Решение № 5434 от 13.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5434 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100505040 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 2639/18.02.2025 г. по гр.д. № 40148/2024 г. по описа на СРС, 59 състав Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД сумата от 1061,10 лева, представляваща главница – невъзстановено от ответника застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на основание чл. 411 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, ведно с начислени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 01.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 570 лева, представляващи направените по делото разноски, както следва – държавна такса в размер на 50 лева, депозит за САТЕ в размер на 400 лева, депозит за призоваване на свидетел в размер на 20 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 87747/12.03.2025 г.

(пощенско клеймо от 11.03.2025 г.), подадена от „Дженерали Застраховане“ АД, в която се излагат съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че неправилно районният съд е приел, че водачът на застрахования 1 при ответника лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № **** – В.К.М. е допринесъл за настъпването на инцидента. Водачът е бил поставен в невъзможност да предотврати инцидента предвид рязката маневра за движение на заден ход от страна на лек автомобил „БМВ 320 ДХ Драйв с рег.

№ ****, чийто водач е извършил, нарушение на разпоредбата на чл. 40 от ЗДвП. Това нарушение се установявало от събраните по делото гласни доказателства и при разпита на вещото лице в съдебно заседание. При условията на евентуалност поддържа направеното възражение за съпричиняване на събитието. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД с вх. № 143896/24.04.2025 г. (пощенско клеймо от 22.04.2025 г.), в което са изложени съображения за правилност на обжалваното решение. Направено е искане то да бъде потвърдено изцяло.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 40148/2024 г. по описа на СРС, 59 състав е образувано по искова молба, подадена от „Дженерали Застраховане“ АДсрещу Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че с полица № 0312230855024414 от 17.07.2023 г.

„Дженерали Застраховане“ АД е сключило договор за застраховка „Каско на МПС“ на лек автомобил БМВ 3 с рег. № ****, собственост на Л.Б.Б. със срок на действие от 18.07.2023 г. до 17.07.2024 г. при уговорено покритие „Пълно каско“ на рисковете, съгласно Общи условия на предлаганата застраховка.

Твърди, че на 05.12.2023 г. в 9.15 часа на ул. „Майски ден“ № 13А, в гр. София, докато изчаква да преминат движещите се по улицата автомобили и да излезе 2 от паркинг на заден ход, лек автомобил БМВ 3, управляван от собственика му, бил ударен от преминаващия лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ****, управляван от В.К.М., която била длъжна да се движи с внимание и подходяща скорост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие на пътя и възникнала опасност на пътя. Твърди, че след настъпване на застрахователното събитие при „Дженерали Застраховане“ Ад било подадено искане за оценка на причинените на застрахованото МПС вреди и била образувана ликвидационна преписка по щета № 211627959.

Ремонтът на автомобил бил възложен на „Авто Стил 17“ ЕООД, с. Герман.

Извършен бил оглед на увреденото МПС, като бил изготвен опис и калкулация на увредените части – задна броня, основа на задна броня, дясна конзола на задна броня, капаче на теглич, заден капак и задна дясна светлинна бленда. Твърди, че разходите за възстановяване на автомобила били 1046,40 лева, съобразно издадената от сервиза фактура № 2175/20.02.2024 г.

Сумата била изплатена от ищцовото дружество в полза на сервиза на 21.02.2024 г. Твърди, че в хода на преписката били направени ликвидационни разходи в размер на 15 лева. Поддържа, че отговорността на виновния водач на лек автомобил Сеат Ибиза бил предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество. Твърди, че било направено искане за възстановяване на застрахователното обезщетение, но с писмо вх. № 310В012270/31.05.2024 г. ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД отказало да заплати сумата. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1061,40 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба и направените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД, с който заявява, че оспорва предявените искове. Заявява, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ****. Оспорва, че ПТП е настъпило по начина, описан в исковата молба, като посочва, че виновен за него е водачът на лек автомобил БМВ, тъй като нарушил разпоредбата на чл. 40 от ЗДвП. При условията на евентуалност поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат.

Моли предявения иск да бъде отхвърлен или претендираното обезщетение да бъде редуцирано съобразно приноса на водачите.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни 3 доказателства и е прието заключение на съдебно автотехническа експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е основателен като е приел, че е налице застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на застрахования при ответника лек автомобил, както и че е налице причинно следствена връзка между събитието и установените вреди, чиято стойност е определена в претендирания размер.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Договорът за застраховка на лек автомобил е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия за заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск.

Съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл. 411 от КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.

4

Във връзка с установяване на механизма за настъпване на ПТП в първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, както е и прието заключение на съдебно-техническа експертиза.

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства се установява, че на 05.12.2023 г. в 9,15 часа в гр. София, на улица Майски ден № 13А е настъпило ПТП с участието на „БМВ 320 ДХ Драйв с рег. № **** и „Сеат Ибиза“ с рег. № ****. Лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № **** се движел по платното на ул. Майски ден, а БМВ 3 с рег.

№ **** излизал от паркинг на заден ход в момента на настъпване на удара. В показанията си свидетелката В.К.М. установява, че се движела по улицата, когато лек автомобил БМВ, излизайки от паркинг я ударил в дясната страна – преден десен калник и дясна врата. Посочва, че скоростта й на движение не била висока, тъй като уличката е малка. Моментът, в който видяла автомобила, усетила удара. В показанията си свидетелят Л.Б.Б. посочва, че при започване на маневрата погледнал надясно, защото искал да се прибере по-плътно от платното. Видял, че идва автомобил и решил да се прибере перпендикулярно на пътя и в този момент бил ударен. Не помнел, но изразил предположение, че завивал наляво задната си част, за да се изнесе малко.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства е изготвено заключение на съдебно-техническа експертиза, в което вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка водачът на „Сеат Ибиза“ с рег. № **** е можел да предотврати удара, ако е възприел другия участник преди да навлезе в опасната му зона, но вещото лице е заявило, че не може да бъде установена опасната зона, тъй като няма необходимите данни за това. При разпита си в съдебно заседание, проведено на 29.11.2024 г., след събиране на гласни доказателства, вещото лице е заявило, че независимо, че в двустранния протокол е посочено, че БМВ е било в паркирано състояние, с оглед на това къде е настъпил ударът, е логично той да се е движел. Прави извод, че водачът на Сеат Ибиза е бил в опасната зона и каквото и да предприеме, ударът е щял да настъпи.

При анализ на всички събрани по делото доказателства, въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния във връзка с механизма на настъпване на ПТП. С оглед обстоятелството, че вредите по лек автомобил 5

„Сеат Ибиза“ са настъпили в дясната част на автомобила – калник и врата, както и обстоятелството, че в показанията си свидетелят Б. – водач на лек автомобил БМВ установява, че е видял движещият се по улицата автомобил и че е предприел маневра, с която е целял да се пристрои по-далече от пътното платно като е завил наляво, както и изводите на вещото лице, че ударът е настъпил в опасната зона на управлявания от В.М. автомобил, то единственият възможен извод е, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на БМВ 3 с рег. № ****. Налице е противоречие между описаните в двустранния протокол и декларацията на водача пред застрахователя, от една страна, и установеното от показанията и на двамата свидетели и заключението на вещото лице от друга страна относно това дали автомобил БМВ е бил в спряно положение или в движение. С оглед обстоятелството, че водачът на БМВ е заявил в свидетелските си показания, че е възприел приближаващия се автомобил Сеат и въпреки това е започнал движение назад, както и че ударът е настъпил в дясната част на автомобил Сеат (а не в предната му част), води до единственият възможен извод, че лек автомобил БМВ е бил в движение при съприкосновението на двата автомобила.

С оглед твърденията на страните и установеното от събраните по делото доказателства, лек автомобил БМВ е излизал от паркинг на заден ход.