Решение № 330 от 18.04.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Бургас, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20202100502275 по описа за 2020 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение № 1219 от 05.06.2020 г. по гр.д. №10805/2019 г. по описа на РС- Бургас, Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

Княгиня Мария Луиза № 46, представлявана от Светлан Кичиков, е осъдена да заплати на Г.

СЛ. П. с ЕГН **********, адрес ***, сумата от 1865,05 лева (хиляда осемстотин шестдесет и пет лева и пет стотинки) главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен на 261,98 часа извънреден труд, за периода 01.10.2016 г. – 30.12.2019 г., по възникнало между страните служебно правоотношение , сумата 248,14 лева (двеста четиридесет и осем лева и четиринадесет стотинки) обезщетение за забава върху главницата за периода от датата на изискуемост на всяка сума до 30.12.2019 г. , ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 30.12.2019 г., до окончателното изплащане.

С решението си Районен съд – Бургас е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“, да заплати на Г. СЛ. П., сумата от 350 /триста и петдесет лева/, представляващи разноски, направени по водене на делото. Ответникът е осъден да заплати по сметка на БРС сумата от 324,60 лева (триста двадесет и четири лева и шестдесет стотинки) за държавна такса и възнаграждение на вещо лице, от които 124,60 лева държавна такса и 200 лева възнаграждение за вещо лице.

Подадена е въззивна жалба с вх.№27399 от 16.07.2020 г. от Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

Княгиня Мария Луиза № 46, представлявана от Светлан Кичиков, чрез юрисконсулт Агнес Николова, против Решение № 1219 от 05.06.2020 г. по гр.д. №10805/2019 г. по описа на РСБургас.

1

С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон.

Твърди се, че за процесния период ищецът е изпълянявал служебните си задължения на 12-часови дневни и нощни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбите на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, като извънреден труд.

Посочва, че с Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. е регламентиран редът, касаещ спорния въпрос единствено за предмета за периода от 01.07.2016 г. – 02.08.2016 г., тъй като посочената е отменена, а сега действащата е била влязла в сила на 02.08.2016 г. В конкретния случай редът е бил регламентиран с Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г.

Излага подробни доводи, в смисъл че при постановяване на първоинстанционното решение, съдът не е взел предвид изложените в писмения отговор аргументи относно неприложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСРОЗ), която не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, която допуска превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефицент.

Посочва, че за да се твърди налице положен извънреден труд, който не е заплатане от ответника, следва ищецът действително да е работил извън установеното за него работно време по график, а всеки положен от него час труд своевременно му бил заплащан ежемесечно, видно от платежните бележки. Сочи, че неправилно съдът е посочил в диспозитива на решението, че осъжда ответника да заплати сумата за положен и незаплатен извънреден труд, тъй като превръщането на нощните часове в дневни с коефицент 1,143 е било установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Твърди се, че в МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от останалите държавни служители, което води до неприложимост на посочения коефицент.

Поддържа се, че страните по делото са обвързани от служебното правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като в закона няма специална препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно разпоредбите на ЗДСл или на КТ, както и на издадени въз основа на тях нормативни актове.

Моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно, като вместо него съдът да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцовата страна.

В съдебно заседание се явява процесуален представител на въззимаемия, изразява становище по същество, оспорва въззивната жалба, като счита същата за неоснователна и моли първоинстанционния акт да бъде потвърден.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Г. СЛ. П. с ЕГН **********, адрес ***, с искова молба, предявена срещу Главна дирекция „Гранична полиция“, с която се претендира осъждане на ответника, да му заплати сумата от 828,00 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 123 часа, за периода от 01.10.2016 год. до 30.12.2019 год., получено в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, сумата от 90,00 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата/лихва/, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Излагат се доводи за приложимост на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, който предвижда, че при сумирано 2 изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

В хода на производството ищецът е направил изменение на иска си, като от първоначално предявения размер на главния иск от 828,00 лева за 123 часа извънреден труд я е увеличил до размера от 1865, 05 лева за 261, 98 часа положен извънреден труд, от първоначалния размер на претенцията за мораторна лихва от 90,00 лева е направил увеличение до размера от 248,14 лева.

В отговора на исковата молба ответната страна е оспорила предявените искове като счита същите за неоснователни, както и оспорва претендирания размер на претенцията.

Счита, че в случая ищецът е полагал труд при сумирано изчисляване на работното време, в резултат на което след прихващане на положителните и отрицателните разлики в отработеното време за процесния период бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му бил заплащан като извънреден труд. Направен е анализ на приложимото законодателство – ЗМВР, както и действалите Наредба № 8121з407/11.08.2014г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. Оспорва се приложението на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която според ответната страна била приложима само за работещите по трудово правоотношение. Сочи се, че следвало да се има предвид и приложението на чл.9г от НРВПО за периода 01.01.2018г. до 30.06.2018г., която в съотношение с чл. 9б не позволява превръщането на нощните часове в дневни.

Първоинстанционният съд е приел, че в Наредба № 8121з-592 и в Наредба № 8121з779 липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, но това не следва да се тълкува като законова забрана за подобно преизчисляване, тъй като би поставило служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители. Прието, че при наличието на такава непълнота в специалната уредба следва субсидиарно да се приложи общото правило на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно което приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните.

Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху 3 правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.

По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника, че БРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в т. ч. и нормата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР , към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за за извънреден труд. Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл.143, ал.1 от К Т – „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време“. В случая, съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3 от ЗМВР). А разпоредбата на чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР /в нейната предходна редакция, приложима към настоящата хипотеза/ постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Разпечатката съдържа 42 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4dbece7f-388a-4c94-a428-814989384d7b