Решение № 8328 от 08.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8328 гр. София, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20231110102920 по описа за 2023 година

ЮЛ е предявило срещу Д. И. И. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същата дължи на ищеца сумата от 2423.53 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: адрес, аб. № *** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 19.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 396.26 лева, представляваща мораторна лихва начислена върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2019 г. до 01.04.2022 г., сумата от 28, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 19.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 5.38 лева, представляваща мораторна лихва начислена върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 01.04.2022 г, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 21001/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Претендира разноски.Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез назначен особен представител. Оспорва предявените искове.

1

Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор от 22.08.2002 г., сключен между ЮЛ и етажната собственост с адрес адрес, съгласно който е договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуална сметка.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото от представения нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № *** от 16.07.1982 г., том Х, нот. дело № *** г. се установява, че Д.И.И. придобИ. следния недвижим имот, а именно апартамент № ***, находящ се в жилищна сграда – адрес. От представеното удостоверение за наследници с № РСПП24-УГ01-2953 от 26.03.2024 г. издадено от С.О. се установява, че Д.И.И. е починал на 26.04.2015 г., като е оставил за наследници по закон: А.Р.И. – съпруга /починала на 20.10.2021 г./ и Р.Д.И. – син /починал на 21.02.2019 г. с наследници Д. И. И. – съпруга, Б.Р.К. – дъщеря и Д.Р.Д. – дъщеря/. С оглед на гореизложеното в разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че ответницата е имала качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период. Видно от нотариалния акт № *** от 16.07.1982 г., том Х, 2 нот. дело № *** г. Д.И.И. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот, доколкото същият е починал на 26.04.2015 г. и е оставил за наследници А.Р.И. и Р.Д.И., от който момент с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗН всеки един от тях е придобил собствеността върху ½ ид. ч. апартамента. Тъй като видно от удостоверението за наследници от 26.03.2024 г. Р.Д.И. е починал на 21.02.2019 г., то на основание чл. 9, ал. 1 от ЗН неговите наследници Д. И. И., Б.Р.К. и Д.Р.Д. са придобили по 1/6 ид. ч. от процесния недвижим имот. Следва да се посочи, че и А.Р.И. е починала на 20.10.2021 г., като нейната ½ ид. ч. на основание чл. 10, ал. 1 от ЗН е била наследена от Б.Р.К. и Д.Р.Д.. В случая ответникът Д. И. И. следва да отговаря на самостоятелно основание за задълженията към ищеца за периода от 21.02.2019 г. до 30.04.2021 г. съобразно притежаваните от нея идеални части от собствеността, а именно 1/6, а по отношение на периода от 01.05.2018 г. до 20.02.2019 г. следва да отговаря за 1/6 част от задълженията на своя наследодател Р.Д.И., тъй като в наследството се включват и задълженията на наследодателя.

От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответницата по силата правото на собственост и на наследствено правоприемство. Ответницата следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от нея идеални части, а именно 1/6.

По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явяват възраженията на ответницата за липсата на облигационна връзка.

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в процесния имот отоплителните тела били демонтирани, а в банята имало щранг-лира без техническа възможност за монтаж на уред, като за двата периода имало начислена служебно изчислена ТЕ за щранг-лирата на база инсталирана мощност. Съгласно заключението за процесния период нямало изчислена ТЕ за общи части. Вещото лице посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация била изчислена по формулата на база пълна отопляема кубатура 142 куб. м. През процесния период имало начислена служебно ТЕ за БГВ на база един брой потребител на топла вода при 140 л. за денонощие.

Вещото лице е посочило, че изчисленията извършени от ФДР били в съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата суми за топлинна енергия през процесния период възлиза на 2423.50 лв.

По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в частта, в която е посочено, че за процесния период размерът на претенция за дялово разпределени възлиза на 28 лв.

Настоящият състав намира, че по делото е установено реално доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът 3 приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответника в процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия.

Същевременно за целия процесен период от ответника не са правени никакви възражения по реда на общите условия. Няма основание да не се приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответника топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства, т. ч. и от представените от третото лице помагач главни отчети. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия за сградна инсталация в определеното количество. Предвид изложеното и съдът намира, че общия размер на дължимата главница за топлинна енергия за процесния период за целия процесен имот възлиза на сумата от 2423.50 лв. В случая всеки един от ответницата следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от нея идеални части от собствеността на процесния имот, поради което ответникът Д. И. И. следва да отговора за 1/6 част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия или за сумата от 406.91 лв., в който размер така предявения иск следва да бъде уважен.

След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че клиентът е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 396.26 лв. изчислена по реда на чл.