано на 21.11.2022 г. Разследването по него е образувано и водено за това, че на неустановени дни в периода м. април 2022 г. - 29.06.2022 г. в гр. ******, общ.

****** противозаконно са присвоени чужди движими вещи, които се владеят на договорно основание за отглеждане на животни - 52 бр. прасета, 58 бр. новородени прасенца, 5 бр. свине майки и неустановено количество фураж с неустановена обща стойност, собственост на Е. В. Т. от гр. Павликени и с оглед на извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК по делото е привлечен като обвиняем Й. А. Р. с постановление от 28.02.2024 г., когато му е предявено извършването на горепосоченото престъпление /л. 84 от ДП/.

За да прекрати наказателното производство с постановление от 10.06.2024 г., наблюдаващият прокурор приема, че обвинението не е доказано, макар и да са извършени всички възможни следствени действия.

Въззивният съд в производството по реда на чл. 243, ал. 8 НПК проверява законосъобразността и обосноваността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и изводите в тази насока на първоинстанционния съд. Протестът на Великотърновската районна прокуратура е основателен, а атакуваното определение се преценява като незаконосъобразно и неправилно.

След извършен анализ на събрания по делото доказателствен материал не може да се стигне до извода за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.

Обсебването е типично престъпление срещу собствеността. Негов непосредствен обект са обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи, които деецът владее или пази.

От обективна страна, за състава на престъплението обсебване, е необходимо да са установени: предметът на престъпно посегателство - чужда 2 движима вещ; правното основание за наличие на този предмет във фактическата власт на извършителя; актът на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждото имущество; невъзможността вследствие на това поведение собственикът да осъществява разпоредителни действия със собствената си вещ.

От субективна страна, обсебването е престъпление което се извършва само с пряк умисъл, тоест деецът съзнава, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, която владее или пази на правно основание, като той има за цел да се разпореди противоправно с него, в свой или чужд интерес.

В настоящия случай, при извършения в рамките на правомощията си собствен анализ на наличните по делото доказателства и доказателствени средства, настоящата инстанция достигна до извод, че представителят на ВТРП е извършил обстоен анализ на събраните доказателства и е постановил правилен и обоснован акт. В постановлението са изложени мотиви, които съдът споделя.

Правилно прокурорът е приел, че в случая са налице гражданско-правни отношения, възникнали по силата на сключения в устна форма договор между Т. и Р., които към момента на твърдяното престъпление не са били прекратени.

Поради избраната от тях устна форма на договора /който наподобява на такъв за изработка с оглед своя предмет – отглеждане на прасета/ липсват доказателства относно неговото съдържание – като срок, начин и вид на изпълнение. В събрания доказателствен материал не е налично писмено доказателство, което да установява, че сключеният между Т. и Р. договор за отглеждане на прасета е бил прекратен. Безспорно е, че в случая предоставените на Р. вещи /прасета/ от страна на Т., са "чужди" за същия.

Освен това в рамките на възникналите граждански правоотношения Р. е държал процесните животни - прасета на правно основание и задържането им не е било противозаконно. За да е налице обсебване обаче, е необходимо също от обективна страна деецът да е осъществил някоя от формите на изпълнителното деяние - фактическо или юридическо разпореждане с чуждото имущество в свой или в чужд интерес. В тази връзка, за да е осъществено престъплението обсебване от обективна страна, следва да е доказана присвоителната дейност на подсъдимия по отношение на вече намиращия се у него предмет на престъплението. В конкретния случай 3 обективираното от обвиняемия поведение, свързано с отчуждаването на прасетата, не може да бъде третирано дефинитивно като акт на имуществено разпореждане, сочещ на присвоителна дейност. Преценката за същността на правното основание, водещо до установяването на фактическа власт на дееца върху конкретния предмет и съответно противозаконното разпореждане с него, отнесена към релевантната фактология на конкретния казус с категоричност води до извода, че подсъдимият по никакъв начин не е осъществил присвоителна дейност, отклонявайки се от вменените му с договора задължения, свързани с отглеждането на поверените му прасета, за което обаче няма категорични и непротиворечиви доказателства. Дори да се приеме, че Р. е продавал част от прасетата и не е престирал изцяло договорената парична сума от продажбите им, то това води до неизпълнение на задълженията по сключения договор. Така обективирано, неговото поведение, установено по делото, недвусмислено сочи на неизпълнение на договор, регулиран от нормите на гражданското право, а не на престъпление.

Предвид изложеното, безспорно в случая са налице първите два елемента от обективната страна на деянието; предметът на престъпно посегателство - чуждата движима вещ, като правното основание за наличие на този предмет във фактическата власт на извършителя е сключения договор.

Останалите два съставомерни от обективна страна елемента за извършване на посоченото деяние по отношение на посочения предмет липсват, а именно актът на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждото имущество и невъзможността вследствие на това поведение собственикът да осъществява разпоредителни действия със собствената си вещ. Поведението на Р., обективирано в продажба на поверените му вещи, доколкото намира своето правно основание в сключения за това договор не може да бъде квалифицирано като противозаконно и водещо до невъзможност собственикът на вещта да осъществява действия със собствената си вещ. При липса на обективна съставомерност е безпредметно да бъде обсъждана и липсата на субективната такава - съзнанието на дееца, че предметът е чужда движима вещ, че я владее или пази на правно основание, и че му е позволено да извършва определени действия с нея, той следва да предвижда, че в резултат на разпореждането вещта окончателно ще премине в полза на самия него или на другиго, съзнавайки, че излиза извън предоставените му правомощия.

Обсебването, се извършва с намерение за окончателно разпореждане с чуждо 4 имущество. Ако не е извършено обсебване на повереното му имущество, което деецът е получил по договор за изработка, причината за неизпълнение на договора засяга само гражданскоправните отношения между страните /Решение № 509 от 9.01.2001 г. на ВКС по н. д. № 451/2000 г., I н. о./.

Ето защо, ВТОС счита, че в случая са налице очевидни данни за типичен граждански спор, който следва да бъде решен по общия гражданскоправен ред, без да се прибягва до механизмите на наказателния процес. Компетентен да се произнесе по спорните граждански правоотношения, респ. по основателността на претенциите, произтичащи от неизпълнение на договори, когато релевантната фактология не сочи на деяние, обявено за престъпление от особената част на НК, е гражданският съд, със средствата и механизмите на гражданския процес. В тази насока е и константната съдебна практика /напр. Решение№ 150/2002 г., ВКС, III н. о., Решение № 345/2007 г., ВКС, III н. о/.

Относно наведените в жалбата твърдения за извършено деяние по чл.

209, ал. 1 НК следва да се посочи, че в хипотезата на това производство, което има контролен характер, съдът по принцип не е компетентен да дава указания за правна квалификация на извършеното деяние.

При упражняването на съдебния контрол от НПК върху прекратяването на наказателното производство от прокурора, обхватът на проверката е лимитиран единствено до обоснованост и законосъобразност на постановлението на прокурора. При осъществяването на този контрол, съдът е ограничен от пределите на компетентността на прокурора.

Съобразно чл. 127, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл.

46, ал. 1 от НПК, изключително правомощие на прокурора е да разреши въпроса дали да започне наказателно преследване, респективно да извърши привличане към наказателна отговорност, срещу кого и за какво престъпление /Решение № 249 от 08.05.2002 г. на ВКС, II н.о., Решение № 60 от 25.02.2003 г. на ВКС, I н.о., Решение № 54 от 06.04.2012 г. на ВКС, II н.о/.

С оглед изложеното и при нормативно очертаните предели на правомощията на въззивния съд в процедурата по чл. 243, ал. 8 НПК, настоящият състав намира, че правилно представителят на РП – Велико Търново е достигнал до извод за липса на извършено престъпление и е прекратил образуваното досъдебно производство № 443/2022 г. по описа на 5

РУ – гр. Павликени. Прокурорът е обсъдил всички събрани доказателства и е постановил акт при правилна преценка за правното им значение, който следва да бъде потвърден, а ревизираният съдебен акт – отменен.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 134/22.08.2024 г., постановено по ЧНД № 119/2024 г. по описа на РС – Павликени, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 10.06.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура – Велико Търново за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 443/2022 г. по описа на РУ – гр.

Павликени.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6