Определение № 22880 от 26.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22880 гр. София, 26.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петя Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100501692 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД против Определение №50660 от 10.12.2025 г. по гр.дело № 40602/2025 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав, с което е оставена без уважение молба по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на съдебното решение по делото в частта за разноските, присъдени в полза на ищеца Л.Г.В., включително и заплатено адвокатско възнаграждение.

С частната жалба се излагат доводи, че съдът неправилно е приел, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на иска и че с оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва да понесе разноските по делото и иска обжалваното определение да бъде отменено, алтернативно съдът да намали размера на разноските за възнаграждение на адвоката. Според жалбоподателя приложение следва да намери разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК. Твърди, че разноски следвало да се възложат в тежест на жалбоподателя - ответник единствено, ако последният е предприел съдебни мерки или оспори предявения иск, данни за каквито действия в настоящия случай не са налице.

В срока за отговор ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва частната жалба.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като разгледа частната жалба и доказателствата по делото, прие че:

Частната въззивна жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване по чл. 248, ал.

3 от ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

По същество същата е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Л.Г.В. против „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите от 4546, 68 лева (валута преди вл. в 1 сила на ЗВЕРБ от 01.01.2026 г.), 10 014, 41 лева наказателна лихва, 65, 16 лева неустойка и 251, 03 лева законна лихва, произтичащи от договор за кредит №20031 от 16.04.2003 год., сключен между ищеца и „Юробанк България“ АД, поради изтекла погасителна давност за вземанията. С писмения отговор на исковата молба ответното дружество, чрез упълномощения си представител, е заявил, че признава иска и тъй като с поведението си не бил дал повод за завеждането му, моли на основание чл.78, ал.2 от ГПК в негова тежест да не се възлагат разноски. Поддържа, че ответникът нито преди, нито след завеждане на иска е оспорвал факта на изтичане на погасителна давност. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на иск пред съда, в какъвто смисъл са и постановени от ВКС съдебни актове – напр.Определение № 188/17.05.2022 г. по ч.гр.д.№722/2022 г. по описа на ВКС, III ГО).

Признаването на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за погасено по давност вземане, дори и ищецът да не е непосредствено застрашен от принуда (процесуална, или извънпроцесуална), обаче, не е равнозначно и няма същите последици като поведение, с което не е даден повод за предявяването му.

Ответникът може да удовлетвори правния интерес на ищеца като признае иска. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора тогава, когато предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. При условията на евентуалност – ако съдът счете, че е задължен да заплати разноски на ищеца, моли да се намали размера на адвокатското възнаграждение, на основание чл.78, ал.5 от ГПК.

С решението по делото, на основание чл.237 ГПК, съдът е признал за установено, че ищецът не дължи процесната сума на ответника на въведеното основание и е осъдил последния да заплати разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК за държавна такса и за адвокатско възнаграждение. В мотивите си съдът е изложил аргументи, че ответника е дал повод за завеждане на делото, поради обстоятелството, че след подадено възражение за погасяване по давност на сумите от страна на ищеца, кредиторът е изпратил покана за плащане, обективирана в имейл от 02.07.2025 год., с което на практика е изразил несъгласие с изявлението на ищеца, че не дължи процесните суми.

С молба по чл.248 ГПК ответникът е поискал изменение на решението в частта за разноските, като се е позовал на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК и на съдебната практика, алтернативно е направил искане за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на адв.Л. Б., на основание чл.78, ал.5 ГПК. В срока за отговор по чл.248, ал.2 ГПК ответникът е изразил становище, че молбата е неоснователна с доводи, че с извънпроцесуалното си поведение ответникът е станал причина за завеждане на делото, като било несъстоятелно твърдението, че непредприемането на изпълнителни действия следвало да се приеме като липса на оспорване от негова страна на погасяването на дълга по давност.

Според него точно обратното се установява по делото, доколкото от приложения по делото имейл било видно, че ищецът е поканен да плати дължимите суми.

С обжалваното определение Софийският районен съд е отхвърлил молбата по чл.248 ГПК с мотиви, че не са налице основания за изменение на решението и присъждане на разноските в полза на ищцата, тъй като не е налице кумулативно изискуемата се предпоставка съгласно чл.78, ал.2 от ГПК ответникът да е не е дал повод за завеждане на иска.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.124 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови 2 правото, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Съгласно приетото в мотивите по т.2 от ТР №8/27.11.201 Зг. по тълк.дело №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем да търси защита. Позоваването на давността е средство за защита на длъжника и доколкото, съобразно чл.120 от ЗЗД, институтът на погасителната давност не се прилага служебно, изисква се волеизявление на длъжника /позоваване на изтичането на давностния срок/ чрез предявяване на иск, възражение срещу предявен иск или извънсъдебно - чрез отправяне на волеизявление до кредитора. Длъжникът по едно вземане не е длъжен да чака същото да бъде предявено по съдебен ред чрез осъдителен иск или по реда на заповедното производство, за да реализира своята защита чрез възражението си за давност. Не съществува законова пречка длъжникът да поеме инициативата в процеса, като предяви отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, позовавайки се на изтеклия давностен срок по отношение на вземането, като по този начин препятства възможността на кредитора да го претендира в бъдеще и за него е налице правен интерес от искова защита. Когато длъжникът се позове на давност, предмет на предявения отрицателен установителен иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на кредитора на принудително изпълнение.

Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. Тя е функция от изхода на спора относно предмета на делотоспорното материално право. Съгласно чл.78 ГПК отговорността за разноските зависи от основателността на претенцията, предявена пред съда - при уважаване на иска, разноските се възлагат в тежест на ответника и обратното - при отхвърляне на иска, разноските понася ищецът. С ал.2 на чл.78 ГПК е установено изключение, съгласно което ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Посочените в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК предпоставки за освобождаване на ответника от отговорността за разноски по делото са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал.

Настоящият състав на съда намира за неоснователно оплакването в частната жалба, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Следва да се отбележи, че не е налице изискване това извънпроцесуално поведение на ответника да е виновно и противоправно, за да възникне отговорност за съдебни разноски, тъй като последната е обективна. Установява се от събраните по делото доказателства, че преди завеждане на делото ответникът е изпратил покана за доброволно изпълнение на процесното задължение, с която му е предоставил последна възможност до 30.07.2025 г. да заплати задължението си, за да избегне предстоящи съдебни действия и обременяване на задължението със съдебни такси и разноски. Ежемесечно „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е подавало информация в Централен кредитен регистър за задълженията на ищеца, включително и след отправеното му от ищеца искане за отписване на задълженията по давност. Според изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за ЦКР институциите по нея са длъжни да събират и подават към регистъра информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване, като по смисъла на възприетото в облигационното и търговското право погасяване настъпва не само при плащане на задължението, но и при останалите предвидени способи като прихващане, опрощаване, сливане, погасителна давност и др., водещи до погасяване на 3 правоотношението, а при липса на изрична уредба в Наредбата за предвидените в нея случаи следва да се използва понятието в същия смисъл, като всяко погасяване на част или цялото задължение, включително по давност, представлява изменение на кредита и следва да се подаде съответната информация в ЦКР. Съгласно чл. 19, ал. 2 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за ЦКР информацията за кредитната задлъжнялост за клиентите включва данни както за текущото състояние на кредитите, така и за просрочията по активни и по погасени кредити за 5-годишен исторически период. Следователно след извънсъдебното позоваване на изтекла погасителна давност за кредитора е била открита възможността да отрази погасяването на задълженията по давност както в своето счетоводство, така и да подаде съответната справка за това пред ЦКР. В случая е проявено бездействие и подобни действия не са предприети, като не се твърди и от ответника да е предприемал действия в тази насока.

С оглед на тези извънпроцесуални действия на ответника следва да бъде направен обоснован извод, че с поведението си същият е дал повод за завеждане на делото.

Предпоставките на нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Ето защо, направеното от ответника „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД признание на иска не е достатъчно, за да се освободи от отговорност за разноските, тъй като уважаването на иска не е поради причина, стояща извън неговото поведение и воля, а като резултат на упражнено в съответна процесуална форма възражение за погасяване на негово право.

Следователно, на основание чл.78, ал.1 от ГПК при уважаване на иска, на ищеца се дължат разноски по делото и молбата за изменение на решението му в тази част е неоснователна, а постановеният в този смисъл съдебен акт правилен и законосъобразен.

Направеното евентуално искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, като прекомерен, настоящият състав на съда намира за неоснователно.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по своевременно направеното възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК, като е редуцирал първоначално претендираната сума за адвокатско възнаграждение до уважения размер от 1 000 лева. Настоящият състав на съда счита, че са обсъдени в достатъчна степен фактическата и правната сложност на делото, отчетени са извършените действия от процесуалния представител на ищеца, поради което не е налице основание за изменение на изводите в тази връзка.