Решение № 971 от 05.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 971 гр. Варна, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Н. Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20263100500997 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Държавата на РБ, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, срещу Решение №1027/18.03.2026г. по гр. д. №6356/2025г. на ВРС, 25 състав, с което е прието за установено в отношенията спрямо ответника Държавата на РБ, че всеки от ищците С. В. С., ЕГН **********, Ж. В. А., ЕГН **********, С. В. И., ЕГН **********, и Н. Н. С., ЕГН **********, е собственик на по 1/4 ид.ч. от имот, находящ се в с. Г., общ. Бяла, обл. Варненска, представляващ дворно място с площ от 1008 кв.м., парцел VII-172 в кв. 18 по плана на селото от 1987г., при граници: парцели VI-172, VIII-173, път и пл. №1172, а към настоящия момент – ПИ с идентификатор №*** по актуални КК и КР, с площ от 1008 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), при съседи ПИ с №№ ***, ***, ***, ***, на основание наследяване от В. С. Е., ЕГН**********, и давност в полза на наследодателя, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.

Във въззивната жалба се изразява несъгласие с решението на ВРС, тъй като съдът е възприел безкритично заключението на вещото лице и не го е 1 съпоставил с останалите доказателства по делото. Свидетелските показания не доказват, че ищците са трансформирали намеР.ето си при ползване на имота, в която връзка въззивникът прави свой анализ на покзанията. Изцяло се поддържат (буквално се преповтарят) твърденията от отговора на исковата молба, че спорният терен е бил одържавен заради неплатени суми за данъци по издадени през 1957г. изп. листи срещу наследодателя на ищците, за която държавна собственост е бил издаден и АДС №2947/27.04.1959г. Оттогава, поне до 1996г., имотът не е можел да бъде придобиван по давност, а след 1996г. ако е имало ползване от ищците, то не е било под формата на владение.

През 2006г. е бил въведен и мораториум за придобиване по давност на държавни имоти. Недоказани са останали правата на ищците по делото за сметка на тези на ответника. По същество се моли за отмяна на решението и за отхвърляне на предявените искове с присъждане на разноски за две инстанции, а в о.с.з. се поддържат исканията до съда.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите страни депозират отговор, с който оспорват жалбата и доводите в нея, като вземат отношение по основните въззивни оплаквания. Считат решението на ВРС за правилно и обосновано, за което излагат аргументи. Поддържат позицията си пред ВРС за собственост на ищците върху спорния терен, респ. за липса на такава в ответника по делото. Позовават се на заключението по СТЕ, гласните доказателства и КНА от 1995г. в полза на наследодателя на ищците. Молят за потвърждаване на решението и за разноски пред ВОС, а в о.с.з. поддържат позицията си.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на С. В. С., ЕГН **********, Ж. В. А., ЕГН **********, С. В. И., ЕГН **********, и Н. Н. С., ЕГН **********, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено спрямо ответника Държавата на РБ, че всеки от ищците е собственик на по 1/4 ид.ч. от имот, находящ се в с. Г., общ. Бяла, обл.

Варненска, представляващ по документ за собственост: дворно място с площ от 1020 кв.м., представляващо парцел VII-172 в кв. 18 по плана на селото, при граници: парцели VI-172, VIII-173, път и пл. №1172, а към настоящия момент – ПИ с идентификатор №*** по актуални КК и КР, с площ от 1008 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, при съседи ПИ с №№ ***, ***, ***, ***, на основание наследяване от В. С. Е., ЕГН**********, и давност в полза на наследодателя, евентуално давностно владение от 1945г. с присъединяване владението на В. С. Е. до 2005г. и лично тяхно владение от 2005г. до предявяване на иска.

2

Ищците твърдят, че са собственици при равни квоти на процесния парцел VII-172 в кв. 18 по плана на с. Г., общ. Бяла, обл. Варненска, който съответства на ПИ №*** по актуални КК и КР, по наследяване от В. С. Е. и давност в полза на последния, евентуално давностно владение от 1945г. с присъединяване владението на В. С. Е. до 2005г. и лично тяхно владение от 2005г. до предявяване на иска. По-конкретно:

В. С. Е. е бил собственик на поземления имот, като същият е починал на 07.02.2005г. Ищците С. С., Ж. А. и С. И. са негови деца, а Н. С. – негов внук, заместил починалия през 2002г. Н. С. (син на В. Е. и баща на Н. С.).

Наследодателят им е владял имота от 1945г. до смъртта си, като владението е приел от предходния собственик – неговия баща. От 1925г. Е. живял в съседния спрямо процесния имот – 501.172, в който имало изградена къща, а спорният имот бил присъединен към мястото на В. Е. с къщата. През всички години общият имот бил ползван, стопанисван и поддържан от В. Е.; него дълго време се отглеждали зърнени култури, а в настоящия момент се отглежда люцерна. Във връзка с това през 1995г. бил издаден КНА за собственост по давност в полза на В. Е.. Последният продължил да ползва и да се грижи за мястото до смъртта си през 2005г., след която собствеността била наследена от ищците, респ. владението било продължено от тях. Те настояват за установяване на вещните им права.

В началото на 2025г. ищците разбрали, че за ПИ №499 по КК и КР има издаден АДС от 27.04.1959г. Ищците считат, че този АДС касае различен от техния имот, тъй като границите на терена по АДС към 1959г. били: гробища и имоти на Д. С. и К. Б., а имотът на В. Е. (техният) не е граничил с гробищата на с. Г., които се намирали значително по-далеч на север. Имало и разлика във фамилиите на лицето по АДС спрямо наследодателя на ищците. Оспорват правата на Държавата върху имота им.

По същество молят за уважаване на исковете и присъждане на разноски, а в о.с.з. поддържат твърденията и искането си до съда.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва основателността на исковете. Твърди, че процесният имот е със статут на частна държавна собственост, за който е бил съставен АДС №2947 от 27.04.1959г. Имотът е бил отчужден от предходния собственик по надлежния ред за неплатени данъци след издаден изпълнителен лист от 24.10.1957г. С решение № 4/11.03.98 г. на КС, пар.1, т.1, б. „а“ от ПЗР на ЗОСОИ, в частта, с която към чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ били добавени и имотите, придобити от държавата на основание чл.17 от Закона за С.ране на данъците и други държавни вземания, както и на основание Наредбата за С.ране на данъци и такси, преименувана в Наредба за С.ране на държавните вземания, била обявена за противоконституционна. Ищците не били трансформирали волята си в намеР.е да своят имота за себе си, тоест не били владелци на спорния имот, за който бил издаден АДС от 1959г. Няма доказателства за изплащане на сумите по издадения през 1957г., недоказани са предпоставките по чл.79, ал.1 от ЗС, а и теренът не е можел да бъде 3 придобиван по давност, след като е бил частна държавна собственост.

Отделно от 2006г. до 2022г. е бил спрян срокът за придобиване на такива имоти по давност. В обобщение – ищците не могат да са собственици на спорния имот, който е часна държавна собственист.

По същество моли за отхвърляне на исковете и присъждане на съдебни разноски, а в о.с.з. поддържа позицията си.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С приобщения на л.63 от делото изпълнителен лист от 24.10.1957г. е било допуснато изпълнение в полза на ОкНС чрез продажба на имуществото на длъжника В. С. В., а именно: дворно място от 1.3 дка, при граници Д. С., гробища и К. Б..

Въз основа на този изпълнителен лист и акт за опис на имуществото е бил съставен протокол от 1957г., удостоверяващ, че дворно място от 1.3 дка при граници Д. С., гробища и К. Б., с данъчна оценка 1 300 лв., принадлежало на В. С. В. от село Г., е било предадено на местния народен съвет.

В приобщения АДС №2947/27.04.1959г. е било констатирано правото на собственост на държавата (НРБ) върху дворно място с площ 1300 кв.м. (тоест 1.3 дка), находящо се в село Г., кв.18, представляващо парцел VII-172 при граници: Д. С., гробище и К. Б..

В разписния лист към проекта за дорищна регулация ПИ №172-VI,VII в кв.18 е бил отразен като собствен на В. С. Е..

С приложения на л.4 от делото на ВРС КНА №112/23.01.1995г., том 2, нот. д.№630/1995г. на н-с при ВРС е било констатирано правото на собтвеност на В. С. Е., ЕГН**********, върху три имота, вкл. дворно място с площ 1020 кв.м., находящо се в с. Г., обл. Варна, представляващо парцел VII-172 в кв.18 по плана на селото, при граници: парцели VI-172, VIII-173, път, планосн.№ 1172, по давност.

От приетото удостовеР.е за наследници се изяснява, че В. С. Е., ЕГН**********, е починал на 07.02.2005г. и е оставил за наследници С. В. С.

(син), Ж. В. А. (дъщеря), С. В. И. (дъщеря) и Н. Н. С. (внук, заместил баща си Н. В. С., починал на 03.11.2002г.).

С искане за извършване на административна услуга от 30.01.2025г. С. С. е поискал деактуване на имот с ид. №*** от актовите книги за държавна собственост.

В отговор на тази молба, с две писма от 06.02.2025г. и от 18.02.2025г., областният управител на обл. Варна е уведомил ищеца, че за процесния ПИ №499 по КП на село Г. има издаден АДС №2947/27.04.1959г., изд. въз основа на изп. лист от 34.10.1957г. Затова имотът не е бил деактуван.

Заключението по приетата СТЕ съдът кредитира като обосновано, обективно и неоспорено от страните. От него се установява, че в първият КП и РП на с. Г., общ. Бяла, ПИ №499 първоначално не е бил нанесен, а впоследствие е бил изчертан с молив без номер и записан на В. С. Е., в 4 рамките на ПИ №121 и ПИ №122. Теренът на В. Е. съвпада с настоящия спорен такъв. В КП и РП на с. Г., общ. Бяла, от 1987г., който е и последният регулационен такъв за местността и досега, процесният имот е бил отразен като УПИ VII-172 в кв. 18, респ. като ПИ №*** по КП, собствен на В. С. Е.

(пак така и в разписния лист към плана). УПИ VII-172 в кв.18 по РП от 1987г. е идентичен на спорния ПИ №*** по КП от 1987г. и по актуалния КП от 2020г.

Разликата в двата КП е само относно собственика, като в КП от 1987г. е бил записан В. С. Е., а в КП от 2020г. – Държавата с АДС №2947 от 27.04.1959г.

При съпоставката на описаните граници на терена по АДС от 1959г. с тези на процесния имот, както и при графичното им наслагване (скица на л.114 от делото на ВРС) се установява, че имотът по АДС №2947/27.04.1959г. не е идентичен нито на УПИ VII-172 в кв.18 по РП от 1987г., нито на същия УПИ VII-172 в кв.18, описан в КНА №122/1995г. в полза на В. Е.. Теренът по АДС, отнет за неплатени данъци, с площ от 1.3 дка (1300 кв. м.), се ситуира много на север от спорния УПИ VII-172 (ПИ №499) – червен контур и щрих на скица на вещото лице на л.114 от делото на ВРС, при границите: „гробища“ и „Д. С.“.

В о.с.з. вещото лице поддържа заключението и потвърждава извода си, че съобразно местоположението, площта и най-вече границите на имотите, „при никакви обстоятелства това не може да бъде имота, който е бил актуван за неплатени данъци“; „имотът, който се владее от наследниците на С. Е. и към момента, не е имота по АДС“; теренът по АДС се намира „на север и няма нищо общо“ с процесния такъв.

Показанията на св. Д.Я. съдът цени като обективни и базирани на трайни лични впечатления. От тях се изяснява, че от около 60 години знае за имота на В. С., тъй като свидетелят има имот в същото село. Познава и децата на В. – С., Ж., С. и Н.. Мястото им е около един декар и е до къщата им; оградено е от едната страна, където има съседи, както и откъм пътя, а от другата страна се намира тяхната къща и там няма ограда; от горната страна също няма ограда. Бащата на ищците – В. имал мястото от поне 60 години; там имало старо лозе и сеел пипер и домати; в горния край имало люцерна.