Решение № 415 от 21.04.2022, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. П., 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря Г.Н.Т. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20211720103639 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от „Теленор България” ЕАД, ЕИК 130460283 срещу Р. Б. С., ЕГН ********** от гр. С., *** и адрес ***, с която са предявени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 от ГПК, чл.92, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 127.11 лева, от които:

- сумата в размер на 62.49 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури: № *** от 20.11.2018 г. и № *** от 20.12.2018 г. за периода от 20.10.2018 г. до 19.02.2019 г.;

- сумата от 64.62 лева по Договор за лизинг от 18.08.2018 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство *** на изплащане, платим на 23 месечни лизингови вноски в размер на по 3.59 лева всяка, от които не е заплатил 17 бр. лизингови вноски на обща стойност от 61.03 лева, дължими за периода от месец 02.2019 г. до м.07.2020 г., и не е върнал мобилното устройство на Лизингодателя при условията на чл.1, ал.3 от Договора за лизинг, за което дължи и допълнителната сума в размер на 3.59 лева по чл.1, ал.2 от Договора, за които суми е издадена Заповед № 960609 от 24.11.2020 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС. Моли да им бъдат присъдени сторените в заповедното и исковото производства разноски.

1

В законоустановения срок ответникът Р. Б. С. чрез назначения му особен представител адв. И.А. е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове.

В съдебно заседание ищецът не се представлява.

В съдебно заседание ответникът също не се представлява.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 960609 от 24.11.2020 г. по ч.г.д.№ *** г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

От приложените в заповедното и исковото производства доказателства е видно, че страните по делото са сключили договор за мобилни услуги от 18.08.2018 г., с клиентски номер № *** за мобилен номер ***, като от същата дата между страните е сключен и договор за лизинг от 18.08.2018 г., за мобилни устройство *** на изплащане чрез 23 месечни лизингови вноски всяка в размер на 3.59 лева.

От приложените по делото фактури № *** от 20.11.2018 г. и № *** от 20.12.2018 г., се установява за периода от 20.10.2018г. до 19.02.2019 г. ищеца е начислил на ответника задължение в размер на 62.49 лева, представляващо дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги

От приложената фактура № 7285053297 от 20.02.2019 г. се установява, че на ответника е начислено и задължение в размер на 64.62 лева, представляващо неплатени вноски за лизинг.

За основателността на главния иск в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между него и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, по който той е изпълнил задължението си да предостави далекосъобщителни услуги на ответника, а по иска за неустойка – че съществува валидно уговорена между страните клауза за заплащане на неустойка при прекратяване на договора и настъпването на основанието за начисляването й, както и че договорът е прекратен предсрочно.

Доколкото ответника чрез назначения му особен представител не оспорва наличието на сключен между страните договор за мобилни услуги и договор за лизинг, а и от събраните по делото писмени доказателства – договори и приложенията към тях, носещи подписите на страните и обективиращи техни валидно направени изявления, насочени към сключване на договора и настъпване на правните им последици, се установява по безспорен начин съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за 2 предоставяне на мобилни услуги между страните и договор за лизинг, чиято доказателствена стойност не беше оспорена от ответника.

Това обстоятелство се установява и от приетите по делото фактури за предоставените услуги. От тях се установява също така, че през процесния период ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника договорените мобилни услуги, а ответникът е ползвал доставените му услуги. Доказателство за това са приложените към всяка една от фактурите разпечатки (Приложение А), съдържащи данни за стойността на месечната такса и информация за използваните пакети, броя и минутите на проведените от ответника разговори, мобилен интернет, брой съобщения и други.

Няма спор, че ответника е закупил от ищеца и устройства на лизинг, които задължения също са отразени в приетите по делото фактури. Няма спор и, че е настъпил и срокът за плащане на потребените мобилни услуги, посочен във всяка от процесните фактури, както и срокът за плащане на месечните лизингови вноски.

Ответникът чрез особения си представител нито твърди, нито ангажира доказателства да е заплатил ползваните от него мобилни услуги, както и дължимите вноски за устройство на лизинг през процесния период, поради което съдът намира за основателна заявената от ищеца претенция за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 127.11 лева, от които: сумата в размер на 62.49 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури: № *** от 20.11.2018 г. и № *** от 20.12.2018 г. за периода от 20.10.2018 г. до 19.02.2019 г. и сумата от 64.62 лева по Договор за лизинг от дата 18.08.2018 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство *** на изплащане, платим на 23 месечни лизингови вноски в размер на по 3.59 лева всяка, от които не е заплатил 17 бр. лизингови вноски на обща стойност от 61.03 лева, дължими за периода от месец 02.2019 г. до м.07.2020 г., и не е върнал мобилното устройство на Лизингодателя при условията на чл.1, ал.3 от Договора за лизинг, за което дължи и допълнителната сума в размер на 3.59 лева по чл.1, ал.2 от Договора.

За процесните суми е издадена Заповед № 960609 от 24.11.2020 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС.на сумата.

Предвид изложеното предявения иск е основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен.

По разноските:

Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в настоящото производство, следва да се реши с настоящия съдебен акт, при съобразяване разпоредбите на чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК.

Ищецът е направил разноски в заповедното производство в размер на 145.00 лева за адвокатско възнаграждение и държавна такса, а в исковото производство в размер на 405.00 лева за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на особен 3 представител, които разноски в общ размер на 550.00 лева следва да бъдат възложени върху ответника с оглед изхода на делото.

Воден от горното П. районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Б. С., ЕГН ********** от гр. С., *** и адрес *** дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** сумата в общ размер на 127.11 лева, от които: сумата в размер на 62.49 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури: № *** от 20.11.2018 г. и № *** от 20.12.2018 г. за периода от 20.10.2018 г. до 19.02.2019 г., и - сумата от 64.62 лева по Договор за лизинг от 18.08.2018 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство *** на изплащане, платим на 23 месечни лизингови вноски в размер на по 3.59 лева всяка, от които не е заплатил 17 бр. лизингови вноски на обща стойност от 61.03 лева, дължими за периода от месец 02.2019 г. до м.07.2020 г., и не е върнал мобилното устройство на Лизингодателя при условията на чл.1, ал.3 от Договора за лизинг, за което дължи и допълнителната сума в размер на 3.59 лева по чл.1, ал.2 от Договора, за които суми е издадена Заповед № 960609 от 24.11.2020 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС.

ОСЪЖДА Р. Б. С., ЕГН ********** от гр. С., *** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** сумата в размер на 550.00 лева, представляваща разноски по заповедното и исковото производство за държавни такси, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на особен представител.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д. № *** г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4