Решение № 186 от 16.10.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Радомир, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20261730100654 по описа за 2026 година

Предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Ищецът Я. К. В., ЕГН **********, живущ на адрес: гр. С., ж.к. „О. к..“ бл.., вх.., ет.., ап.., Съдебен адресат : адвокат Е. Я.,офис гр.С., “Ц. Б. Т. „ № ., тел.: ., е предявил отрицатЕ. установитЕ. иск против ответника „Т. - С.„ ЕАД, ЕИК . ул.“Я.“ № ., с който моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на тветника „Т.С.“ ЕАД сумата от 1300 (хиляда и триста) лева, начислена по изравнителна сметка за периода, от 01.05.2024 г., до 30.04.2025 г.

Моли да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът „Т. - С.” ЕАД, чрез процесуалната си представителка – гл. юрк. Д. К., е подал отговор, с който е изразил становище, че оспорва иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

В исковата си молба ищецът Я. К. Баташки твърди, че живее на адрес: гр.С., ж.к.“О. к.“ бл.. ,вх.Г, ет. .ап.., където се изпълнява мярка за неотклонение „Домашен арест“, наложена му по досъдебно производство от Окръжен съд -П. В апартамента живее сам, тъй като майка му, която е собственик на апартамента, живее в село Д. общ.Р.,област П. и не го 1 посещава. Той обитава този апартамент по силата на договор за наем сключен между него и майка му, На този адрес се ползва битова гореща вода, доставяна от ответника „Т.- С. ЕАД, като редовно се заплащат месечните сметки за топла вода. През месец октомври 2025 год. получил изравнителна сметка за топла вода за период 01.05.24 г. - 30.04.2025 г. с начислена допълнителна сума в размер на 1100 лева , представляваща дялово разпредЕ.ие,след като вече са заплатени 1235,20 лева за същия отчетен период.

Твърди се, че сумата е начислена произволно и е правно необоснована, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията му с ответника, че ищецът не дължи сумата от 1300 (хиляда и триста) лева, начислена по изравнителна сметка за периода, от 01.05.2024 г., до 30.04.2025 г.

Ответникът твърди, че искът е недопустим, а разгледан по същество – неосноватЕ., тъй като сумата е коректно начислена.

По делото е изслушана съдебно – икономическа експертиза, като вещото лице Я. А. е дала следните отговори на поставените въпроси:

Към датата на предоставяне на данните от ответното дружество – 10.08.2026 г. няма неплатени суми за топлоенергия за отопление и битова гореща вода за топлоснабден имот в гр. С. ж.к. „О.к.1“ бл. . вх..ет. ., ап. ., с абонатен номер./ инсталация . за период 01.01.2015 г. 30.04.2025 г. и периода до 31.05.2026 г.

Съгласно История на преписка за съдебно вземане № . за абонат Д. В.В. за 2015 г. и 2016 г. задълженията са платени чрез ЧСИ, по образувано изпълнително дело № ./2019 г. при ЧСИ Я. – таблица № . в констативната част на експертизата.

За топлоснабден имот в гр. С., ж.к. „О. к. .“ бл. ., вх. . ет. ., ап. .от „Т. С. ЕАД са предоставени извлечение за начислени и платени суми за периода от м. 05.2016 г. м. 12.2019 г. – няма неплатена сума за периода - таблица № . в констативната част на експертизата.

За топлоснабден имот в гр. С. ж.к. „О.к. .“ бл. ., вх. ., ет. ., ап. .от „Топлофикация С.“ ЕАД са предоставени извлечение за начислени и платени суми за периода от 2020 г. до 2026 г. „Т. С.“ ЕАД е издавало ежемесечно фактури за отопление – прогнозно и за дялово разпредЕ.и – колона 1, 2, 3 и 5 за сумите за отопление, сумите за дялово разпредЕ.ие не включвам в таблицата, така както е по изравнителни сметки.

Към датата на осчетоводяване на изравнителните сметки дружеството е издавало данъчни кредитни известия към фактурите за отоплителния сезон с размера на сумата за отопление.

Фактурите по изравнителни сметки в „Т. С.“ ЕАД – общо от отоплитЕ. сезон./2020 г. до 2024/2025 година са в размер на 5 799,51 лева– колона 4 на таблица № 3 в таблица № 3.

Сумите по ежемесечно издаваните фактури са платени от абоната – по дати и размер посочени в колони 6 и 7 на таблица № . – общо в размер на 4 934,36 лева.

След издаване на фактурите по изравнителни сметки са платени 906,96 лева – колона 8. Сумите които са били надплатени към датата на издаване на фактурите по изравнителни сметки – общо 80,99 лева, са посочени в колона 9 на таблица № 3 към заключението. С 2 надплатените суми са погасени задължения за следващ период. Надплатената сума по изравнителна сметка за отоплитЕ. сезон 2024/2025 г. е в размер на 34,50 лева.

От правна страна.

Предявеният иск е отрицатЕ. установитЕ. иск за недължимост на вземания към топлофикационно дружество „Т. - С. ЕАД. Разгледан по същество предявеният иск е основатЕ. по следните съображения:

При отрицателния установитЕ. иск основанието на иска не е индивидуализиращ белег на спорното право - в този смисъл е ОпредЕ.ие № . от 18.04.2024 г. по гр. д. №./2023 г., г. к., IV г. о. на ВКС. При този иск ищецът отрича съществуването на спорното право.

Ищецът може да твърди, че оспорваното право никога не е възниквало и поради това няма задължение да посочва юридическия факт, от който спорното право се поражда. При предявен отрицатЕ. установитЕ. иск ответникът следва да удостовери съществуването на претендираното от него право. Тъй като ищецът изобщо отрича претендираното от ответника право, ответникът трябва да изчерпи в заведения процес всички основания, въз основа на които то е могло да се породи, респ. да съществува до постановяване на решението. Като последица от това силата на пресъдено нещо при отрицателния установитЕ. иск има по-широки обективни предели от силата на пресъдено нещо по положитЕ. установитЕ. иск. Когато е уважен отрицатЕ. установитЕ. иск, правото, което е било негов предмет, се отрича, без оглед на някакво конкретно опредЕ.о правопораждащо го основание, а с оглед на всички възможни до приключване на устните състезания негови основания. Като последица от това, докато отхвърленият положитЕ. установитЕ., осъдитЕ. или конститутивен иск може да бъде предявен със същия петитум въз основа на едно ново основание, без да има значение кога то е възникнало, ответникът по уважен отрицатЕ. установитЕ. иск може да предяви нов иск за правото, което е било съдебно отречено, само ако го основе на факт, възникнал след приключване на устните състезания, след които е било постановено влязлото в сила решение. В настоящия случай независимо от няколкото поддържани от ищеца основания за недължимост на вземането, предявеният отрицатЕ. установитЕ. иск е един.

В настоящия случай в тежест на ответника е да докаже, че разполага с вземане във визирания размер, т.е. следва да докаже, че ищецът дължи доставена и остойностена в съответния размер топлинна енергия за процесния период, както и че ищецът има качеството потребител за битови нужди.

Като безспорни се явяват следните обстоятелства: че за периода процесния период, от 01.05.2024 г., до 30.04.2025 г., ищецът е бил потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се на адрес: гр.С. ,ж.к.“О. к. „ бл..вх..ет. .,ап. и където е наемател и изтърпява мярка за неотклонение „домашен арест“.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия 3 и са длъжни да монтират средства за дялово разпредЕ.ие по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, опредЕ.и в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия са собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, като без значение в този случай е дали реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество. Изяснено е в ТР/2017 г. от 17.05.2018г. на ОСГК на ВКС, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Съдебно - счетоводна експертиза е проверила единствено дали претендираните суми са осчетоводени редовно в книгите на дружеството, дали правилно са начислени лихвите и дали математически фактурите отговарят на изравнителните сметки. В тази насока съдебната практика е категорична по отношение на това, че фактът, че едно вземане е редовно осчетоводено при кредитора и математически изчислено от съдебно – счетоводната експертиза, не означава, че услугата реално е извършена и че енергията е доставена.

Счетоводните записвания не могат да заменят липсата на материално-правното основание за възникване на дълга (реалното предоставяне на топлинна енергия).

В горния смисъл, за да се приеме, че топлоенергията е доставена, е необходима съдебно- техническа експертиза, която да установи техническите параметри – отчетите на главния топломер в абонатната станция, изправността на уредите, графиците на подаване на топлинната енергия и архивите на фирмата за дялово разпредЕ.ие. В случай, че чрез съдебно – техническа експертиза не е доказано подаването на топлинна енергия на адреса, това означава, че топлофикационното дружество не е изпълнило главното си задължение по договора – да достави стоката.

Тъй като топлофикационното дружество не е провело пълно и главно доказване на факта на доставката, съдът намира, че вземането е недоказано по основание. Макар и размерът му да е изчислен счетоводно, не може да се дължи плащане за услуга, чието извършване не е доказано, поради което предявеният иск се явява основатЕ. и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

По разноските.

По делото не са направени разноски от страна на ищеца, като същият е освободен от заплащане на такива. Предвид това ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Р.държавна такса в размер на 26.59 е.

Предвид изложеното, съдът

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицатЕ. установитЕ. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от ищеца Я. К. В., ЕГН **********, живущ на адрес: гр. С., ж.к. „О. к. .“ бл.., вх.. ет.., ап.. съдебен адресат: адвокат Е. Я.,офис гр.С., “Ц. Б. Т.„ № . тел.: . против ответника „Т. - С.„ ЕАД, ЕИК ., ул.“Я.“ № ., че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Т.

С.“ ЕАД сумата от 1300 (хиляда и триста) лева, начислена по изравнителна сметка за периода, от 01.05.2024 г., до 30.04.2025 г.

ОСЪЖДА „Т. - С.„ ЕАД, ЕИК . ул.“Я.“ № ., да заплати по сметка на РС – Р. сумата от 26.59 е. (двадесет и шест евро и петдесет и девет стотинки), представляваща държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

5